Кристина Колб, парапланерист: Летенето е най-красивото изживяване
Да бъде измежду дребното дами в парапланеризма е привилегия за Кристина Колб. Австрийката, която взе участие в проведеното от българина Веселин Овчаров съревнование в Сопот през август, следва пристрастеността си да се рее в небето. Колб описа пред " Дневник " за страстта от летенето, възприятието за независимост и нужния боязън, който я държи нащрек.
Какво ви подтикна да се насочите към парапланеризма?
- Започнах да се занимавам с парапланеризъм преди 11 години в Австрия. Наш другар, който е доста вманиачен, стартира да го прави. Бяхме сигурни, че той сигурно ще почине, само че оживя и след две години го последвахме. Първия път бях впечатлена и си споделих, че това желая да върша. Бях на 21, когато започнах да отивам на уроци.
Предимство ли е да започнеш от ранна възраст?
- Както в доста други спортове, най-хубавите състезатели за почнали, когато са били млади. Вероятно щях да съм по-добра, в случай че бях подхванала първата стъпка по-рано.
Какво ви дава мотивация да летите?
- Мотивацията е в страстта, която ми доставя летенето. Просто обичам да го върша. Когато се справяш добре, искаш да опиташ нещо ново и продължаваш да се учиш.
Някои се стимулират от конкуренцията и присъединяване в надпревари, само че за мен това е любознанието да се изучавам. Другото, което ме стимулира, е да бъда на открито. Летенето е фантазия за човечеството и е най-красивото преживяване.
Посещаваш места, докъдето нормално не би пътувал като екскурзиант, създаваш връзка с локалните хора, тъй като страстта е огромна. Хората, които срещаш и не схващат парапланеризма, са постоянно доста въодушевени да те видят.
Какво е възприятието да се рееш в небето?
- Усещам независимост. За мен тя е персонален избор и отговорността е напълно твоя. Ако нещо се обърка, знаеш, че ти си отговорен и всички решения ги взимаш само ти. Можеш да отидеш на всички места и да виждаш всичко от горната страна е неописуемо.
Живееш за момента, когато си в небето. Не можеш да си позволиш да мислиш за проблемите, до момента в който летиш, тъй като няма различен метод да се насладиш и останеш съсредоточен.
Кои са качествата, нужни за всеки добър играч?
- Технически би трябвало да имаш умения и да знаеш по какъв начин да се приземиш, взимайки поради изискванията. След всичко идва настройката, като в доста други спортове най-хубавите състезатели имат здрава душeвност. Страстта също е значим фактор, тъй като без нея нямаш мотивация да вървиш напред.
Парапланеризмът не е като футбола. В нашия спорт няма огромно телевизионно отразяване и пари. Ако искаш да станеш добър, би трябвало да инвестираш доста време и в действителност да обичаш това, което правиш.
Как подготвяте съзнанието си за полет?
- При всеки е друго, само че преди всичко би трябвало да се усещам удобно и да управлявам протичащото се. Всичко опира до дребни стъпки и когато се усещам уверена, мога да опитам нещо ново. Всеки би трябвало да разбере какво работи за него, с цел да продължи да се развива.
Не мисля, че би трябвало да си вманиачен, с цел да се занимаваш с парапланеризъм. Да имаш пет деца звучи рисково и зависи от гледната точка и това кой по какъв начин схваща лудостта.
За мен парапланеризмът е нещото, което ме прави щастлива. Трябва да си подготвен да посрещнеш следствията от нещата, които правиш. Нямаше да го върша, в случай че всякога си мислех, че ще умра.
Подобно на шофьорски курсове ти се учиш малко по малко. Парапланеризмът не е суперекстремното занятие, тъй като в случай че летиш с крило за твоето равнище, може да изпаднеш в рискова обстановка някой път, само че няма да имаш огромни проблеми.
Пропорционално има повече произшествия с коли, в сравнение с в парапланеризма. Разбира се, в случай че се стигне до случай, нормално той е огромен, тъй като се намираме високо над земята.
© Christina Kolb
Какво е мястото на страха в парапланеризма?
- Страхът е хубаво нещо, тъй като те поддържа жив. Все отново има тънка линия сред уважението към това, което правиш, и страха, който те стопира. С времето и практиката би трябвало да осъзнаеш в кое от двете положения се намираш.
Пришпорвайки се, когато се опасявам, не се усещам добре и няма да желая да го направя. Нащрек си и концентрацията ти е изострена. Инцидентите се случват, когато не си изцяло концентриран, до момента в който летиш. Знаеш, че може да стане рисково, в случай че не си деликатен.
Може да си го правил стотици пъти и да пренебрегнеш осъществяването един път, което да бъде съдбовно.
Парапланеризмът ваша специалност ли е?
- Трудно е да се издържаш от парапланеризма. Имам обособена работа, като работя онлайн като преводач, което ме прави задоволително огромна късметлийка да имам свободно време да упражнявам. Някои от водачите са професионални състезатели, само че даже със спонсори е мъчно.
© Christina Kolb
Как ще се развие спортът в бъдеще?
- Технически ще има прогрес. Крилата ще станат по-бързи, по-големи и евентуално състезателите ще могат да вършат трикове, които са им непознати сега.
Не съм сигурна до каква степен ще се развие, тъй като нормално хората считат парапланеризма за бясно занятие. Не имам вяра той да се трансформира в всеобщ спорт като футбола. В бъдеще евентуално повече хора ще са отворени да опитат.
Къде е обичаното ви място за тренировки?
- Най-доброто място е Органя, Испания. Всички най-хубави водачи упражняват там и се познаваме от срещите си на това място. Условията там са съвършени, като се редуват мощен вятър с по-гладки условия. Привечер се получава по този начин, че топлият въздух от долината се издига нагоре и може да стоиш в небето и да правиш трикове.
Сопот има огромен капацитет от това, което виждам. Страната има огромен капацитет за акробатичен парапланеризъм. Все отново не наподобява като място за начинаещи водачи.
Какво ви подтикна да се насочите към парапланеризма?
- Започнах да се занимавам с парапланеризъм преди 11 години в Австрия. Наш другар, който е доста вманиачен, стартира да го прави. Бяхме сигурни, че той сигурно ще почине, само че оживя и след две години го последвахме. Първия път бях впечатлена и си споделих, че това желая да върша. Бях на 21, когато започнах да отивам на уроци.
Предимство ли е да започнеш от ранна възраст?
- Както в доста други спортове, най-хубавите състезатели за почнали, когато са били млади. Вероятно щях да съм по-добра, в случай че бях подхванала първата стъпка по-рано.
Какво ви дава мотивация да летите?
- Мотивацията е в страстта, която ми доставя летенето. Просто обичам да го върша. Когато се справяш добре, искаш да опиташ нещо ново и продължаваш да се учиш.
Някои се стимулират от конкуренцията и присъединяване в надпревари, само че за мен това е любознанието да се изучавам. Другото, което ме стимулира, е да бъда на открито. Летенето е фантазия за човечеството и е най-красивото преживяване.
Посещаваш места, докъдето нормално не би пътувал като екскурзиант, създаваш връзка с локалните хора, тъй като страстта е огромна. Хората, които срещаш и не схващат парапланеризма, са постоянно доста въодушевени да те видят.
Какво е възприятието да се рееш в небето?
- Усещам независимост. За мен тя е персонален избор и отговорността е напълно твоя. Ако нещо се обърка, знаеш, че ти си отговорен и всички решения ги взимаш само ти. Можеш да отидеш на всички места и да виждаш всичко от горната страна е неописуемо.
Живееш за момента, когато си в небето. Не можеш да си позволиш да мислиш за проблемите, до момента в който летиш, тъй като няма различен метод да се насладиш и останеш съсредоточен.
Кои са качествата, нужни за всеки добър играч?
- Технически би трябвало да имаш умения и да знаеш по какъв начин да се приземиш, взимайки поради изискванията. След всичко идва настройката, като в доста други спортове най-хубавите състезатели имат здрава душeвност. Страстта също е значим фактор, тъй като без нея нямаш мотивация да вървиш напред.
Парапланеризмът не е като футбола. В нашия спорт няма огромно телевизионно отразяване и пари. Ако искаш да станеш добър, би трябвало да инвестираш доста време и в действителност да обичаш това, което правиш.
Как подготвяте съзнанието си за полет?
- При всеки е друго, само че преди всичко би трябвало да се усещам удобно и да управлявам протичащото се. Всичко опира до дребни стъпки и когато се усещам уверена, мога да опитам нещо ново. Всеки би трябвало да разбере какво работи за него, с цел да продължи да се развива.
Не мисля, че би трябвало да си вманиачен, с цел да се занимаваш с парапланеризъм. Да имаш пет деца звучи рисково и зависи от гледната точка и това кой по какъв начин схваща лудостта.
За мен парапланеризмът е нещото, което ме прави щастлива. Трябва да си подготвен да посрещнеш следствията от нещата, които правиш. Нямаше да го върша, в случай че всякога си мислех, че ще умра.
Подобно на шофьорски курсове ти се учиш малко по малко. Парапланеризмът не е суперекстремното занятие, тъй като в случай че летиш с крило за твоето равнище, може да изпаднеш в рискова обстановка някой път, само че няма да имаш огромни проблеми.
Пропорционално има повече произшествия с коли, в сравнение с в парапланеризма. Разбира се, в случай че се стигне до случай, нормално той е огромен, тъй като се намираме високо над земята.
© Christina Kolb
Какво е мястото на страха в парапланеризма?
- Страхът е хубаво нещо, тъй като те поддържа жив. Все отново има тънка линия сред уважението към това, което правиш, и страха, който те стопира. С времето и практиката би трябвало да осъзнаеш в кое от двете положения се намираш.
Пришпорвайки се, когато се опасявам, не се усещам добре и няма да желая да го направя. Нащрек си и концентрацията ти е изострена. Инцидентите се случват, когато не си изцяло концентриран, до момента в който летиш. Знаеш, че може да стане рисково, в случай че не си деликатен.
Може да си го правил стотици пъти и да пренебрегнеш осъществяването един път, което да бъде съдбовно.
Парапланеризмът ваша специалност ли е?
- Трудно е да се издържаш от парапланеризма. Имам обособена работа, като работя онлайн като преводач, което ме прави задоволително огромна късметлийка да имам свободно време да упражнявам. Някои от водачите са професионални състезатели, само че даже със спонсори е мъчно.
© Christina Kolb
Как ще се развие спортът в бъдеще?
- Технически ще има прогрес. Крилата ще станат по-бързи, по-големи и евентуално състезателите ще могат да вършат трикове, които са им непознати сега.
Не съм сигурна до каква степен ще се развие, тъй като нормално хората считат парапланеризма за бясно занятие. Не имам вяра той да се трансформира в всеобщ спорт като футбола. В бъдеще евентуално повече хора ще са отворени да опитат.
Къде е обичаното ви място за тренировки?
- Най-доброто място е Органя, Испания. Всички най-хубави водачи упражняват там и се познаваме от срещите си на това място. Условията там са съвършени, като се редуват мощен вятър с по-гладки условия. Привечер се получава по този начин, че топлият въздух от долината се издига нагоре и може да стоиш в небето и да правиш трикове.
Сопот има огромен капацитет от това, което виждам. Страната има огромен капацитет за акробатичен парапланеризъм. Все отново не наподобява като място за начинаещи водачи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ