Да живееш със страст. Да работиш със страст. Колко често

Да живееш със пристрастеност. Да работиш със пристрастеност. Колко постоянно виждате такива хора? Наскоро гледах фрагмент от моноспектакъла на наш артист. Той играеше без пристрастеност и опитваше да бъде занимателен, само че не беше. Няма и по какъв начин да бъде – публиката усеща по кое време артистът е откровен и играе със сърцето си, не с мозъка.
Трудно е да запазиш пристрастеността в работата си, рутината те превзема и в случай че не обичаш това, което правиш си жалка панорама. По-лошото е, когато обичаш специалността си и достигнеш равнището си на професионална непросветеност. Не желаеш да навлезеш в друго занятие и тъпчеш, като магаре на едно място. Няма я пристрастеността от младостта, липсващ е ентусиазма, сетивата са притъпени, душата е претръпнала за нови провокации. Сърцето не бие в ритъма на спечелилия, изсушено е и едвам тупти.

Преди години стигнах равнището си на непросветеност в публицистиката и се запитах: „ А в този момент накъде? “ Не ми се пишеха репортажи, не ми се ходеше по скучни конференции, даже анализите, които обичах да пиша не ми доставяха наслаждение. И взех решение да напиша разказ. Написах го и насладата от писането се върна. Страстта се върна! Сърцето ми затуптя и прозрях: „ Трябва да пиша! Беден, останал с онази смачкана банкнота от 10 евро, би трябвало да пиша! Земята да се разцепи на две, ще пиша! Не ми пука какъв брой хора ще прочетат написаното, дали ще го харесат, ще пиша! Майната им на завистниците, не запомнил съм имената и физиономиите им, ще пиша! “

В катрана, с който ни залива живота всеки ден би трябвало да вложим капка пристрастеност. За да вложим смисъл в безсмисленото си битие, да оправдаем безцелното си блуждаене по земята. Когато има пристрастеност, даже клишето „ Да бъдем по-добри! “ има късмет да се получи. В противоположен случай сме бозайници, ходещи на два крайници, чиято единствена цел е да се нахранят и размножат.

Иво Югов