Да дадете на детето си смартфон е равносилно на това,

" Да дадете на детето си смарт телефон е еднакво на това, да му дадете бутилка вино или доза кокаин!” Звучи шокиращо, нали?

Това изказване идва от устата на Манди Салигари, която е един от водещите в международен проект експерти психотерапевти в региона на зависимостите. И добавя: „ Защо обръщаме доста по-малко внимание на това, в сравнение с опиатите и алкохола, в случай че работи по същия метод на мозъка?”

Някои родители ще махнат с ръка и ще заявят, че това са нелепости.

„ Тази ли ще ми каже по какъв начин да си виждам детето!” Да, родителите имаме този табиет – да се считаме за вездесъщи по всички въпроси, свързани с развъждането и възпитанието на нашите деца. Признавам, че могат да ти се обтегнат нервите, когато непозната леличка на улицата ти направи забележка, че не си нахлупил шапка на детската главица или че не си навлякъл отрочето най-малко с пуловер, когато есента стартира да припомня за себе си с първия едвам осезаем лъх. Но от време на време е потребно родителят да се огледа в профил, когато пуска на детето си следващото анимационно филмче или му бута в ръцете телефон или таблет, с цел да мълчи и да се занимава. И то се занимава. О, по какъв начин се занимава единствено! Разцъква майсторски някоя игра, браузва в нета или споделя лика си със заешки уши в „ Снапчат”, издавайки нечленоразделни звуци, кикотейки се или блещейки се против екрана като мумия (тука приблизително състояние няма) – общо взето зависи от възрастта, пола и степента на привързаност. И какво мислите прави през това време родителят? Най-вероятно същото.

Но да се върнем на малчуганите, а и те са почтените жертви на родителите, които желаят „ единствено 5 минути” за себе си. Разбирам ги. Аз самата мъчно се оправям с двугодишно хлапе, а какво остава с повече от едно, които свободно щъкат из дебрите на дома (понякога из такива, за които родителят даже не е подозирал, че съществуват) и изискват непрекъснато внимание. Но, уви, това е уловката при децата – желаят грижи и внимание.

Денонощно.

Дано не са не запомнили да ви го кажат, преди да решите да станете родители.

На всичкото от горната страна децата имат способността да учат изумително бързо. Направо са като попивателна хартия. Изучават света с такава скорост, че до момента в който си мислите, че още имат потребност от залъгалки, в действителност към този момент схващат половината реплики от кино лентата или от риалити шоуто, което сте си пуснали за декор, до момента в който чистите.

Внимавайте през това време Дребното да не ви изненада с умения – единствено да включи телефона на майка си да вземем за пример с подобен безапелационен жест, като че ли е провеждало неведнъж диалози със свои набори и си е поръчвало най-малко 3 пъти пица!

Когато минимум очаквате, те ви следят, учат деликатно и след това ви копират с лекост.

Тогава се изправяш лице в лице с голата истина, до неотдавна звучала като факсимиле, което елементарно може да бъде разрушено: децата на 21.век са „ родени с телефон в ръка”. Оказа се, че даже съществувал термин за това – „ digital native” , което ще рече „ потомство, израснало в цифровата ера”.

Докато родителите им са получили първия си компютър на дипломирането си и са се връзвали към интернет през положителния остарял домакински телефон с шайба (днес подобаващ за експонат в някой музей), наследниците им са закърмени със актуалните технологии. Тоест избавление от тях няма.

Затова въпросът не е дали би трябвало или не подрастващите да употребяват компютър, таблет, смарт телефон, а по какъв начин да ги употребяват най-безобидно, най-контролирано и най-информирано.

Никой няма да ни даде точната рецепта. Но това, което сигурно няма да навреди, е да прекарваме допустимо повече време с децата си.

„ Малко внимание, малко мисъл за другите — и всичко би изглеждало другояче!” – още Йори го е споделил.