Да говорим за климата е истинско предизвикателство, но това е

Да приказваме за климата е същинско предизвикателство, само че това е тематика, която би трябвало да приказваме освен, когато се случат бедствия, би трябвало да работим по въпроса по какъв начин тези бедствия да не се случват, би трябвало да приказваме и повече по какъв начин да се приспособяваме към изменящия се климат. Тези тематики отпадат от дневния ред на обществото и постоянно се свеждат до тематиката за въглищата. Но въглищата са изкопаемото гориво, което в огромна степен е провокирало измененията в климата. Това разискаха специалисти на спор за климата " Да не бъдем боси на тематика климат ", проведен от Асоциацията на европейските публицисти и платформата Горичка. По време на полемиката беше показан и справочник на публицисти, които отразяват климата. Наръчникът може да откриете.  През 1998 година започнах да се дълбая по тематиката, от този момент до момента обаче тя е към момента толкоз непозната за обществото ни, стана ясно от думите на основателят на Горичка шампионката по тенис Маги Малеева. За нея екологичния метод на живот и тематиките, свързани с климата са извънредно значими и акцентира, че не би трябвало да се веселя на хубавото време, когато зимата няма сняг по Коледа, тъй като към този момент излиза наяве, че все по-трудно ще удържим покачването на световната температура единствено 1.5 градуса по Целзий. Но са значими всяка ежедневна стъпка на всеки от нас, в избора да върви пешком или с градски превоз, да избира екологичен автомобил или метода, по който се отоплява, храната, с която се храни и мястото, където живее. Климатологът доайен на науката за климата в България Антоанета Йотова обърна внимание не толкоз на световните старания, а това по какъв начин политиката за климата се възприема в България. За нея тематиката у нас е разбрана и представяна неверно през годините та до момента в който стигнем до през днешния ден. През 1992 година България подписа рамкова спогодба за промени на климата. Институтът по метеорология и хидрология към Българска академия на науките тогава също взе участие интензивно и подкрепя първата инвентаризация на излъчванията, които се отделят от промишлеността в страната. Тогава стартират да се издават първите държавни известия. Американският енергиен департамент 
финансира национално проучване какъв е казусът, обвързван с климата и по какъв начин да се работи по него. Но като началник на плана е определена енергийна компания Енергопроект, а експертите там нямаха визия какво е климат и за какво би трябвало да се вършат тези старания, разяснява Йотова. Следва подписването на протокола от Киото.  Като страна имаме ниски равнища на излъчвания и България получаваше средства, само че те потъваха неизвестно къде, енергийните среди бяха доста мощни и гласът на еколози и просвета не се чува. През 2001 година заместник-министър на околната среда и водите е Нено Димов. 
Емисиите са ни по равнищата и 1988 година. Всичко би трябвало да е прелестно, тъй като България извършва всички свои задължения и няма потребност да понижава излъчвания. На национално равнище ние към този момент сме понижили с повече от 50% от равнищата през 1988 година и официално нямаме ангажимент да понижаваме сумарните излъчвания. Но промишлеността взе участие в Схемата за търговия с излъчвания и там не разполагаме със свободни квоти и Топлоелектрическа централа, както и други промишлености би трябвало да си заплащат за замърсяването на въздуха. Друг е въпросът, че имаше отсрочване и дерогации, с цел да може да се вкарат новаторски технологии, които да водят до понижаване на замърсяването. Но това не се случи, а парите, които получаваме за това, че изпълняваме националните задължения не отидоха по предопределение, уточни климатологът.  България не извършва условието 20% от средствата да отиват за ограничения за климата Ключов миг беше влизането ни в Европейски Съюз, продължи Йотова. Сега вместо да получаваме единствено едни пари за това, че понижаваме излъчванията, трябваше да изпълняваме и значими условия. Базово е условието 20% от всички средства да бъдат ограничения, свързани с климата, само че както се досещате условието не е изпълнено и евентуално ще платим финансови корекции за това, сподели специалистът.  Това продължава и в този момент, тъй като дебатът за климата се измести с спор за въглищата и опазване на въглищните централи. Реформата не е да затворим въглищата, а да понижим излъчванията с 40%, а ние към този момент сме изпълнили това изискване, акцентира климатологът. Дебатът преднамерено се свежда до прекомерно експертно равнище, с цел да може обществото да се обърква и да не се интересува от тематиката. Реформата е друга, а не закриване на Топлоелектрическа централа. Според нея сме жертва на несъответстващи дейности на политиците.  Виолета Керемдчиева от екологично съдружие За Земята даде образец с това какъв брой напред са в връзката за климата в страни като Дания, Швеция и Малта, където изясняват другите аспекти на климатичните промени, климатична неправда, климатични бежанци, а не като цяло какво е климата. Климатът е във всеки един аспект на нашия живот, само че в това е неговата уязвимост да го представим допустимо най-правилно. Николай Петков от За Земята добави, че научните отчети са към този момент доста по-категорични в сравнение с преди, че в случай че желаеме да се предпазим от все по-чести климатични аномалии и бедствия, би трябвало да действаме през идващите 10 години. А последният отчет е безапелационен, че това минава през отвод от въглищата.  Асоциацията на европейските публицист – България в партньорство с Горичкa реши да подкрепи работата на българските публицисти, които пиша за климата, като преведе на български език справочник за отразяване на рисковото време и връзката му с климатичните промени. Първоначално помагалото е издадено от World Weather Attribution, обединяване от водещи университети и учени от целия свят, и създадено от изтъкнати експерти в региона на климата – Фредерике Ото, Импириъл Колидж, Лондон, и Бен Кларк от Оксфордски университет.