Да живееш със сърдечна недостатъчност означава не само да приемаш

Да живееш със сърдечна непълнота значи освен да приемаш медикаменти и да следиш стойности, а да вървиш по път, в който доверието към лекаря е животозначимо. Кардиологът е човек, който вижда не просто диагноза, а целия пациент с неговия живот, привички, страхове и очаквания.

Здравето ни

Разширените вени – болест на възрастта или отражение на метода ни на живот?Д-р Христовски: Аз съм 15 минути доктор, в останалото време сте ВиеКогато умората и болките в ставите не са просто стрес – по какъв начин да разпознаем лупуса навреме

В този диалог за сърдечната непълнота (СН) началникът на Отделението по кардиология на МБАЛ " Св. София " доктор Боян Христовски ни позволява в своя професионален свят на ежедневни срещи със стотици пациенти. Свят, в който телефонът звъни по 300 пъти дневно, а всяко повдигане е въпрос на грижа, отговорност и човешко отношение.

Защо контролът и следенето на СН са толкоз значими? Как се гради доверие сред доктор и пациент? На тези въпроси доктор Христовски отговори в предишна публикация. Днес питаме за какво от време на време една смяна в метода на живот може да бъде най-мощното лекарство и търсим отговор и на други въпроси, свързани с метода на живот, на които кардиологът дава отговор през призмата на професионалния си опит и философското верую, че позитивната човешка настройка е по-добрата съпътстваща терапия.

Д-р Христовски, можем ли да приказваме за предварителна защита и рискови фактори? Тютюнопушенето е повсеместен рисков фактор за редица болести, само че какво друго?

Да, тютюнопушенето е един от най-значимите потвърдени рискови фактори, изключително за исхемичната болест на сърцето, която е и една от главните аргументи за сърдечна непълнота. Но алкохолът също не би трябвало да го подценяваме. Той има пряк отровен резултат върху сърдечния мускул.

Не се ли твърди точно от лекари, че алкохол в малко количество е потребен за здравето?

Алкохолът може да има само кратковременен психически резултат - да отпусне напрежението, да сътвори чувство за релакс. Като химическо вещество обаче, като формула, няма тип алкохол, който да е потребен за сърцето. В България прави усещане, че се употребява много алкохол, тъй като постоянно срещаме пациенти с увреждания като алкохолна кардиомиопатия, в резултат на систематична приложимост. Увредата от алкохола не е единствено на черния дроб и на нервната система, (което е необятно известно), само че и на сърцето.

Как в действителност разбирате, че точно алкохолът е в основата на тези сърдечни увреждания?

Най-често - анамнестично. Когато пациентът самичък заяви или когато виждаме съпътстващи отрицателни индикатори, които ни насочват, че има систематична приложимост на алкохол. Другият метод е посредством серия проучвания. Когато съберем резултатите от разнообразни диагностични способи, картината се обяснява.

От друга страна алкохолът е един от главните предиктори за аритмии, които могат да доведат и до сърдечна непълнота. Визирам предсърдното мъждене. Не инцидентно в медицината съществува и терминът holiday heart syndrome - аритмия, която се появява при пациенти след несъразмерна консумация на алкохол.

Има ли сравнителни данни сред страни за честотата на сърдечносъдовите болести, свързани с алкохолната консумация? В кои страни казусът е по-изразен?

Знаем, че Гърция да вземем за пример следва средиземноморския модел на хранене - с повече риба, зехтин, зеленчуци, и се допуска, че това се отразява по-добре на сърдечносъдовата система. Подобна е обстановката и в другите средиземноморски страни.

В някои от тях обаче, както е във Франция, използването на алкохол по време на хранене е повече обществен обред. Гърците и турците също обичайно употребяват алкохолни питиета по време на хранене...

Да, по този начин е, само че тук дребното количество алкохол и положителната храна се съчетават и компенсират от различен фактор - стресът. Споменахме към този момент, че алкохолът има тази момента роля на релаксант. Самият стрес самичък по себе си е един от огромните рискови фактори за сърдечносъдови болести и в тази връзка е мъчно да се реши кое е по-малкото зло.

Какви са вашите професионални препоръки към пациентите, които водят стресогенен метод на живот?

В това отношение лекарите сме значително безсилни. Когато пациент ме пита по какъв начин да се оправи със напрежението, аз мога да кажа единствено: " Смени работата ", само че в действителността това не става по този начин елементарно. Същото важи и за персоналните взаимоотношения - сътрудник, семейство, ежедневна среда - това са фактори, които ние не можем да променим вместо пациента.

Пациентът би трябвало да познава себе си, да проучва кое в метода му на живот е позитивно и кое му вреди, и последователно да промени стила си. Това е основно за триумфа на лекуването и за предварителната защита. Няма по какъв начин с лекарство да променим нездравословните практики.

Макар да са понятни на всички, дано споменем какви са верните привички, които би трябвало да изградим за сърдечносъдовото си здраве.

Повече спорт, здравословна храна, разходки измежду природата, по-малко телефон и в случай че са доста обременени душевен, да потърсят професионална помощ. Ако би трябвало, да отстранен казуса. Винаги вървим по пътя на първопричината. В това отношение нашата роля като лекари е да дадем съвет, да изградим доверие, в случай че можем да променим мнението на пациента по отношение на някои значими за здравето му неща, само че в последна сметка лекуването е в техните ръце.

Може ли смяната в метода на живот да промени прогнозата при СН или най-малкото да понижи количеството лекарства?

При сърдечната непълнота медикаментите са доста значими, само че смяната в метода на живот може фрапантно да усъвършенства положението на пациента.

Ще ви дам образец - пациент с тегло 180 кг приема по 5-6 медикамента на ден, само че в даден миг редуцира тежестта си до 100 кг и тогава остава на 1-2 медикамента поддържаща терапия, а в някои случаи и те отпадат. Това е доказателство, че контролът върху тежестта, придвижването, храненето, имат голямо значение. Същото важи и за хипертонията, само че не и в безспорни стойности, тъй като при нея има два основни фактора: размерът на течностите в организма и съдовият тонус. Обемът е директно обвързван с килограмите и колкото по-високо е тежестта, толкоз по-високо е налягането.

Кое е най-голямото Ви предпочитание като кардиолог? Какво бихте желали да се промени - в медицината или в отношението лекар-пациент?

Медицината е комплициран развой сред просвета, знания и взаимодействие лекар-пациент. Съвършенство няма на никое място по света. Аз персонално бих желал повече самообладание - и от нас, лекарите, и от страна на пациентите. Повече доверие и по-положителен взор. Забелязвам, че хората, които имат вяра, които са по-оптимистично настроени, живеят по-леко с заболяването, дават отговор по-добре на лечението, по-щастливи са. А пациентите, които са черногледи, които не имат вяра нито на нас, нито на лекуването, страдат повече.

Философията ми е, че животът зависи от нас. Ние, лекарите, сме тук, с цел да оказваме помощ, да спомагаме, само че нещата съвсем постоянно са еднопосочни и потеглят от волята на пациента за смяна и лекуване. Ние единствено го съпътстваме и поддържаме.

Много одобрявам източните философии. Те учат да гледаш по-спокойно, по-смирено, по-положително. И имам вяра, че в случай че успеем да изградим този общ взор, в който лекари и пациенти стоим дружно в общата си цел, всичко ще бъде по-добре.

Благодаря за този диалог! Успяхме ли да обхванем множеството аспекти на сърдечната непълнота?

От здравна позиция, несъмнено, че не. Това е неизчерпаема тематика. Но и това да доближи до пациентите или техните близки, е повече от задоволително.

Снимка: iStock by Getty/колаж: Петя Александрова