Да бъде създаден Европейски съвет за сигурност (ЕСС), който да

...
Да бъде създаден Европейски съвет за сигурност (ЕСС), който да
Коментари Харесай

Ще има ли Европейски съвет за сигурност?

Да бъде основан Европейски съвет за сигурност (ЕСС), който да взема стратегически решения в областта на защитата.

Предложението бе направено от немския „ зелен “ евродепутат Сергей Лагодински. Той показа в Брюксел своя отчет по тематиката, написан от двама негови съветници – българина Петър Танев и германеца Давид Засерат.

Събитието почете и еврокомисарят по защитата Андрюс Кубилюс, който е последовател на концепцията.

Тя в действителност не е нова. Първи за нея приказва френският президент Еманюел Макрон още през първия си президентски мандат (2017-2022). Нов подтик дават съветската експанзия в Украйна, както и отдръпването на Съединени американски щати от Европа и неувереността, че в следствие не постоянно може да се разчита на НАТО.
Съветът – кой и за какво. Предвижда се и изваждане от него
Идеята е в ЕСС да членуват 6 страни, показани от своите държавни управления, и ръководителят на Европейския парламент, който да е законно определена институция, съобщи пред Клуб Z Сергей Лагодински – съветски евреин, роден в Съюз на съветските социалистически републики през 1975 година и преселил се през 1993 година в Германия.

Той предлага органът да работи на ротационен принцип. В началото в ЕСС съгласно него би трябвало да влизат Франция, Германия, Италия, Испания, Полша и Англия.

„ Трябва да бъдат определени страни, които харчат максимален % от своя Брутният вътрешен продукт за защита “, разясни евродепутатът.

Но добави, че всичко е въпрос на полемики. Уточнението бе направено, откакто Клуб Z му напомни, че Испания най-малко към този момент не е склонна да извърши поставената от НАТО цел страните членки да изразходват 5 на 100 от Брутният вътрешен продукт.

Англия, което не е член на Европейски Съюз, е значима трета страна и благонадежден съдружник. И по тази причина също би трябвало да влиза в ЕСС, счита Лагодински.

Това ще бъде в действителност междуправителствен контракт, за който ще бъдат водени договаряния, преди да стане факт.

В бъдещия орган би трябвало да бъде юридически обзор на участието на всеки три или пет години, се споделя още в отчета. Целта е да не бъдат допускани в ЕСС страни, чиито държавни управления организират антиевропейска политика. Става дума за настъпили промени в политиката на съответната страна вследствие на избори.

„ Вие в България знаете какъв брой бързо могат да се сменят държавни управления “, сподели Лагодински.

При такава смяна би трябвало да бъде допустимо съответната страна да бъде изваждана от ЕСС и да бъде заменяна с друга. В бъдеще в Съвета могат да влязат и страни като да вземем за пример Естония, която харчи много пари за защита. Или Литва, за която тези дни стана, че ще влага за задачата рекордните за членка на НАТО 5,38 %.

„ Винаги виждам шансове за България, - отговори евродепутатът на въпрос на Клуб Z. - Това е страна с голям капацитет и  е изключителна значима част от тактиката на Европейски Съюз за Черноморския район. Може би зависи от това по какъв начин България ще се нарежда в бъдеще както стратегически, по този начин и в вложенията в защитата. “
Не единствено защита
Лагодински обаче се надява, че ЕСС може да се развие и по-нататък да разисква и други въпроси с изключение на защитата. По принцип концепцията е този орган да съставлява повече стратегически, в сравнение с защитителен съвет. Сигурността през днешния ден включва и нововъведения - по какъв начин влагаме и по какъв начин развиваме изкуствения разсъдък. Пременила се е и инфраструктурата. Критичната инфраструктура през днешния ден е точно изкуственият разсъдък, както и киберсигурността.

„ Надеждата ми е този хъб за взимане на решения да даде начало на съдействие във всички тези сфери “, заключи немският евродепутат.

Следващата стъпка е ЕСС да бъде разискван на спор в Европейския парламент. Според Лагодински от това се интересуват освен съпартийците му от групата на „ зелените “, само че и от групата на консерваторите.

Решенията в областта на защитата са изключително значими най-много на фона на иранските офанзиви с дронове против английската база „ Акротири “ в Кипър, посочи Сергей Лагодински.

„ Тези удари демонстрираха, че гражданската отбрана в нашите страни членки е мощно подценена “, безапелационен бе той.

Още преди две години той е настоял в Берлин да бъде тествано кои метростанции са устойчиви против набези. И добави, че в Украйна употребяват тези станции вместо бункери. В Германия също нямат задоволително бункери и леговище.

За образец Лагодински даде Полша, където такава оценка е направена. Затова той би желал Германия да влага освен в танкове, само че и в гражданска инфраструктура, която би помогнала на хората при рецесия.

Все отново Лагодински не счита, че сега Европа е под непосредствена опасност от ирански ответни офанзиви поради американско-израелските удари. Не би трябвало обаче да се не помни, че обсегът на някои ирански ракети може да доближава до 2500 километра. А това значи, че в него попада и част от европейската територия. Затова би трябвало да бъдем в непрекъсната подготвеност.

Еврокомисарят по защитата Андрюс Кубилюс също е последовател на основаването на Европейски съвет за сигурност. Още повече изследванията преди година посочили, че множеството хора желаят европейска защита.

„ Проучвания, осъществени предходната година от френска организация, дават отговор на доста елементарен въпрос: „ Какви са желанията ви за европейската защита? “, като дават три благоприятни условия за отговор. Първата е европейска защита с европейска войска, втората - национални армии, а третата – НАТО. Бях даже не сюрпризиран, а напряко шокиран, когато видях числата. В Германия, Белгия, Испания 70 на 100 от запитаните споделят: „ Избираме европейска защита “. Хората желаят някаква смяна. От позиция на моя политически и народен опит като народен представител и министър председател на Литва ще ви кажа, че в случай че имате ясна политическа визия какво желаете да постигнете и не създавате институции, които да създадат смяната, няма да постигнете нищо “, сподели Кубилюс.

Първо обаче би трябвало да бъде реализирано политическо решение, добави комисарят. Следващият стадий са правните детайлности за участието, неговата ротация, по какъв начин да се създадат нещата.

„ И постоянно съм бил леко обезпокоен, че в случай че стартираме дебата от техническите детайлности, ще загубим по-голямата картина “, приключи Андрюс Кубилюс.

Влизането в Европейския съвет за сигурност значи част от страните членки на Европейски Съюз да дадат суверенитета си в името на личната си сигурност.

„ Затова първоначално бях песимистичен “, призна пред Клуб Z Петър Танев – съветникът на Лагодински и един от създателите на отчета.

Но действителността, в която живеем, когато опасността на Русия на Владимир Путин освен не стопира, а се усилва и задава нов звук, ни кара да се запитаме какво ще прави Европа при намалялата поддръжка на Белия дом, посочи сънародникът ни. Той даде за образец съветските дронове над Полша, Румъния, Германия и други страни. И продължи:

„ А като се има поради деструктивната роля на Унгария и Словакия, а и на други страни, които считам,че ще застанат в някакъв миг в тази редица, дали сме подготвени непрекъснато да живеем в една парадигма, при която правото на несъгласие се инструментализира във всяко едно отношение в подтекста на външната политика? Абсолютно е ясно, че трети страни въздействат на членките на Европейски Съюз. И излиза наяве, че когато губим американската поддръжка, би трябвало да бъдем суверенни, в това число във въпросите, свързани с защитата, и на разбирането по какъв начин ще действаме, без да чакаме по кое време Урсула фон дер Лайен ще разгласи свикването на Колегиума за сигурност. Такъв беше казусът с Иран – следим офанзивите през днешния ден, а привикваме Колегиума на следващия ден или вдругиден. Хората се смееха. “

Според Танев Европа е подготвена да реагира едвам тогава, когато има екзистенциална опасност. Той е уверен, че ще пристигна моментът, че не може непрекъснато да се чака дали всички членки на НАТО ще бъдат съгласни да пазят Балтика, България или Румъния. И въпросът не е единствено за европейската защита и сигурност, а за федерална Европа.

„ Ние предлагаме в бъдеще да включим в ЕСС освен Англия, само че също по този начин Норвегия и други трети страни в границите на целия европейски континент “, посочи Петър Танев.
Трите „ не “
Той е уверен, че без Европейски съвет за сигурност концепцията за федерална Европа няма по какъв начин да действа. Същевременно би трябвало да бъдат употребявани мандатите на Постоянното структурирано съдействие (PESCO) и други задачи на Европейски Съюз, които главно извършват миротворчески задания. И всичко би трябвало да дава отговор на три правилото, наречени в отчета трите „ не “:

• Не целият Европейски съюз;

• Не единствено ЕС;

• Не без Европейски Съюз.

Така Европейският съвет за сигурност ще получи опцията да работи с всяка една страна на Стария континент. Това важи с особена мощ за страните, които се усещат застрашени.

„ Ето ви един образец с Иран. Той нападна база в Кипър, която не е членка на НАТО. Но базата е на страна от пакта – Англия. Ние нищо не вършим. НАТО също. Но тези неща наложително би трябвало да се разискват на едно ниво, което няма да чака непрекъснато всички да се съгласят, а е готово да одобри в този клуб всички заинтригувани страни. И най-важното – механимът да бъде подобен, че в моментът, в който ще забележим по какъв начин във Франция вероятно на власт ще пристигна Жордан Бардела (най-вероятният кандидат-президент на крайната десница – б.р.) и неговата партия Може да спре своя развой, ние да кажем: „ Съжаляваме, Франция повече не е заинтригувана да работи с нас в границите на тази концепция. Тогава вършим ротация и гледаме коя е идната страна, подготвена да поеме тази отговорност “, разясни Танев.

Той бе запитан и по какъв начин вижда България и нейната роля в един подобен съвет, в случай че той бъде основан.

„ България се намира в много тежко положение макар проевропейския път и към този момент цялостната евроинтеграция. Но не може една да има доверие в страна, в която към момента работят корупционни практики, когато няма бистрота за механизми като еврофондовете. България обаче е с доста значимо стратегическо въоръжение. Стратегията на Европейски Съюз за Черно море я дефинира като челен пост, в това число за сигурността на Съюза. Аз считам, че България има евентуална роля в нашия план. Тя има евентуалната опция да харчи повече за защита, само че би трябвало да й бъдат „ развързани “ ръцете “, отговори съветникът на Сергей Лагодински.

Накрая Петър Танев не изключи и опцията един ден и Русия да се окаже член на този съвет. Но това ще стане единствено в случай че тя вероятно се трансформира в народна власт, с децентрализация и да се откаже от нуклеарното си оръжие.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР