Да, корупцията убива. И е надменна, освен всичко друго
Да, корупцията убива.
И е надменна, с изключение на всичко друго.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”, това е не доста известна имитация от популярния филм “Опасен сексапил ”.
Измамникът Ястребовски /Тодор Колев/ обикаля противозаконните по времето на соца дребни работилнички край София, с цел да ги рекетира.
Неочаквано в една леярна облеченият с милиционерска униформа лъжец среща гневен отпор.
И тъкмо тази имитация гръмва с ударната мощ на пиратка в лятна нощ:
- Ти знайш ли на кого лейм брави ние - пита го пренебрежително една леля-работничка в този цех-предвестник на пазарната стопанска система /великолепна българска актриса от “Войната на таралежите ” и още доста други/.
Тази леля-работничка нямаше никакъв боязън от милиционерската /и то офицерска, не че е длъжна да знае разликата със старшинската/ униформа.
От всичко казано дотук тази имитация е значимата:
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние! ”
Каква е връзката й с днешната реалност?
Всякаква.
Дълбока и неразривна е връзката.
Днешният превод на тази имитация е:
Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?
Питайте някой началник на някоя компания, спечелила “конкурс ” за държавна поръчка. Например в АПИ.
Или някоя фирма-подизпълнител.
Питайте ги за какво не си правят работата, за какво е тази незаконно некачествена мърлящина.
И ще видите в погледа им:
“Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?
Та си тръгнал да ни държиш сметка. А? ”
Видях го в погледа на един млад мъж, който събираше пластмасови конуси по прясно боядисана осева линия на ремонтирано шосе.
- Какво правиш?! Ще направиш злополука! - извиках му, спрял зад него, когато той изпусна един конус в насрещното платно.
Изпусна го, тъй като събираше конусите от пикап в придвижване, до момента в който колите се движеха и в двете направления.
Едва ме удостои с взор.
И в тоя взор се виждаше тъкмо тази имитация:
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”.
“Ти знаеш ли на кого се регистрират моите шефове? ”
Колата насреща спря в точния момент пред конуса.
Други коли не съумяват да спрат в точния момент.
И други ТИР-ове не успяват…
Корупцията убива.
И е надменна, с изключение на всичко.
И ражда надменни младежи, които са закърмени с отровното мляко на “обществените поръчки ”.
Честно е да е непочтено.
Справедливо е да е незаслужено.
Доблестно е да е подло.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”.
Знаем, несъмнено.
На тия, дето всяка вечер ни четат морал по малкия екран.
На тия, дето непрекъснато мислят и работят за хората.
На тия, дето ще ни вкарат в еврозоната - не с цел да може да махнат борда и да крадат. Вие това ли си помислихте?!
Ама по какъв начин може?! Те за наше положително го вършат.
На всичките тези издути до спукване корупционни генератори - на тях “леете брави ”.
И когато ви кажем, че вашата небрежност убива хора по пътищата, тъй като крадете от качеството, с цел да се отчетете на “генераторите ” - тогава виждаме онази пренебрежителност в погледите ви.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”.
Знаем, несъмнено.
Прекрасно знаем.
И като вървим на погребения на жертви на корупцията по пътищата, също знаем имената на убийците.
Но си мълчим.
Защо?
И е надменна, с изключение на всичко друго.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”, това е не доста известна имитация от популярния филм “Опасен сексапил ”.
Измамникът Ястребовски /Тодор Колев/ обикаля противозаконните по времето на соца дребни работилнички край София, с цел да ги рекетира.
Неочаквано в една леярна облеченият с милиционерска униформа лъжец среща гневен отпор.
И тъкмо тази имитация гръмва с ударната мощ на пиратка в лятна нощ:
- Ти знайш ли на кого лейм брави ние - пита го пренебрежително една леля-работничка в този цех-предвестник на пазарната стопанска система /великолепна българска актриса от “Войната на таралежите ” и още доста други/.
Тази леля-работничка нямаше никакъв боязън от милиционерската /и то офицерска, не че е длъжна да знае разликата със старшинската/ униформа.
От всичко казано дотук тази имитация е значимата:
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние! ”
Каква е връзката й с днешната реалност?
Всякаква.
Дълбока и неразривна е връзката.
Днешният превод на тази имитация е:
Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?
Питайте някой началник на някоя компания, спечелила “конкурс ” за държавна поръчка. Например в АПИ.
Или някоя фирма-подизпълнител.
Питайте ги за какво не си правят работата, за какво е тази незаконно некачествена мърлящина.
И ще видите в погледа им:
“Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?
Та си тръгнал да ни държиш сметка. А? ”
Видях го в погледа на един млад мъж, който събираше пластмасови конуси по прясно боядисана осева линия на ремонтирано шосе.
- Какво правиш?! Ще направиш злополука! - извиках му, спрял зад него, когато той изпусна един конус в насрещното платно.
Изпусна го, тъй като събираше конусите от пикап в придвижване, до момента в който колите се движеха и в двете направления.
Едва ме удостои с взор.
И в тоя взор се виждаше тъкмо тази имитация:
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”.
“Ти знаеш ли на кого се регистрират моите шефове? ”
Колата насреща спря в точния момент пред конуса.
Други коли не съумяват да спрат в точния момент.
И други ТИР-ове не успяват…
Корупцията убива.
И е надменна, с изключение на всичко.
И ражда надменни младежи, които са закърмени с отровното мляко на “обществените поръчки ”.
Честно е да е непочтено.
Справедливо е да е незаслужено.
Доблестно е да е подло.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”.
Знаем, несъмнено.
На тия, дето всяка вечер ни четат морал по малкия екран.
На тия, дето непрекъснато мислят и работят за хората.
На тия, дето ще ни вкарат в еврозоната - не с цел да може да махнат борда и да крадат. Вие това ли си помислихте?!
Ама по какъв начин може?! Те за наше положително го вършат.
На всичките тези издути до спукване корупционни генератори - на тях “леете брави ”.
И когато ви кажем, че вашата небрежност убива хора по пътищата, тъй като крадете от качеството, с цел да се отчетете на “генераторите ” - тогава виждаме онази пренебрежителност в погледите ви.
“Ти знайш ли на кого лейм брави ние ”.
Знаем, несъмнено.
Прекрасно знаем.
И като вървим на погребения на жертви на корупцията по пътищата, също знаем имената на убийците.
Но си мълчим.
Защо?
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ




