Елжбета Шераджинска: „Само още един връх“ - история за женския пробив в мъжкия свят на алпинизма
Да бъдеш жена в един най-вече мъжки свят – светът на алпинизма… За потребността да бъдеш на границата сред живота и гибелта, за планината като ентусиазъм и пристрастеност, по-силна от тази към живота, за тайната зад думите „ единствено още един връх “ – за всичко това ни споделя полската пътешественичка и писателка Елжбета Шераджинска в книгата си „ Ванда Руткевич. Само още един връх “. След невероятния триумф на книгата в Полша, в този момент тя излиза в България с поддръжката на издателство „ Вакон “ и с цел да я показа, нейната авторка дойде в София.
Специално за БГНЕС Елжбета Шераджинска разкри какво ще допре българските читатели в тази книга и описа за своя личен път към потапянето в мистиката на планините и пристрастеността към пътешестването.
„ Някога, когато бях още дребна, ми предсказаха, че ще пътувам “, стартира описа си Елжбета Шераджинска. „ Никога не съм мечтаела да бъда актриса или певица, а вълк. Това евентуално е под въздействието на книгите на Джек Лондон. Да преминавам огромни пространства, да откривам… И до момента е по този начин. Дали пътувам на 15 километра от моя град или на 15 000 километра – постоянно доста се веселя. И в този момент още повече се веселя, че съм в България и се надявам, че това няма да е финален път. Защото планините тук ме чакат. Когато пътувахме от летището и видях планините към София, съжалих, че не мога да остана по-дълго, с цел да мога да се кача, да посетя там, да погледам… “
Най-голямата пристрастеност за Елжбета Шераджинска е Амазония. Проявява интерес и към Япония и каратето, Авиньон, Прованс.... Любовта към планините се появява, когато тя се среща с живота и достиженията на Ванда Руткевич - първата европейка, изкачила Еверест, и първата жена в света, изкачила 8-хилядника К2.
„ Когато обаче ревизирах какъв брой ще ми коства прекарването на 10 дни в швейцарските Алпи, стигнах до извода, че ще би трябвало да изтегля два заема. Промених си решението – взех три заема и отпътувах за Хималаите. И по този начин стартира всичко. “ Това описа авторката за началото на своя път като странник.
Елжбета Шераджинска е създател на публикации за планините и музиката и културата на Кабо Верде, както и на първия полски справочник за островите. Автор на биографиите на Сезария Евора и Ванда Руткевич, както и на книга с мистериозни алпийски истории. Носител на бронзов орден за принос към културата Gloria Artis (2006) и на Златен кръст за заслуги (2015).
Страстта по писането у Елжбета се ражда с очароването ѝ от островите Кабо Верде и известната певица, родом от там, Сезария Евора, с която тя построява 10-годишно другарство. Известно време тя е блогър и написа голям брой публикации. Но притежанието към планините надвива.
На въпросът къде се крие любовта в това да катериш планини, полската пътешественичка съобщи в своя въодушевяващ жанр: „ Това е безконечният въпрос, който задават хората, които не изкачват планини: „ Откъде идва всичко това? Защо е по този начин? “ Мисля., че това може да се съпостави с един прелестен концерт, по време на който се усещаме като в нирвана, като че ли тази музика ни издига над Земята “.
Според нея нормално не оценяваме хората, постигнали изключителни неща, до момента в който те са още живи. След Ванда остава освен това, че тя е изкачила Еверест, К2, че е провела първите женски експедиции – освен в Полша, само че и в света. А това, че през днешния ден децата в учебно заведение, които не е наложително да се интересуват от планините, споделят: „ Тя ще бъде наш патрон, за какво е мощна персона и е постигала задачите, които си е поставяла “. Дори и това да ѝ е коствало болежка, сълзи.
Ванда Руткевич е родена през 1943 година в Полша. Любовта към планината ѝ предава нейният татко. Още на 5 година обаче тя става очевидец на гибелта на брат си и това оказва извънредно въздействие на по-нататъшния ѝ път и възприемането на живота като цяло. А след убийството на татко ѝ когато тя е още млада, това усещане се утвърждава като флагман по пътя на изложение на спорната ѝ същина. Още в тийнейджърска възраст Ванда стартира да се занимава с планинско катерене, като скоро следват направления като Татрите, Алпите, планините на Норвегия, Памир, Айгер, Каракорум, Хималаите… На 16 октомври 1978 година Ванда Руткевич прави героизъм, останал в историята – става първата европейка, изкачила Еверест. Това се случва на фона на надълбоко подценяване от страна на напълно мъжката експедиция, в която взима присъединяване, на фона на насмешки и даже обиди от тяхна страна. През 1985 година Ванда Руткевич изкачва връх Нанга Парбат в алпийски жанр без потребление на О2 и носачи. През 1986 година Руткевич прибавя още едно достижение към славната си история – става първата жена в света, изкачила митичния връх К2. Загива при опит да изкачи Канчендзьонга (8478 м) през 1992 година, на 49 години.
Необикновена и противоречива персона, трансформирала се в легенда с необуздания си манталитет, непримиримост и блян да реализира задачите си, Ванда Руткевич е комплицирана персона, упорита и непрекъснато балансираща на ръба сред болката на съществуването и блясъка на славата, която през цялата си кариера неумишлено върви към самоизтребление. Една невероятна жена, изпреварила времето си и обладана от пристрастеност към високите планини.
Докато написа книгата Елжбета Шераджинска прави голям брой изявленията с полски алпинисти; доближава до незнайни източници, в това число до оживели фрагменти от записките на майката на Ванда, Мария Блашкевич. Цитира незнайни и непубликувани фрагменти от разказите на участниците в холандската експедиция, които поддържат полякинята по време на трагичните събития на Броуд Пик през 1991 година Събития, които са оказали въздействие върху решенията на Ванда през последните години от живота ѝ.
„ Миналата година в Полша беше оповестена Година на Ванда Руткевич и присъствах на празненства на няколко учебни заведения, които бяха избрали Ванда Руткевич за собствен патрон. Това не е ли най-прекрасния монумент? “, запита с усмивка авторката.
А кое я дефинира като противоречива персона, Шераджинска изясни с откъс на различен прочут планинар.
„ Януш Майер, един от най-изтъкнатите полски хималаисти, ми сподели следното: „ Тя е трябвало да бъде твърда и спорна, тъй като е трябвало да пробие в един мъжки свят и един мъжки спорт “.
„ Винаги споделям за алпинистите, че те са „ актьори на пространството “, продължи писателката. “Тяхното его е доста огромно. И единствено си представете – два месеца в планината, където се сблъскват упоритости, където има стрес, където всички чакат времето да се оправи, с цел да могат да се катерят, и където има 15 мъже и единствено една жена, която е подценявана от тях. А тя също има своите упоритости! И споделя: „ Аз ще потегли, аз ще го направя “.
Не инцидентно в нея се крие и пристрастеност към самоизтребление. Според авторката у нея е имало нужда да бъде на границата сред живота и гибелта, това е нещото, което я е мобилизирало.
„ Отново Януш Майер споделя, че при тези хора прагът на риск е доста невисок. За нас рискът наподобява по напълно различен метод – за нашето здраве, за нашето семейство. Мисля, че за една такава персона като Ванда, за която планината е била дом, и която от ден на ден бяга от хората, този предел е бил в действителност доста невисок “.
Към това съгласно авторката се прибавят и други фактори – сложното ѝ детство, доста ранната гибел на брат ѝ, опустошителната за нея гибел на татко ѝ, и най-после – гибелта на индивида, който е бил най-голяма обич в живота ѝ. А също и разминаването с задачата да изкачи всички 8-хилядници, физическите контузии в резултат на изкачванията… Неслучайно тя споделя на приятелката си след всички тези неща: „ Останаха ми единствено планината и майка ми “.
Какво обаче се крие в заглавието на книгата – „ Само още един връх “?
„ Всички алпинисти споделят това; „ Само още един връх и по-късно край “, отговори авторката. „ Заглавието е определено от нейната другарка Ева Матушевска. Тя е създател на няколко книги за Ванда Руткевич “.
За страдание Ева умира преди излизането на книгата на Елжбета Шераджинска.
Универсалността е това, с което книгата ще допре българския четец, счита авторката.
„ Бих споделила, че има общо и с българския алпинизъм. Но дали става въпрос за Швейцария, България или за Япония – планините са универсални, те са като музиката. Високо в планините в палатковите лагери се събират хора от разнообразни страни и те без проблем поддържат връзка между тях. А всички ние демонстрираме любознание към хора, които имат пристрастеност и са подготвени да се посветят на нея, и които споделят: „ Ти можеш “. И Ванда беше точно такава “, сподели тя.
„ Планините ги е имало, има ги и ще ги има “, сподели в умозаключение Елжбета Шераджинска. „ И даже нашите герои и идоли да остават вечно в планината, тя е място, където ние намираме ентусиазъм, можем да си починем и най-важното – когато се връщаме от нея, долу, се усещаме по-добре. И както споделя самата Ванда: „ Оценяваме дребните неща “.
Накрая полската любителка на провокации насочи сърдечно към екипа ни: „ Пожелавам ви прелестни направления! “ /БГНЕС
Специално за БГНЕС Елжбета Шераджинска разкри какво ще допре българските читатели в тази книга и описа за своя личен път към потапянето в мистиката на планините и пристрастеността към пътешестването.
„ Някога, когато бях още дребна, ми предсказаха, че ще пътувам “, стартира описа си Елжбета Шераджинска. „ Никога не съм мечтаела да бъда актриса или певица, а вълк. Това евентуално е под въздействието на книгите на Джек Лондон. Да преминавам огромни пространства, да откривам… И до момента е по този начин. Дали пътувам на 15 километра от моя град или на 15 000 километра – постоянно доста се веселя. И в този момент още повече се веселя, че съм в България и се надявам, че това няма да е финален път. Защото планините тук ме чакат. Когато пътувахме от летището и видях планините към София, съжалих, че не мога да остана по-дълго, с цел да мога да се кача, да посетя там, да погледам… “
Най-голямата пристрастеност за Елжбета Шераджинска е Амазония. Проявява интерес и към Япония и каратето, Авиньон, Прованс.... Любовта към планините се появява, когато тя се среща с живота и достиженията на Ванда Руткевич - първата европейка, изкачила Еверест, и първата жена в света, изкачила 8-хилядника К2.
„ Когато обаче ревизирах какъв брой ще ми коства прекарването на 10 дни в швейцарските Алпи, стигнах до извода, че ще би трябвало да изтегля два заема. Промених си решението – взех три заема и отпътувах за Хималаите. И по този начин стартира всичко. “ Това описа авторката за началото на своя път като странник.
Елжбета Шераджинска е създател на публикации за планините и музиката и културата на Кабо Верде, както и на първия полски справочник за островите. Автор на биографиите на Сезария Евора и Ванда Руткевич, както и на книга с мистериозни алпийски истории. Носител на бронзов орден за принос към културата Gloria Artis (2006) и на Златен кръст за заслуги (2015).
Страстта по писането у Елжбета се ражда с очароването ѝ от островите Кабо Верде и известната певица, родом от там, Сезария Евора, с която тя построява 10-годишно другарство. Известно време тя е блогър и написа голям брой публикации. Но притежанието към планините надвива.
На въпросът къде се крие любовта в това да катериш планини, полската пътешественичка съобщи в своя въодушевяващ жанр: „ Това е безконечният въпрос, който задават хората, които не изкачват планини: „ Откъде идва всичко това? Защо е по този начин? “ Мисля., че това може да се съпостави с един прелестен концерт, по време на който се усещаме като в нирвана, като че ли тази музика ни издига над Земята “.
Според нея нормално не оценяваме хората, постигнали изключителни неща, до момента в който те са още живи. След Ванда остава освен това, че тя е изкачила Еверест, К2, че е провела първите женски експедиции – освен в Полша, само че и в света. А това, че през днешния ден децата в учебно заведение, които не е наложително да се интересуват от планините, споделят: „ Тя ще бъде наш патрон, за какво е мощна персона и е постигала задачите, които си е поставяла “. Дори и това да ѝ е коствало болежка, сълзи.
Ванда Руткевич е родена през 1943 година в Полша. Любовта към планината ѝ предава нейният татко. Още на 5 година обаче тя става очевидец на гибелта на брат си и това оказва извънредно въздействие на по-нататъшния ѝ път и възприемането на живота като цяло. А след убийството на татко ѝ когато тя е още млада, това усещане се утвърждава като флагман по пътя на изложение на спорната ѝ същина. Още в тийнейджърска възраст Ванда стартира да се занимава с планинско катерене, като скоро следват направления като Татрите, Алпите, планините на Норвегия, Памир, Айгер, Каракорум, Хималаите… На 16 октомври 1978 година Ванда Руткевич прави героизъм, останал в историята – става първата европейка, изкачила Еверест. Това се случва на фона на надълбоко подценяване от страна на напълно мъжката експедиция, в която взима присъединяване, на фона на насмешки и даже обиди от тяхна страна. През 1985 година Ванда Руткевич изкачва връх Нанга Парбат в алпийски жанр без потребление на О2 и носачи. През 1986 година Руткевич прибавя още едно достижение към славната си история – става първата жена в света, изкачила митичния връх К2. Загива при опит да изкачи Канчендзьонга (8478 м) през 1992 година, на 49 години.
Необикновена и противоречива персона, трансформирала се в легенда с необуздания си манталитет, непримиримост и блян да реализира задачите си, Ванда Руткевич е комплицирана персона, упорита и непрекъснато балансираща на ръба сред болката на съществуването и блясъка на славата, която през цялата си кариера неумишлено върви към самоизтребление. Една невероятна жена, изпреварила времето си и обладана от пристрастеност към високите планини.
Докато написа книгата Елжбета Шераджинска прави голям брой изявленията с полски алпинисти; доближава до незнайни източници, в това число до оживели фрагменти от записките на майката на Ванда, Мария Блашкевич. Цитира незнайни и непубликувани фрагменти от разказите на участниците в холандската експедиция, които поддържат полякинята по време на трагичните събития на Броуд Пик през 1991 година Събития, които са оказали въздействие върху решенията на Ванда през последните години от живота ѝ.
„ Миналата година в Полша беше оповестена Година на Ванда Руткевич и присъствах на празненства на няколко учебни заведения, които бяха избрали Ванда Руткевич за собствен патрон. Това не е ли най-прекрасния монумент? “, запита с усмивка авторката.
А кое я дефинира като противоречива персона, Шераджинска изясни с откъс на различен прочут планинар.
„ Януш Майер, един от най-изтъкнатите полски хималаисти, ми сподели следното: „ Тя е трябвало да бъде твърда и спорна, тъй като е трябвало да пробие в един мъжки свят и един мъжки спорт “.
„ Винаги споделям за алпинистите, че те са „ актьори на пространството “, продължи писателката. “Тяхното его е доста огромно. И единствено си представете – два месеца в планината, където се сблъскват упоритости, където има стрес, където всички чакат времето да се оправи, с цел да могат да се катерят, и където има 15 мъже и единствено една жена, която е подценявана от тях. А тя също има своите упоритости! И споделя: „ Аз ще потегли, аз ще го направя “.
Не инцидентно в нея се крие и пристрастеност към самоизтребление. Според авторката у нея е имало нужда да бъде на границата сред живота и гибелта, това е нещото, което я е мобилизирало.
„ Отново Януш Майер споделя, че при тези хора прагът на риск е доста невисок. За нас рискът наподобява по напълно различен метод – за нашето здраве, за нашето семейство. Мисля, че за една такава персона като Ванда, за която планината е била дом, и която от ден на ден бяга от хората, този предел е бил в действителност доста невисок “.
Към това съгласно авторката се прибавят и други фактори – сложното ѝ детство, доста ранната гибел на брат ѝ, опустошителната за нея гибел на татко ѝ, и най-после – гибелта на индивида, който е бил най-голяма обич в живота ѝ. А също и разминаването с задачата да изкачи всички 8-хилядници, физическите контузии в резултат на изкачванията… Неслучайно тя споделя на приятелката си след всички тези неща: „ Останаха ми единствено планината и майка ми “.
Какво обаче се крие в заглавието на книгата – „ Само още един връх “?
„ Всички алпинисти споделят това; „ Само още един връх и по-късно край “, отговори авторката. „ Заглавието е определено от нейната другарка Ева Матушевска. Тя е създател на няколко книги за Ванда Руткевич “.
За страдание Ева умира преди излизането на книгата на Елжбета Шераджинска.
Универсалността е това, с което книгата ще допре българския четец, счита авторката.
„ Бих споделила, че има общо и с българския алпинизъм. Но дали става въпрос за Швейцария, България или за Япония – планините са универсални, те са като музиката. Високо в планините в палатковите лагери се събират хора от разнообразни страни и те без проблем поддържат връзка между тях. А всички ние демонстрираме любознание към хора, които имат пристрастеност и са подготвени да се посветят на нея, и които споделят: „ Ти можеш “. И Ванда беше точно такава “, сподели тя.
„ Планините ги е имало, има ги и ще ги има “, сподели в умозаключение Елжбета Шераджинска. „ И даже нашите герои и идоли да остават вечно в планината, тя е място, където ние намираме ентусиазъм, можем да си починем и най-важното – когато се връщаме от нея, долу, се усещаме по-добре. И както споделя самата Ванда: „ Оценяваме дребните неща “.
Накрая полската любителка на провокации насочи сърдечно към екипа ни: „ Пожелавам ви прелестни направления! “ /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ