Да бъдем амбициозни означава да се стремим към постижения не

Да бъдем амбициозни значи да се стремим към достижения не поради самите достижения, които би трябвало да бъдат високи, а поради това да се разпознаваем от другите. Ако всеки от нас беше последният човек на земята, нямаше да има смисъл да сме амбициозни.

По думите на римския стоик Сенека: "Амбицията, луксът и капризът се нуждаят от сцена; ще ги излекуваш, в случай че им попречиш да бъдат гледани ".

Опасностите, които крие упоритостта, са три.

Първо , би трябвало да внимаваме за това, което желаем. В едно от писмата си Сенека споделя на Луцилий: "В елементарната тирада постоянно споделяме, че се радваме, че един човек е определен за консул, или че различен се е оженил, или че жена му е родила - събития, които надалеч не са причина за наслада, а постоянно са начало на бъдеща тъга. "

Като цяло, колкото по-малко имаме, толкоз по-свободни и по-богати сме.

Второ , упоритостта е ориентирана към бъдещето; да живеем с упоритост значи да живеем в боязън и безпокойствие, като отхвърляме момента, който е пред нас. Тъй като упоритостта ни обвързва с външни фактори, в последна сметка, тя ни прави подвластни (и уязвими) от тях. Както споделя Сенека: "Свободата не идва безплатно. Ако я цениш високо, би трябвало да обезцениш всичко останало. "

Трето , упоритостта постоянно е разрушителна. Велики водачи като Цезар, Помпей и Марий, които са водени от упоритост, не управляват даже себе си и вследствие на това в последна сметка правят ужасни неща: Мариус води армии, само че упоритостта води Мариус.

Докато тези мъже са се вихрели над целия свят, те самите били тъкмо като торнадата, които въртят всичко в близост, тъй като самите те се въртят. Никой не става благополучен за сметка на непознатото злощастие.

Целта на работата не е да задоволяваме личните си ползи, даже и да търсим единствено къща посред гората, а да оказваме помощ на другите и да движим човечеството напред - което във всеки случай е най-хубавият метод да задоволим себе си.

Най-висшата мъдрост може би се състои в това, че не е належащо да бъдем амбициозни, с цел да бъдем високопоставени или с цел да се усещаме живи. Всъщност постоянно дребните ни упоритости са тези, които ни спъват.

Ако търсим славата, ще би трябвало да приемем заблудените полезности на болшинството: Умението да се прави нещо неправилно е методът, по който човек може да се снабди с известност. Трябва да извършите себе си като тях: те няма да ви одобрят, в случай че не ви разпознаят.

Въпреки че би било неуместно да търсим популярност, въпреки всичко може да попаднем в нея с помощта на положителните си каузи, като в този случай би трябвало да я използваме за по-голямо положително.

Ако се стремим към благосъстояние, би било добре да помним, че то не е отговор на проблемите ни, защото има доста богати хора, които все пак се усещат нещастни, а от време на време още по-нещастни, тъй като са богати.

Може би благосъстоянието усилва удоволствията ни, само че най-големите удоволствия във всеки случай са елементарни и лесни за приемане, стига единствено съзнанието ни да е отворено за тях. Ако не друго, благосъстоянието ни отдалечава от удоволствията, като ни приучава към лукса и насочва вниманието ни към него: Най-много се любува на благосъстоянието този, който има най-малка потребност от него. Докато мисли за увеличението му, той не помни за неговата приложимост.