Студенокръвни животни пазят ключа към дълголетието
Да бъдеш костенурка ли е тайната на безконечната младост? Студенокръвни животни пазят ключа към дълголетието, съобщи Франс прес, базирайки се на обява в сп. " Сайънс ".
Ново и извънредно задълбочено изследване на ектотермичните тетраподи - влечуги и земноводни, дава на специалистите нов взор върху аргументите, заради които студенокръвните животни нормално имат толкоз огромна дълготрайност на живота спрямо техния размер.
" С изключение на няколко специфични случая - като този на 190-годишната костенурка " Джонатан ", въпросът не е бил проучен толкоз огромно ", споделя Дейвид Милър, съавтор на обявата в влиятелното списание.
Това е най-изчерпателното проучване на дълголетието и стареенето, оповестено в миналото - 114 експерти са проучили 107 диви популации, обхващащи 77 разнообразни типа, измежду които костенурки, земноводни, змии, крокодили. Събрани и оценени са данни за десетилетия наред, които разкриват методите за контролиране на температурата на животните, температурата на околната среда, отличителните характерности и темпото на живот.
От 30-те известни типа гръбначни животни, които могат да доживеят до над 100 години, 26 са ектотерми. Поради тази причина учените са поискали да схванат по какъв начин тези животни съумяват толкоз дълго време да заобикалят неизбежността на гибелта.
Проучването предлага голям брой открития, в това число връзка сред физическите или химическите характерности, които пазят типовете, като да вземем за пример твърда ризница, шипове, черупки или отровни ухапвания и по-бавното стареене. Физическите характерности, защитаващи типовете, също са свързани с по-голяма дълготрайност на живота. Технически те са известни като защитни фенотипове и могат да имат решаващо значение.
" Тези разнообразни защитни механизми могат да понижат смъртността на животните в границите на генерации ", споделя еволюционният биолог Бет Райнке от университета на Североизточен Илинойс, един от водещите създатели на проучването. " По този метод е по-вероятно те да живеят по-дълго и това може да промени селекционния пейзаж в поколенията за еволюцията на по-бавното стареене ".
" Звучи трагично да се каже, че някои типове въобще не остаряват, само че по принцип вероятността те да умрат не се трансформира с възрастта, откакто са спрели да се развъждат ".
Ако за едно животно има късмет 1 на 100 да почине на 10-годишна възраст и 1 на 100 късмет да почине на 90-годишна възраст, това е нищожно стареене.
За съпоставяне - за средностатистическа жена в Съединени американски щати възможностите са 1 на 2500 на 20 години и 1 на 24 на 80 години.
Незначително стареене е следено при най-малко един тип във всяка група ектотерми, в това число жаби, саламандри, гущери, крокодили и костенурки.
Изследването обаче не удостоверява друга догадка: зависимостта от външни температури за контролиране на телесната температура (както вършат студенокръвните животни) и обвързваният с това по-нисък метаболизъм не са гаранция за дълъг живот. Екипът открива, че ектотермите могат да живеят доста по-дълго или доста по-кратко спрямо ендотерми (топлокръвни животни) с сходен размер.
Тази разновидност в темповете на стареене и дълголетието е доста по-голяма, в сравнение с при птиците и бозайниците. Изследователите са откроили постепенно застаряващите диви костенурки - това е единственият проучен тип, при който по-ниският метаболизъм е обвързван с по-бавно стареене и по-голяма дълготрайност на живота. Това е и типът, при който защитният резултат на фенотипа е най-силен.
" Възможно е променената им морфология с твърди черупки да обезпечава отбрана и да е съдействала за еволюцията на техния метод на живот, в това число нищожно стареене или липса на демографско стареене и извънредно дългоденствие ", споделя еволюционният биолог Ан Брониковски от Мичиганския държавен университет.
" Незначителното стареене не значи, че тези животни са безсмъртни - при тях има възможност да умрат, само че тя не се усилва с възрастта ", отбелязва Райнке.
Сравнителни филогенетични способи са приложени към данни за животни, които са били уловени, маркирани, пуснати назад в природата и следени.
Изследванията, разказани в детайли в актуалното изследване, евентуално ще се окажат потребни в бъдеще по най-различни способи, без значение дали става въпрос за анализиране на моделите на стареене при хората или за старания за запазване на студенокръвните животни.
Ново и извънредно задълбочено изследване на ектотермичните тетраподи - влечуги и земноводни, дава на специалистите нов взор върху аргументите, заради които студенокръвните животни нормално имат толкоз огромна дълготрайност на живота спрямо техния размер.
" С изключение на няколко специфични случая - като този на 190-годишната костенурка " Джонатан ", въпросът не е бил проучен толкоз огромно ", споделя Дейвид Милър, съавтор на обявата в влиятелното списание.
Това е най-изчерпателното проучване на дълголетието и стареенето, оповестено в миналото - 114 експерти са проучили 107 диви популации, обхващащи 77 разнообразни типа, измежду които костенурки, земноводни, змии, крокодили. Събрани и оценени са данни за десетилетия наред, които разкриват методите за контролиране на температурата на животните, температурата на околната среда, отличителните характерности и темпото на живот.
От 30-те известни типа гръбначни животни, които могат да доживеят до над 100 години, 26 са ектотерми. Поради тази причина учените са поискали да схванат по какъв начин тези животни съумяват толкоз дълго време да заобикалят неизбежността на гибелта.
Проучването предлага голям брой открития, в това число връзка сред физическите или химическите характерности, които пазят типовете, като да вземем за пример твърда ризница, шипове, черупки или отровни ухапвания и по-бавното стареене. Физическите характерности, защитаващи типовете, също са свързани с по-голяма дълготрайност на живота. Технически те са известни като защитни фенотипове и могат да имат решаващо значение.
" Тези разнообразни защитни механизми могат да понижат смъртността на животните в границите на генерации ", споделя еволюционният биолог Бет Райнке от университета на Североизточен Илинойс, един от водещите създатели на проучването. " По този метод е по-вероятно те да живеят по-дълго и това може да промени селекционния пейзаж в поколенията за еволюцията на по-бавното стареене ".
" Звучи трагично да се каже, че някои типове въобще не остаряват, само че по принцип вероятността те да умрат не се трансформира с възрастта, откакто са спрели да се развъждат ".
Ако за едно животно има късмет 1 на 100 да почине на 10-годишна възраст и 1 на 100 късмет да почине на 90-годишна възраст, това е нищожно стареене.
За съпоставяне - за средностатистическа жена в Съединени американски щати възможностите са 1 на 2500 на 20 години и 1 на 24 на 80 години.
Незначително стареене е следено при най-малко един тип във всяка група ектотерми, в това число жаби, саламандри, гущери, крокодили и костенурки.
Изследването обаче не удостоверява друга догадка: зависимостта от външни температури за контролиране на телесната температура (както вършат студенокръвните животни) и обвързваният с това по-нисък метаболизъм не са гаранция за дълъг живот. Екипът открива, че ектотермите могат да живеят доста по-дълго или доста по-кратко спрямо ендотерми (топлокръвни животни) с сходен размер.
Тази разновидност в темповете на стареене и дълголетието е доста по-голяма, в сравнение с при птиците и бозайниците. Изследователите са откроили постепенно застаряващите диви костенурки - това е единственият проучен тип, при който по-ниският метаболизъм е обвързван с по-бавно стареене и по-голяма дълготрайност на живота. Това е и типът, при който защитният резултат на фенотипа е най-силен.
" Възможно е променената им морфология с твърди черупки да обезпечава отбрана и да е съдействала за еволюцията на техния метод на живот, в това число нищожно стареене или липса на демографско стареене и извънредно дългоденствие ", споделя еволюционният биолог Ан Брониковски от Мичиганския държавен университет.
" Незначителното стареене не значи, че тези животни са безсмъртни - при тях има възможност да умрат, само че тя не се усилва с възрастта ", отбелязва Райнке.
Сравнителни филогенетични способи са приложени към данни за животни, които са били уловени, маркирани, пуснати назад в природата и следени.
Изследванията, разказани в детайли в актуалното изследване, евентуално ще се окажат потребни в бъдеще по най-различни способи, без значение дали става въпрос за анализиране на моделите на стареене при хората или за старания за запазване на студенокръвните животни.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ