Дион Ленард, ултрамаратонец: Бягането на дълги разстояния е като огледало на живота
Да намериш другар в пустинята е като да търсиш игла в купа сено. Именно в пустинята Гоби ултрамаронецът Дион Ленард среща куче, което се трансформира в негов правилен сателит в живота. През 2016 година териерът бяга компактно до австралиеца в по-голямата част от 250-километровото му тичане в Китай по време на един от най-тежките ултрамаратони в света Marathon des Sables.
Ленард, който при започване на декември ще бъде посетител в " Дни на провокациите " и ще показа книгата си " Да откриеш Гоби ", описа пред " Дневник " за сложното си детство, уроците от бягането, мотивацията, усещането му за триумфа и любовта си към Гоби, която след това се губи в Китай, само че по-късно двамата още веднъж се намират.
Кое възпламени интереса ви към бягането?
- Започнах да тичам, с цел да отслабна. Бях с наднормено тегло, пушех и пиех доста, като това ме накара да направя смяна и да заживея по-здравословно.
Направих залог с другар, че мога да го победя в полумаратон. Така стартира всичко с махмурлук и тренировки още на идващия ден. Победих го, като избягах дистанцията от 13 благи (21 км) за 1.29 ч. и го отпразнувах с няколко бири. Тогава бях на 38 години.
Кое ви насочи към ултрамаратоните?
- Основаната причина да се обърна към ултрамаратоните беше книга, която взех на жена ми. В нея бяха показани най-големите спортни провокации по света. Казах й, че на която и страница да отвори, ние ще отидем на това събитие.
Тя отвори на страница, в която се разказваше за 250-километрово съревнование в пустинята Сахара (Marathon des Sables). Казах й, че наложително ще отидем. Дори приключих шести, което беше изненадващо, тъй като за конкуренция имах доста експерти. Преди надпреварата упражнявах в продължение на три месеца, което не е чак толкоз доста спрямо множеството хора, които бяха там.
© Dion Leonard
Казаха ми, че би трябвало да упражнявам крепко и да видя какво ще излезе. Никога преди не бях взел участие в ултрамаратон и в действителност нямах концепция какво върша. Бях сюрпризиран какъв брой добре се оправих и това ми даде мотивация да упражнявам повече.
Какви страсти ви донесе сполучливото довеждане докрай на първия ви ултрамаратон?
- Чувството, че си постигнал нещо и си приключил сходно огромно съревнование в пустинята при рискови условия, е неповторимо. За това съревнование трябваше самичък да нося всичката си храна, с цел да оцелея през седмицата.
Но то не опира единствено до физическите старания с бягането, а също и до провокациите пред мозъка да опиташ се вдъхновиш и мотивираш. Да се убедиш, че ще бягаш всеки ден, без да спираш. Големият въпрос е имаш ли психическата резистентност, с цел да завършиш надпреварата.
- Какво ви движи към триумфа и по какъв начин наподобява той във вашето схващане?
- Имах мъчно детство. Бил съм измъчван и обичай. Напуснах дома си в ранна възраст, когато бях на 13. Когато се сблъсках със света, трябваше да изучавам и работя, с цел да си осигуря храна. Това ме направи доста целенасочен и съдбоносен човек от ранна възраст.
Когато тичам, съм пределно фокусиран и извънредно твърдоглав. Много от негативните неща, които се случиха в детството, ги видоизменявам в позитивна настройка, когато тичам. Харесва ми да изляза и да се състезавам, да тичам с най-хубавите състезатели в света и да съпоставям времето и темпото си с тях.
© Dion Leonard
Не постоянно триумфът е да спечелиш надпреварата, а той от време на време е самият път, който си извървял по време на конкуренцията. Понякога това ти оказва помощ да научиш нещо за себе си, което искаш да промениш, с цел да се превърнеш в по-добър човек.
Какви други уроци ви дава бягането?
- Бягането на дълги дистанции е като огледало на живота. Има толкоз доста възходи и спадове. Има сложни моменти, през които евентуално не можеш или не искаш да преминеш, само че в случай че продължиш да настояваш, знаеш, че в края те чака огромна премия. С бягането се развиваш като човек и изгодите му ти оказват помощ в живота.
В продължение на 240 благи и 8 часа тичане карам тялото и мозъка си да стигат до рискови граници. След това се връщам към всекидневието и дребните неща към този момент не ме нервират. Преживяваш доста по-тежки моменти в надпреварите и това уголемява мирогледа ти.
Какви мисли минават през главата ви, до момента в който бягате?
- Някои мисли от детството изскачат в съзнанието. Знам, че има доста хора, които ме поддържат, гледат, желаят да се показва мощно и това ми дава сили. Късметлия съм, че мога да върша това, с което се занимавам и това е повода да работя и упражнявам интензивно. Знам, че това няма да продължи постоянно и се стремя да реализирам високи резултати.
Имате ли граници, които в никакъв случай не бихте минали?
- Всички си слагаме някакви граници, само че те се размиват с времето. Догодина ще вземам участие в съревнование с дължина 330 благи (531 км) в Калифорния, като в никакъв случай до момента не съм бягал толкоз доста.
Ако в никакъв случай не се предизвикаш, ти в никакъв случай не се учиш и развиваш. Понякога би трябвало да поемеш риск, даже и най-после да не се оправиш с нещо.
© Dion Leonard
Ленард дружно с Гоби
Кой е обичаният ви ултрамаратон?
- Най-лесният отговор тук е надпреварата, в което срещнах Гоби. То промени живота ми. Харесва ми да тичам в Китай, само че това съревнование беше изумително с помощта на това малко куче. Срещата ни промени и двамата вечно. Невероятно е къде ме води животът по-късно.
Вие ли намерихте Гоби или Гоби откри вас?
- Вероятно тя ме откри и избра мен пред всички други състезатели. По време на надпреварата кучето пробяга 80 благи (128 км) в тези рискови условия.
По-късно тя се изгуби в Китай и аз се върнах, с цел да я открия. Вероятно това, че се намерихме два пъти, е най-удивителното в цялата история. И двамата се намерихме, което промени вечно живота ни.
Какви компликации претърпя Гоби и по какъв начин тя съумя да устои на предизвикването?
- Има въпроси, на които в никакъв случай няма да мога да си отворя. Единствено Гоби може да каже по какъв начин е съумяла, по какъв начин се е озовала в пустинята, какво е правила там, по какъв начин е живяла и за какво избра мен.
© Dion Leonard
В близко бъдеще Гоби ще влезе в ролята на кино звезда
Как бихте описали връзката сред човек и куче?
- Ние сме свързани и тя желае да е всяка минута до мен. Преди въобще не съм имал куче и ми е непознато да имам мощна връзка като тази. Тя беше изчезнала и ми лиши много време и средства, с цел да я намеря. Явно е било писано да се случи и някаква огромна мощ е направило по този начин, че ни е събрала.
Участва ли Гоби на ваши надпревари и какви са бъдещите ви взаимни проекти?
- Тя към този момент не взе участие в ултрамаратони, само че към момента обича да бяга по 4-5 км дневно. Тази история скоро ще стигне до Холивуд. В развой на работа е и ще бъде доста забавно да забележим историята на огромен екран.
Ленард, който при започване на декември ще бъде посетител в " Дни на провокациите " и ще показа книгата си " Да откриеш Гоби ", описа пред " Дневник " за сложното си детство, уроците от бягането, мотивацията, усещането му за триумфа и любовта си към Гоби, която след това се губи в Китай, само че по-късно двамата още веднъж се намират.
Кое възпламени интереса ви към бягането?
- Започнах да тичам, с цел да отслабна. Бях с наднормено тегло, пушех и пиех доста, като това ме накара да направя смяна и да заживея по-здравословно.
Направих залог с другар, че мога да го победя в полумаратон. Така стартира всичко с махмурлук и тренировки още на идващия ден. Победих го, като избягах дистанцията от 13 благи (21 км) за 1.29 ч. и го отпразнувах с няколко бири. Тогава бях на 38 години.
Кое ви насочи към ултрамаратоните?
- Основаната причина да се обърна към ултрамаратоните беше книга, която взех на жена ми. В нея бяха показани най-големите спортни провокации по света. Казах й, че на която и страница да отвори, ние ще отидем на това събитие.
Тя отвори на страница, в която се разказваше за 250-километрово съревнование в пустинята Сахара (Marathon des Sables). Казах й, че наложително ще отидем. Дори приключих шести, което беше изненадващо, тъй като за конкуренция имах доста експерти. Преди надпреварата упражнявах в продължение на три месеца, което не е чак толкоз доста спрямо множеството хора, които бяха там.
© Dion Leonard
Казаха ми, че би трябвало да упражнявам крепко и да видя какво ще излезе. Никога преди не бях взел участие в ултрамаратон и в действителност нямах концепция какво върша. Бях сюрпризиран какъв брой добре се оправих и това ми даде мотивация да упражнявам повече.
Какви страсти ви донесе сполучливото довеждане докрай на първия ви ултрамаратон?
- Чувството, че си постигнал нещо и си приключил сходно огромно съревнование в пустинята при рискови условия, е неповторимо. За това съревнование трябваше самичък да нося всичката си храна, с цел да оцелея през седмицата.
Но то не опира единствено до физическите старания с бягането, а също и до провокациите пред мозъка да опиташ се вдъхновиш и мотивираш. Да се убедиш, че ще бягаш всеки ден, без да спираш. Големият въпрос е имаш ли психическата резистентност, с цел да завършиш надпреварата.
- Какво ви движи към триумфа и по какъв начин наподобява той във вашето схващане?
- Имах мъчно детство. Бил съм измъчван и обичай. Напуснах дома си в ранна възраст, когато бях на 13. Когато се сблъсках със света, трябваше да изучавам и работя, с цел да си осигуря храна. Това ме направи доста целенасочен и съдбоносен човек от ранна възраст.
Когато тичам, съм пределно фокусиран и извънредно твърдоглав. Много от негативните неща, които се случиха в детството, ги видоизменявам в позитивна настройка, когато тичам. Харесва ми да изляза и да се състезавам, да тичам с най-хубавите състезатели в света и да съпоставям времето и темпото си с тях.
© Dion Leonard
Не постоянно триумфът е да спечелиш надпреварата, а той от време на време е самият път, който си извървял по време на конкуренцията. Понякога това ти оказва помощ да научиш нещо за себе си, което искаш да промениш, с цел да се превърнеш в по-добър човек.
Какви други уроци ви дава бягането?
- Бягането на дълги дистанции е като огледало на живота. Има толкоз доста възходи и спадове. Има сложни моменти, през които евентуално не можеш или не искаш да преминеш, само че в случай че продължиш да настояваш, знаеш, че в края те чака огромна премия. С бягането се развиваш като човек и изгодите му ти оказват помощ в живота.
В продължение на 240 благи и 8 часа тичане карам тялото и мозъка си да стигат до рискови граници. След това се връщам към всекидневието и дребните неща към този момент не ме нервират. Преживяваш доста по-тежки моменти в надпреварите и това уголемява мирогледа ти.
Какви мисли минават през главата ви, до момента в който бягате?
- Някои мисли от детството изскачат в съзнанието. Знам, че има доста хора, които ме поддържат, гледат, желаят да се показва мощно и това ми дава сили. Късметлия съм, че мога да върша това, с което се занимавам и това е повода да работя и упражнявам интензивно. Знам, че това няма да продължи постоянно и се стремя да реализирам високи резултати.
Имате ли граници, които в никакъв случай не бихте минали?
- Всички си слагаме някакви граници, само че те се размиват с времето. Догодина ще вземам участие в съревнование с дължина 330 благи (531 км) в Калифорния, като в никакъв случай до момента не съм бягал толкоз доста.
Ако в никакъв случай не се предизвикаш, ти в никакъв случай не се учиш и развиваш. Понякога би трябвало да поемеш риск, даже и най-после да не се оправиш с нещо.
© Dion Leonard
Ленард дружно с Гоби
Кой е обичаният ви ултрамаратон?
- Най-лесният отговор тук е надпреварата, в което срещнах Гоби. То промени живота ми. Харесва ми да тичам в Китай, само че това съревнование беше изумително с помощта на това малко куче. Срещата ни промени и двамата вечно. Невероятно е къде ме води животът по-късно.
Вие ли намерихте Гоби или Гоби откри вас?
- Вероятно тя ме откри и избра мен пред всички други състезатели. По време на надпреварата кучето пробяга 80 благи (128 км) в тези рискови условия.
По-късно тя се изгуби в Китай и аз се върнах, с цел да я открия. Вероятно това, че се намерихме два пъти, е най-удивителното в цялата история. И двамата се намерихме, което промени вечно живота ни.
Какви компликации претърпя Гоби и по какъв начин тя съумя да устои на предизвикването?
- Има въпроси, на които в никакъв случай няма да мога да си отворя. Единствено Гоби може да каже по какъв начин е съумяла, по какъв начин се е озовала в пустинята, какво е правила там, по какъв начин е живяла и за какво избра мен.
© Dion Leonard
В близко бъдеще Гоби ще влезе в ролята на кино звезда
Как бихте описали връзката сред човек и куче?
- Ние сме свързани и тя желае да е всяка минута до мен. Преди въобще не съм имал куче и ми е непознато да имам мощна връзка като тази. Тя беше изчезнала и ми лиши много време и средства, с цел да я намеря. Явно е било писано да се случи и някаква огромна мощ е направило по този начин, че ни е събрала.
Участва ли Гоби на ваши надпревари и какви са бъдещите ви взаимни проекти?
- Тя към този момент не взе участие в ултрамаратони, само че към момента обича да бяга по 4-5 км дневно. Тази история скоро ще стигне до Холивуд. В развой на работа е и ще бъде доста забавно да забележим историята на огромен екран.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ