От шоколад до автомобили: кои германци и с какво снабдяват императорския двор на Романови
Да доставяш своите артикули на височайши особи е извънредно влиятелно.
През XIX и началото на XX в. почетната купа Доставчик на двора на Негово Императорско Величество е обект на блян на доста търговци. Кои германци в Руската империя и в чужбина се стремят към този статут?
Тези, които получават статута на доставчици на двора на Негово Императорско Величество, могат да не помнят за компликациите за известно време. Много преференциално е да снабдяваш царските особи със артикули и услуги: някои историци , че за такива покупки са отделяни прекомерно обилни суми и в случай че съдействието е сполучливо, то става устойчиво и дълготрайно. Само че даже производителите, чиито контракти не донасят доста пари, не остават на загуба: марките, удостоени с тази чест, се смятат за „ най-хубавите от най-хубавите “ и имат право да изобразяват държавния герб върху опаковки, разгласи, визитки и реклами. Има и снабдители на дворовете на императорските височества, които доставят членове на фамилията на монарха.
Колкото и мечтана обаче да е купата Доставчик, тя е и също толкоз сложна за продобиване. За задачата търговецът или занаятчията би трябвало да дава отговор на редица строги условия. На първо място е належащо той да доставя продуктите си или да прави работа за императорското семейство непрестанно в продължение на 8-10 години. Ако има недоволства за качеството на стоките или услугите, съдействието може да бъде прекъснато. Веднъж Търговска къща „ Мелцер Ф. и Ко “, до момента в който подрежда стаи в Аничковия замък, прави съдбовна неточност. Тя таксува два пъти еднакъв план и императорът не разрешава наемането на Мелцер.
Трудност съставлява и фактът, че спазването на всички условия не подсигурява запазването на този статут. Тъй като купата постоянно се дава на ръководителя на предприятието, когато притежателят се смени, да вземем за пример при положение на неговата гибел, това дълго пътешестване би трябвало да стартира изначало. При такива условия единствено в действителност изключителни хора съумяват да получат статут на снабдител. Над 20% от тях през 1910 година са чужденци, в това число и германци.
Ками от Шаф (Schaaf)
Свободни източници
Обикновено се приема, че родът на оръжейниците Шаф стартира с Вилхелм Николай Шаф, занаятчия от Солинген, който създава украсено хладно оръжие. В началото на XIX в. Шаф, дружно със синовете си, идва в съветския град Златоуст, с цел да съобщи на локалните занаятчии своите познания и умения за накичване на ками със златни и сребърни рисунки и надписи.
Свободни източници
След известно време той поверява това оръжейно дружество на своите възпитаници и се реалокира в Санкт Петербург, където се заема да усилва личното си произвеждане. Първоначално той създава най-вече произведения от метал и принадлежности, а към средата на XIX в. фамилията напълно се концентрира върху офицерско хладно оръжие. Шаф отворят работилница, магазин, а по-късно и фабрика – евентуално най-голямото частно произвеждане на хладно оръжие в Русия по това време. Камите на Шаф са доставяни на всички съветски императори от Александър I до Николай II и към момента се съхраняват в съветски музеи.
Сладкиши от „ Айнем “
Фердинанд Теодор декор АйнемСвободни източници
Германецът Фердинанд Теодор декор Айнем идва в Москва, когато е на към 20 години и мечтае да отвори сладкарска фабрика в Руската империя. Фьодор Карлович (именно по този начин назовава себе си предприемачът в новата страна) стартира от малко дружество за произвеждане на сладкиши и шоколад. С повишаването на производството Айнем си намира сътрудник – съотечественик, млад сладкар на име Юлиус Фердинанд Гайс. Заедно те отворят магазин в центъра на Москва, както и триетажна фабрика.
Свободни източници
Богатият подбор и главозамайващата реклама стават визитна картичка на тяхното дружество: пощенски картички и музикални ноти се слагат в кутии с бонбони „ Айнем “, картини на известни художници украсяват опаковката, а името на производителя е изписано на първите дирижабли. През 1882 година, когато взе участие в огромното Общоруско художествено-промишлено ревю, Айнем подарява на императрица Мария Фьодоровна безусловно невъобразим до тогава подарък – букет цветя, направени от бонбони. Компанията обаче получава купата снабдител едвам след гибелта на създателя – през 1913 година. Тогава тя напълно минава в ръцете на Юлиус Гайс, който резервира предишното ѝ име.
Цехът на АйнемСвободни източници
Музикални принадлежности от Якоб Бекер
„ Колко концерта от миналия сезон станаха без роялите на господин Бекер? Ако не се лъжем, всички локални и гостуващи виртуозни пианисти свиреха на роялите на Бекер на концертите и като цяло във всеки най-малко малко незабравим концерт, при който се изискваше роял, съвсем несъмнено на сцената излизаше не някой различен роял, а на господин Бекер “, написа през 1855 година вестник „ Санктпетербургски ведомости “.
Якоб БекерСвободни източници
Клавирните принадлежности на майстора, роден в Пфалц, който първо отворя дребна работилница в Санкт Петербург, а по-късно и цяла фабрика, в действителност се радват на огромна известност – както в Руската империя, по този начин и отвън рамките ѝ. Не единствено отличен занаятчия, само че и самоуверен модернист, Якоб Давидович Бекер става създател на няколко усъвършенствания, които обезпечават най-високо качество на звука за неговите рояли, пиана и фортепиана.
Роял на Бекер в музея на П.И. ЧайковскиМихаил Озерски/Sputnik
Много популярни пианисти свирят на произведения на Бекер: Ференц Лист, Антон и Николай Рубинщайн, Пьотр Илич Чайковски, Емил декор Зауер, Алфред Грюнфелд, Ханс декор Бюло, София Ментер и други. Антон Рубинщайн дори твърди, че за 30 години работа в Русия е работил единствено с рояли на Бекер. Сред изтъкнатите клиенти на компанията са и висши особи: датският крал, австрийският император и несъмнено членове на семейство Романови – самият император на цяла Русия и великите херцози – Владимир Александрович, Константин Николаевич и Николай Николаевич.
Свободни източници
Автомобили от Daimler Motoren Gesellschaft
Веднъж, до момента в който посещава родственици на жена си в Дармщат, Николай II се вози с кола. Като отличен ездач, той към момента се отнася към новия тип превоз без необикновен възторг. Само че по-късно пътешестване той посещава княз Владимир Орлов неведнъж и съвсем всеки ден прави с него разходки с автомобил, до момента в който един ден не взема решение да си вземе няколко лични коли.
Свободни източници
През 1905 година в Санкт Петербург за Николай II идват седем автомобила Mercedes, към този момент известни със своята висока скорост. От този миг нататък императорският гараж се попълня основно с коли немско произвеждане. Два от тях – фургони на шасита на камиони Mercedes, натоварени с такъми за пикник, са подарък на венценосеца от самия немски император Вилхелм II.
Свободни източници
През 1912 година Daimler Motoren Gesellschaft става Доставчик на Двора на Негово Императорско Величество. Не е учудващо, че към пролетта на идната година 11 от 29-те автомобила в гаража на Николай II са от тази марка.
създател: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
източник: bg.rbth.com
През XIX и началото на XX в. почетната купа Доставчик на двора на Негово Императорско Величество е обект на блян на доста търговци. Кои германци в Руската империя и в чужбина се стремят към този статут?
Тези, които получават статута на доставчици на двора на Негово Императорско Величество, могат да не помнят за компликациите за известно време. Много преференциално е да снабдяваш царските особи със артикули и услуги: някои историци , че за такива покупки са отделяни прекомерно обилни суми и в случай че съдействието е сполучливо, то става устойчиво и дълготрайно. Само че даже производителите, чиито контракти не донасят доста пари, не остават на загуба: марките, удостоени с тази чест, се смятат за „ най-хубавите от най-хубавите “ и имат право да изобразяват държавния герб върху опаковки, разгласи, визитки и реклами. Има и снабдители на дворовете на императорските височества, които доставят членове на фамилията на монарха.
Колкото и мечтана обаче да е купата Доставчик, тя е и също толкоз сложна за продобиване. За задачата търговецът или занаятчията би трябвало да дава отговор на редица строги условия. На първо място е належащо той да доставя продуктите си или да прави работа за императорското семейство непрестанно в продължение на 8-10 години. Ако има недоволства за качеството на стоките или услугите, съдействието може да бъде прекъснато. Веднъж Търговска къща „ Мелцер Ф. и Ко “, до момента в който подрежда стаи в Аничковия замък, прави съдбовна неточност. Тя таксува два пъти еднакъв план и императорът не разрешава наемането на Мелцер.
Трудност съставлява и фактът, че спазването на всички условия не подсигурява запазването на този статут. Тъй като купата постоянно се дава на ръководителя на предприятието, когато притежателят се смени, да вземем за пример при положение на неговата гибел, това дълго пътешестване би трябвало да стартира изначало. При такива условия единствено в действителност изключителни хора съумяват да получат статут на снабдител. Над 20% от тях през 1910 година са чужденци, в това число и германци.
Ками от Шаф (Schaaf)
Свободни източници
Обикновено се приема, че родът на оръжейниците Шаф стартира с Вилхелм Николай Шаф, занаятчия от Солинген, който създава украсено хладно оръжие. В началото на XIX в. Шаф, дружно със синовете си, идва в съветския град Златоуст, с цел да съобщи на локалните занаятчии своите познания и умения за накичване на ками със златни и сребърни рисунки и надписи.
Свободни източници
След известно време той поверява това оръжейно дружество на своите възпитаници и се реалокира в Санкт Петербург, където се заема да усилва личното си произвеждане. Първоначално той създава най-вече произведения от метал и принадлежности, а към средата на XIX в. фамилията напълно се концентрира върху офицерско хладно оръжие. Шаф отворят работилница, магазин, а по-късно и фабрика – евентуално най-голямото частно произвеждане на хладно оръжие в Русия по това време. Камите на Шаф са доставяни на всички съветски императори от Александър I до Николай II и към момента се съхраняват в съветски музеи.
Сладкиши от „ Айнем “
Фердинанд Теодор декор АйнемСвободни източници
Германецът Фердинанд Теодор декор Айнем идва в Москва, когато е на към 20 години и мечтае да отвори сладкарска фабрика в Руската империя. Фьодор Карлович (именно по този начин назовава себе си предприемачът в новата страна) стартира от малко дружество за произвеждане на сладкиши и шоколад. С повишаването на производството Айнем си намира сътрудник – съотечественик, млад сладкар на име Юлиус Фердинанд Гайс. Заедно те отворят магазин в центъра на Москва, както и триетажна фабрика.
Свободни източници
Богатият подбор и главозамайващата реклама стават визитна картичка на тяхното дружество: пощенски картички и музикални ноти се слагат в кутии с бонбони „ Айнем “, картини на известни художници украсяват опаковката, а името на производителя е изписано на първите дирижабли. През 1882 година, когато взе участие в огромното Общоруско художествено-промишлено ревю, Айнем подарява на императрица Мария Фьодоровна безусловно невъобразим до тогава подарък – букет цветя, направени от бонбони. Компанията обаче получава купата снабдител едвам след гибелта на създателя – през 1913 година. Тогава тя напълно минава в ръцете на Юлиус Гайс, който резервира предишното ѝ име.
Цехът на АйнемСвободни източници
Музикални принадлежности от Якоб Бекер
„ Колко концерта от миналия сезон станаха без роялите на господин Бекер? Ако не се лъжем, всички локални и гостуващи виртуозни пианисти свиреха на роялите на Бекер на концертите и като цяло във всеки най-малко малко незабравим концерт, при който се изискваше роял, съвсем несъмнено на сцената излизаше не някой различен роял, а на господин Бекер “, написа през 1855 година вестник „ Санктпетербургски ведомости “.
Якоб БекерСвободни източници
Клавирните принадлежности на майстора, роден в Пфалц, който първо отворя дребна работилница в Санкт Петербург, а по-късно и цяла фабрика, в действителност се радват на огромна известност – както в Руската империя, по този начин и отвън рамките ѝ. Не единствено отличен занаятчия, само че и самоуверен модернист, Якоб Давидович Бекер става създател на няколко усъвършенствания, които обезпечават най-високо качество на звука за неговите рояли, пиана и фортепиана.
Роял на Бекер в музея на П.И. ЧайковскиМихаил Озерски/Sputnik
Много популярни пианисти свирят на произведения на Бекер: Ференц Лист, Антон и Николай Рубинщайн, Пьотр Илич Чайковски, Емил декор Зауер, Алфред Грюнфелд, Ханс декор Бюло, София Ментер и други. Антон Рубинщайн дори твърди, че за 30 години работа в Русия е работил единствено с рояли на Бекер. Сред изтъкнатите клиенти на компанията са и висши особи: датският крал, австрийският император и несъмнено членове на семейство Романови – самият император на цяла Русия и великите херцози – Владимир Александрович, Константин Николаевич и Николай Николаевич.
Свободни източници
Автомобили от Daimler Motoren Gesellschaft
Веднъж, до момента в който посещава родственици на жена си в Дармщат, Николай II се вози с кола. Като отличен ездач, той към момента се отнася към новия тип превоз без необикновен възторг. Само че по-късно пътешестване той посещава княз Владимир Орлов неведнъж и съвсем всеки ден прави с него разходки с автомобил, до момента в който един ден не взема решение да си вземе няколко лични коли.
Свободни източници
През 1905 година в Санкт Петербург за Николай II идват седем автомобила Mercedes, към този момент известни със своята висока скорост. От този миг нататък императорският гараж се попълня основно с коли немско произвеждане. Два от тях – фургони на шасита на камиони Mercedes, натоварени с такъми за пикник, са подарък на венценосеца от самия немски император Вилхелм II.
Свободни източници
През 1912 година Daimler Motoren Gesellschaft става Доставчик на Двора на Негово Императорско Величество. Не е учудващо, че към пролетта на идната година 11 от 29-те автомобила в гаража на Николай II са от тази марка.
създател: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ