Депутат да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той и да го гледам как мре бавно
„ Да ми вземеш единствено тези трите медикаменти, другите са скъпи, не са за мене.
И пет хляба ми вземи, че тази седмица не съм записвал в магазина. “ сподели стареца и ми даде рецептурната брошура и 48 лв..
Поговорихме. И смятахме старческите сметки за оцеляване. Един самун има 14 филии. По пет за кучето дневно и по 6 за индивида. И пет хляба стигат за седмицата.
Пенсията е 218 лв.. Като си заплати тока, водата, телефона, малкия екран и медикаментите му остават стотина лв.. Грубо по три лв. дневно.
Само дето груби сметки няма, а всичко е сметнато до стотинка. Иначе не стига. Миналият месец се наложило да купи някакви витамини за кокошките (има шест кокошки и петле) и последната седмица карал на вересия в магазина. Обичаше да споделя, само че в никакъв случай не съм го чул да се оплаква.
Самотията му тежеше повече от беднотията. Хора няма в селото, за 10 години са заровени повече от 50 индивида, а не се е родило нито едно дете. Щото бабите не раждат, те единствено палят свещи по гробищата, а младежи няма.
Най-обича да бистрим политиката, псува всички наред и си има лична клетва „ Майку им по*бем на всички, желая един от тези мазните да пристигна и да живее с мене един месец, квото хапвам аз, това да яде и той и да го виждам по какъв начин мре постепенно. Тия не са изкарали два лв. с работа, а единствено с крадлък, те по тази причина избегаха децата и останахме сами на остарели години, щото страната ни се ръководи от алчни и елементарни пуноглавци, които дерат народа и мислят единствено за себе си. А младите не търпят да ги дерат простите и бегат “
След няколко години него няма да го има, и селото няма да го има, и загатна за тях няма да го има.
Така живеят и чезнат милиони в тази страна европредседател. Дано го прочете някой от еврогостите, до момента в който си избира всред три възглавници на коя да легне.
Добелогъзи тикви да гниете по кофите всичките до последния, долна алчна паплач
