Работещи, но бедни: Защо мъжете са по-застрашени от недоимък в активни години, а жените - когато остареят сами?
Да имаш работа в България не е безспорна гаранция, че ще избягаш от клопката на бедността. Проектът на Доклада за равнопоставеността на дамите и мъжете за 2025 година, стъпващ на настоящите данни от Националния статистически институт, разкрива тревожни обществени трендове и разрушава обичайните стандарти. Докато дамите понасят доста по-тежко удара на недоимъка, когато останат сами или навлязат в пенсионна възраст, то при интензивно работещото население картината е радикално друга – мъжете доста по-често попадат в категорията " работещи небогати ".
Прочетете още
През миналата година общият дял на бедните измежду заетите във възрастовата група 18-64 години е 11,8%. С други думи 1 на 10 работещи не може да покрие обикновени нужни със заплатата си. Рискът от беднотия измежду работещите мъже обаче е осезаемо по-висок – 12,8% , до момента в който при работещите дами той е 10,6% . Тази разлика от 2,2 процентни пункта ясно демонстрира, че макар по-високия си % на претовареност (74,2% при мъжете против 67,5% при жените), мъжете по-често не съумяват да си обезпечат приходи над прага на беднотия единствено посредством труда си.
Огромен рисков фактор и за двата пола се оказва непълното работно време. Според статистиката, трудещите се на 4-часов или еластичен контракт са изложени на над три пъти по-висок риск от изпадане в беднотия (34,2%) по отношение на тези, които са наети на цялостен работен ден (10%).
Общата картина в страната демонстрира, че под прага на беднотия (който за 2025 година е закрепен на 866,67 лева средномесечно на разположение от домакинство) живеят 21,2% от българите или над 1,36 милиона души. Като цяло дамите в риск от беднотия са повече – 22,0%, по отношение на 20,4% при мъжете.
По-сериозен риск за финансова бездна за дамите обаче се генерира, когато те останат сами. Данните демонстрират, че измежду едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3,7 процентни пункта по-висок , в сравнение с при самотно живеещите мъже.
Ситуацията става изключително сериозна в пенсионна възраст. Ако в едно домакинство живее най-малко едно лице над 65 години, рискът от беднотия скача фрапантно – с цели 16 процентни пункта по отношение на семействата, в които живеят единствено хора под 65 години. Поради по-голямата си дълготрайност на живота (средно 26,5 години живот в пенсия за дамите по отношение на 19,7 години за мъжете), самотно живеещите възрастни дами се трансформират в една от най-маргинализираните и финансово уязвими групи в българското общество.
Социалното изключване има и друго, доста ясно изразено лице, което предопределя бъдещето на нацията. Докладът потвърждава смазващото въздействие на образованието на родителите върху ориста на техните деца. Седем от 10 деца (73,3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия . За съпоставяне, при децата на родители с висше обучение този дял е едвам 6,7% – разлика от над 11 пъти.
Подобни са и пропастите по етнически симптом. Най-висок е относителният дял на бедните измежду самоопределилите се от ромската етническа група – 65,5% , следвани от турската (31,0%) и българската етническа група (15,1%). Нещо повече, цели 4,6% от ромските деца са изцяло лишени от всички 13 съществени материални индикатора за естествен живот (като пресни плодове, месо, нови облекла, обувки и място за учене).
Колко значима е държавната поддръжка за оцеляването на нацията? Статистиката дава вцепеняващ отговор - в случай че от приходите на семействата се изключат пенсиите и всички останали обществени прехвърляния (обезщетения, детски надбавки и помощи), нивото на беднотия в България би изхвърчало до пагубните 45,4% . Дори и единствено при премахването на обществените помощи (но със непокътнати пенсии), бедността би скочила до 29,0%.
Числата приказват сами за себе си и чертаят ясна посока за обществените политики. Докато при дейното население казусът изисква незабавни ограничения за справяне с клопката на непълното работно време и ниските приходи от труд, то дамите изрично се нуждаят от по-адекватна пенсионна отбрана и мощна обществена поддръжка. Само по този начин те няма да бъдат обричани на бедност в края на своя витален път, след десетилетия труд и грижи за фамилията.
Прочетете още
През миналата година общият дял на бедните измежду заетите във възрастовата група 18-64 години е 11,8%. С други думи 1 на 10 работещи не може да покрие обикновени нужни със заплатата си. Рискът от беднотия измежду работещите мъже обаче е осезаемо по-висок – 12,8% , до момента в който при работещите дами той е 10,6% . Тази разлика от 2,2 процентни пункта ясно демонстрира, че макар по-високия си % на претовареност (74,2% при мъжете против 67,5% при жените), мъжете по-често не съумяват да си обезпечат приходи над прага на беднотия единствено посредством труда си.
Огромен рисков фактор и за двата пола се оказва непълното работно време. Според статистиката, трудещите се на 4-часов или еластичен контракт са изложени на над три пъти по-висок риск от изпадане в беднотия (34,2%) по отношение на тези, които са наети на цялостен работен ден (10%).
Общата картина в страната демонстрира, че под прага на беднотия (който за 2025 година е закрепен на 866,67 лева средномесечно на разположение от домакинство) живеят 21,2% от българите или над 1,36 милиона души. Като цяло дамите в риск от беднотия са повече – 22,0%, по отношение на 20,4% при мъжете.
По-сериозен риск за финансова бездна за дамите обаче се генерира, когато те останат сами. Данните демонстрират, че измежду едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3,7 процентни пункта по-висок , в сравнение с при самотно живеещите мъже.
Ситуацията става изключително сериозна в пенсионна възраст. Ако в едно домакинство живее най-малко едно лице над 65 години, рискът от беднотия скача фрапантно – с цели 16 процентни пункта по отношение на семействата, в които живеят единствено хора под 65 години. Поради по-голямата си дълготрайност на живота (средно 26,5 години живот в пенсия за дамите по отношение на 19,7 години за мъжете), самотно живеещите възрастни дами се трансформират в една от най-маргинализираните и финансово уязвими групи в българското общество.
Социалното изключване има и друго, доста ясно изразено лице, което предопределя бъдещето на нацията. Докладът потвърждава смазващото въздействие на образованието на родителите върху ориста на техните деца. Седем от 10 деца (73,3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия . За съпоставяне, при децата на родители с висше обучение този дял е едвам 6,7% – разлика от над 11 пъти.
Подобни са и пропастите по етнически симптом. Най-висок е относителният дял на бедните измежду самоопределилите се от ромската етническа група – 65,5% , следвани от турската (31,0%) и българската етническа група (15,1%). Нещо повече, цели 4,6% от ромските деца са изцяло лишени от всички 13 съществени материални индикатора за естествен живот (като пресни плодове, месо, нови облекла, обувки и място за учене).
Колко значима е държавната поддръжка за оцеляването на нацията? Статистиката дава вцепеняващ отговор - в случай че от приходите на семействата се изключат пенсиите и всички останали обществени прехвърляния (обезщетения, детски надбавки и помощи), нивото на беднотия в България би изхвърчало до пагубните 45,4% . Дори и единствено при премахването на обществените помощи (но със непокътнати пенсии), бедността би скочила до 29,0%.
Числата приказват сами за себе си и чертаят ясна посока за обществените политики. Докато при дейното население казусът изисква незабавни ограничения за справяне с клопката на непълното работно време и ниските приходи от труд, то дамите изрично се нуждаят от по-адекватна пенсионна отбрана и мощна обществена поддръжка. Само по този начин те няма да бъдат обричани на бедност в края на своя витален път, след десетилетия труд и грижи за фамилията.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ