Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано значи да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява единствено в заплахите. То в никакъв случай не разцъфтява в сигурността, а единствено в неустановеност.
Ако започнеш да придобиваш сигурност, се превръщаш в застояла локва. Енергията ти към този момент не се движи. Тогава се страхуваш… тъй като човек в никакъв случай не знае по какъв начин да навлезе в непознатото. И за какво да поемаш риск?
Познатото е по-сигурно. Тогава ставаш захласнат от познатото. Непрекъснато се отегчаваш от него, омръзва ти, чувстваш се трагичен в него, само че все пак то наподобява познато и комфортно. Поне е познато.
Непознатото те кара да трепериш. Самата концепция за непознатото е задоволителна, с цел да започнеш да се чувстваш небезопасно.
В света има единствено два вида хора: такива, които желаят да живеят комфортно – те търсят гибелта, те желаят комфортен гроб – и хора, които желаят да живеят – те избират да живеят рисковано, тъй като животът процъфтява единствено тогава, когато има риск.
Катерил ли си се в миналото в планината? Колкото по-нависоко се изкачваш, толкоз по-свеж, по-млад се чувстваш. Колкото по-голяма е заплахата от рухване, колкото по-дълбока е пропастта до теб, толкоз си по-жив… сред живота и гибелта, когато просто висиш сред живота и гибелта.
Тогава няма досада, няма прахуляк от предишното, няма предпочитание за бъдещето. Тогава актуалният миг е доста изразителен, като пламък. Той е задоволителен – да живееш тук и в този момент.
Ошо
