Интересни факти за сумото
Да научим малко повече за японската битка:
• Сумото е доста динамичен спорт. Борците би трябвало да мислят бързо: за 10 секунди (толкова е междинната дълготрайност на борбата) борецът може да смени 2-3 тактики.
• Въпреки огромните си габарити и мого килограми, сумистите са доста разтегливи. Всеки професионален сумист е задължен да може да прави шпагат.
• Сумото е много рисков откъм контузии спорт. Първоначалият контакт – това е конфликтът на два приблизително 155-килограмови бойци със съвкупна скорост 50-60 км в час. По контузии преди всичко са коленете, след това лактите, гърба и врата, глезените и пръстите на краката.
• Не би трябвало да се демонстрират страсти в сумото. Хората със скъсано сухожилие не трявба да споделят даже „ По дяволите “. Ако го кажат – си отпътуват.
• При постъпване за образование бойците са карани да губят мазнини, а едвам по-късно да натрупат работно тегло. Работно тегло – това са мускулите плюс мазнините. Факт е, че след избран миг „ чистите “ мускули е невероятно да порастват повече.
• Бицепсите и трицепсите на известните сумисти са с почти същия размер като естествен човешки крайник.
• Що се отнася до приходите на сумистите, то в случай че вземем поради и страничните приходи като реклами и така нататък, приблизително на година един йокодзуна (йокодзуна са великите първенци в професионалното сумо), получава приоди, равняващи се на тези на международните футболни звезди.
• Независимо на какво равнище е боецът, на него му е изрично неразрешено да кара независимо автомобил. Федерацията по сумо взима това решение след злополука на сумо играч. И в случай че състезател бъде махленски в това, го грози съществено наказване. Така през 2007 година боецът Кьокутенхо бе дисквалифициран от шампионат поради шофиране. Обикновено сумистите се придвижват с таксита или специфични микробуси.
• Косата на сумистите се прибира в специфичен обичаен кок, като в двете висши дивизии прическите се вършат доста по-сложно. Освен че е естестически красива, по този начин косата има свойството да омекоти удара в тила при рухване с главата надолу.
• Смята се, че площадката за сумо дохио се е появила към XVI век, само че формата и размерът на дохиото са се променяли с течение на времето. Дохиото е формирано от трамбована глина и тъничък пласт пясък от горната страна. В центъра на тепиха има две бели линии, посочващи стартовите позиции на борците.
• Единствената одежда върху сумиста е специфичен пояс, наименуван маваси.
