Пенсиите и Източна Европа като неуспешен експеримент
Да живееш почтено с пенсията си или едвам да свързваш двата края? Темата е настояща освен в Германия, където сега се спори за пенсиите след 2031 година Основният въпрос е: какви тежести да носят идващите генерации и какви обещания могат да бъдат дадени с чиста съвест на пенсионерите през днешния ден.
Европейският съюз (ЕС) предвижда, че при постоянна миграция неговото население от сегашните 451 милиона ще спадне до 432 милиона през 2070 година. Същевременно броят на възрастните хора внезапно ще се увеличи. И през днешния ден в доста от европейските страни към една четвърт от популацията е на 65 години и повече. Ако обаче спада и броят на трудоспособните, все по-малко заети ще би трябвало да генерират богатство, което финансира от ден на ден пенсионери.
Пенсията като определящ фактор
За фирмите пенсионната система и размерът на вноските стават все по-определящ фактор при избора на място за определяне, защото високите разноски за обществената система оказват отрицателно въздействие върху конкурентоспособността. По-високите вноски в здравната система и удобното обезпечаване на старините могат обаче да привлекат квалифицирани експерти от други краища на света към Европа.
Ясно е, че остарялата система на систематизиране, при която вноските на заетите се насочваха непосредствено към пенсионерите, към този момент се е изчерпила. И през днешния ден в Германия и в доста други страни от Европейски Съюз едвам малко повече от двама заети финансират един пенсионер. А в бъдеще това съответствие ще се утежнява още.
Бюджетът в ролята на буфер
Още занапред държавните управления запълват с данъчни приходи появилите се люкове за обезпечаването на пенсиите на днешните пенсионери. В Германия през тази година да вземем за пример за задачата бяха отделени над 100 милиарда евро, а до 2040 година сумата ще е доста повече от 150 милиарда. Това са 6-7 % от Брутният вътрешен продукт, които се отразяват на опциите за финансиране на други държавни разноски.
Италия е страната, която сега дава максимален дял от Брутният вътрешен продукт за пенсии – съвсем 16 %. Трябва обаче да се има поради, че там пенсията е един тип „ обществена мрежа “ за цели фамилии, което прави съкращенията в политически проект съвсем невъзможни. За Испания пък се счита, че потребността от финансиране ще нарасне най-драстично – в това число тъй като раждаемостта в страната е една от най-ниските в Европа. Респективно тя може да измести Италия с нейната „ най-скъпа “ система. В България разноските за пенсии възлизат на под 10 % от Брутният вътрешен продукт, по данни на Европейската комисия.
Но не на всички места на допълнението на средствата посредством данъчни приходи се гледа като на проблем. В Австрия да вземем за пример това към момента се приема – обществото се гордее с високите си пенсии.
Автоматизъм вместо добавки
Швеция и балтийските страни умишлено са взели друго решение. Пенсиите там следват една съществена елементарна логичност: може да бъде изплатено единствено това, което към този момент е импортирано. И в случай че приходите спадат поради демографското развиване, това се отразява по подобаващ метод на равнищата на пенсиите.
По този метод бюджетът не се натоварва, само че пък пораждат обществени проблеми. Пенсионерите в балтийските страни са преди всичко по беднотия в Европа, защото пенсиите не се актуализират съгласно равнищата на заплатите и цените. Смятаната дълго за образец в Европа Швеция също трябваше да увеличи обезпечената пенсия и да усили добавките за жилище, с цел да спре очевидния растеж в бедността на старини. Т.е. финансовата резистентност на тези модели не е безвъзмездна, а е обвързвана с по-висок риск за самостоятелната неустановеност.
На път към пенсионирането на 70
Пенсионните системи в Европа са комплицирани. Много страни имат смесени системи, включващи разпределителна, финансова и съществена осигуровка. В девет страни от Общността пенсионната възраст е обвързана с продължителността на живота – да вземем за пример в Дания, Нидерландия, Естония и Словакия.
В Португалия от 2014 година важи следното: с всяка година, с която се покачва продължителността на живота, нужният за пенсия трудов стаж нараства с осем месеца. На процедура пенсионната възраст в Португалия стигна 66 години и седем месеца. Но защото по време на пандемията продължителността на живота понижа, в тази фаза имаше и дребна редукция на пенсионната възраст.
На базата на този автоматизъм Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) предвижда в дълготраен проект, че възрастта за пенсиониране в доста страни ще стигне 70 години или повече.
Повишаването на пенсионната възраст без автоматизъм обаче не е елементарно, както демонстрира образецът с Франция. Там повишението на пенсионната възраст от 62 на 64 години бе отсрочено поради избухналите митинги до идващите президентски избори.
В Швейцария също е извънредно мъчно да се вдигне възрастта за пенсиониране над „ магическите 65 “. През септември 2017 година жителите отхвърлиха на референдум повишението на пенсионната възраст до 66 години. За решението може да е асъдействало и това, че Швейцария работи с оптималната пенсия.
Нидерландия и Дания: " правилото на капучиното "
Това, което оферират Дания и Нидерландия, е съществена държавна пенсия за всеки, който е живял в страната. Съответно тази пенсия не се финансира с вноски, а посредством налози. По този метод се уголемява кръгът на тези, които заплащат в системата, защото нито една професионална група не е изключена. В своя годишен пенсионен показател американският институт CFA /Corporate Finance Institute/ дефинира Нидерландия и Дания като страните от Европейски Съюз с най-устойчиво финансиране.
Пенсиите, които надвишават главната държавна пенсия, са с съвсем изцяло финансово покритие. Работниците заплащат посредством своя шеф в групови пенсионни фондове, които влагат парите на пазара. Възможна е и спомагателна частна пенсия. Тези разнообразни пластове са дали на системата името „ правилото на капучиното “. В Нидерландия той води до такава степен, че положението на пенсионните фондове е два пъти по-високо от Брутният вътрешен продукт. Но в името на истината би трябвало да се означи, че пенсионните фондове зависят от развиването на финансовите пазари.
Източна Европа: несполучливият опит
След рухването на Желязната завеса от ден на ден страни от Централна и Източна Европа търсят други възможности за своите финансирани с вноски пенсионни системи. През 1990-те и 2000-те години Полша и Унгария вкараха наложителни детайли с финансово покритие, при които част от пенсионните вноски се влива в частно ръководени фондове. По време на финансовата рецесия и в политически напрегнатите времена и двете страни обаче значително анулираха тези промени: спестените средства още веднъж минаха към държавната система.
В Полша и до през днешния ден три % от обществените вноски се насочват към частни фондове. Но опитът от района демонстрира, че огромните финансови фондове, даже да се ръководят от частни лица, са политически уязвими в спешни обстановки и може да се наложи държавна интервенция.
Рискът от беднотия пораства
Целта на промените е да се подсигурява финансирането на системата и в бъдеще. Но без значение от възприетия път може да се чака, че в бъдеще пенсиите ще понижават във връзка с заплатите, в случай че трудовият стаж не е с по-голяма дълготрайност или не са направени частни осигуровки.
По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване междинното равнище на пенсиите възлиза на 61 % от получаваната заплата. Но има огромни разлики: до момента в който в Естония, Литва или Ирландия процентите могат да бъдат и под 40, в Нидерландия, Португалия или Турция се доближават стойности от над 90 %.
Решаващо значение за стандарта на живот на старини обаче имат и фирменото и частното пенсионно обезпечаване, както и личното жилище, заради което в някои страни ниските държавни пенсии могат да бъдат обезщетени единствено с спомагателни спестявания.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Европейският съюз (ЕС) предвижда, че при постоянна миграция неговото население от сегашните 451 милиона ще спадне до 432 милиона през 2070 година. Същевременно броят на възрастните хора внезапно ще се увеличи. И през днешния ден в доста от европейските страни към една четвърт от популацията е на 65 години и повече. Ако обаче спада и броят на трудоспособните, все по-малко заети ще би трябвало да генерират богатство, което финансира от ден на ден пенсионери.
Пенсията като определящ фактор
За фирмите пенсионната система и размерът на вноските стават все по-определящ фактор при избора на място за определяне, защото високите разноски за обществената система оказват отрицателно въздействие върху конкурентоспособността. По-високите вноски в здравната система и удобното обезпечаване на старините могат обаче да привлекат квалифицирани експерти от други краища на света към Европа.
Ясно е, че остарялата система на систематизиране, при която вноските на заетите се насочваха непосредствено към пенсионерите, към този момент се е изчерпила. И през днешния ден в Германия и в доста други страни от Европейски Съюз едвам малко повече от двама заети финансират един пенсионер. А в бъдеще това съответствие ще се утежнява още.
Бюджетът в ролята на буфер
Още занапред държавните управления запълват с данъчни приходи появилите се люкове за обезпечаването на пенсиите на днешните пенсионери. В Германия през тази година да вземем за пример за задачата бяха отделени над 100 милиарда евро, а до 2040 година сумата ще е доста повече от 150 милиарда. Това са 6-7 % от Брутният вътрешен продукт, които се отразяват на опциите за финансиране на други държавни разноски.
Италия е страната, която сега дава максимален дял от Брутният вътрешен продукт за пенсии – съвсем 16 %. Трябва обаче да се има поради, че там пенсията е един тип „ обществена мрежа “ за цели фамилии, което прави съкращенията в политически проект съвсем невъзможни. За Испания пък се счита, че потребността от финансиране ще нарасне най-драстично – в това число тъй като раждаемостта в страната е една от най-ниските в Европа. Респективно тя може да измести Италия с нейната „ най-скъпа “ система. В България разноските за пенсии възлизат на под 10 % от Брутният вътрешен продукт, по данни на Европейската комисия.
Но не на всички места на допълнението на средствата посредством данъчни приходи се гледа като на проблем. В Австрия да вземем за пример това към момента се приема – обществото се гордее с високите си пенсии.
Автоматизъм вместо добавки
Швеция и балтийските страни умишлено са взели друго решение. Пенсиите там следват една съществена елементарна логичност: може да бъде изплатено единствено това, което към този момент е импортирано. И в случай че приходите спадат поради демографското развиване, това се отразява по подобаващ метод на равнищата на пенсиите.
По този метод бюджетът не се натоварва, само че пък пораждат обществени проблеми. Пенсионерите в балтийските страни са преди всичко по беднотия в Европа, защото пенсиите не се актуализират съгласно равнищата на заплатите и цените. Смятаната дълго за образец в Европа Швеция също трябваше да увеличи обезпечената пенсия и да усили добавките за жилище, с цел да спре очевидния растеж в бедността на старини. Т.е. финансовата резистентност на тези модели не е безвъзмездна, а е обвързвана с по-висок риск за самостоятелната неустановеност.
На път към пенсионирането на 70
Пенсионните системи в Европа са комплицирани. Много страни имат смесени системи, включващи разпределителна, финансова и съществена осигуровка. В девет страни от Общността пенсионната възраст е обвързана с продължителността на живота – да вземем за пример в Дания, Нидерландия, Естония и Словакия.
В Португалия от 2014 година важи следното: с всяка година, с която се покачва продължителността на живота, нужният за пенсия трудов стаж нараства с осем месеца. На процедура пенсионната възраст в Португалия стигна 66 години и седем месеца. Но защото по време на пандемията продължителността на живота понижа, в тази фаза имаше и дребна редукция на пенсионната възраст.
На базата на този автоматизъм Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) предвижда в дълготраен проект, че възрастта за пенсиониране в доста страни ще стигне 70 години или повече.
Повишаването на пенсионната възраст без автоматизъм обаче не е елементарно, както демонстрира образецът с Франция. Там повишението на пенсионната възраст от 62 на 64 години бе отсрочено поради избухналите митинги до идващите президентски избори.
В Швейцария също е извънредно мъчно да се вдигне възрастта за пенсиониране над „ магическите 65 “. През септември 2017 година жителите отхвърлиха на референдум повишението на пенсионната възраст до 66 години. За решението може да е асъдействало и това, че Швейцария работи с оптималната пенсия.
Нидерландия и Дания: " правилото на капучиното "
Това, което оферират Дания и Нидерландия, е съществена държавна пенсия за всеки, който е живял в страната. Съответно тази пенсия не се финансира с вноски, а посредством налози. По този метод се уголемява кръгът на тези, които заплащат в системата, защото нито една професионална група не е изключена. В своя годишен пенсионен показател американският институт CFA /Corporate Finance Institute/ дефинира Нидерландия и Дания като страните от Европейски Съюз с най-устойчиво финансиране.
Пенсиите, които надвишават главната държавна пенсия, са с съвсем изцяло финансово покритие. Работниците заплащат посредством своя шеф в групови пенсионни фондове, които влагат парите на пазара. Възможна е и спомагателна частна пенсия. Тези разнообразни пластове са дали на системата името „ правилото на капучиното “. В Нидерландия той води до такава степен, че положението на пенсионните фондове е два пъти по-високо от Брутният вътрешен продукт. Но в името на истината би трябвало да се означи, че пенсионните фондове зависят от развиването на финансовите пазари.
Източна Европа: несполучливият опит
След рухването на Желязната завеса от ден на ден страни от Централна и Източна Европа търсят други възможности за своите финансирани с вноски пенсионни системи. През 1990-те и 2000-те години Полша и Унгария вкараха наложителни детайли с финансово покритие, при които част от пенсионните вноски се влива в частно ръководени фондове. По време на финансовата рецесия и в политически напрегнатите времена и двете страни обаче значително анулираха тези промени: спестените средства още веднъж минаха към държавната система.
В Полша и до през днешния ден три % от обществените вноски се насочват към частни фондове. Но опитът от района демонстрира, че огромните финансови фондове, даже да се ръководят от частни лица, са политически уязвими в спешни обстановки и може да се наложи държавна интервенция.
Рискът от беднотия пораства
Целта на промените е да се подсигурява финансирането на системата и в бъдеще. Но без значение от възприетия път може да се чака, че в бъдеще пенсиите ще понижават във връзка с заплатите, в случай че трудовият стаж не е с по-голяма дълготрайност или не са направени частни осигуровки.
По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване междинното равнище на пенсиите възлиза на 61 % от получаваната заплата. Но има огромни разлики: до момента в който в Естония, Литва или Ирландия процентите могат да бъдат и под 40, в Нидерландия, Португалия или Турция се доближават стойности от над 90 %.
Решаващо значение за стандарта на живот на старини обаче имат и фирменото и частното пенсионно обезпечаване, както и личното жилище, заради което в някои страни ниските държавни пенсии могат да бъдат обезщетени единствено с спомагателни спестявания.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ