Да ме осъдят беше очаквано. Приемам присъдата не като срам,

Да ме осъдят беше предстоящо. Приемам присъдата не като позор, а като чест, това е политическа принуда. То не е присъда, а грамота – че съм правилен на българската идея и на делата на Иван Михайлов. И че съм българин. Така Люпчо Георгиевски разяснява в ефира на NOVA присъдата си, постановена му от македонски съд.

Тя е условна със период от 1 година, с 2 години изпитателен период. Според съда – за предизвикателство на етническа и расова ненавист.

„Подразнихме управляващите с това, че надигнахме глас и казахме ясно, че сме българи в Северна Македония и желаеме правата ни да са конституционно обезпечени. Осъден съм за това, че съм разгласил млади българи, които поставят цветя на гроба на Иван Михайлов, и съм изразил своите позиции на български език. В РСМ е закононарушение да споделяш и приказваш на български, това наскърбява македонците. Всички българи имаме сходни проблеми в Македония, държавната машина опитва да ни счупи. Въпреки това ще остана в страната – тук съм роден и тук ще умра“

Той уточни, че всеки един македонец може да изрази изказване, че е бил афектиран и защото присъдата му е условна, ще го задържат.

„Очаквам България най-накрая да работи, европейският път на РСМ минава през истината. А тя е, че тук живеят българи без никакви права. Присъдата ми няма да угаси пламъка и българщината в нас. Няма да ни уплашат с една условна присъда. Това е единствено началото, ще апелираме пред всички европейски институции“