10 книги на Лев Толстой, които всеки човек трябва да прочете
Да избереш от 90-те тома събрани творби единствено 10 е същинско предизвикателство.
Ние обаче се опитахме да откроим основните.
„ Детство “ (1852)
Пьотр Фоменко,1973
Мнозинството съветски деца стартират запознанството си с Лев Толстой от това произведение. „ Детство “ е част от биографичната трилогия и един от първите опити да бъдат опознати от вътрешната страна възприятията и мислите, както и да се откри тяхната природа. Авторът се вглежда надълбоко в своя воин, дребния Николай (а на процедура в самия себе си) през временен стадий от живота му – татко му го взема в Москва от родния му дом, лишава го от обичаната му майка, която е въплъщение на непорочност и уют. По-късно тя почива и това е краят на щастливото детство на героя. Толстой в детайли проучва обидата, срама, неудобството и вълнението – всичко, което претърпява детето.
„ Севастополски разкази “ (1855—1856)
Отбраната на СевастополFranz Roubaud/Sevastopol’s Panorama
Когато човек гледа запаметяващия се портрет на Толстой с побеляла брада, мъчно може да допусна, че в миналото той е бил самоуверен офицер. И въпреки всичко няколко години той е служел в Кавказ, а по време на Кримската война през 1853-56-а прекарва съвсем година Севастопол и даже командва батарея. Това е тежко време за писателя и всички ужаси на войната той отразява в „ Севастополски разкази “. Първият роман от трите в цикъла е публикуван, още когато войната е в самия си кипеж, и има необикновен триумф измежду обществеността, жадна за всевъзможни сводки от фронта. В реалност това е първото реалистично произведение за войната.
„ Война и мир “ (1863—1869)
Tom Harper/BBC Cymru Wales, 2016
Толстой е невъобразим без своя основен роман-епопея, който брачната половинка му София Андреевна преписва на ръка няколко пъти, с цел да внася безкрайни ремонти. Във „ Война и мир “ той съумява да ни направи съпричастни с военните събития и с това по какъв начин те са се отразили на живота на няколко генерации. Толстой разказва и Москва, и Петербург, и орисите на цели дворянски фамилии, а също така дава необикновено обемни психически портрети на най-различни герои – разкрива душата на младата Наташа Ростова и остарелия нацупен княз Болконски, и даже на самия Наполеон. Войната от 1812 година против Франция в всеобщото схващане постоянно се възприема точно през призмата на творбата на Толстой. Първоначалният план на създателя е да напише разказ за декабристите, само че когато учи първопричините за въстанието от 1825 година, той се стопира точно на тази война и взема решение да обясни по какъв начин тя прекатурва ориста на Русия.
„ Кавказкият заложник “ (1872)
Георгий Калатозишвили/Грузия-фильм,1975
Големият съветски стихотворец Александър Пушкин има поема „ Кавказкият заложник “ и повестта на Толстой, написана 50 години по-късно, безспорно ни препраща към Пушкин. Двама съветски офицери са пленени от планинците по виновност на единия от тях, който не пази гърба на другаря си, а се втурва да бяга. Главният воин по всякакъв начин се пробва да избяга от плен и намира помощ от дъщерята на планинец, в чиято плевня той е затворен. В Русия се смята, че това е роман за деца и подрастващи – за войната, достойнството, честността и достолепието. Освен това той е преиздаван не един път и екранизиран, в това число и с лентата на Сергей Бодров-старши от 1996-а, в която действието е пренесено по време на Чеченската война от 1990-те.
„ Анна Каренина “ (1873—1877)
Джо Райт/Studio Canal, Working Title Films,2012
Всички фенове на Толстой се разделят на едни, които обичат „ Война и Мир “, и на други, които пък обичат „ Анна Каренина “. Още един величествен по размер разказ, само че той не обгръща толкоз просторен материал. В „ Анна Каренина “ Толстой се е концентрирал върху природата на щастието и нещастието на фамилния живот. Тази тематика е вълнувала извънредно мощно създателя и той се пробва да реши най-различни етични въпроси: може ли да оставиш детето си поради обичания човек и може ли да простиш невярност в името на щастието на децата. Освен това в романа има воин, който отразява облика на самия Толстой. Това е Константин Левин, който се отдръпва от светския живот и стартира да оре земята дружно със своите селяни.
„ Смъртта на Иван Илич “ (1884—1886)
Александър Кайдановский/ “Ленфильм “, 1985
Смъртта заема значимо място в съветската литература. И този разказ на Толстой – квинтесенция на размислите на съветския човек за нея – е опит да се огледа гибелта в лицето. Толстой в детайли разказва процеса на умирането на Иван Илич и в самия край, към този момент в последната секунда преди кончината, се оказва, че гибелта я няма. Както, прочее, го няма и живота.
„ Кройцерова соната “ (1887—1889)
София Милкина, Михаил Швейцер “Мосфильм “, 1987
Тази неголяма повест провокира необикновено бурна реакция измежду обществото и се чете интензивно от младежи, само че в предишното даже е била от царската цензура. В нея се споделя за брачен партньор, който убива жена си в припадък на ревнивост. Оправдават го и след доста години той споделя за тази история на инцидентен сателит, размишлява какъв брой мощно е развратено цялото общество. За него е обратно, че девойките от ранни години биват подготвяни да станат положителни съпруги и да угаждат на съпрузите си, а се смята обикновено младежите да се отдават на разврат преди брака. Толстой показва личното си отчаяние от брачната институция и рецесията ѝ. Той приканва за отвод от всичко плътско, а предназначението на дамите вижда точно в това да раждат деца и да се грижат за тях.
„ Възкресение “ (1889—1899)
Михаил Швейцер/ “Мосфильм “, 1960
Това е последният разказ на Лев Толстой, който самият той дефинира като най-хубавото си произведение. В него е разказана историята на изкуплението на в миналото разпътен офицер. Той е съблазнил почтената възпитаница на вуйна си и без да се елементарни, като ѝ оставя пари, отпътува още веднъж на работа. За него това е единствено епизод, а животът на момичето е разрушен – тя забременява, принудена е да замине и да търси средства за прекарване. В последна сметка те се срещат в съда: той в качеството на правосъден заседател, а тя като подсъдима. След като научава нейната страшна история, някогашният офицер претърпява необикновен вътрешен поврат. Той отпътува с момичето на каторга, с цел да облекчи съществуването ѝ… Романът отразява духовните скиталчества и на самия Толстой.
„ Хаджи-Мурат “ (1896—1904)
Александър Сафонов
Толстой още веднъж се обръща към кавказката тематика и употребява като основа на сюжета действителна история, която го е заинтригувала преди повече от 40 години по време на службата в Кавказ. Хаджи-Мурат е дясната ръка на главатаря на планинците имам Шамил и минава на страната на съветската войска. Командващият на състава на армията го приема като безценен посетител. Хаджи-Мурат дава обещание на руснаците да обърне на тяхна страна цялостен Дагестан, в случай че му оказват помощ да освободи фамилията си, пленено от Шамил. Само че, естествено, надалеч не всички имат вяра във верността на „ дезертьора “…
„ Отец Сергий “ (1898)
Игор Таланкин/ “Мосфильм “,1978
През 1880-те години Толстой претърпява сериозен нравствен поврат, откакто преразглежда отношението си към вярата и нравствеността. В „ Отец Сергий “ той разказва на процедура образцовия нравствен път, който човек може да следва. Буйният млад офицер Степан скапва годежа си с красива невяста, откакто научава, че тя била държанка на императора, на който той също се е възхищавал. Степан отива в манастир, където става просветител – отец Сергий. Само че даже в манастира той не може да открие същинската религия и безкрайната върволяк от поклонници го отклоняват от праведния метод на живот. Тогава той напуща обителта и стартира да странства в търсене на своя път в мирния занятия и грижи за заболели хора. Толстой доста деликатно наблюдава психически портрет на героя на всички стадии от неговия път.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Ние обаче се опитахме да откроим основните.
„ Детство “ (1852)
Пьотр Фоменко,1973
Мнозинството съветски деца стартират запознанството си с Лев Толстой от това произведение. „ Детство “ е част от биографичната трилогия и един от първите опити да бъдат опознати от вътрешната страна възприятията и мислите, както и да се откри тяхната природа. Авторът се вглежда надълбоко в своя воин, дребния Николай (а на процедура в самия себе си) през временен стадий от живота му – татко му го взема в Москва от родния му дом, лишава го от обичаната му майка, която е въплъщение на непорочност и уют. По-късно тя почива и това е краят на щастливото детство на героя. Толстой в детайли проучва обидата, срама, неудобството и вълнението – всичко, което претърпява детето.
„ Севастополски разкази “ (1855—1856)
Отбраната на СевастополFranz Roubaud/Sevastopol’s Panorama
Когато човек гледа запаметяващия се портрет на Толстой с побеляла брада, мъчно може да допусна, че в миналото той е бил самоуверен офицер. И въпреки всичко няколко години той е служел в Кавказ, а по време на Кримската война през 1853-56-а прекарва съвсем година Севастопол и даже командва батарея. Това е тежко време за писателя и всички ужаси на войната той отразява в „ Севастополски разкази “. Първият роман от трите в цикъла е публикуван, още когато войната е в самия си кипеж, и има необикновен триумф измежду обществеността, жадна за всевъзможни сводки от фронта. В реалност това е първото реалистично произведение за войната.
„ Война и мир “ (1863—1869)
Tom Harper/BBC Cymru Wales, 2016
Толстой е невъобразим без своя основен роман-епопея, който брачната половинка му София Андреевна преписва на ръка няколко пъти, с цел да внася безкрайни ремонти. Във „ Война и мир “ той съумява да ни направи съпричастни с военните събития и с това по какъв начин те са се отразили на живота на няколко генерации. Толстой разказва и Москва, и Петербург, и орисите на цели дворянски фамилии, а също така дава необикновено обемни психически портрети на най-различни герои – разкрива душата на младата Наташа Ростова и остарелия нацупен княз Болконски, и даже на самия Наполеон. Войната от 1812 година против Франция в всеобщото схващане постоянно се възприема точно през призмата на творбата на Толстой. Първоначалният план на създателя е да напише разказ за декабристите, само че когато учи първопричините за въстанието от 1825 година, той се стопира точно на тази война и взема решение да обясни по какъв начин тя прекатурва ориста на Русия.
„ Кавказкият заложник “ (1872)
Георгий Калатозишвили/Грузия-фильм,1975
Големият съветски стихотворец Александър Пушкин има поема „ Кавказкият заложник “ и повестта на Толстой, написана 50 години по-късно, безспорно ни препраща към Пушкин. Двама съветски офицери са пленени от планинците по виновност на единия от тях, който не пази гърба на другаря си, а се втурва да бяга. Главният воин по всякакъв начин се пробва да избяга от плен и намира помощ от дъщерята на планинец, в чиято плевня той е затворен. В Русия се смята, че това е роман за деца и подрастващи – за войната, достойнството, честността и достолепието. Освен това той е преиздаван не един път и екранизиран, в това число и с лентата на Сергей Бодров-старши от 1996-а, в която действието е пренесено по време на Чеченската война от 1990-те.
„ Анна Каренина “ (1873—1877)
Джо Райт/Studio Canal, Working Title Films,2012
Всички фенове на Толстой се разделят на едни, които обичат „ Война и Мир “, и на други, които пък обичат „ Анна Каренина “. Още един величествен по размер разказ, само че той не обгръща толкоз просторен материал. В „ Анна Каренина “ Толстой се е концентрирал върху природата на щастието и нещастието на фамилния живот. Тази тематика е вълнувала извънредно мощно създателя и той се пробва да реши най-различни етични въпроси: може ли да оставиш детето си поради обичания човек и може ли да простиш невярност в името на щастието на децата. Освен това в романа има воин, който отразява облика на самия Толстой. Това е Константин Левин, който се отдръпва от светския живот и стартира да оре земята дружно със своите селяни.
„ Смъртта на Иван Илич “ (1884—1886)
Александър Кайдановский/ “Ленфильм “, 1985
Смъртта заема значимо място в съветската литература. И този разказ на Толстой – квинтесенция на размислите на съветския човек за нея – е опит да се огледа гибелта в лицето. Толстой в детайли разказва процеса на умирането на Иван Илич и в самия край, към този момент в последната секунда преди кончината, се оказва, че гибелта я няма. Както, прочее, го няма и живота.
„ Кройцерова соната “ (1887—1889)
София Милкина, Михаил Швейцер “Мосфильм “, 1987
Тази неголяма повест провокира необикновено бурна реакция измежду обществото и се чете интензивно от младежи, само че в предишното даже е била от царската цензура. В нея се споделя за брачен партньор, който убива жена си в припадък на ревнивост. Оправдават го и след доста години той споделя за тази история на инцидентен сателит, размишлява какъв брой мощно е развратено цялото общество. За него е обратно, че девойките от ранни години биват подготвяни да станат положителни съпруги и да угаждат на съпрузите си, а се смята обикновено младежите да се отдават на разврат преди брака. Толстой показва личното си отчаяние от брачната институция и рецесията ѝ. Той приканва за отвод от всичко плътско, а предназначението на дамите вижда точно в това да раждат деца и да се грижат за тях.
„ Възкресение “ (1889—1899)
Михаил Швейцер/ “Мосфильм “, 1960
Това е последният разказ на Лев Толстой, който самият той дефинира като най-хубавото си произведение. В него е разказана историята на изкуплението на в миналото разпътен офицер. Той е съблазнил почтената възпитаница на вуйна си и без да се елементарни, като ѝ оставя пари, отпътува още веднъж на работа. За него това е единствено епизод, а животът на момичето е разрушен – тя забременява, принудена е да замине и да търси средства за прекарване. В последна сметка те се срещат в съда: той в качеството на правосъден заседател, а тя като подсъдима. След като научава нейната страшна история, някогашният офицер претърпява необикновен вътрешен поврат. Той отпътува с момичето на каторга, с цел да облекчи съществуването ѝ… Романът отразява духовните скиталчества и на самия Толстой.
„ Хаджи-Мурат “ (1896—1904)
Александър Сафонов
Толстой още веднъж се обръща към кавказката тематика и употребява като основа на сюжета действителна история, която го е заинтригувала преди повече от 40 години по време на службата в Кавказ. Хаджи-Мурат е дясната ръка на главатаря на планинците имам Шамил и минава на страната на съветската войска. Командващият на състава на армията го приема като безценен посетител. Хаджи-Мурат дава обещание на руснаците да обърне на тяхна страна цялостен Дагестан, в случай че му оказват помощ да освободи фамилията си, пленено от Шамил. Само че, естествено, надалеч не всички имат вяра във верността на „ дезертьора “…
„ Отец Сергий “ (1898)
Игор Таланкин/ “Мосфильм “,1978
През 1880-те години Толстой претърпява сериозен нравствен поврат, откакто преразглежда отношението си към вярата и нравствеността. В „ Отец Сергий “ той разказва на процедура образцовия нравствен път, който човек може да следва. Буйният млад офицер Степан скапва годежа си с красива невяста, откакто научава, че тя била държанка на императора, на който той също се е възхищавал. Степан отива в манастир, където става просветител – отец Сергий. Само че даже в манастира той не може да открие същинската религия и безкрайната върволяк от поклонници го отклоняват от праведния метод на живот. Тогава той напуща обителта и стартира да странства в търсене на своя път в мирния занятия и грижи за заболели хора. Толстой доста деликатно наблюдава психически портрет на героя на всички стадии от неговия път.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ