„Да, България“, „Демократи за силна България“, "БЗНС“ , „ДЕОС“ и

„ Да, България “, „ Демократи за мощна България “, "БЗНС “, „ ДЕОС “ и „ ЗЕЛЕНИТЕ “ разпространиха публична позиция по отношение на неограничената опция на прокуратурата за интервенция в стопанския оборот и за груба принуда на бизнеса, която одобри на първо четене Комисията по правни въпроси на 44-то Народно заседание.

"За следващ път, законотворците сътвориха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни правила, които да уреждат съответно и стабилно действителни проблеми в публичните връзки.

Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят рисковите промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016 година Нито една от рекомендациите на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и употребена като мотив за тъпчене на съществени свободи в нарушаване на Хартата на главните права на Европейския съюз ", пишат партиите.

Ето и целия текст на позицията:

Неограничена опция на прокуратурата за интервенция в стопанския оборот и за груба принуда на бизнеса одобри на първо четене Комисията по правни въпроси на 44-то Народно заседание. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, импортиран от Министерския съвет, беше гласуван на 14 март 2018 година

За следващ път, законотворците сътвориха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни правила, които да уреждат съответно и стабилно действителни проблеми в публичните връзки. Казано по различен метод – предвижданите промени, тяхната философия, ще доведат до риск с предвидими последствия – комерсиалните връзки да попаднат в „ черната дупка “ на българското правосъдие, каквато е нереформираната прокуратура.

В претекстовете към Законопроекта се твърди, че се целят “изменения, свързани със законодателната рамка за по този начин наречените “корупционни престъпления”, като се основат предпоставки наказателноправните правила да се ползват симетрично както за длъжностни лица от обществения бранш, по този начин и за длъжностни лица от частния бранш.

На процедура, обаче, са препоръчани разпореждания, според които всяко несъблюдение на договорно обвързване може да бъде третирано като закононарушение. Това води до неприемлива интервенция на страната в гражданския и комерсиалния оборот. Заличава се границата сред наказателна отговорност и гражданскоправната, административната и дисцпилинарната отговорност. Предвижда се неприемливо разбъркване на стандартите за правна уредба на активността на частния и на обществения бранш.

Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят рисковите промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016г. Нито една от рекомендациите на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и употребена като мотив за тъпчене на съществени свободи в нарушаване на Хартата на главните права на Европейския съюз.

Развиването на стопанска система открита на свободната инциатива е част от Европейския цивилизационен избор на България. Избор, който е предпазен от Констутицията и от Хартата на главните права на Европейския съюз. Националното ни законодателство следва да подсигурява спокойното практикуване на свободата на договаряне, а не да основава боязън от наказателна принуда при всяка договорка.

Ето за какво, настояваме, народните представители в пленарна зала да не одобряват промените и допълненията на Наказателния кодекс, препоръчани от Министерския съвет.

Политическа партия „ Движение Да България “

Политическа партия „ Демократи за мощна България “

Политическа партия „ Български земеделски народен съюз “

Политическа партия „ ДЕОС “

Политическа партия „ ЗЕЛЕНИТЕ “