Детство в покоите на царя: как живеят децата на руските монарси?
Да живееш в стаята си до 16-годишна възраст, да учиш наизуст книги и в никакъв случай да не ядеш зеле – това са единствено няколко от странностите да станеш съветски цар.
Пратеници се изпращат във всички съветски градове от Московския кремъл, в името на царя се раздава лепта на църкви и манастири, като се помилват и дребни закононарушения. Междувременно служители от всеки град подготвят конете си, с цел да отидат до Москва и да поднесат своите дарове.
Ако всичко това се случва, това значи, че в фамилията на московския цар се е родило дете. Но какво следва? Какви са стъпките за издигане на автократичен суверен?
Домът е там, където е Кремъл
Женската част от дворецаLegion Media
До навършване на 5 години и дъщерите, и синовете на царя и царицата живеят в женската част на двореца, следен от дребна „ войска “ сестри, бавачки и домакини. Царицата майка може да играе с детето си колкото желае, само че развъждането му, промяната на пелените му, храненето му и приспиването му – са отговорности на прислужниците.
И по този начин, за какво да държиш дребното дете в затворена стая, до момента в който навърши 5 години? Защото съветските царе са мощно суеверни и се опасяват от черни вълшебства. Както историкът Вера Бокова написа в книгата си „ Детството в дома на царя “, акушерката, която приема бебето, е от най-важните прислужници, които ще се грижат за него: тя знае всичко, обвързвано със здравето на бебето, и, при неналичието на професионални лекари, е главният престиж по медицинските въпроси – и магическите. Акушерката се грижи лунната светлина да не падне на люлката на бебето (за добър сън) и го защищава от зли очи: тя се грижи никой да не гледа бебето, до момента в който то спи, размазва сажди зад ушите му и всеки ден го ръси с малко сол по главата.
До 5-годишна възраст единствено близки родственици и прислужници могат да виждат децата на царя. Ако отидат на черква, прислужниците държат вълнени пердета от двете им страни. Децата пътуват в колички със затворени прозорци, а дворът, в който играят, е затворен. Те обаче имат другари: деца от заможни фамилии, на които е разрешено да играят с дребните царе.
Малките царе: величествено тлъсти и мудни
Руските царе в никакъв случай не ядат зеле. Смята се за „ селска храна “ и в действителност е най-честото ядене на трапезата на съветския селяндур. Междувременно киселото зеле съдържа доста витамин С, нужен за здравето. Не е чудно, че първите Романови страдат от скорбут (заболяване, породено от дефицит на витамин С, характеризиращо се с подути кървящи венци и отваряне на вече зараснали рани). Но царските бебета се хранят несметно. Ако бебе стартира да плаче, то незабавно получава торти, сладкиши, ядки и прочие Царските деца се хранят по 5 пъти дневно, а сред храненията постоянно имат безграничен достъп до закуски.
Ето за какво всички съветски царе и царици са толкоз пълнички. Руснаците също са сигурни, че строгите диалози са нездравословни за развиването на детето, тъй че царските бавачки беседват с дребните си началници единствено със сладостен, завладяващ звук, употребявайки доста умалителни. И, несъмнено, дребните царе и царици в никакъв случай не се санкционират, а биват само леко порицавани.
Но децата са деца и всички обичат играчките. Дори възрастни хора биха завидели на изобилието от играчки, които съветските царе имат като деца. Къщички за играчки, шах, дама, европейски механични играчки: музикални кутии, навиващи се птици и войници; музикални принадлежности: от елементарни рогове до царствено украсени клавиорди. Специално място в стаите за момчета е отредено на военните играчки: лъкове и стрели, брадви, ножове, револвери, карабини, ръчни бомбарди, саби и мечове.
Архивна фотография
Най-добрата играчка е конят, която има всяко момче от царското семейство. Но Петър Велики има още повече – като дете му е дадена дребна карета, теглена от четири понита. И вместо играчки-войници, той има дребни чиновници, облечени като кралски пазачи – в действителност дребна войска!
Алексей АлексеевичАрхивна фотография
Бащата на Петър, Алексей, също се забавлява доста като дете: мъже се бият с мечки за негово наслаждение, гледа и осъществявания на придворни шутове. На 7-годишна възраст учи шах, а на 8 се учи да стреля с лък. Но военните учения към този момент са част от различен живот, който стартира едвам откакто децата се реалокират от женската част в личните си стаи.
„ Страшно наказване чака тези деца “
Sputnik
За царските дъщери целият живот би трябвало да премине в усамотение – след 5-годишна възраст те остават в женската част на двореца, която рядко напущат. Но момчетата стартират напълно друг живот. Всички бавачки и медицински сестри приключват грижите си и те стартират да живеят в мъжката част под надзора на учител – нормално това е болярин.
Мисията на преподавателя е да научи момчето да чете, написа, да язди кон и да се държи аристократично. Руските царе би трябвало да имат държание, изключващо всяка опция за насмешка с тях. Така те е се учат да вървят и да се движат постепенно, величествено, без да бързат.
Симеон Полоцкий. Псалтир в стихове. 1680 година
Преподавателят става единственият човек, който може да санкционира кралските деца. Възпитанието в тези времена се основава на християнската литература, да вземем за пример Йоан Златоуст, който написа: „ Страшно наказване чака тези деца, които не се подчинят на властта на родителите си. “ Брезовите пръчки, употребявани за телесно наказване, чакат кралското дете за несправяне с ученето, мързел и непокорство. Рязка смяна от скорошните сладки диалози с бавачки и медицински сестри.
Часослов, XVII в.Архивна фотография
И по този начин, какво учат? Малко от актуалните възпитаници могат да овладеят програмата на дребния цар. Основният способ е наизустяването. Когато хлапето към този момент може да чете, то стартира да учи фрагменти от религиозна литература. Псалтира (150 религиозни химна), Часослова (молитви и църковни служби за всеки ден), Деянията на светите апостоли и Новия завет. Също по този начин се учат на разнообразни компилации от религиозни химни. Така че читателският опит на младите царе е в действителност впечатляващ. Писането стартира на към 8, само че в това време момчетата се учат да четат ноти и да пеят религиозни химни, което продължава още 2 или 3 години. Когато момчето навърши 16 години, се счита, че е към този момент пълнолетно и стартира търсенето на младоженка.
Нотен запис от XVII в.Томски регионален краеведчески музей
Полезно ли е това царско обучение?
Репродукция. Миниатюра от книгата на П. Крекшин „ Първа страница от житието на Петър Велики “, „ Никита Зотов преподава на Петър I фортификации и военно дело “ (1680 г.)Sputnik
И по този начин, те се възпитават като дребни теолози и дребни воини по едно и също време. Могат да бъдат военни командири и да вземат участие в религиозни полемики. Но от това ли имат потребност суверените?
Очевидно не. Малките царе не се учат на стопанска система, непознати езици, военна тактика и доста други неща, нужни в изменящия се свят. И краят на това „ обичайно “ образование настава в средата на XVII век. Алексей, бащата на Петър Велики, е първият цар, който стартира да включва някои детайли от европейското обучение във възпитанието на децата си. Първият му наследник Алексей Алексеевич (1654-1670) учи латински език, аритметика, геометрия, астрономия и даже лирика.
Петър обаче отива още по-далеч. Той също учи химни и Новия завет – само че постоянно прави каквото желае. И по този начин, когато е на 12, той подрежда да се докарат разнообразни принадлежности и машини в двореца му. Физическият труд се счита за „ несъответствуващ “ за царя – само че Петър се учи по какъв начин да дяла камък, по какъв начин да печата и връзва книги, учи се да дълбае дърво и да плава на транспортен съд. Идва нова ера, такава, в която даже царят се нуждае от някаква форма на професионализъм. При царуването на Петър остарелият ред на дворцовия живот остава само в женските елементи на дворците в Москва и изчезва доникъде на XVIII век.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Пратеници се изпращат във всички съветски градове от Московския кремъл, в името на царя се раздава лепта на църкви и манастири, като се помилват и дребни закононарушения. Междувременно служители от всеки град подготвят конете си, с цел да отидат до Москва и да поднесат своите дарове.
Ако всичко това се случва, това значи, че в фамилията на московския цар се е родило дете. Но какво следва? Какви са стъпките за издигане на автократичен суверен?
Домът е там, където е Кремъл
Женската част от дворецаLegion Media
До навършване на 5 години и дъщерите, и синовете на царя и царицата живеят в женската част на двореца, следен от дребна „ войска “ сестри, бавачки и домакини. Царицата майка може да играе с детето си колкото желае, само че развъждането му, промяната на пелените му, храненето му и приспиването му – са отговорности на прислужниците.
И по този начин, за какво да държиш дребното дете в затворена стая, до момента в който навърши 5 години? Защото съветските царе са мощно суеверни и се опасяват от черни вълшебства. Както историкът Вера Бокова написа в книгата си „ Детството в дома на царя “, акушерката, която приема бебето, е от най-важните прислужници, които ще се грижат за него: тя знае всичко, обвързвано със здравето на бебето, и, при неналичието на професионални лекари, е главният престиж по медицинските въпроси – и магическите. Акушерката се грижи лунната светлина да не падне на люлката на бебето (за добър сън) и го защищава от зли очи: тя се грижи никой да не гледа бебето, до момента в който то спи, размазва сажди зад ушите му и всеки ден го ръси с малко сол по главата.
До 5-годишна възраст единствено близки родственици и прислужници могат да виждат децата на царя. Ако отидат на черква, прислужниците държат вълнени пердета от двете им страни. Децата пътуват в колички със затворени прозорци, а дворът, в който играят, е затворен. Те обаче имат другари: деца от заможни фамилии, на които е разрешено да играят с дребните царе.
Малките царе: величествено тлъсти и мудни
Руските царе в никакъв случай не ядат зеле. Смята се за „ селска храна “ и в действителност е най-честото ядене на трапезата на съветския селяндур. Междувременно киселото зеле съдържа доста витамин С, нужен за здравето. Не е чудно, че първите Романови страдат от скорбут (заболяване, породено от дефицит на витамин С, характеризиращо се с подути кървящи венци и отваряне на вече зараснали рани). Но царските бебета се хранят несметно. Ако бебе стартира да плаче, то незабавно получава торти, сладкиши, ядки и прочие Царските деца се хранят по 5 пъти дневно, а сред храненията постоянно имат безграничен достъп до закуски.
Ето за какво всички съветски царе и царици са толкоз пълнички. Руснаците също са сигурни, че строгите диалози са нездравословни за развиването на детето, тъй че царските бавачки беседват с дребните си началници единствено със сладостен, завладяващ звук, употребявайки доста умалителни. И, несъмнено, дребните царе и царици в никакъв случай не се санкционират, а биват само леко порицавани.
Но децата са деца и всички обичат играчките. Дори възрастни хора биха завидели на изобилието от играчки, които съветските царе имат като деца. Къщички за играчки, шах, дама, европейски механични играчки: музикални кутии, навиващи се птици и войници; музикални принадлежности: от елементарни рогове до царствено украсени клавиорди. Специално място в стаите за момчета е отредено на военните играчки: лъкове и стрели, брадви, ножове, револвери, карабини, ръчни бомбарди, саби и мечове.
Архивна фотография
Най-добрата играчка е конят, която има всяко момче от царското семейство. Но Петър Велики има още повече – като дете му е дадена дребна карета, теглена от четири понита. И вместо играчки-войници, той има дребни чиновници, облечени като кралски пазачи – в действителност дребна войска!
Алексей АлексеевичАрхивна фотография
Бащата на Петър, Алексей, също се забавлява доста като дете: мъже се бият с мечки за негово наслаждение, гледа и осъществявания на придворни шутове. На 7-годишна възраст учи шах, а на 8 се учи да стреля с лък. Но военните учения към този момент са част от различен живот, който стартира едвам откакто децата се реалокират от женската част в личните си стаи.
„ Страшно наказване чака тези деца “
Sputnik
За царските дъщери целият живот би трябвало да премине в усамотение – след 5-годишна възраст те остават в женската част на двореца, която рядко напущат. Но момчетата стартират напълно друг живот. Всички бавачки и медицински сестри приключват грижите си и те стартират да живеят в мъжката част под надзора на учител – нормално това е болярин.
Мисията на преподавателя е да научи момчето да чете, написа, да язди кон и да се държи аристократично. Руските царе би трябвало да имат държание, изключващо всяка опция за насмешка с тях. Така те е се учат да вървят и да се движат постепенно, величествено, без да бързат.
Симеон Полоцкий. Псалтир в стихове. 1680 година
Преподавателят става единственият човек, който може да санкционира кралските деца. Възпитанието в тези времена се основава на християнската литература, да вземем за пример Йоан Златоуст, който написа: „ Страшно наказване чака тези деца, които не се подчинят на властта на родителите си. “ Брезовите пръчки, употребявани за телесно наказване, чакат кралското дете за несправяне с ученето, мързел и непокорство. Рязка смяна от скорошните сладки диалози с бавачки и медицински сестри.
Часослов, XVII в.Архивна фотография
И по този начин, какво учат? Малко от актуалните възпитаници могат да овладеят програмата на дребния цар. Основният способ е наизустяването. Когато хлапето към този момент може да чете, то стартира да учи фрагменти от религиозна литература. Псалтира (150 религиозни химна), Часослова (молитви и църковни служби за всеки ден), Деянията на светите апостоли и Новия завет. Също по този начин се учат на разнообразни компилации от религиозни химни. Така че читателският опит на младите царе е в действителност впечатляващ. Писането стартира на към 8, само че в това време момчетата се учат да четат ноти и да пеят религиозни химни, което продължава още 2 или 3 години. Когато момчето навърши 16 години, се счита, че е към този момент пълнолетно и стартира търсенето на младоженка.
Нотен запис от XVII в.Томски регионален краеведчески музей
Полезно ли е това царско обучение?
Репродукция. Миниатюра от книгата на П. Крекшин „ Първа страница от житието на Петър Велики “, „ Никита Зотов преподава на Петър I фортификации и военно дело “ (1680 г.)Sputnik
И по този начин, те се възпитават като дребни теолози и дребни воини по едно и също време. Могат да бъдат военни командири и да вземат участие в религиозни полемики. Но от това ли имат потребност суверените?
Очевидно не. Малките царе не се учат на стопанска система, непознати езици, военна тактика и доста други неща, нужни в изменящия се свят. И краят на това „ обичайно “ образование настава в средата на XVII век. Алексей, бащата на Петър Велики, е първият цар, който стартира да включва някои детайли от европейското обучение във възпитанието на децата си. Първият му наследник Алексей Алексеевич (1654-1670) учи латински език, аритметика, геометрия, астрономия и даже лирика.
Петър обаче отива още по-далеч. Той също учи химни и Новия завет – само че постоянно прави каквото желае. И по този начин, когато е на 12, той подрежда да се докарат разнообразни принадлежности и машини в двореца му. Физическият труд се счита за „ несъответствуващ “ за царя – само че Петър се учи по какъв начин да дяла камък, по какъв начин да печата и връзва книги, учи се да дълбае дърво и да плава на транспортен съд. Идва нова ера, такава, в която даже царят се нуждае от някаква форма на професионализъм. При царуването на Петър остарелият ред на дворцовия живот остава само в женските елементи на дворците в Москва и изчезва доникъде на XVIII век.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ