Какво представлява емоционалното обслужване и как да не бъдем емоционални донори
Да бъдете непрекъснато разполагаем, разбиращ и подкрепящ, е капан, който може да разбие целия ви живот
Ако сте подготвени да помагате на другите постоянно и във всичко, това се употребява интензивно, само че тогава нямате задоволително сила за себе си - значимо е да разпознаете това в себе си и да намерите способи да го решите. Разказваме ви по какъв начин и обсъждаме токсичния обществен феномен на прочувственото обслужване.
Какво съставлява прочувствената грижа и обслужване
Винаги сте подготвени да помогнете, приемате като неизбежно някой да плаче на рамото ви, не можете да подминете нуждаещите се, подготвени сте да излезете през нощта, с цел да утешите другар, на вас може да се разчита. Около вас има доста хора, вие сте търсени и незаменими, с вас е елементарно и сте дружелюбни. Винаги сте на напред във времето, в случай че е належащо да се организирате и да поемете спомагателни отговорности, шефът ви е извънредно удовлетворен, тъй като в никакъв случай няма да откажете...могат да се изредят най-малко още няколко обстановки, само че това няма да направи от този феномен позитивно качество. И повода е една - до момента в който обслужвате вие пренебрегвате себе си.
Забелязвате, че ресурсите ви са лимитирани, изтощени сте, чувствате се на ръба на бърнаут, раздразнителни сте и се ядосвате на фамилията си. Емоционалната поддръжка е капан.
Снимка: iStock by Getty Images
Обслужването е самобитен опит да създадете удобна среда за хората към вас. Действайки в ущърб на себе си, жертвайки личния си комфорт, прочувственият донор не всеки път осъзнава и схваща, че е жертва и пленник на своите привички, държание и страхове.
Нека не бъркаме прочувственото обслужване с любезността и грижата - има разлика и тя е голяма.
Вежливостта свършва там, където чувствате, че сте отделили време и грижи за някого, без да се изчерпвате. Ако прекалено жертвате времето и силата си в интерес на даден човек и по-нататъшното другарство с него е нежелателно за вас, в случай че откакто сте помогнали или подкрепили някого, се чувствате раздразнени и изтощени, и това даже ви отвращава, тогава може би става дума за прочувствено обслужване.
Емоционалният донор продължава да подарява ресурсите си макар вътрешното чувство за дискомфорт и напрежение. За подобен човек страстите и възприятията на другия, неговото мнение и въодушевление, а не личните му усеща и комфорт, са значима опора. Но желанието да бъде харесван от всички може да докара до прочувствено безсилие, прегаряне и загуба на себе си - до меланхолия даже.
Снимка: iStock by Getty Images Как се демонстрира прочувственото обслужване? Не изказвате мнението си от боязън да не обидите някого. Скривате умората даже от околните си, с цел да не ги разстроите. Не определяте персоналните граници. Не отказвате молба, с цел да не изглеждате груби. Винаги подкрепяте другия човек, даже в случай че вие самите сте в затруднено състояние. Как се трансформираме в " прочувствени донори "
Защо придобиваме тези поведенчески привички? Звучи тривиално за мнозина, само че корените на това държание (отново) се коренят в детството. Да, постоянно зад това държание се крие контузия от неприемане, отменяне.
Прекалено остра рецензия в детството, незадоволително обич, топла поддръжка и приемане - неналичието на схващане и емпатия от страна на родителите се оказва отворената врата към ниската самокритика. Това дете в никакъв случай не е чуло, че нормално да прави неточности, че това е значима част от опита, върху който можем да надграждаме по-късно.
Критиката е възелът, който ни държи крепко за " родителя " (шеф, обичан, другар, колега) за дълго време. В края на краищата " родителите знаят по-добре " и схващат кое е вярно и най-хубаво за децата, по какъв начин да постъпват и да се държат. В зрелост подобен човек си остава едно нестабилно дете, което не може да разчита на себе си, не осъзнава възприятията си и не вижда границите сред себе си и потребностите на другите.
Като възрастни ние не разчитаме на себе си и на възприятията си, тъй като родителите ни са били виновни за нас като деца и евентуално не са признавали правото ни на усеща и прекарвания. Вместо деликатна грижа сме получавали надзор, а вместо поддръжка - прекачване на отговорността, тъй като децата е трябвало да се усещат удобно с възприятията на родителите си, не със личните си.
Снимка: iStock by Getty Images
Така възрастният се стреми към родителско самопризнание в обществото, като оказва помощ на всички в ущърб на себе си и показва личната си полза и улеснение пред всички останали.
Как да престанем да бъдем прочувствени донори?
И по този начин, какво да създадем, с цел да се отървем от навика да угаждаме на всички?
1. Дайте приоритет на потребностите си
Важно е да дадете приоритет на своето благоденствие, грижа за себе си и комфорт. Бъдете самият вие същински грижлив родител, не чакайте външни грижи и похвали!
2. Изграждайте и защитавайте здравословни персонални граници
За задачата е значимо да се вслушвате в себе си и в това по какъв начин се чувствате. в случай че се чувствате неловко и уплашени от нещо, то най-вероятно вашите граници са нарушени.
3. Научете се да казвате " не ", когато нещо е във ваша щета
Да казвате " не ", без да се чувствате отговорни. Това не значи, че ставате по-малко другарски надъхан или радушен човек - по този начин показвате цената на времето и силата си.
4. Приемане на несъвършенството
Да, невероятно е да се харесате на всички и това е обикновено. Всеки е друг и е естествено всеки да има разнообразни желания и отзиви.
5. Съсредоточете се върху качеството, а не върху количеството на взаимоотношенията
Съсредоточете се върху качеството на взаимоотношенията: по-важно е да поддържате дълбоки и смислени връзки с тези, които в действителност имат значение за вас, вместо да се пробвате да угодите на всички към вас.
6. Промяната няма да е бърза
Утвърдените привички и държание не се трансформират елементарно, изисква се време и непрекъсната работа върху себе си.
7. Приемете следствията
Бъдете готови, че на обкръжението ви няма да се харесат измененията в държанието ви, защото към този момент няма да сте комфортни и удобни за него.
За всеки от нас е значимо да израсне. Защото единствено възрастният - в най-дълбокото схващане за зрялост - обича живота си. Само възрастният е задоволително осмислен и наясно, с цел да поеме отговорност за възприятията си, за възпитанието на децата. И единствено един възрастен човек може да издържи на рецензията и възприятията на другите, без да се пробва да угоди на всички в ущърб на личния си комфорт.
Ако сте подготвени да помагате на другите постоянно и във всичко, това се употребява интензивно, само че тогава нямате задоволително сила за себе си - значимо е да разпознаете това в себе си и да намерите способи да го решите. Разказваме ви по какъв начин и обсъждаме токсичния обществен феномен на прочувственото обслужване.
Какво съставлява прочувствената грижа и обслужване
Винаги сте подготвени да помогнете, приемате като неизбежно някой да плаче на рамото ви, не можете да подминете нуждаещите се, подготвени сте да излезете през нощта, с цел да утешите другар, на вас може да се разчита. Около вас има доста хора, вие сте търсени и незаменими, с вас е елементарно и сте дружелюбни. Винаги сте на напред във времето, в случай че е належащо да се организирате и да поемете спомагателни отговорности, шефът ви е извънредно удовлетворен, тъй като в никакъв случай няма да откажете...могат да се изредят най-малко още няколко обстановки, само че това няма да направи от този феномен позитивно качество. И повода е една - до момента в който обслужвате вие пренебрегвате себе си.
Забелязвате, че ресурсите ви са лимитирани, изтощени сте, чувствате се на ръба на бърнаут, раздразнителни сте и се ядосвате на фамилията си. Емоционалната поддръжка е капан.
Снимка: iStock by Getty Images Обслужването е самобитен опит да създадете удобна среда за хората към вас. Действайки в ущърб на себе си, жертвайки личния си комфорт, прочувственият донор не всеки път осъзнава и схваща, че е жертва и пленник на своите привички, държание и страхове.
Нека не бъркаме прочувственото обслужване с любезността и грижата - има разлика и тя е голяма.
Вежливостта свършва там, където чувствате, че сте отделили време и грижи за някого, без да се изчерпвате. Ако прекалено жертвате времето и силата си в интерес на даден човек и по-нататъшното другарство с него е нежелателно за вас, в случай че откакто сте помогнали или подкрепили някого, се чувствате раздразнени и изтощени, и това даже ви отвращава, тогава може би става дума за прочувствено обслужване.
Емоционалният донор продължава да подарява ресурсите си макар вътрешното чувство за дискомфорт и напрежение. За подобен човек страстите и възприятията на другия, неговото мнение и въодушевление, а не личните му усеща и комфорт, са значима опора. Но желанието да бъде харесван от всички може да докара до прочувствено безсилие, прегаряне и загуба на себе си - до меланхолия даже.
Снимка: iStock by Getty Images Как се демонстрира прочувственото обслужване? Не изказвате мнението си от боязън да не обидите някого. Скривате умората даже от околните си, с цел да не ги разстроите. Не определяте персоналните граници. Не отказвате молба, с цел да не изглеждате груби. Винаги подкрепяте другия човек, даже в случай че вие самите сте в затруднено състояние. Как се трансформираме в " прочувствени донори " Защо придобиваме тези поведенчески привички? Звучи тривиално за мнозина, само че корените на това държание (отново) се коренят в детството. Да, постоянно зад това държание се крие контузия от неприемане, отменяне.
Прекалено остра рецензия в детството, незадоволително обич, топла поддръжка и приемане - неналичието на схващане и емпатия от страна на родителите се оказва отворената врата към ниската самокритика. Това дете в никакъв случай не е чуло, че нормално да прави неточности, че това е значима част от опита, върху който можем да надграждаме по-късно.
Критиката е възелът, който ни държи крепко за " родителя " (шеф, обичан, другар, колега) за дълго време. В края на краищата " родителите знаят по-добре " и схващат кое е вярно и най-хубаво за децата, по какъв начин да постъпват и да се държат. В зрелост подобен човек си остава едно нестабилно дете, което не може да разчита на себе си, не осъзнава възприятията си и не вижда границите сред себе си и потребностите на другите.
Като възрастни ние не разчитаме на себе си и на възприятията си, тъй като родителите ни са били виновни за нас като деца и евентуално не са признавали правото ни на усеща и прекарвания. Вместо деликатна грижа сме получавали надзор, а вместо поддръжка - прекачване на отговорността, тъй като децата е трябвало да се усещат удобно с възприятията на родителите си, не със личните си.
Снимка: iStock by Getty Images Така възрастният се стреми към родителско самопризнание в обществото, като оказва помощ на всички в ущърб на себе си и показва личната си полза и улеснение пред всички останали.
Как да престанем да бъдем прочувствени донори?
И по този начин, какво да създадем, с цел да се отървем от навика да угаждаме на всички?
1. Дайте приоритет на потребностите си
Важно е да дадете приоритет на своето благоденствие, грижа за себе си и комфорт. Бъдете самият вие същински грижлив родител, не чакайте външни грижи и похвали!
2. Изграждайте и защитавайте здравословни персонални граници
За задачата е значимо да се вслушвате в себе си и в това по какъв начин се чувствате. в случай че се чувствате неловко и уплашени от нещо, то най-вероятно вашите граници са нарушени.
3. Научете се да казвате " не ", когато нещо е във ваша щета
Да казвате " не ", без да се чувствате отговорни. Това не значи, че ставате по-малко другарски надъхан или радушен човек - по този начин показвате цената на времето и силата си.
4. Приемане на несъвършенството
Да, невероятно е да се харесате на всички и това е обикновено. Всеки е друг и е естествено всеки да има разнообразни желания и отзиви.
5. Съсредоточете се върху качеството, а не върху количеството на взаимоотношенията
Съсредоточете се върху качеството на взаимоотношенията: по-важно е да поддържате дълбоки и смислени връзки с тези, които в действителност имат значение за вас, вместо да се пробвате да угодите на всички към вас.
6. Промяната няма да е бърза
Утвърдените привички и държание не се трансформират елементарно, изисква се време и непрекъсната работа върху себе си.
7. Приемете следствията
Бъдете готови, че на обкръжението ви няма да се харесат измененията в държанието ви, защото към този момент няма да сте комфортни и удобни за него.
За всеки от нас е значимо да израсне. Защото единствено възрастният - в най-дълбокото схващане за зрялост - обича живота си. Само възрастният е задоволително осмислен и наясно, с цел да поеме отговорност за възприятията си, за възпитанието на децата. И единствено един възрастен човек може да издържи на рецензията и възприятията на другите, без да се пробва да угоди на всички в ущърб на личния си комфорт.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ