Приеха квотите за българска музика по БНР и БНТ
Да има наложителни квоти за българска музика и излъчвания по БНР и Българска национална телевизия одобриха депутатите на първо четене. Това се случи в комисията по културата и медиите с отсъствието на депутатите от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Поне 60% от музиката по БНР сред 06,00 и 20,00 часа и най-малко 50% от музиката от 20,00 до 06,00 часа би трябвало да бъде на български език, а най-малко 10% от песните би трябвало да са основани през последните пет години. Това планува законопроектът, импортиран от " Възраждане ".
Депутатите го одобриха на първо четене с 10 гласа " за " и двама въздържали се. Никой не се изрече срещу предлагането.
Представители на Българска национална телевизия и БНР поддържаха предлагането.
Някои от музикалните редактори на БНР се тормозят дали ще могат да се оправят с квотата и дали ще има задоволително многообразие в програмата, само че в радиото са подготвени да поддържат българските реализатори. Трудно ми е да се наемам с това какъв би бил най-подходящият % българска музика, защото не сме изготвяли такива разбори. Ние поддържаме концепцията, само че остават въпроси като да вземем за пример по какъв начин ще се потвърждава българският генезис на изпълнителите, както вършим с тези, избрали да пеят на различен език. Бихме се радвали да ни се даде гратисен интервал за използване на законопроекта, защото нямаме програмен продукт, който да следи за съотношението на музиката на български и непознати реализатори, сподели представител на БНР.
Подкрепяме законопроекта с два аргумента. Първо, българските създатели са доста ощетени. Второ, огромна част от авторските права напущат страната - към осем милиона. В страната остават единствено милион, сподели Пейо Пеев от Сдружението на самостоятелните актьори.
Зад концепцията застаната също Съюзът на българските композитори и Сдружение " Тишина ", в което вземат участие хора с повреден слух.
Някои от депутатите и представители на музикалните среди имаха съществени забележки към текста на законопроекта. От Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори показаха терзания, че заложеното в текста " български жители " може да докара до проблеми с Европейския съд по правата на индивида поради дискриминация, и обясниха, че в Ирландия е имало сходни случаи. В текстът е заложено, че " на изискванията дават отговор всички музикални творби и звукозаписи, при които всички създатели са български жители, и езикът, на който се извършва творбата, е български ".
Не е изцяло обяснен и въпросът по какъв начин тъкмо ще се дефинира българското поданство, по какъв начин ще се действа с българските реализатори, които пеят на непознат език, каква ще бъде ориста на двуезичните творби.
Предстои да се нанесат корекции и законопроектът да мине гласоподаване на второ четене.
Поне 60% от музиката по БНР сред 06,00 и 20,00 часа и най-малко 50% от музиката от 20,00 до 06,00 часа би трябвало да бъде на български език, а най-малко 10% от песните би трябвало да са основани през последните пет години. Това планува законопроектът, импортиран от " Възраждане ".
Депутатите го одобриха на първо четене с 10 гласа " за " и двама въздържали се. Никой не се изрече срещу предлагането.
Представители на Българска национална телевизия и БНР поддържаха предлагането.
Някои от музикалните редактори на БНР се тормозят дали ще могат да се оправят с квотата и дали ще има задоволително многообразие в програмата, само че в радиото са подготвени да поддържат българските реализатори. Трудно ми е да се наемам с това какъв би бил най-подходящият % българска музика, защото не сме изготвяли такива разбори. Ние поддържаме концепцията, само че остават въпроси като да вземем за пример по какъв начин ще се потвърждава българският генезис на изпълнителите, както вършим с тези, избрали да пеят на различен език. Бихме се радвали да ни се даде гратисен интервал за използване на законопроекта, защото нямаме програмен продукт, който да следи за съотношението на музиката на български и непознати реализатори, сподели представител на БНР.
Подкрепяме законопроекта с два аргумента. Първо, българските създатели са доста ощетени. Второ, огромна част от авторските права напущат страната - към осем милиона. В страната остават единствено милион, сподели Пейо Пеев от Сдружението на самостоятелните актьори.
Зад концепцията застаната също Съюзът на българските композитори и Сдружение " Тишина ", в което вземат участие хора с повреден слух.
Някои от депутатите и представители на музикалните среди имаха съществени забележки към текста на законопроекта. От Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори показаха терзания, че заложеното в текста " български жители " може да докара до проблеми с Европейския съд по правата на индивида поради дискриминация, и обясниха, че в Ирландия е имало сходни случаи. В текстът е заложено, че " на изискванията дават отговор всички музикални творби и звукозаписи, при които всички създатели са български жители, и езикът, на който се извършва творбата, е български ".
Не е изцяло обяснен и въпросът по какъв начин тъкмо ще се дефинира българското поданство, по какъв начин ще се действа с българските реализатори, които пеят на непознат език, каква ще бъде ориста на двуезичните творби.
Предстои да се нанесат корекции и законопроектът да мине гласоподаване на второ четене.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ