Да избягаш преди 80 г. от Варшавското гето, а днес - от Израел
Да напуснеш преди 80 години Варшавското гето, с цел да се спасиш от нацистите, а през днешния ден да избягаш от Израел, с цел да се спасиш от тероризма.
Такава е ориста на Ирене Шашар – дълготраен учител в университета на Йерусалим. Полската еврейка описа през днешния ден за прекарванията си пред Европейския парламент в Брюксел. Това стана на специфична пленарна сесия, отдадена на 27 януари – Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.
Преди година Шашар, чието рождено име е Рут Левкович, издаде автобиографичната си книга „ Аз победих Хитлер “.
„ Тук съм, с цел да ви кажа, че Хитлер не завоюва “, стартира Ирене Шашар обръщението си към евродепутатите.
Тя била едвам 5-годишна, когато през 1942 година дружно с майка си и татко си била вкарана във Варшавското гето. Семейството умирало от апетит. Малката Рут наивно се надявала, че това ще бъде единствено краткотрайно, че с магия някой ще каже „ абракадабра “ и тя още веднъж ще се озова в комфортния си и безвреден дом, заобиколена от любовта на околните си.
„ Когато бяхме наложително преселени в гетото, единственото, което имаше значение, бе да оцелеем “, сподели разчувствана Ирене Шашар.
В студа тя ходела боса и гладна, страхувала се да гледа непознати в очите. Заедно с майка си Рут търсела храна в кофите за отпадък по улиците на гетото.
„ Веднъж забелязах един замърсен картоф, паднал от някакъв камион. Вдигнах го и го дадох на майка ми. Тя го почисти с полите си и го разчупи на две, даде ми едната половина. Изядох я с приятност. Все още си припомням усета на оня картоф. Беше доста апетитен.
Очаквах, че майка ми ще изяде втората половина, тъй като беше също толкоз гладна. Но тя изчака да се насладя на първата половина и ми даде и втората. Разказвам ви го като доказателство, че майчината обич е безусловна “, обърна се оживялата еврейка към залата.
При едно такова излизане бил погубен бащата на Ирене Шашар. Майката и дъщерята се натъкнали на натрупа му в кухнята на жилището им в гетото. Двете дами се хвърлили върху тялото и това била последната прегръдка на цялото семейство дружно.
Малко след тази нещастието дребната Рут и майка й избягали от Варшавското гето през канализационните тръби. През цялото време детето стискало обичаната си кукла Лалечка, с която имало табиет да си приказва и да споделя тайните си.
Плъхове пълзели по лицето и главата на Рут. И до през днешния ден тя си спомня непоносимата воня и заливащите я отходни води подземен. Но най-важното било, че двете дами се измъкнали и излезли на повърхността в „ арийската “ част на Варшава. И до през днешния ден Ирене Шашар недоумява по какъв начин майка й съумяла да пресметне какъв брой тъкмо би трябвало да се върви подземен, с цел да се излезе от гетото.
Майката елементарно минавала за арийка, тъй като била русокоса и синеока. Стари другари я приютили и й дали работа в домовете си.
Самата Рут Левкович обаче трябвало да се крие в килерите. Дали й гърне, в което да се облекчава. Майка й идвала понякога, носила храна и я целувала.
„ Прекарах безпределно доста часове в тъмните килери и си говорех с Лалечка. Успокоявахме се взаимно. Тя беше правилният ми сателит във всички скривалища. Непрестанно я питах какво неприятно съм направила, за какво ме санкционират. Чувствах се отговорна за нещо, само че не знаех защо.
Мама ми споделяше, че в случай че съм послушна, в случай че не я крещя, в случай че не се окайвам, в случай че не гъкна, всичко бързо ще завърши и отново ще можем дружно да отидем да си играем в парка. Просто си го представете. Мама ми споделяше, че краят на войната зависи от това аз да съм послушна. Наистина ли аз бях виновна за края на войната? След няколко години на криене и тичане все на нови места, с цел да сме постоянно крачка пред Гестапо, войната в действителност най-сетне свърши. Значи в действителност съм била доста, доста послушна “, сподели Ирене Шашар.
След войната тя и майка й отпътували за Париж. Майката си намерила работа, само че дала дъщерята в сиропиталище. Там полската еврейка се оказала единствената, на която единият родител е останал жив. Така майка й се трансформирала в майка за всички деца в приюта.
Там, едвам на 9-годишна възраст, Рут Левкович се научила да чете и написа.
През 1948 година, когато била 11-годишна, тя изгубила майка си. Жената умряла от инсулт. Приживе обаче тя подготвила проект детето й да замине при родственици в Южна Америка.
Така оживялото от Холокоста момиче се озовало в Перу. Роднините й я осиновили и тя израсла с децата им.
„ Те ми помогнаха да стана индивидът, който съм през днешния ден. А аз им се облагодарих, като станах най-хубавата ученичка. Спечелих стипендия и отидох да изучавам в Съединени американски щати. Но в Перу от уплашено и криещо се дете се трансфорах в млада госпожица с очаквания и фантазии “, посочи Ирене Шашар.
През 1962 година тя се преселва в Израел и смята Обетованата земя за своя татковина. Дълги години е преподавала приложгна филология в университета в Йерусалим и смята за чест, че е съдействала за образованието на генерации студенти.
Победата над Хитлер - наследник, щерка и 7 внуци
Давид и Илана - децата на Ирене Шашар, също бяха в пленарната зала. Снимка Екологичен потенциал
„ Благословена бях да имам деца и внуци. Направих тъкмо това, което Хитлер се опитваше да предотврати с толкоз старания. Той не победи. Моята победа са синът ми Давид и щерка ми Илана “, сподели Шашар.
Тя помоли двете си деца, присъстващи в пленарната зала да станат под аплодисментите на депутатите.
И двамата през днешния ден оказват помощ на потърпевши след терористичната офанзива на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври 2023 година
Дъщерята Илана – по специалност обществен служащ, отишла на фронтовата линия след терористичната офанзива на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври 2023 година Тя оказва помощ на фамилии на освободени заложници, както и на тези, които към момента чакат околните им да се върнат.
Синът Давид е доктор. Преди години е бил тежко ранен в стълкновение, до момента в който е служил в Израелските сили за защита. Но по-късно основал нова биотехнологична компания, разработваща новаторско устройство за понижаване на смъртността при новородени деца посредством закъснение или попречване на преждевревременни раждания. Неговата брачна половинка е медсестра и оказва помощ на ранени в борби с палестинските терористи.
„ Имам общо 7 внуци. Сърцето ми се къса да ги виждам по какъв начин порастват във война. Надявах се, имах вяра, че аз съм платила цената. И в този момент внуците ми би трябвало да се борят, с цел да защитят правото си на живот в една еврейска страна. За страдание, би трябвало да кажа, че напуснах страната си след тази вълна от убийства, изнасилвания и гнет “, съобщи Ирене Шашар.
Екологичен потенциал за помогне за освобождението на заложниците на " Хамас "
Тя настоя за взаимност и поддръжка от страна на Европейския парламент за освобождението на 136 заложници, които не престават да бъдат в ръцете на похитителите от „ Хамас “.
„ След 7 октомври възраждането на антисемитизма значи, че омразата от предишното още веднъж живее измежду нас. Евреите отново не се усещат в сигурност в Европа. След Холокоста това би трябвало да е изцяло недопустимо. Наистина би трябвало да значи „ в никакъв случай повече “, безапелационна бе оживялата еврейка.
Мечтата й е всички нейни потомци да живеят в един кротичък Близък изток, където няма ненавист, изключително към евреите. А антисемитизмът най-сетне оства н предишното.
„ Аз победих Хитлер “, приключи Ирене Шашар.
Ирене Шашар демонстрира насладата си, че е жива и до през днешния ден. Снимка Екологичен потенциал
Какво споделиха евродепутати пред Клуб Z
„ За поредна година никой в този ден не загатва за спасяването на българските евреи “, съобщи Александър Йорданов от ГЕРБ-СДС и Европейската национална партия (ЕНП).
Според него в случай че и други страни с изключение на нашата са създали същото, може би е нямало да има Холокст. Или най-малкото нямало избитите по време на Втората международна война евреи да бъдат 6 милиона.
„ Има повишаване на открития и подтиснически антисемитизъм, както и на антиизраелски настроения, които граничат с антисемитизма “, счита немският евродепутат Сергей Лагодински от демократичната група „ Обнови Европа “ (ОЕ).
Самият той е съветски евреин и се е преселил с родителите си в Германия през 1993 година
Специално в родната му Русия е станало обикновено в медиите да се приказва за произхода на хората. Говори се и за еврейския генезис на този или оня.
„ Мисля, че това е наклонност, каквато, за жалост, се следи в доста страни, които се империалистически или фашистки. Те се вглеждат в малцинствата, а популацията е предостатъчно да гледа на тях като на изкупителни жертви “, добави Лагодински.
Клуб Z го попита дали не счита, че е трябвало да бъде упоменато спасяването на българските евреи. Той се съгласи, че този факт е малко прочут на откривателите. Но сподели, че Холокостът има толкоз доста лица, че не е допустимо при една такава демонстрация да бъде покрито всичко. Важна обаче е ролята на учебниците по история.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Такава е ориста на Ирене Шашар – дълготраен учител в университета на Йерусалим. Полската еврейка описа през днешния ден за прекарванията си пред Европейския парламент в Брюксел. Това стана на специфична пленарна сесия, отдадена на 27 януари – Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.
Преди година Шашар, чието рождено име е Рут Левкович, издаде автобиографичната си книга „ Аз победих Хитлер “.
„ Тук съм, с цел да ви кажа, че Хитлер не завоюва “, стартира Ирене Шашар обръщението си към евродепутатите.
Тя била едвам 5-годишна, когато през 1942 година дружно с майка си и татко си била вкарана във Варшавското гето. Семейството умирало от апетит. Малката Рут наивно се надявала, че това ще бъде единствено краткотрайно, че с магия някой ще каже „ абракадабра “ и тя още веднъж ще се озова в комфортния си и безвреден дом, заобиколена от любовта на околните си.
„ Когато бяхме наложително преселени в гетото, единственото, което имаше значение, бе да оцелеем “, сподели разчувствана Ирене Шашар.
В студа тя ходела боса и гладна, страхувала се да гледа непознати в очите. Заедно с майка си Рут търсела храна в кофите за отпадък по улиците на гетото.
„ Веднъж забелязах един замърсен картоф, паднал от някакъв камион. Вдигнах го и го дадох на майка ми. Тя го почисти с полите си и го разчупи на две, даде ми едната половина. Изядох я с приятност. Все още си припомням усета на оня картоф. Беше доста апетитен.
Очаквах, че майка ми ще изяде втората половина, тъй като беше също толкоз гладна. Но тя изчака да се насладя на първата половина и ми даде и втората. Разказвам ви го като доказателство, че майчината обич е безусловна “, обърна се оживялата еврейка към залата.
При едно такова излизане бил погубен бащата на Ирене Шашар. Майката и дъщерята се натъкнали на натрупа му в кухнята на жилището им в гетото. Двете дами се хвърлили върху тялото и това била последната прегръдка на цялото семейство дружно.
Малко след тази нещастието дребната Рут и майка й избягали от Варшавското гето през канализационните тръби. През цялото време детето стискало обичаната си кукла Лалечка, с която имало табиет да си приказва и да споделя тайните си.
Плъхове пълзели по лицето и главата на Рут. И до през днешния ден тя си спомня непоносимата воня и заливащите я отходни води подземен. Но най-важното било, че двете дами се измъкнали и излезли на повърхността в „ арийската “ част на Варшава. И до през днешния ден Ирене Шашар недоумява по какъв начин майка й съумяла да пресметне какъв брой тъкмо би трябвало да се върви подземен, с цел да се излезе от гетото.
Майката елементарно минавала за арийка, тъй като била русокоса и синеока. Стари другари я приютили и й дали работа в домовете си.
Самата Рут Левкович обаче трябвало да се крие в килерите. Дали й гърне, в което да се облекчава. Майка й идвала понякога, носила храна и я целувала.
„ Прекарах безпределно доста часове в тъмните килери и си говорех с Лалечка. Успокоявахме се взаимно. Тя беше правилният ми сателит във всички скривалища. Непрестанно я питах какво неприятно съм направила, за какво ме санкционират. Чувствах се отговорна за нещо, само че не знаех защо.
Мама ми споделяше, че в случай че съм послушна, в случай че не я крещя, в случай че не се окайвам, в случай че не гъкна, всичко бързо ще завърши и отново ще можем дружно да отидем да си играем в парка. Просто си го представете. Мама ми споделяше, че краят на войната зависи от това аз да съм послушна. Наистина ли аз бях виновна за края на войната? След няколко години на криене и тичане все на нови места, с цел да сме постоянно крачка пред Гестапо, войната в действителност най-сетне свърши. Значи в действителност съм била доста, доста послушна “, сподели Ирене Шашар.
След войната тя и майка й отпътували за Париж. Майката си намерила работа, само че дала дъщерята в сиропиталище. Там полската еврейка се оказала единствената, на която единият родител е останал жив. Така майка й се трансформирала в майка за всички деца в приюта.
Там, едвам на 9-годишна възраст, Рут Левкович се научила да чете и написа.
През 1948 година, когато била 11-годишна, тя изгубила майка си. Жената умряла от инсулт. Приживе обаче тя подготвила проект детето й да замине при родственици в Южна Америка.
Така оживялото от Холокоста момиче се озовало в Перу. Роднините й я осиновили и тя израсла с децата им.
„ Те ми помогнаха да стана индивидът, който съм през днешния ден. А аз им се облагодарих, като станах най-хубавата ученичка. Спечелих стипендия и отидох да изучавам в Съединени американски щати. Но в Перу от уплашено и криещо се дете се трансфорах в млада госпожица с очаквания и фантазии “, посочи Ирене Шашар.
През 1962 година тя се преселва в Израел и смята Обетованата земя за своя татковина. Дълги години е преподавала приложгна филология в университета в Йерусалим и смята за чест, че е съдействала за образованието на генерации студенти.
Победата над Хитлер - наследник, щерка и 7 внуци
Давид и Илана - децата на Ирене Шашар, също бяха в пленарната зала. Снимка Екологичен потенциал „ Благословена бях да имам деца и внуци. Направих тъкмо това, което Хитлер се опитваше да предотврати с толкоз старания. Той не победи. Моята победа са синът ми Давид и щерка ми Илана “, сподели Шашар.
Тя помоли двете си деца, присъстващи в пленарната зала да станат под аплодисментите на депутатите.
И двамата през днешния ден оказват помощ на потърпевши след терористичната офанзива на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври 2023 година
Дъщерята Илана – по специалност обществен служащ, отишла на фронтовата линия след терористичната офанзива на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври 2023 година Тя оказва помощ на фамилии на освободени заложници, както и на тези, които към момента чакат околните им да се върнат.
Синът Давид е доктор. Преди години е бил тежко ранен в стълкновение, до момента в който е служил в Израелските сили за защита. Но по-късно основал нова биотехнологична компания, разработваща новаторско устройство за понижаване на смъртността при новородени деца посредством закъснение или попречване на преждевревременни раждания. Неговата брачна половинка е медсестра и оказва помощ на ранени в борби с палестинските терористи.
„ Имам общо 7 внуци. Сърцето ми се къса да ги виждам по какъв начин порастват във война. Надявах се, имах вяра, че аз съм платила цената. И в този момент внуците ми би трябвало да се борят, с цел да защитят правото си на живот в една еврейска страна. За страдание, би трябвало да кажа, че напуснах страната си след тази вълна от убийства, изнасилвания и гнет “, съобщи Ирене Шашар.
Екологичен потенциал за помогне за освобождението на заложниците на " Хамас "
Тя настоя за взаимност и поддръжка от страна на Европейския парламент за освобождението на 136 заложници, които не престават да бъдат в ръцете на похитителите от „ Хамас “.
„ След 7 октомври възраждането на антисемитизма значи, че омразата от предишното още веднъж живее измежду нас. Евреите отново не се усещат в сигурност в Европа. След Холокоста това би трябвало да е изцяло недопустимо. Наистина би трябвало да значи „ в никакъв случай повече “, безапелационна бе оживялата еврейка.
Мечтата й е всички нейни потомци да живеят в един кротичък Близък изток, където няма ненавист, изключително към евреите. А антисемитизмът най-сетне оства н предишното.
„ Аз победих Хитлер “, приключи Ирене Шашар.
Ирене Шашар демонстрира насладата си, че е жива и до през днешния ден. Снимка Екологичен потенциал Какво споделиха евродепутати пред Клуб Z
„ За поредна година никой в този ден не загатва за спасяването на българските евреи “, съобщи Александър Йорданов от ГЕРБ-СДС и Европейската национална партия (ЕНП).
Според него в случай че и други страни с изключение на нашата са създали същото, може би е нямало да има Холокст. Или най-малкото нямало избитите по време на Втората международна война евреи да бъдат 6 милиона.
„ Има повишаване на открития и подтиснически антисемитизъм, както и на антиизраелски настроения, които граничат с антисемитизма “, счита немският евродепутат Сергей Лагодински от демократичната група „ Обнови Европа “ (ОЕ).
Самият той е съветски евреин и се е преселил с родителите си в Германия през 1993 година
Специално в родната му Русия е станало обикновено в медиите да се приказва за произхода на хората. Говори се и за еврейския генезис на този или оня.
„ Мисля, че това е наклонност, каквато, за жалост, се следи в доста страни, които се империалистически или фашистки. Те се вглеждат в малцинствата, а популацията е предостатъчно да гледа на тях като на изкупителни жертви “, добави Лагодински.
Клуб Z го попита дали не счита, че е трябвало да бъде упоменато спасяването на българските евреи. Той се съгласи, че този факт е малко прочут на откривателите. Но сподели, че Холокостът има толкоз доста лица, че не е допустимо при една такава демонстрация да бъде покрито всичко. Важна обаче е ролята на учебниците по история.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ