Сърбия подслушва журналисти с помощта на шпионски софтуер, внесен от България
„ Да живееш в боязън и в цифров затвор не е елементарно “. Това споделя сръбският публицист Славиша Миланов, откакто схваща, че телефонът му е бил инфектиран със шпионски програмен продукт. Случаят му се трансформира в част от по-широко следствие за потреблението на технологии за наблюдаване против публицисти, деятели и представители на гражданското общество в Сърбия, споделя БГНЕС.
Миланов работи за самостоятелния интернет портал „ FAR “ в Димитровград (Цариброд) – регион със доста българско малцинство.
Медията разгласява материали на сръбски и български език, като се занимава с локални тематики, права на малцинствата, следствия за корупция и метода, по който се ръководят обществени средства.
Историята стартира през февруари 2024 година, когато журналистът е спрян при рутинна полицейска инспекция. Служителите му споделят, че ще бъде тестван за опиати и го карат да остави телефона си на входа на полицейското ръководство.
„ Още тогава ми се стори необичайно, само че изпълних напътствията им “, споделя Миланов.
Тестът му е негативен и той е освободен. След това обаче вижда необикновени промени в телефона си. При следващ разбор експерти от лабораторията за сигурност на Amnesty International откриват, че в устройството е бил конфигуриран шпионски програмен продукт.
Сръбските управляващи отхвърлят обвиняванията. Полицията дефинира отчета на Amnesty като „ безусловно невярен “, а Агенцията за сигурност и информация (БИА) назовава изказванията „ безсмислени “.
Разследванията на интернационалните организации обаче демонстрират, че казусът не е изолиран. Според Amnesty International в Сърбия са употребявани разнообразни принадлежности за цифрово наблюдаване, в това число програмен продукт за навлизане в мобилни телефони и системи за добиване на данни от устройства. Сред технологиите, за които има данни, че са употребявани, са шпионски стратегии като Pegasus, както и други принадлежности за следене.
В центъра на вниманието попадат и връзките с България. Документи, с които разполага организацията Human Rights Watch, демонстрират, че българската компания Circles BG е получила позволение за експорт на съоръжение за Сърбия в интервала от август 2023 година до август 2024 година
Според HRW става дума за система, известна като Pixel Move, която може да прихваща връзки, известия и интернет трафик от мобилни устройства.
„ Разрешението е издадено в същия интервал, в който към този момент има документирани случаи на потребление на принадлежности за хакване на телефони и шпионски програмен продукт против самостоятелни публицисти и представители на гражданското общество “, разяснява Зак Кембъл от Human Rights Watch, представен от БГНЕС.
От организацията прецизират, че не могат да потвърдят дали оборудването действително е било доставено в Сърбия, защото няма публична информация по случая. Запитвания към институциите в България и Сърбия, както и към компанията, остават без отговор.
Circles е компания, обвързвана с израелската NSO Group – производителят на известния шпионски програмен продукт Pegasus, употребен в редица страни за наблюдаване на политици, публицисти и деятели.
Според документи, оценени от HRW, България е издавала позволения за експорт на сходни технологии и за други страни, измежду които Азербайджан, Бахрейн, Израел, Йордания, Мексико, Мароко и Обединените арабски емирства. Сред евентуалните клиенти са били разследващи служби, военни и полицейски структури.
Спорът към Сърбия е обвързван с това, че страната към този момент има регистрирани случаи на потребление на цифрово наблюдаване против критици на властта.
Amnesty International показва, че през 2024 година са открити случаи, при които против публицисти и деятели са употребявани незнайният до този миг шпионски програмен продукт Novispy и принадлежности на Cellebrite за отключване и добиване на информация от телефони.
„ Това основава атмосфера на боязън. Хората стартират да се самоцензурират и да се отхвърлят от присъединяване в митинги или публични начинания, тъй като се опасяват да не станат цел “, предизвестява Ребека Уайт от лабораторията за сигурност на Amnesty International.
Миланов също споделя, че след случилото се към този момент живее с непрекъснато чувство за наблюдаване.
„ Трудно е, когато знаеш, че някой, който работи от името на страната, злоупотребява с такива принадлежности. Където и да отида, се старая да осведомявам повече хора за местоположението си “, споделя журналистът.
Той е подал сигнал и наказателна тъжба, само че досега не е бил извикан за разпит от прокуратурата за високотехнологични закононарушения.
Случаят слага въпроса до каква степен ефикасен е контролът върху износа на технологии за наблюдаване в Европейския съюз. Human Rights Watch и Amnesty International предизвестяват, че актуалните правила не са задоволителни, с цел да предотвратят потреблението на сходни системи за нарушение на човешки права.
Според специалистите, в случай че няма по-строг надзор, промишлеността на шпионския програмен продукт ще продължи да се развива, а страни с проблеми в региона на демократичните стандарти ще могат да употребяват тези технологии против личните си жители.
Миланов работи за самостоятелния интернет портал „ FAR “ в Димитровград (Цариброд) – регион със доста българско малцинство.
Медията разгласява материали на сръбски и български език, като се занимава с локални тематики, права на малцинствата, следствия за корупция и метода, по който се ръководят обществени средства.
Историята стартира през февруари 2024 година, когато журналистът е спрян при рутинна полицейска инспекция. Служителите му споделят, че ще бъде тестван за опиати и го карат да остави телефона си на входа на полицейското ръководство.
„ Още тогава ми се стори необичайно, само че изпълних напътствията им “, споделя Миланов.
Тестът му е негативен и той е освободен. След това обаче вижда необикновени промени в телефона си. При следващ разбор експерти от лабораторията за сигурност на Amnesty International откриват, че в устройството е бил конфигуриран шпионски програмен продукт.
Сръбските управляващи отхвърлят обвиняванията. Полицията дефинира отчета на Amnesty като „ безусловно невярен “, а Агенцията за сигурност и информация (БИА) назовава изказванията „ безсмислени “.
Разследванията на интернационалните организации обаче демонстрират, че казусът не е изолиран. Според Amnesty International в Сърбия са употребявани разнообразни принадлежности за цифрово наблюдаване, в това число програмен продукт за навлизане в мобилни телефони и системи за добиване на данни от устройства. Сред технологиите, за които има данни, че са употребявани, са шпионски стратегии като Pegasus, както и други принадлежности за следене.
В центъра на вниманието попадат и връзките с България. Документи, с които разполага организацията Human Rights Watch, демонстрират, че българската компания Circles BG е получила позволение за експорт на съоръжение за Сърбия в интервала от август 2023 година до август 2024 година
Според HRW става дума за система, известна като Pixel Move, която може да прихваща връзки, известия и интернет трафик от мобилни устройства.
„ Разрешението е издадено в същия интервал, в който към този момент има документирани случаи на потребление на принадлежности за хакване на телефони и шпионски програмен продукт против самостоятелни публицисти и представители на гражданското общество “, разяснява Зак Кембъл от Human Rights Watch, представен от БГНЕС.
От организацията прецизират, че не могат да потвърдят дали оборудването действително е било доставено в Сърбия, защото няма публична информация по случая. Запитвания към институциите в България и Сърбия, както и към компанията, остават без отговор.
Circles е компания, обвързвана с израелската NSO Group – производителят на известния шпионски програмен продукт Pegasus, употребен в редица страни за наблюдаване на политици, публицисти и деятели.
Според документи, оценени от HRW, България е издавала позволения за експорт на сходни технологии и за други страни, измежду които Азербайджан, Бахрейн, Израел, Йордания, Мексико, Мароко и Обединените арабски емирства. Сред евентуалните клиенти са били разследващи служби, военни и полицейски структури.
Спорът към Сърбия е обвързван с това, че страната към този момент има регистрирани случаи на потребление на цифрово наблюдаване против критици на властта.
Amnesty International показва, че през 2024 година са открити случаи, при които против публицисти и деятели са употребявани незнайният до този миг шпионски програмен продукт Novispy и принадлежности на Cellebrite за отключване и добиване на информация от телефони.
„ Това основава атмосфера на боязън. Хората стартират да се самоцензурират и да се отхвърлят от присъединяване в митинги или публични начинания, тъй като се опасяват да не станат цел “, предизвестява Ребека Уайт от лабораторията за сигурност на Amnesty International.
Миланов също споделя, че след случилото се към този момент живее с непрекъснато чувство за наблюдаване.
„ Трудно е, когато знаеш, че някой, който работи от името на страната, злоупотребява с такива принадлежности. Където и да отида, се старая да осведомявам повече хора за местоположението си “, споделя журналистът.
Той е подал сигнал и наказателна тъжба, само че досега не е бил извикан за разпит от прокуратурата за високотехнологични закононарушения.
Случаят слага въпроса до каква степен ефикасен е контролът върху износа на технологии за наблюдаване в Европейския съюз. Human Rights Watch и Amnesty International предизвестяват, че актуалните правила не са задоволителни, с цел да предотвратят потреблението на сходни системи за нарушение на човешки права.
Според специалистите, в случай че няма по-строг надзор, промишлеността на шпионския програмен продукт ще продължи да се развива, а страни с проблеми в региона на демократичните стандарти ще могат да употребяват тези технологии против личните си жители.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ