Да, България: ЦИК е подложена на политически натиск срещу електронното гласуване
" Да, България " излезе с позиция, в която се твърди че Централната изборна комисия (ЦИК) се опълчва на електронното отдалечено гласоподаване.
Според партията на някогашния правосъден министър Христо Иванов в разбора на ЦИК за електронното гласоподаване, който беше оповестен по-рано тази седмица, прозира боязън и политически напън.
" Да, България " упорства за провеждането на отдалечено електронно гласоподаване, като нужна мярка за интензивно замесване на по-младите генерации и българската диаспора в демократичния ни развой.
Ето и цялата позиция на " Да, България ":
Централната изборна комисия излезе с разбор на извършените симулации на електронно отдалечено гласоподаване, в който предлага на Народното събрание да отсрочи отдалеченото електронно гласоподаване, планувано в изборния кодекс за европейските избори 2019. Това наподобява е формалният механизъм, който ЦИК избра, с цел да се опълчи на електронното гласоподаване.
Това, което прозира от разбора е боязън, неверни допускания и най-вероятно – политически напън.
„ Да, България! “ е твърдо за провеждането на отдалечено електронно гласоподаване, като нужна мярка за интензивно замесване на по-младите генерации и българската диаспора в демократичния ни развой.
Конкретните причини, посочени в отчета, са значително несъстоятелни:
Липсата на подготвена национална скица за електронна идентификация не е причина за отсрочване на електронното гласоподаване. Самият отчет на ЦИК показва, че Квалифицираният електронен автограф (КЕП) е задоволително благонадежден и въпреки да не е всеобщо наличен, има доста разпространяване, което ще даде опция най-малко на част от жителите да гласоподават, което е изцяло задоволително за първите електронни избори (напомняме, че в Естония на първите електронни избори гласоподават онлайн под 10 хиляди души). Добавянето на националната скица за електронна идентификация след това посредством надграждане на системата, е банално от софтуерна позиция.
Редица специалисти, в това число Лииса Паст, естонски специалист по киберсигурност, в своя обява в европейския вестник по киберсигурност показват, че няма 100% сигурни системи (нито електронни, нито хартиени), само че използването на серия от ограничения за отбрана, разкриване и попречване на офанзиви, може да обезпечи отбрана на демократичните права на жителите. Г-жа Паст акцентира точно, че започването в по-малък мащаб би дало по-добра опция за справяне с възможни проблеми, с което поддържа тезата, че потреблението само на КЕП на първите електронни избори е изцяло задоволително. То е и възможно от наредбите на Изборния кодекс. Още повече, че Законът за българските персонални документи, даже след последното отсрочване, планува електронни персонални карти от януари 2019-та, което значи, че част от българските жители ще разполагат със средство и за електронна идентификация по смисъла на Закона за електронната идентификация.
Грешно е допускането, че опцията жителите да гласоподават на хартия откакто са дали своят вот електронно, ще оскъпи и забави процеса. Оскъпяването би пристигнало само от напечатаните спомагателни бюлетини, като при предстоящата интензивност за електронния избор и актуалните равнища на запаси ще бъдат достатъчни; в дълготраен проект електронното гласоподаване би значело редуциране на разноски за секции в чужбина (когато всички български жители разполагат със средство за електронна идентификация).
Рискът от следен избор е също толкоз огромен, колкото и при хартиеното гласоподаване. Проблемът не е софтуерен, а обществен и психически – в случай че гласоподавателят е подложен в обстановка, в която да му се отнеме средството за идентификация (напр. КЕП или персонална карта) откакто е дал своя вот в наличие на шеф, да вземем за пример, и по-късно той бива наблюдаван дали не е отишъл да гласоподава в секция, то съществуването или неналичието на електронно гласоподаване не са решаващия фактор за този гласоподавател – той ще подаде гласа, който му е казано, заради цялостната си взаимозависимост и боязън. В същото време, посредством механически и организационни способи, като двуфакторна автентикация, разбор на риска и деен мониторинг в изборния интервал, следеният и платен избор ще стане по-труден и безценен за осъществяване, в сравнение с по обичайния метод.
От „ Да, България! “ настояваме да бъде предоставена опция за отдалечено електронно гласоподаване на евроизборите 2019-та, като се допусне идентификация с КЕП, а сега, в който е подготвена националната скица за електронна идентификация, системата за отдалечено електронно гласоподаване да бъде надградена в съответсвие.
Киберсигурността е от основно значение за националната сигурност, както „ Да, България! “ нееднократно е посочвала. Но киберсигурност не значи да си заровим главата в пясъка, да скъсаме всички кабели, да изхвърлим всички компютри и да се оправдаем с риска от хакерски атаки. Институциите, в това число ЦИК, би трябвало да са наясно с софтуерните и организационни ограничения за кибер отбрана.
На приложената графика сме описали процеса, дружно с нужните стъпки, за постигане до отдалечено електронно гласоподаване. Забавянията, неналичието на бюджет и на експертно звено към ЦИК за 2018-та, демонстрира и неналичието на предпочитание и подготвеност от страна на органа, надлежно от страна на издигналите го политически партии, за действително въвеждане на отдалечено електронно гласоподаване. Налице е очевиден опит да се спре даже инерцията, достигната след референдума за отдалечено електронно гласоподаване и признатия по-късно Изборен кодекс.
Според партията на някогашния правосъден министър Христо Иванов в разбора на ЦИК за електронното гласоподаване, който беше оповестен по-рано тази седмица, прозира боязън и политически напън.
" Да, България " упорства за провеждането на отдалечено електронно гласоподаване, като нужна мярка за интензивно замесване на по-младите генерации и българската диаспора в демократичния ни развой.
Ето и цялата позиция на " Да, България ":
Централната изборна комисия излезе с разбор на извършените симулации на електронно отдалечено гласоподаване, в който предлага на Народното събрание да отсрочи отдалеченото електронно гласоподаване, планувано в изборния кодекс за европейските избори 2019. Това наподобява е формалният механизъм, който ЦИК избра, с цел да се опълчи на електронното гласоподаване.
Това, което прозира от разбора е боязън, неверни допускания и най-вероятно – политически напън.
„ Да, България! “ е твърдо за провеждането на отдалечено електронно гласоподаване, като нужна мярка за интензивно замесване на по-младите генерации и българската диаспора в демократичния ни развой.
Конкретните причини, посочени в отчета, са значително несъстоятелни:
Липсата на подготвена национална скица за електронна идентификация не е причина за отсрочване на електронното гласоподаване. Самият отчет на ЦИК показва, че Квалифицираният електронен автограф (КЕП) е задоволително благонадежден и въпреки да не е всеобщо наличен, има доста разпространяване, което ще даде опция най-малко на част от жителите да гласоподават, което е изцяло задоволително за първите електронни избори (напомняме, че в Естония на първите електронни избори гласоподават онлайн под 10 хиляди души). Добавянето на националната скица за електронна идентификация след това посредством надграждане на системата, е банално от софтуерна позиция.
Редица специалисти, в това число Лииса Паст, естонски специалист по киберсигурност, в своя обява в европейския вестник по киберсигурност показват, че няма 100% сигурни системи (нито електронни, нито хартиени), само че използването на серия от ограничения за отбрана, разкриване и попречване на офанзиви, може да обезпечи отбрана на демократичните права на жителите. Г-жа Паст акцентира точно, че започването в по-малък мащаб би дало по-добра опция за справяне с възможни проблеми, с което поддържа тезата, че потреблението само на КЕП на първите електронни избори е изцяло задоволително. То е и възможно от наредбите на Изборния кодекс. Още повече, че Законът за българските персонални документи, даже след последното отсрочване, планува електронни персонални карти от януари 2019-та, което значи, че част от българските жители ще разполагат със средство и за електронна идентификация по смисъла на Закона за електронната идентификация.
Грешно е допускането, че опцията жителите да гласоподават на хартия откакто са дали своят вот електронно, ще оскъпи и забави процеса. Оскъпяването би пристигнало само от напечатаните спомагателни бюлетини, като при предстоящата интензивност за електронния избор и актуалните равнища на запаси ще бъдат достатъчни; в дълготраен проект електронното гласоподаване би значело редуциране на разноски за секции в чужбина (когато всички български жители разполагат със средство за електронна идентификация).
Рискът от следен избор е също толкоз огромен, колкото и при хартиеното гласоподаване. Проблемът не е софтуерен, а обществен и психически – в случай че гласоподавателят е подложен в обстановка, в която да му се отнеме средството за идентификация (напр. КЕП или персонална карта) откакто е дал своя вот в наличие на шеф, да вземем за пример, и по-късно той бива наблюдаван дали не е отишъл да гласоподава в секция, то съществуването или неналичието на електронно гласоподаване не са решаващия фактор за този гласоподавател – той ще подаде гласа, който му е казано, заради цялостната си взаимозависимост и боязън. В същото време, посредством механически и организационни способи, като двуфакторна автентикация, разбор на риска и деен мониторинг в изборния интервал, следеният и платен избор ще стане по-труден и безценен за осъществяване, в сравнение с по обичайния метод.
От „ Да, България! “ настояваме да бъде предоставена опция за отдалечено електронно гласоподаване на евроизборите 2019-та, като се допусне идентификация с КЕП, а сега, в който е подготвена националната скица за електронна идентификация, системата за отдалечено електронно гласоподаване да бъде надградена в съответсвие.
Киберсигурността е от основно значение за националната сигурност, както „ Да, България! “ нееднократно е посочвала. Но киберсигурност не значи да си заровим главата в пясъка, да скъсаме всички кабели, да изхвърлим всички компютри и да се оправдаем с риска от хакерски атаки. Институциите, в това число ЦИК, би трябвало да са наясно с софтуерните и организационни ограничения за кибер отбрана.
На приложената графика сме описали процеса, дружно с нужните стъпки, за постигане до отдалечено електронно гласоподаване. Забавянията, неналичието на бюджет и на експертно звено към ЦИК за 2018-та, демонстрира и неналичието на предпочитание и подготвеност от страна на органа, надлежно от страна на издигналите го политически партии, за действително въвеждане на отдалечено електронно гласоподаване. Налице е очевиден опит да се спре даже инерцията, достигната след референдума за отдалечено електронно гласоподаване и признатия по-късно Изборен кодекс.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ