“Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се

“Да бях починал! До гуша ми пристигна
с достолепие да се перчи лицемерът,
богатият от небогати да краде,
нищожества с честни да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, потиснат, да проси,
и ситият под маска на злополучен,
и доста постоянно болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крайници,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все по този начин,
и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, само че по какъв начин по този начин в калта
сама да изоставя любовта? ”