Искам при мама!
Да живееш с родителите дълго време, откакто си подготвен възрастово да поемеш отговорност за живота си, към този момент по никакъв начин не се приема за проблем – нито от страна на младежите, нито от страна на настойниците. Прогресивното повишаване на относителния дял на младежите, които живеят в дома на родителите си, се задвижва от композиция от стопански, просветителни и културни фактори.
Според едно неотдавнашно проучване на „ Евростат “ бе установен един факт, който ние прелестно знаем – младежите в България до късно живеят при своите родители. Но това не важи единствено за България. Все повече се обрисува наклонността към увеличение на взаимното общуване сред младежите и родителите им. Това се следи освен в границите на Европейски Съюз. Нарочно проучване на „ Пю рисърч “ демонстрира, че поколението „ Милениум “ в Съединени американски щати е доста по-склонно да живее с родителите си и се записва увеличение на % живеещи под един покрив след 2007 година при релативно непрекъснат дял от 1968 година Формира се интервал в общества, в който към този момент не се гледа проблематично на обстоятелството, че детето не е напуснало родителската къща, а даже се възстановява като факт.
Доскоро икономическата рецесия от 2008 година беше извеждана като причина хората на възраст до 35 години да живеят при родителите си. Интересен миг обаче е, че към този момент се регистрира несъгласие в наклонността и без значение от икономическия цикъл броят на младежите, които живеят с родителите си, продължава да се повишава. Липсата на добра работа постоянно е придружена с неналичието на положително възнаграждение, което да дава опция на един младеж да води независим живот и в случай че няма лично жилище, където да живее, то да може да си разреши да отделя пари за наем и всички битово прилежащи сметки. Още по-дълбока причина е сериозната непредвидимост на живота, нещо, което оказва мощно фрустрираща роля за всеки младеж. Много постоянно младежите се усещат ощетени по отношение на родителите си и изпитват носталгия към нещо, което даже не са претърпели, а точно мистификацията на спокойното време, в което са живелили родителите им. Един от огромните социолози на нашето време Зигмунт Баумън също приказва за тази осезаема наклонност, акцентирайки върху обстоятелството, че младежите в Европа през днешния ден не чакат изгоди и облаги от бъдещето, а в противен случай, загуби.
Друга причина, която също значително оказва въздействие върху увеличението на каузи живеещи при родителите си е и все по-късното подписване на брак на младежите. Редица проучвания демонстрират, че с рухването на каузи на подписаните бракове се покачва делът на живеещите с родители или съквартиранти. Извън всички научни пояснения, които могат да бъдат регистрирани, най-простото е, че по този начин е по-лесно. Често нежеланието на младежите да се оправят с провокациите, които животът им сервира, ги слага в обстановка да търсят своята удобна зона, а тя е домът на мама и тате.
В България в никакъв случай не е имало ясно изразен интервал, в който се приема за съвсем недопустомо ненапускането до късна възраст на децата на родителската къща. Ако погледнем България като образец, където децата мъчно се откъсват от фамилното огнище, можем да отчетем и още няколко фактора, имащи значение към коментираната тематика. Например 50-процентовата преграда на живеещите независимо се минава на 20-годишна възраст в Дания, до момента в който това става на 30 година в България. В по-късното овакантяване на дома на родителите българските младежи си наподобяват повече с гръцките, италианските, хърватските и словенските младежи. По редица особености в България изцяло обикновено в едно фамилно жилище да живеят разнообразни генерации, само че постоянно това има ощетяващ резултат върху младежите и техния опит в независимия живот. Много постоянно младежите, които не живеят с родителите си, са сложени в такава обстановка единствено тъй като вземат решение да продължат образованието си отвън обитаемото място, в което живеят. Често част от тези хора се връщат в родното си място, и то в дома на родителите си.
Друга специфичност, която може да бъде регистрирана в България, е, че постоянно социално-икономическото състояние има от време на време и противоположен резултат – децата от богати фамилии остават да живеят си родителите си, а тези от по-бедни фамилии напущат, с цел да търсят прехранване. Затова в някакво отношение икономическите аргументи не са толкоз значим фактор в България, колкото, че взаимното общуване е „ най-хубавото решение “. Тук може да бъде отразена още една специфичност – една културна норма в българското общество, а точно полезността на децата. Видна е значимостта на българина децата му да бъдат образовани, да получават неща, които надвишават опциите на родителите. Затова нерядко използваме изрази като „ срамотия е при живи майка и баща да работя “ или „ тате носи, мама меси “. Много постоянно родителите желаят дълго време да направляват децата си, да ги защищават, което слага младежите в една удобна зона, която по-късно те мъчно напущат. Тази специфичност още дълго време ще битува у нас и още дълго младежите в България ще избират родителския дом пред независимото живеене.
Мъжете в България по-трудно късат с родния дом. Средно мъжете в България напущат след 31 години родителското тяло, а дамите – на 27 години. Причината за това е, че мощният пол са по-малко склонни от нежния да емигрират в огромния град, защото в провинцията има по-често работа за мъжете. Това разрешава на момците от дребния град да останат във фамилната къща. Много постоянно даже след подписване на брак младото семейство остава да живее в къщата на някой от родителите. И по време на комунизма е имало дял от над 60% от младите, даже фамилии, които са живеели при родителите на един от двамата.
Авторът е социолог в Изследователски център “Тренд ”.
Инфо: www.trud.bg
