Да имаш възможността да полетиш в Космоса и да видиш

Да имаш опцията да полетиш в Космоса и да видиш Земята от радикално друга вероятност несъмнено е прекарване, което си заслужава. Редица компании се надпреварват да го създадат оптимално налично за всички искащи, до момента в който ползата непрекъснато расте. Говорим обаче за пътувания в особено проектирани капсули с следени условия. А да попаднат в открития Космос и да се поразходят там имат опцията единствено добре подготвени астронавти. И те несъмнено са наясно какво би се случило с тях, ако се озоват в изискванията на вакуум без специфичните си костюми. Астронавт без защитно облекло в Космоса няма по какъв начин да оцелее, но смъртта идва не за секунди, както демонстрират по филмите, а за минута или най-вече две. Космосът е лишен от въздух, той е вакуум. Няма атмосфера и налягане, упражнявано от въздушните молекули. Именно поради това и точката на шупване на течностите е доста по-ниска. А това е сериозен проблем, тъй като човешкото тяло е формиран от 60% вода. При неналичието на налягане, каквато се следи в открития Космос, течностите в тялото ни ще заврят и ще преминат в газообразно положение. Всички телесни тъкани, които съдържат вода, ще стартират да се уголемяват. Образуването на газови мехурчета в телесните течности е известно като ебулизъм и се среща и при дълбоководните водолази. Но при астронавтите без защитен костюм кръвта във вените стартира да кипи след останалите телесни течности, тъй като кръвоносната система има свое лично налягане. Според книга за биоастронавтика на NASA, вакуумът в Космоса изтегля и въздуха от белите дробове, поради което бързо се задушаваме. Продължителното кипене на течностите в организма пък води до охлаждащ резултат. Така човек може да измръзне от изпаряването на течности и бавната загуба на топлота, предава Live Science. Историята помни няколко души, които са били изложени на съвсем същите условия и са съумели да оцелеят. През 1966 година аерокосмическият инженер от НАСА Джим Леблан оказва помощ да се тества работата на прототипите на скафандъра в солидна вакуумна камера. В един миг маркучът, подаващ въздух под налягане в костюма му, се изключва. " Докато се препъвах обратно, усещах по какъв начин слюнката на езика ми стартира да клокочи, тъкмо преди да изпадна в безсъзнание и това е последното нещо, което си припомням ", споделя той в епизода от документалната поредност " Moon Machines " от 2008 г.