Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай, след петдесетте. Да

Да изучаваш философия е редно, в най-хубавия случай,
след петдесетте. Да изградиш модел
на обществото - и по-късно. Но първо би трябвало да научиш
да си готвиш чорба, да пържиш - хайде без да я ловиш -
риба и да си правиш обичайно кафе.
В противоположен случай, всички нравствени закони
ще дъхтят на бащиния ремък или на превода им
от немски. Отначало би трябвало
да се научиш да губиш, а не да придобиваш.
Да ненавиждаш себе си по-силно от деспота,
с години да си плащаш наема минимум с половината
от жалката заплата - преди да разсъждаваш
за тържеството на правдата. Което постоянно настава
със забавяне и то - най-малко от четвърт век.

Да изучиш нечий метафизичен труд е допустимо единствено
през призмата на опита или пък с очила (което е
едно и също), когато буквите се сливат и когато
голата жена върху измачкания одър е за теб
снимка или репродукция от нечия
картина на художник. Същинската обич
към мъдростта не упорства за реципрочност
и не задължава с брак в стила
на издадения в Гьотенген наръчник-тухла,
но ставаш апатичен към самия себе си,
с червенина от позор, от време на време - с елегия.
(Някъде звъни трамвай, слепват се очите,
войници се завръщат с ария от бордеите,
дъждът - единствен той е, който ми припомня Хегел.)

А истината се състои в това, че няма
истина. Това не ни освобождава
от отговорност, а в противен случай:
етиката в действителност е вакуумът, запълващ
човешкото ни държание, на практика най-постоянният:
този същия, както и да се назовава, космос.
И боговете обичат положителното, само че не за благите му очи,
а по тази причина, че в случай че няма положително, не биха съществували.
И те на собствен ред запълват вакуум.
И дори може би по-систематично,
отколкото ние. Защото на нас не би могло
да се разчита. Макар, че през днешния ден сме доста повече,
откогато и да е било; нас - и не в Гърция,
ни убива ниската облачност и, както е казано свише, потопът.

Да изучаваш философия е нужно, когато философията
не ти е нужна. Когато се досещаш, че
столовете в гостната и млечния път
имат между тях по-тясна връзка,
отколкото аргументите и следствията, в сравнение с вие
с вашите родственици и че общото
при съзвездията и столовите е - апатия и
безчовечност.

Това сродява надалеч по-силно, в сравнение с съвкуплението
или кръвта! Естествено не би трябвало
да се стремим към подобие с движимостите. Но пък,
когато боледуваш не трябва обезателно да оздравяваш
и нервничиш, а да знаеш по какъв начин да изглеждаш. Ето какво знаят
хората след петдесетте. Ето за какво те,
когато се оглеждат в огледалото, смесват етиката
с метафизиката.

Превод: Иван Теофилов