Да живееш без кола в САЩ е почти присъда. Пътуването

Да живееш без кола в Съединени американски щати е съвсем присъда. Пътуването даже за нормално извършване на покупки би било същинско тестване, изключително в случай че става дума за дълбоката провинция. Но колкото и необикновено да звучи, даже в страна, известна с големите си дистанции и гигантските си коли, има места, на които колите са неразрешени.

Детройт е прочут като „ Автомобилният град “. Оттам потеглят компании като Ford, General Motors и Chrysler. Заради огромните производства щатът Мичиган е наименуван „ Световната автомобилна столица “.

Но в северната част на щата, която опира до езерото Хюрън, има едно безшумно, умерено и картинно място. От години то притегля туристи. Една от аргументите за любознанието им e странна възбрана – там коли не се движат.

Добре пристигнали на остров Макинак. На това парче земя с повърхност 3.8 квадратни километра живеят 600 души и 600 коня, написа BBC. Всякакъв тип коли, даже количките за голф са неразрешени. Няма никакъв късмет да чуете клаксон. А в случай че въпреки всичко тишината бъде нарушена, то ще е от някоя гъска или сова.

Но за какво?

Градската легенда твърди, че през 1898 година ауспухът на една кола гръмнал толкоз мощно, че изплашил стоящите наоколо коне. Местната власт реагирала бързо и изрично – била издадена възбрана да се употребяват мотори с вътрешно горене.

В идващите две години ограничаването влезнало в действие на територията на целия остров. Хората обаче нямали нищо и по този начин възбраната работи към този момент съвсем 130 години.

В наши дни вместо коли локалните не престават да употребяват коне. На тях се разчита за съвсем всичко – и през зимата, когато посетители няма, и през лятото, когато през острова минават съвсем 1.2 млн. души. Те идват с ферибот след 20 минутно корабоплаване от града Макинау.

На острова се отдават на обиколки и извършване на покупки. Всички желаят да опитат локалния сладкиш фъдж, да се разходят и да се потопят в един живот, изваден като че ли отпреди епохи – с конски тътен и карети.

“Конете се употребяват за всичко – от транспортиране на отпадък до куриерски доставки ”, споделя Трейси Морс, собственичка на сувенирен магазин на централната улица, пред BBC.

„ Нашият живот е подобен и сме привикнали. На доста хора им харесва да се движат с колело или да си вземат конско такси “, прибавя тя.

Велосипедите са другият главен метод за напредване. Затова те могат да се видят на всички места из острова. Принципът е: Няма мотор, няма проблем “.

Остров Макинак има стратегическо местонахождение. В продължение на епохи индианците са го употребявали лов и лов на риба. Тъй като формата му припомня на костенурка, те го нарекли „ Голямата костенурка “ (Michilimackinac). Европейските заселници и техните потомци обаче запазили единствено втората част от името.

Това съкрашение се прави още през 1780 година, когато на мястото е построен военно-отбранителен форт на английската войска. Тази история също се пази жива и до през днешния ден. Из острова се разхождат мъже в униформи от тези дни и даже стрелят с оръдие за наслаждение на туристите.

Двеста години по-късно контролът върху територията е стихотворец от Съединени американски щати след американско-британската война от 1812 година

„ Остров Макинак постоянно е бил извънредно значим за племената анишинаабе. Нашите предшественици живеят по тези места от незапомнени времена. Тези води са били като автомагистрали из региона на Средния Запад “, споделя Ерик Хеменуей, потомък на коренното население.

В края на XIX век островът стартира да притегля гости. Те обаче са най-вече богати фамилии от Чикаго и Детройт, които идват за лятна отмора. От тези времена е непокътнат 138-годишният Grand Hotel Mackinac, едно от последните функциониращи остарели места за настаняване.

Хотелът има такова обаяние, че неотдавна губернаторът на Мичиган Гретчен Уитмър предложи там да се снима четвъртият сезон на „ Белия лотос “.

Естествено, при целия този интерес се появява терзанието от пренаселване с туристи. Не че локалните имат срещу гостите, само че въпреки всичко не желаят да се прекалява.

„ Гордееш се, че живееш на такова красиво място, само че в това време не искаш всички да знаят за него “, изяснява жителката Морс.

Макинак в действителност впечатлява с хубост. Около 80% от територията му е отделена за естествен парк. Там има вековни гори, през които посетителят може да премине пеш, с колело или кон. Изградена е и над 8 километра велоалея, която минава през най-красивите места. На острова има към 1500 колела, с които и локални, и посетители се движат. Липсата на коли е главната причина Морс да върти педалите по 9 месеца от годината. Но въпреки велосипедите да са значими, те не са по-важни от конете.

„ Без конете нямаше да е същото. Това, което ви кара да се чувствате все едно сте хванали машина на времето, е техният тътен “, споделя Хънтър Хоаглунд, чиновник в Arnold Freight, която поддържа фериботната линия от 140 години.

Всяка година през април компанията транспортира 200-300 коня до острова. Животните зимуват на друго място, а при огромните студове на острова остават 20-30, с цел да събират боклука и да вършат доставки.

Често се случва през зимата Макинак да остане откъснат от света. Замръзне ли водата, фериботът стопира. Но напролет и лятото островът е цялостен с хора.

През юни се провежда фестивал на люляка, а по това време многочислените дръвчета към този момент са цъфнали. Туристите търсят фъдж и сладолед, а по-късно панорама към яхтеното пристанище. Вечер се качват на стената на остарелия форт, с цел да гледат звездите. И всичко се случва под съпровода на тътен от конски копита.