Проф. Крум Кацаров: Да станеш лекар в България изисква жертви, години учене и често води към чужбина
Да бъдеш млад доктор в България е дълъг и сложен път, изпълнен с ограничения, отговорности и постоянно - разочарования . Това съобщи в студиото на Нова телевизия проф. Крум Кацаров, началник на катедра " Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология " във Военномедицинска академия (ВМА).
" Специализантът отива в една клиника и е индивидът, който нищо не знае и нищо не може. Трябва да се научиш. За да се научиш, би трябвало да жертваш нещо - свободното си време, персонално пространство и доста други неща. Това е път на надграждане ", изясни проф. Кацаров.
След първите години идва моментът, в който на младия доктор стартират да се разпореждат съответни отговорности - създаване на лечебни тактики, осъществяване на методики. Но даже тогава " има мрежа изпод " - по думите на професора, това е опитът и поддръжката на сътрудниците. " Само че в случай че сгрешиш, теб може да те пощадят, само че тях ги дърпат и ги съдят ", акцентира той.
" Когато специализираш и завършиш специалността, ти си човек с базисни умения в нея. След това започваш да ставаш същински експерт. Някой остават там, други се издигат. Зависи от всеки човек ", изясни професорът.. В някои области, като неврохирургията, кривата на образование може да продължи от 12 до 20 години, до момента в който лекарят стане независимо практикуващ експерт .
Работейки във ВМА от 1986 година, проф. Кацаров в никакъв случай не е изоставял специалността си, само че следи с болежка по какъв начин доста от младите му сътрудници напущат България. " Те са на страхотни позиции в чужбина, четат лекции, показват презентации. Митовете, че ще се върнат, са точно това - легенди. Къде да се върнат? ", попита риторично професорът.
Той приключи с горчив извод: " Отношението на българите към лекарите не е положително. Това е още една причина, заради която младите експерти не виждат бъдещето си тук. "
" Не става с вода ": Неврохирург желае здравната вноска в България да скочи на 15%
Той работи от години в Германия и съпоставя опазването на здравето там с това у нас
" Специализантът отива в една клиника и е индивидът, който нищо не знае и нищо не може. Трябва да се научиш. За да се научиш, би трябвало да жертваш нещо - свободното си време, персонално пространство и доста други неща. Това е път на надграждане ", изясни проф. Кацаров.
След първите години идва моментът, в който на младия доктор стартират да се разпореждат съответни отговорности - създаване на лечебни тактики, осъществяване на методики. Но даже тогава " има мрежа изпод " - по думите на професора, това е опитът и поддръжката на сътрудниците. " Само че в случай че сгрешиш, теб може да те пощадят, само че тях ги дърпат и ги съдят ", акцентира той.
" Когато специализираш и завършиш специалността, ти си човек с базисни умения в нея. След това започваш да ставаш същински експерт. Някой остават там, други се издигат. Зависи от всеки човек ", изясни професорът.. В някои области, като неврохирургията, кривата на образование може да продължи от 12 до 20 години, до момента в който лекарят стане независимо практикуващ експерт .
Работейки във ВМА от 1986 година, проф. Кацаров в никакъв случай не е изоставял специалността си, само че следи с болежка по какъв начин доста от младите му сътрудници напущат България. " Те са на страхотни позиции в чужбина, четат лекции, показват презентации. Митовете, че ще се върнат, са точно това - легенди. Къде да се върнат? ", попита риторично професорът.
Той приключи с горчив извод: " Отношението на българите към лекарите не е положително. Това е още една причина, заради която младите експерти не виждат бъдещето си тук. "
" Не става с вода ": Неврохирург желае здравната вноска в България да скочи на 15%
Той работи от години в Германия и съпоставя опазването на здравето там с това у нас
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ