Доц. Мангъров: Да лекуваш COVID-19 с антибиотик е като да си гипсираш крака, преди да си го счупил
Да лекуваш ковид с антибиотик е като да си гипсираш крайници, преди да си го счупил. Така, в собствен жанр, доцент Атанас Мангъров подлага на критика метода, по който се организира лекуването в множеството Коронавирус отделения у нас. Инфекционистът се срещна с пловдивчани в Дома на културата „ Борис Христов” и отговори на въпросите им по отношение на протичането на болестта, лекуването и противоепидемичните ограничения, наложени у нас, заяви trafficnews.bg.
Той изясни на присъстващите, че в детската възраст и при младежите COVID-19 протича като едно грипоподобно заболяване, особено за студените месеци. 80 на 100 от хората го изкарват без никакви признаци. При 10-15% от инфектираните е малко по-продължително, в сравнение с при баналните вирусни инфекции. 12-14 дни е интервалът на острата фаза, в която човек има температура, може да получи дихателна непълнота, усеща се нерадушен. И единствено 4-5 % са за хоспитализация.
„ Това е нещото, което лекарите би трябвало да осъзнаят, с цел да могат съответно да се отнасят към болните. Защото когато един подобен болен на 8-9 ден продължава да се усеща нерадушен, да подвига температура, нормално се стига до хоспитализация. В забележителна част от случаите обаче това не е наложително. Много постоянно се вършат фотоси, при които се откриват белодробни промени, само че тук става дума за вирусна зараза на дихателната система, която не се лекува с антибиотици. Те имат резултат единствено когато се добави вторична бактериална зараза, което се случва в относително дребен % от случаите. Но всички приети в болница са на един или два антибиотика. Реално ние им даваме тези антибиотици, с цел да профилактираме вторичните бактериални затруднения. Антибиотиците обаче нямат профилактично деяние. Не можете да лечение нещо, което го няма. Това е все едно да си гипсирате крайници, преди да го счупите, с цел да се предпазите. Може да го извършите, само че е жалко. Много значим детайл в лекуването на тези хора е, че те би трябвало да бъдат на оптимално щадящ режим. И най-важното – да получават психическа подкрепа”, акцентира доцент Мангъров.
Според него, един от главните стълбове, на които се крепи нашата здравна система – доболничната помощ, е рухнал. Причината е, че вместо да лекуват своите пациенти, от боязън джипитата са „ излезли от играта”. Единствено съветват хората по телефона и при признаци ги изпращат да си вършат PCR тест. Човекът остава самичък у дома и, в случай че се утежни, единственият метод да се лекува е да бъде хоспитализират, поради което лечебните заведения преливат. „ И като си направиш тест какво? В единия случай се лекува човек, който е с позитивен тест, в другия случай, в случай че пробата е негативен, този човек няма ли да се лекува? Необходимо е да се върнем към основите на медицината и да се лекуват единствено тези хора, които имат признаци и са заболели. Останалите просто би трябвало да продължат да живеят нормално”, счита инфекционистът.
Според него е изцяло безсмислено да се вършат по 13 000 проучвания на ден. Подобно огромно тестване е трябвало да се направи в самото начало на пандемията, с цел да се откри по какъв начин се популяризира вирусът измежду популацията. Сега колкото повече проби се вършат, толкоз повече инфектирани хора се откриват. Но това са инфектирани, не заболели. На тях им няма нищо, акцентира лекарят. И даде образец, че в случай че успеем да създадем 100 000 или 1 млн. теста дневно, ще се окаже, че сред 20 000 и 200 000 са позитивни. „ Хубавото е, че в случай че тези данни бяха правилни, ние доста скоро ще достигнем съкровените 70%, при които би трябвало тази зараза да затихне”, сподели доцент Мангъров.
Доц. Атанас Мангъров разяснява и теориите, че COVID-19 е основан в лаборатория. Според него това не правилно. По-скоро го причисли към вирусите, които от време на време през няколко десетки години навлизат в човешката популация и предизвикват всеобщи болести.
Той уточни, че съществуват два метода, по които обществото може да се оправи с вирус от този вид. Нормалният е този, по който постоянно до момента човечеството е работило при сходни епидемии. Животът продължава обикновено. Хората, които проявят признаци, си остават у дома. Тези, на които им няма нищо, не престават да вървят на работа и учебно заведение, само че заобикалят посещаването на затворени пространства, където се събират доста хора.
При естествения метод за деяние тези елементи от популацията, които са най-уязвими, би трябвало да се пазят. За тях би трябвало да се вземат специфични ограничения. Трябва да им се изясни, че са застрашени, което не значи те да се изолират изцяло. Защото възрастните хора имат потребност да си поддържат връзка със своите близки. Когато се слагат в изолираност, това за тях е пагубно. Стриктни ограничения обаче е добре да се ползват за пенсионерите, които са институционализирани. Именно в домовете за възрастни хора би трябвало да се съсредоточат напъните и да не се позволява нахлуване на инфекцията. Но да се затварят учебни заведения, спортни салони, паркове е цялостна нелепост, счита доцент Мангъров.
Другият метод, който следим от март насам, е „ китайският”. При него се затварят градове, области, цели страни дори. Децата не вървят на учебно заведение, всички си стоим у дома, нищо не мърда. В резултат стопанската система „ отива на кино”, а сега, в който ограниченията се разхлабят, всичко стартира изначало. Това се вижда доста ясно, в случай че се направи съпоставяне сред страни, които бяха доста прецизно затворени, и страни като Швеция и Беларус, където инфекцията се е развила „ по естествен начин”.
„ Вероятно ще кажете, че в тези страни имаше доста висока смъртност най-много измежду възрастните хора. В Швеция, която има население към 10-11 млн. души, са умряли малко над 5000 души, чиято междинна възраст е над 85 години. В страна като Белгия, която е съпоставима като население, броят на умрелите е към 10 хиляди, т.е. два пъти повече. В момента в Швеция се следи най-нисък брой новозаразени и най-нисък брой умряли. Докато Белгия още веднъж се затвори и маскира”, даде образец доцент Мангъров.
Той изясни на присъстващите, че в детската възраст и при младежите COVID-19 протича като едно грипоподобно заболяване, особено за студените месеци. 80 на 100 от хората го изкарват без никакви признаци. При 10-15% от инфектираните е малко по-продължително, в сравнение с при баналните вирусни инфекции. 12-14 дни е интервалът на острата фаза, в която човек има температура, може да получи дихателна непълнота, усеща се нерадушен. И единствено 4-5 % са за хоспитализация.
„ Това е нещото, което лекарите би трябвало да осъзнаят, с цел да могат съответно да се отнасят към болните. Защото когато един подобен болен на 8-9 ден продължава да се усеща нерадушен, да подвига температура, нормално се стига до хоспитализация. В забележителна част от случаите обаче това не е наложително. Много постоянно се вършат фотоси, при които се откриват белодробни промени, само че тук става дума за вирусна зараза на дихателната система, която не се лекува с антибиотици. Те имат резултат единствено когато се добави вторична бактериална зараза, което се случва в относително дребен % от случаите. Но всички приети в болница са на един или два антибиотика. Реално ние им даваме тези антибиотици, с цел да профилактираме вторичните бактериални затруднения. Антибиотиците обаче нямат профилактично деяние. Не можете да лечение нещо, което го няма. Това е все едно да си гипсирате крайници, преди да го счупите, с цел да се предпазите. Може да го извършите, само че е жалко. Много значим детайл в лекуването на тези хора е, че те би трябвало да бъдат на оптимално щадящ режим. И най-важното – да получават психическа подкрепа”, акцентира доцент Мангъров.
Според него, един от главните стълбове, на които се крепи нашата здравна система – доболничната помощ, е рухнал. Причината е, че вместо да лекуват своите пациенти, от боязън джипитата са „ излезли от играта”. Единствено съветват хората по телефона и при признаци ги изпращат да си вършат PCR тест. Човекът остава самичък у дома и, в случай че се утежни, единственият метод да се лекува е да бъде хоспитализират, поради което лечебните заведения преливат. „ И като си направиш тест какво? В единия случай се лекува човек, който е с позитивен тест, в другия случай, в случай че пробата е негативен, този човек няма ли да се лекува? Необходимо е да се върнем към основите на медицината и да се лекуват единствено тези хора, които имат признаци и са заболели. Останалите просто би трябвало да продължат да живеят нормално”, счита инфекционистът.
Според него е изцяло безсмислено да се вършат по 13 000 проучвания на ден. Подобно огромно тестване е трябвало да се направи в самото начало на пандемията, с цел да се откри по какъв начин се популяризира вирусът измежду популацията. Сега колкото повече проби се вършат, толкоз повече инфектирани хора се откриват. Но това са инфектирани, не заболели. На тях им няма нищо, акцентира лекарят. И даде образец, че в случай че успеем да създадем 100 000 или 1 млн. теста дневно, ще се окаже, че сред 20 000 и 200 000 са позитивни. „ Хубавото е, че в случай че тези данни бяха правилни, ние доста скоро ще достигнем съкровените 70%, при които би трябвало тази зараза да затихне”, сподели доцент Мангъров.
Доц. Атанас Мангъров разяснява и теориите, че COVID-19 е основан в лаборатория. Според него това не правилно. По-скоро го причисли към вирусите, които от време на време през няколко десетки години навлизат в човешката популация и предизвикват всеобщи болести.
Той уточни, че съществуват два метода, по които обществото може да се оправи с вирус от този вид. Нормалният е този, по който постоянно до момента човечеството е работило при сходни епидемии. Животът продължава обикновено. Хората, които проявят признаци, си остават у дома. Тези, на които им няма нищо, не престават да вървят на работа и учебно заведение, само че заобикалят посещаването на затворени пространства, където се събират доста хора.
При естествения метод за деяние тези елементи от популацията, които са най-уязвими, би трябвало да се пазят. За тях би трябвало да се вземат специфични ограничения. Трябва да им се изясни, че са застрашени, което не значи те да се изолират изцяло. Защото възрастните хора имат потребност да си поддържат връзка със своите близки. Когато се слагат в изолираност, това за тях е пагубно. Стриктни ограничения обаче е добре да се ползват за пенсионерите, които са институционализирани. Именно в домовете за възрастни хора би трябвало да се съсредоточат напъните и да не се позволява нахлуване на инфекцията. Но да се затварят учебни заведения, спортни салони, паркове е цялостна нелепост, счита доцент Мангъров.
Другият метод, който следим от март насам, е „ китайският”. При него се затварят градове, области, цели страни дори. Децата не вървят на учебно заведение, всички си стоим у дома, нищо не мърда. В резултат стопанската система „ отива на кино”, а сега, в който ограниченията се разхлабят, всичко стартира изначало. Това се вижда доста ясно, в случай че се направи съпоставяне сред страни, които бяха доста прецизно затворени, и страни като Швеция и Беларус, където инфекцията се е развила „ по естествен начин”.
„ Вероятно ще кажете, че в тези страни имаше доста висока смъртност най-много измежду възрастните хора. В Швеция, която има население към 10-11 млн. души, са умряли малко над 5000 души, чиято междинна възраст е над 85 години. В страна като Белгия, която е съпоставима като население, броят на умрелите е към 10 хиляди, т.е. два пъти повече. В момента в Швеция се следи най-нисък брой новозаразени и най-нисък брой умряли. Докато Белгия още веднъж се затвори и маскира”, даде образец доцент Мангъров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ