Руско семейство живя 8 години в океана с децата си – как си прекараха?
Да живееш месеци наред на яхта в намерено море, да срещнеш разбойници в Карибско море, да проучиш Антарктида и да биеш международния връх за странствуване на яхта с деца – всичко това вършат семейство Клочкови от Новосибирск.
Декември 2018 година Тихия океан на изток от Нова Зеландия. В каютата на 12-метровата ветроходна яхта Lady Mary седи семейство от татко, майка и две дъщери. По-голямата щерка Анастасия чества своя 17-и рожден ден – мама ѝ пее приветствена ария със свещички в ръце, по-късно отива в дребната кухня да подготви празничното ядене – салата оливие, а самата Настя свири на китара. Внезапно ударна вълна съвсем изцяло прекатурва кораба и след секунди водата нахлува през отворения люк напряко върху главата на рожденичката.
„Всичко се случи доста бързо, беше като „Уау!“. Първоначално Настя се разстрои, само че по-късно си взе душ и продължихме да честваме. А всички останали седяха с тил към мястото, откъдето нахлу водата, по тази причина просто се залепихме на столовете и никой не беше на палубата. Имахме огромен късмет“, споделя майката на Настя, Марина Клочкова.
На 26 ноември 2021 година семейство Клочкови – капитанът и главата на фамилията Андрей на 47 години, жена му – 46-годишната Марина с дъщерите си – 20-годишната Анастасия и 10-годишната Лада, приключват своето околосветско странствуване с яхта. Впрочем, краят на пътешествието въобще не значи, че фамилията се прибира вкъщи – просто Клочкови са минали всички планувани направления и в този момент последователно се придвижват към родното си място.
От 2014 година фамилията обикаля земното кълбо от запад на изток и назад. Мореплавателите са минали всички меридиани и океани като се изключи Северния ледовит, пет южни носа, в това число нос Хорн, нос Добра вяра, Магелановия пролив, били са в Антарктида и два пъти са пресекли екватора.
Общо Клочкови са прекарали в океана към осем години и са постигнали международен връх за най-южното околосветско странствуване на яхта с деца. Изглежда, че това въобще няма да е последното им пътешестване.
Любов в пицария и първи компликации
През 1999 година Марина работа в един от заведенията за хранене за бързо хранене в Новосибирск, а Андрей е непрекъснат клиент на заведението.
„Той идваше да похапне пица през почивните дни измежду нощ. После започнахме да си приказваме, отидохме до Обско море (така новосибирците назовават локалното водохранилище) да се изкъпем, пяхме песни и завързахме другарство, връзки, любов“, спомня си Марина.
И двамата от деца мечтаят да пътуват и четат приключенска литература като „Децата на Капитан Грант“ на Жул Верн. Първото им корабоплаване е през 2000 година в родното Новосибирско водохранилище. 10 години по-късно Андрей получава документ за капитан на ветроходен транспортен съд и стартира да взе участие в надпревари с яхти. Зимите семейство Клочкови прекарват в Югоизточна Азия, а лятото пътешестват из Русия и живеят на палатка.
След следващото странствуване Андрей и Марина продават бизнеса си (Андрей има финансова компания, а Марина е съосновател на дребна рекламна агенция) и стартират да отдават чартърен офисите си. Паралелно с това стартират да упражняват и да приготвят яхтата си за преход на Атлантическия океан и околосветско странствуване при топли попътни ветрове.
През 2014 година Марина и Андрей влизат в Средиземно море с Настя и Лада, която е единствено на година и половина. Първата година, съгласно Марина, е най-трудната. Някои членове на фамилията страдат от морска болест, всички се усещат самотни поради неналичието на постоянна връзка с външния свят, а и битовите спорове зачестяват.
„Все едно си във вакуум, защото не можеш да излезеш и да хлопнеш вратата; не можеш да се оплачеш на приятелката, не можеш да отидеш на баня с приятелите си и да забравиш за семейството“, споделя Марина. „Андрей се държеше доста строго през първата зима. Искаше да ни трансформира в състезателен тим. Един ден му казахме, че, с изключение на всичко останало, сме и семейство, което се нуждае от обич, а не от толкоз властна ръка. Нашият капитан три дни мълча, някак всички се разтовариха и връзките ни се промениха“.
Според нея затвореният колектив в последна сметка стартира да „се зарежда взаимно“ – при идващите разногласия всеки член от фамилията усеща уязвимостта на останалите и към този момент не желае да се карат.
Бит и Нова година в океана
Обикновеният ден на Клочкови в океана не стартира с утрото, а с вечерта и въобще не започва със закуска. Около 8 часа вечерта Настя застъпва на вахтата – тя следи уредите в рулевата рубка, платната и на всеки дванайсет минути излиза на палубата, с цел да ревизира ситуацията в близост. Между 12 ч през нощта и 4-5 сутринта за положението на яхтата и времето следи Андрей, а рано сутринта го сменя Марина.
В 10 сутринта се буди дребният юнга Лада и Марина отделя част от деня си за нея – дружно те гледат анимационни филми на британски и пият чай. След това Настя и Андрей се будят и си вършат късна закуска. Храната на борда зависи доста от времето и от това какъв брой от дълго време яхтата е напуснала сушата. Там Клочкови си набират плодове, кисело мляко, сирене и най-различни други малотрайни деликатеси и ги изяждат, преди да се скапват. През останалото време се хранят с каши, сухи плодове и други артикули с дълъг период на валидност.
След закуската капитанът вика: „Сутрешна поща!“ – това значи, че е време за четене на писмата, пристигнали по сателитната е-поща от почитатели, другари и близки „от огромната земя“. Семейството може да прекара в открития океан по 2-3 месеца, без да поддържа връзка с други хора, по тази причина този обред е изключително значим.
През деня Настя и Лада учат – и двете са задочни ученички в, като употребяват авансово свалени електронни учебници и лекции. През това време Марина се занимава с видеомонтаж, написа публикации или следващата глава от книгата си за тяхното странствуване. Андрей ѝ оказва помощ в това и следи положението на яхтата.
В 17:00 ч фамилията прави вечерна физзарядка, вечеря, къпе се, скоро Андрей си ляга и денят стартира още веднъж с вахтата на Настя.
„Във всеки един миг е допустимо да се наложи незабавен ремонт на някоя част на яхтата или промяна на настройките на платната – при всяка смяна на времето зарязваме всичко и се заемаме с лодката“, разяснява Марина.
Когато са на сушата, те попълнят запасите си от храна и вода, купуват си елементи за яхтата и пътешестват из покрайнините – постоянно тук фамилията получава помощ от локалните поданици и екскурзоводи. Така те към този момент имат другари от Колумбия, Малта, Австралия и доста други страни, само че поради пътешествията им е мъчно да поддържат непрекъсната връзка с тях.
„В Колумбия живяхме цяла седмица при една двойка, която към този момент от дълго време е надхвърлила 80-те. Те ни демонстрираха страната, а след няколко месеца пристигнаха при нас в Панама. Между нас се породиха връзки като сред родители и деца. През пролетта те ще дойдат в Русия, надяваме се до тогава да стигнем до Русия и да се видим“, споделя Марина.
Почти всички празници Клочкови също прекарват в открития океан. Така фамилията посреща 2019 година в така наречен „точка Немо“ – място в южната част на Тихия океан, която е най-отдалечена от сушата на планетата.
„В този регион нормално се струпва галактически отпадък от орбита, излязъл от строя – да вземем за пример станции или кораби. На Нова година пихме чай с торта със занимателни шапки на главите с пеперуди и фигурки, слушахме Modern Talking и помолихме дядо Мраз в никакъв случай да не изхвърля галактически отпадък на главите ни. Очевидно, той е чул молбите ни и ни провървя“, спомня си Марина.
Пирати и ковид
През лятото на 2017 година Клочкови вършат следващия преход през Карибско море сред Мексико и Колумбия по ръба на урагана Ирма. До близката суша има минимум 60 благи – целият екип е изтощен от непрекъснатите талази и вземат решение да починат за ден на дребни острови в южна Ямайка, които на картата са обозначени като необитаеми. Когато стигат до един от островите, виждат там остарели бетонни структури и риболовци, които по-скоро наподобяват на тайфа главорези – с износени тениски и панталони с дупки. Някои от тях нямат зъби.
„Тези риболовци наобиколиха яхтата с шест мощни моторни лодки. Те ни демонстрираха къде е най-добре да спрем, желаеха да им дадем уиски и цигари, цъкаха с език и подсвиркваха, когато Настя излезе на палубата. Там имаше десетки мъже, без дами и деца, и се изплашихме“, спомня си Марина. „Обикаляха ни дълго. Прибраха се на брега чак като се стъмни. Ние хапнахме за вечеря и тихичко влязохме в морето“.
Ограниченията, свързани с пандемията от ковид, се оказват мъчно тестване. Заради тях през 2020 година на фамилията му се постанова да спре за година и половина в Западна Австралия. През 2021 година Клочкови вземат решение да продължат пътешествието си, с цел да се завърнат вкъщи. Те прекарват над 70 дни в самостоятелно корабоплаване – трябват им прясна вода и плодове, само че нито една страна на приема лодката им поради разпоредбите за сигурност.
„Бяхме се договорили авансово, че ще ни одобряват на остров Рождество, само че в деня на идването ни отхвърлиха даже да си напълним вода. Там към този момент имаше всички учредения (да ни приемат), управляващите знаеха, че сме в морето отдавна без никакви контаки. Просто си мислиш: „Пандемията вилнее към този момент две години, а не можете да измислите нови правила“,
възмущава се Марина.
В последна сметка фамилията събира прясна вода от платната и сега е на път назад към дома.
Географски „закрития“ и проекти за бъдещето
Клочкови възнамеряват да дойдат в морското пристанище във Владивосток през април 2022 година. Те желаят да прекарат близката година и половина у дома в Новосибирск – да си починат, да създадат ремонт, може би да подменят яхтата си и да възнамеряват идващите си пътешествия.
Марина желае да допише своята книга, Лада възнамерява да тръгне на обикновено учебно заведение и мечтае да се занимава с танци, изобразяване и конен спорт.
„Когато завърша учебно заведение, ще постъпя в съветски университет, а по-късно бих желала да изучавам в Оксфорд или Кеймбридж, още не съм решила. Интересувам се от дизайн и актьорско майсторство“, споделя проектите си Лада.
По време на пътешествието Настя получава капитански права начална категория в Кейптаун и в близко време мечтае да се върне в Арктика и Антарктида, където да води туристи на екскурзии на ветроходни яхти.
„Дори имам предложение за работа оттова. През част от годината ще работя там, през останалото време ще съм си у дома. Смятам да се запиша и в университет, само че още не знам къде. Ще реша, откакто се опитвам в яхтинга“, разяснява Настя.
По време на дългогодишното им странствуване всеки член от екипа е направил свои персонални открития. Например, Клочкови за първи път са видели бели делфини с черни глави и перки, наподобяващи на панди, край Огнена земя. Семейството даже не знае, че съществуват такива делфини.
Настя е най-впечатлена от Антарктида – тя не знае, че там има и нещо друго, с изключение на ледници.
„Представях си, че това ще е една ледена снежна пустиня. Така е, само че не на всички места. Там, където пристигнахме, имаше и планини, и ледници, и доста наследник лед, и хора. Всичко това ме порази и у мен се породи предпочитание да го видя още доста пъти ”, споделя усещанията си Анастасия.
Клочкови вършат и свое персонално географско „закритие“ – те стигат тъкмо до точката, където би трябвало да се намира остров Мария-Тереза, упоменат в романа на Жул Верн „Децата на капитан Грант“. Когато стигат, им излиза наяве, че островът не е нищо повече от една красива легенда.
„Когато като дете си чел тези истории, а по-късно стигаш до това място… беше ни хем болно, хем радостно. Чувство на мъчително благополучие – единствено по този начин мога да го опиша“, споделя Марина.
И най-после, най-главното изобретение фамилията прави не в науката, а в областта на човешките благоприятни условия.
„Главното ни изобретение е, че човек може всичко. Важното е да вярваш и да започнеш да правиш стъпки в тази посока. Всяка нова стъпка те кара да разбираш, че фантазията ти е по-близо, в сравнение с ти се коства. Че освен богоизбраните и някакви велики хора реализират фантазиите си. Те се сбъдват на хората, които в действителност ги искат“, обобщава Марина Клочкова.
създател: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА
източник: bg.rbth.com
Декември 2018 година Тихия океан на изток от Нова Зеландия. В каютата на 12-метровата ветроходна яхта Lady Mary седи семейство от татко, майка и две дъщери. По-голямата щерка Анастасия чества своя 17-и рожден ден – мама ѝ пее приветствена ария със свещички в ръце, по-късно отива в дребната кухня да подготви празничното ядене – салата оливие, а самата Настя свири на китара. Внезапно ударна вълна съвсем изцяло прекатурва кораба и след секунди водата нахлува през отворения люк напряко върху главата на рожденичката.
„Всичко се случи доста бързо, беше като „Уау!“. Първоначално Настя се разстрои, само че по-късно си взе душ и продължихме да честваме. А всички останали седяха с тил към мястото, откъдето нахлу водата, по тази причина просто се залепихме на столовете и никой не беше на палубата. Имахме огромен късмет“, споделя майката на Настя, Марина Клочкова.
На 26 ноември 2021 година семейство Клочкови – капитанът и главата на фамилията Андрей на 47 години, жена му – 46-годишната Марина с дъщерите си – 20-годишната Анастасия и 10-годишната Лада, приключват своето околосветско странствуване с яхта. Впрочем, краят на пътешествието въобще не значи, че фамилията се прибира вкъщи – просто Клочкови са минали всички планувани направления и в този момент последователно се придвижват към родното си място.
От 2014 година фамилията обикаля земното кълбо от запад на изток и назад. Мореплавателите са минали всички меридиани и океани като се изключи Северния ледовит, пет южни носа, в това число нос Хорн, нос Добра вяра, Магелановия пролив, били са в Антарктида и два пъти са пресекли екватора.
Общо Клочкови са прекарали в океана към осем години и са постигнали международен връх за най-южното околосветско странствуване на яхта с деца. Изглежда, че това въобще няма да е последното им пътешестване.
Любов в пицария и първи компликации
През 1999 година Марина работа в един от заведенията за хранене за бързо хранене в Новосибирск, а Андрей е непрекъснат клиент на заведението.
„Той идваше да похапне пица през почивните дни измежду нощ. После започнахме да си приказваме, отидохме до Обско море (така новосибирците назовават локалното водохранилище) да се изкъпем, пяхме песни и завързахме другарство, връзки, любов“, спомня си Марина.
И двамата от деца мечтаят да пътуват и четат приключенска литература като „Децата на Капитан Грант“ на Жул Верн. Първото им корабоплаване е през 2000 година в родното Новосибирско водохранилище. 10 години по-късно Андрей получава документ за капитан на ветроходен транспортен съд и стартира да взе участие в надпревари с яхти. Зимите семейство Клочкови прекарват в Югоизточна Азия, а лятото пътешестват из Русия и живеят на палатка.
След следващото странствуване Андрей и Марина продават бизнеса си (Андрей има финансова компания, а Марина е съосновател на дребна рекламна агенция) и стартират да отдават чартърен офисите си. Паралелно с това стартират да упражняват и да приготвят яхтата си за преход на Атлантическия океан и околосветско странствуване при топли попътни ветрове.
През 2014 година Марина и Андрей влизат в Средиземно море с Настя и Лада, която е единствено на година и половина. Първата година, съгласно Марина, е най-трудната. Някои членове на фамилията страдат от морска болест, всички се усещат самотни поради неналичието на постоянна връзка с външния свят, а и битовите спорове зачестяват.
„Все едно си във вакуум, защото не можеш да излезеш и да хлопнеш вратата; не можеш да се оплачеш на приятелката, не можеш да отидеш на баня с приятелите си и да забравиш за семейството“, споделя Марина. „Андрей се държеше доста строго през първата зима. Искаше да ни трансформира в състезателен тим. Един ден му казахме, че, с изключение на всичко останало, сме и семейство, което се нуждае от обич, а не от толкоз властна ръка. Нашият капитан три дни мълча, някак всички се разтовариха и връзките ни се промениха“.
Според нея затвореният колектив в последна сметка стартира да „се зарежда взаимно“ – при идващите разногласия всеки член от фамилията усеща уязвимостта на останалите и към този момент не желае да се карат.
Бит и Нова година в океана
Обикновеният ден на Клочкови в океана не стартира с утрото, а с вечерта и въобще не започва със закуска. Около 8 часа вечерта Настя застъпва на вахтата – тя следи уредите в рулевата рубка, платната и на всеки дванайсет минути излиза на палубата, с цел да ревизира ситуацията в близост. Между 12 ч през нощта и 4-5 сутринта за положението на яхтата и времето следи Андрей, а рано сутринта го сменя Марина.
В 10 сутринта се буди дребният юнга Лада и Марина отделя част от деня си за нея – дружно те гледат анимационни филми на британски и пият чай. След това Настя и Андрей се будят и си вършат късна закуска. Храната на борда зависи доста от времето и от това какъв брой от дълго време яхтата е напуснала сушата. Там Клочкови си набират плодове, кисело мляко, сирене и най-различни други малотрайни деликатеси и ги изяждат, преди да се скапват. През останалото време се хранят с каши, сухи плодове и други артикули с дълъг период на валидност.
След закуската капитанът вика: „Сутрешна поща!“ – това значи, че е време за четене на писмата, пристигнали по сателитната е-поща от почитатели, другари и близки „от огромната земя“. Семейството може да прекара в открития океан по 2-3 месеца, без да поддържа връзка с други хора, по тази причина този обред е изключително значим.
През деня Настя и Лада учат – и двете са задочни ученички в, като употребяват авансово свалени електронни учебници и лекции. През това време Марина се занимава с видеомонтаж, написа публикации или следващата глава от книгата си за тяхното странствуване. Андрей ѝ оказва помощ в това и следи положението на яхтата.
В 17:00 ч фамилията прави вечерна физзарядка, вечеря, къпе се, скоро Андрей си ляга и денят стартира още веднъж с вахтата на Настя.
„Във всеки един миг е допустимо да се наложи незабавен ремонт на някоя част на яхтата или промяна на настройките на платната – при всяка смяна на времето зарязваме всичко и се заемаме с лодката“, разяснява Марина.
Когато са на сушата, те попълнят запасите си от храна и вода, купуват си елементи за яхтата и пътешестват из покрайнините – постоянно тук фамилията получава помощ от локалните поданици и екскурзоводи. Така те към този момент имат другари от Колумбия, Малта, Австралия и доста други страни, само че поради пътешествията им е мъчно да поддържат непрекъсната връзка с тях.
„В Колумбия живяхме цяла седмица при една двойка, която към този момент от дълго време е надхвърлила 80-те. Те ни демонстрираха страната, а след няколко месеца пристигнаха при нас в Панама. Между нас се породиха връзки като сред родители и деца. През пролетта те ще дойдат в Русия, надяваме се до тогава да стигнем до Русия и да се видим“, споделя Марина.
Почти всички празници Клочкови също прекарват в открития океан. Така фамилията посреща 2019 година в така наречен „точка Немо“ – място в южната част на Тихия океан, която е най-отдалечена от сушата на планетата.
„В този регион нормално се струпва галактически отпадък от орбита, излязъл от строя – да вземем за пример станции или кораби. На Нова година пихме чай с торта със занимателни шапки на главите с пеперуди и фигурки, слушахме Modern Talking и помолихме дядо Мраз в никакъв случай да не изхвърля галактически отпадък на главите ни. Очевидно, той е чул молбите ни и ни провървя“, спомня си Марина.
Пирати и ковид
През лятото на 2017 година Клочкови вършат следващия преход през Карибско море сред Мексико и Колумбия по ръба на урагана Ирма. До близката суша има минимум 60 благи – целият екип е изтощен от непрекъснатите талази и вземат решение да починат за ден на дребни острови в южна Ямайка, които на картата са обозначени като необитаеми. Когато стигат до един от островите, виждат там остарели бетонни структури и риболовци, които по-скоро наподобяват на тайфа главорези – с износени тениски и панталони с дупки. Някои от тях нямат зъби.
„Тези риболовци наобиколиха яхтата с шест мощни моторни лодки. Те ни демонстрираха къде е най-добре да спрем, желаеха да им дадем уиски и цигари, цъкаха с език и подсвиркваха, когато Настя излезе на палубата. Там имаше десетки мъже, без дами и деца, и се изплашихме“, спомня си Марина. „Обикаляха ни дълго. Прибраха се на брега чак като се стъмни. Ние хапнахме за вечеря и тихичко влязохме в морето“.
Ограниченията, свързани с пандемията от ковид, се оказват мъчно тестване. Заради тях през 2020 година на фамилията му се постанова да спре за година и половина в Западна Австралия. През 2021 година Клочкови вземат решение да продължат пътешествието си, с цел да се завърнат вкъщи. Те прекарват над 70 дни в самостоятелно корабоплаване – трябват им прясна вода и плодове, само че нито една страна на приема лодката им поради разпоредбите за сигурност.
„Бяхме се договорили авансово, че ще ни одобряват на остров Рождество, само че в деня на идването ни отхвърлиха даже да си напълним вода. Там към този момент имаше всички учредения (да ни приемат), управляващите знаеха, че сме в морето отдавна без никакви контаки. Просто си мислиш: „Пандемията вилнее към този момент две години, а не можете да измислите нови правила“,
възмущава се Марина.
В последна сметка фамилията събира прясна вода от платната и сега е на път назад към дома.
Географски „закрития“ и проекти за бъдещето
Клочкови възнамеряват да дойдат в морското пристанище във Владивосток през април 2022 година. Те желаят да прекарат близката година и половина у дома в Новосибирск – да си починат, да създадат ремонт, може би да подменят яхтата си и да възнамеряват идващите си пътешествия.
Марина желае да допише своята книга, Лада възнамерява да тръгне на обикновено учебно заведение и мечтае да се занимава с танци, изобразяване и конен спорт.
„Когато завърша учебно заведение, ще постъпя в съветски университет, а по-късно бих желала да изучавам в Оксфорд или Кеймбридж, още не съм решила. Интересувам се от дизайн и актьорско майсторство“, споделя проектите си Лада.
По време на пътешествието Настя получава капитански права начална категория в Кейптаун и в близко време мечтае да се върне в Арктика и Антарктида, където да води туристи на екскурзии на ветроходни яхти.
„Дори имам предложение за работа оттова. През част от годината ще работя там, през останалото време ще съм си у дома. Смятам да се запиша и в университет, само че още не знам къде. Ще реша, откакто се опитвам в яхтинга“, разяснява Настя.
По време на дългогодишното им странствуване всеки член от екипа е направил свои персонални открития. Например, Клочкови за първи път са видели бели делфини с черни глави и перки, наподобяващи на панди, край Огнена земя. Семейството даже не знае, че съществуват такива делфини.
Настя е най-впечатлена от Антарктида – тя не знае, че там има и нещо друго, с изключение на ледници.
„Представях си, че това ще е една ледена снежна пустиня. Така е, само че не на всички места. Там, където пристигнахме, имаше и планини, и ледници, и доста наследник лед, и хора. Всичко това ме порази и у мен се породи предпочитание да го видя още доста пъти ”, споделя усещанията си Анастасия.
Клочкови вършат и свое персонално географско „закритие“ – те стигат тъкмо до точката, където би трябвало да се намира остров Мария-Тереза, упоменат в романа на Жул Верн „Децата на капитан Грант“. Когато стигат, им излиза наяве, че островът не е нищо повече от една красива легенда.
„Когато като дете си чел тези истории, а по-късно стигаш до това място… беше ни хем болно, хем радостно. Чувство на мъчително благополучие – единствено по този начин мога да го опиша“, споделя Марина.
И най-после, най-главното изобретение фамилията прави не в науката, а в областта на човешките благоприятни условия.
„Главното ни изобретение е, че човек може всичко. Важното е да вярваш и да започнеш да правиш стъпки в тази посока. Всяка нова стъпка те кара да разбираш, че фантазията ти е по-близо, в сравнение с ти се коства. Че освен богоизбраните и някакви велики хора реализират фантазиите си. Те се сбъдват на хората, които в действителност ги искат“, обобщава Марина Клочкова.
създател: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ