Да излъжеш, че си талибан, за да получиш убежище в

Да излъжеш, че си талибан, с цел да получиш леговище в Германия? Такъв е казусът на афганистанеца Важид С., който се е оплел в неистини, единствено и единствено с цел да остане в страната. Поне по този начин твърди юристът му.

Имал ли е " Калашников "? И стрелял ли е с него против служители на реда? Преди няколко месеца Важид С. дава отговор и на двата въпроса с " да ". Затова тази седмица 28-годишният афганистанец е изправен пред съда в Берлин. Той е обвинен, че като " член на талибаните " е нарушил закона за контрола над оръжията. Освен това е упрекнат в " съучастничество в опит за ликвидиране " в два случая.

Според Федералната прокуратура, Важид С. се е включил към талибаните през 2009 година. Първоначално той е снабдявал своя боен отряд с хранителни артикули и боеприпаси, а през 2014 година е взел участие и в набези против афганистански служители на реда в провинция Каписа, североизточно от Кабул. При нападенията Важид С. е употребявал автомат " Калашников ". Младият мъж самичък е разказал всичко това пред Федералната работа за бежанците и миграцията (BAMF). Затова през октомври 2016 година той е задържан в провинция Саксония-Анхалт. Пред служителите на реда той още веднъж изтъкнал, че е бил част от талибаните.
Редакцията предлага
Само с цел да остане в Германия?

Защо му е обаче да твърди такова нещо и да се самообвинява в осъществяването на тежки закононарушения? Даниел Шправке, юрист на 28-годишния афганистанец, дава следния отговор: " Той се е надявал на по-добър живот в Европа. " По думите на Шправке, Важид С. е избягал през 2015 от Афганистан по стопански аргументи. " Пристигайки тук, той не е можел да разчита на естествена виза. И защото е нямал различен излаз, е съчинил една история, която да му помогне някой ден да получи статут на емигрант ", споделя юристът.

Днес Даниел Шправке ще показа пред съда декларация, подписана от неговия клиент, в която афганистанецът се отхвърля от предходните си показания. " Задача на основната прокуратура е да потвърди, че Важид С. е бил член на задгранична формация. По мое мнение, прокуратурата няма задоволително доказателствен материал ", споделя Шправке. Той изхожда от презумпцията за оправдателна присъда, която от своя страна може да докара до изгонването на неговия клиент.

Четирима, 70 или няколко хиляди?

Важид С. не е индивидуален случай. Федералната прокуратура води следствие против повече от 70 евентуални талибани в Германия. Срещу четирима от тях е повдигнато обвиняване. В момента се приготвя и петият обвинителен акт. Според немското списание " Шпигел " е допустимо да има още доста сходни случаи. " Няколко хиляди души са декларирали на чуванията във Федералната работа за бежанците и миграцията, че са имали контакти с талибаните. Или пък че даже са се сражавали на тяхна страна ", се споделя в обява на изданието.

Пред Дойче Веле Федералната работа за бежанците и миграцията удостовери, че има " лица, които при чуванията са декларирали, че се били членове на талибаните ". Някои от тях са твърдели, че се били вербувани от радикални ислямистки бойци и по-късно са избягали. Винаги, когато BAMF узнае за осъществени закононарушения, тя предава случаите на виновните правоохранителни органи. Ако се потвърди, че бежанците са взели участие във военни закононарушения или закононарушения против човечеството, службата не им издава позволение за престой.

А какво става в случаите, когато претендент за леговище признае, че е работил за талибаните, само че не е взел участие в закононарушения? Та нали Организация на обединените нации не преглежда талибаните като терористична организация? Всъщност BAMF дава ясно да се разбере, че това, че някой е бил вербуван и е бил член на талибаните, не му дава автоматизирано право да получи на леговище. От службата прецизират обаче, че в обособени случаи може де се стигне до даване на протекция: " Когато човешките им права са застрашени. " Така да вземем за пример в Пакистан и Афганистан членовете на талибаните са застрашени от смъртно наказване. Последно във вторник (25 април) в един боен затвор в Пакистан бяха обесени четирима наказани на гибел талибани.

Това е единствено началото?

Сега съдиите в Берлин би трябвало да открият дали Важид С. фактически е правил закононарушения, или е лъгал от обезсърчение. Впрочем, съдиите са длъжни да преценяват и дали талибаните би трябвало да бъдат класифицирани като " задгранична терористична организация ", или не.

Не за първи път в Берлинският съд в квартал Шьонеберг ще се написа правна история. След края на Втората международна война точно тук военните съдии на съюзническите армии за първи път се срещат с обвинителните актове против нацистките военнопрестъпници, останали живи. А единствено една година по-рано в същата зала се води показния развой против бойците на съпротивата от 20 юли 1944 година. Тук са произнесени и смъртните присъди против Клаус декор Щауфенберг и против още над 100 съперници на Хитлер.

Как ли ще завърши одисеята на един мъж, който, сякаш търсейки щастието си в Германия, се е заплел в неистини? Този развой може би слага началото на цяла редица от сходни проблеми.

***

Припомняме Ви това видео:
Джихадистите са измежду нас