Да спазваме стандарта и при отразяване на кризи, призовават психолози
Да има ясни правила и институционална рамка за деяние при събития, които могат да бъдат избрани като рецесии, изиска Пламен Димитров, ръководител на УС на Дружеството на психолозите в България пред БНР.
Повод за изявлението с него е метода на отразяване на злополуката край Вакарел в петък, 13 април.
По думите му би трябвало да е ясно кой има достъп до тези места и по какъв начин се отразява това в медийните стратегии. Стандартът да е за регулация на сходни събития - произшествия, терористични офанзиви, промишлени или естествени бедствия. Има европейски стандарти, които България би трябвало да ползва. Изоставането би трябвало да бъде преодоляно допустимо най-бързо, счита психологът.
" Необходима е доста бърза система за уведомяване на всички страни, които могат да бъдат въвлечени в избавителни и помощни интервенции. Тези места би трябвало по този начин да бъдат овладени от управляващите, че достъп до тях да имат единствено хората, които действително оказват помощ. Приоритет би трябвало да е индивидът, а не новината и политическият привкус на интерпретацията по-късно ", съобщи Пламен Димитров.
С хората, взели участие в даден случай, се работи дълго по-късно. Много от претърпелите го развиват класическо постстресово разстройство и се постанова освен моментна, спешна намеса, сподели ръководителят на Дружеството на психолозите в България.
" Обикновено хората стартират да развиват тези постстресови и постстресови травматични реакции в един по дълъг интервал - седмици, месеци по-късно. Наблюдавали сме го и при хора, които са с извънредно висок потенциал за справяне, каквито са професионалните групи - на лекарите или на служителите на реда ", изясни Димитров.
Той изясни, че тези положения се развиват постфактум, не в моменталната първична реакция, която нормално е тази адреналинова помпа, която ни пази чисто биологически и физиологично и дава запас за първично независимо справяне.
След това обаче, когато се върнеш обратно, когато би трябвало да възстановяваш раните, когато към този момент има интервал на утешение, всички тези мемоари нахлуват като мощни картини, като неспособност да се поддържа естествения живот, като едно непрекъснато връщане на сцените - нагледно и ситуативно. Практически тази контузия продължава да работи, сподели психологът.
Той счита, че е належащо образование на репортерите и на експертите по медийна среда по съществуващите стандарти и положителни практики. Според разбора му след тежката злополука на автомагистрала " Тракия " в петък, 13 април има " вторично виктимизиране на слушателите и феновете ".
" Когато една такава вест се сервира, тя разсънва голямо напрежение, отключва остарели контузии и доста постоянно би трябвало доста деликатно да се показа, като отразяването се приближи до съответните обстоятелства и опциите за поддръжка, а не тази визуализирана форма на второстепенен медиен гнет ", изясни Димитров.
Според него непрестанно ставаме очевидци по какъв начин катастрофични събития се отразяват по метод, който усилва техния травматичен резултат и хората стават двукратни жертви - един път от обстоятелството, от действителността на събитието, вторият път от метода, по който то се повтаря и натрапва в тяхното схващане.
Психологът даде образец със Съединени американски щати, където 58% от американците се усещат медийно застрашени, или другояче казано претърпяват така наречен медиен стрес от метода, по който се отразяват и селектират вести. Това е доста сериозен социално-психологически проблем, защото касае гигантска маса от хора. Психолозите молят да се създадат сходни профилирани изследвания и у нас и са безапелационни, че медиите натрапват вторично болката и контузията от събитието.
Проблемът за психическите контузии се неглижира в това число и от здравната система у нас. Качеството на човешкия живот и положението на хората не всеки път са приоритет, макар че приказваме за европейско развиване и европейски модели на мислене и деяние, заключи ръководителят на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров. /news.bg
Повод за изявлението с него е метода на отразяване на злополуката край Вакарел в петък, 13 април.
По думите му би трябвало да е ясно кой има достъп до тези места и по какъв начин се отразява това в медийните стратегии. Стандартът да е за регулация на сходни събития - произшествия, терористични офанзиви, промишлени или естествени бедствия. Има европейски стандарти, които България би трябвало да ползва. Изоставането би трябвало да бъде преодоляно допустимо най-бързо, счита психологът.
" Необходима е доста бърза система за уведомяване на всички страни, които могат да бъдат въвлечени в избавителни и помощни интервенции. Тези места би трябвало по този начин да бъдат овладени от управляващите, че достъп до тях да имат единствено хората, които действително оказват помощ. Приоритет би трябвало да е индивидът, а не новината и политическият привкус на интерпретацията по-късно ", съобщи Пламен Димитров.
С хората, взели участие в даден случай, се работи дълго по-късно. Много от претърпелите го развиват класическо постстресово разстройство и се постанова освен моментна, спешна намеса, сподели ръководителят на Дружеството на психолозите в България.
" Обикновено хората стартират да развиват тези постстресови и постстресови травматични реакции в един по дълъг интервал - седмици, месеци по-късно. Наблюдавали сме го и при хора, които са с извънредно висок потенциал за справяне, каквито са професионалните групи - на лекарите или на служителите на реда ", изясни Димитров.
Той изясни, че тези положения се развиват постфактум, не в моменталната първична реакция, която нормално е тази адреналинова помпа, която ни пази чисто биологически и физиологично и дава запас за първично независимо справяне.
След това обаче, когато се върнеш обратно, когато би трябвало да възстановяваш раните, когато към този момент има интервал на утешение, всички тези мемоари нахлуват като мощни картини, като неспособност да се поддържа естествения живот, като едно непрекъснато връщане на сцените - нагледно и ситуативно. Практически тази контузия продължава да работи, сподели психологът.
Той счита, че е належащо образование на репортерите и на експертите по медийна среда по съществуващите стандарти и положителни практики. Според разбора му след тежката злополука на автомагистрала " Тракия " в петък, 13 април има " вторично виктимизиране на слушателите и феновете ".
" Когато една такава вест се сервира, тя разсънва голямо напрежение, отключва остарели контузии и доста постоянно би трябвало доста деликатно да се показа, като отразяването се приближи до съответните обстоятелства и опциите за поддръжка, а не тази визуализирана форма на второстепенен медиен гнет ", изясни Димитров.
Според него непрестанно ставаме очевидци по какъв начин катастрофични събития се отразяват по метод, който усилва техния травматичен резултат и хората стават двукратни жертви - един път от обстоятелството, от действителността на събитието, вторият път от метода, по който то се повтаря и натрапва в тяхното схващане.
Психологът даде образец със Съединени американски щати, където 58% от американците се усещат медийно застрашени, или другояче казано претърпяват така наречен медиен стрес от метода, по който се отразяват и селектират вести. Това е доста сериозен социално-психологически проблем, защото касае гигантска маса от хора. Психолозите молят да се създадат сходни профилирани изследвания и у нас и са безапелационни, че медиите натрапват вторично болката и контузията от събитието.
Проблемът за психическите контузии се неглижира в това число и от здравната система у нас. Качеството на човешкия живот и положението на хората не всеки път са приоритет, макар че приказваме за европейско развиване и европейски модели на мислене и деяние, заключи ръководителят на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ