Ново сдружение ще работи за развитието на специализираната извънболнична помощ
Да бъде публикувана в общественото пространство точна информация за същността на профилираната извънболнична помощ, да бъдат предпазени на правата на лекарите и на експертите по здравни грижи, които работят в този бранш на опазването на здравето, да бъде осъществена връзка с изпълнителната власт – това са основните цели на новосформираното Национално съдружие на лечебните заведения за профилирана извънболнична здравна помощ (НСЛЗСИМП). Те бяха оповестени през днешния ден на конференция в централата на БЛС. На нея участваха и ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров, и членовете на УС на съсловната организация доктор Катя Захариева и доктор Валери Веселинов.
Сдружението към този момент е записано като доброволна, неправителствена организация на лекарите експерти, работещи в извънболничната помощ, осведоми председателката доктор Катя Ганова, експерт по образна диагностика и шеф на МЦ „ Тервел “ ЕООД.
Тя бе безапелационна, че лекарите, които работят в извънболничната профилирана помощ, би трябвало да бъдат обединени, тъй като проблемите, пред които са изправени, са едни и същи, без значение дали практикуват в огромни градове и общини или в отдалечени райони и селища.
Важна детайлност по думите й е и че сдружението ще отстоява правата и на експертите по здравни грижи от тези лечебни заведения, тъй като техния труд е не по-малко значим и екипното начало би трябвало да бъде водещ принцип.
Девизът, под който ще работи сдружението е „ С задача за по-добро здраве “, акцентира доктор Ганова.
На конференцията стана ясно, че има съществено разминаване сред бързото нахлуване на нови технологии, способи и инсталация и остарялата нормативна уредба, която не е обновена с години.
Много сериозен е казусът със сградния фонд на лечебните заведения – множеството тях се обитават в здания, строени за лечебни заведения през 70-те години на предишния век, което прави ремонтните действия изключително сложни скъпи, сподели тя.
По думите й, това основава избрани усложнения и във връзка с трансформирането на този сграден фонд и подготвянето му да поеме нови функционалности с прехвърлянето на медицински действия от болничната в извънболничната помощ.
Медицинските центрове би трябвало да работят със модерна инсталация, с цел да обезпечават точна и навременна диагностика, а страната би трябвало да сътвори ефикасни и добре финансирани национални стратегии за скрининг, които да се извършват точно в профилираната извънболнична помощ, акцентира доктор Ясен Янев, шеф на ДКЦ в Хасково. Според него е значимо и да се облекчи редът, по който се назначават експерти в СИМП на трети контракт, тъй като при в този момент настоящата нормативна уредба забавянето е прекомерно огромно.
Необходима е сериозна преоценка и промени в нормативната уредба, тъй като в нея могат да се намерят условия, които не са променяни от години, изживели са времето си и би трябвало да бъдат съответно изменени, сподели доктор Атанас Грунов, секретар на сдружението, шеф на ДКЦ Сливен.
Има кадрови проблем, сподели доцент Галинка Павлова, заместник-председател на сдружението, и уточни, че би трябвало да се даде опция на новозавършилите лекари да работят и да специализират в профилираната извънболнична помощ.
По думите ѝ всички европейски планове, по които Министерството на здравеопазването работи, са ориентирани към лечебните заведения и към лечебни заведения, които се намират в отдалечени региони, а за профилираната извънболнична помощ никой сега не мисли и не обръща внимание.
Д-р Красимир Пейчев, заместник-председател на Сдружението и шеф на ДКЦ в Казанлък, разказа ролята на новосформираната организация по този начин: „ Ние попълнихме последната частица по веригата, която някак беше скъсана. Сега към този момент лекарското съсловие е обхванато от всички типове организации – персонални лекари, СИМП, лечебни заведения. Колкото повече пари се влагат в профилираната извънболнична помощ, толкоз повече тя ще става привлекателна за младите лекари, които ще се осъществят пълноценно у нас и ще се усещат предпазени и възнаградени за труда си “, сподели той.
Диагностично-консултативните центрове в страната са 111, като с изключение на тях действат и медицински центрове за профилираната извънболнична помощ, стана ясно още на конференцията.
В момента в сдружението членуват 53 лечебни заведения.
Сдружението към този момент е записано като доброволна, неправителствена организация на лекарите експерти, работещи в извънболничната помощ, осведоми председателката доктор Катя Ганова, експерт по образна диагностика и шеф на МЦ „ Тервел “ ЕООД.
Тя бе безапелационна, че лекарите, които работят в извънболничната профилирана помощ, би трябвало да бъдат обединени, тъй като проблемите, пред които са изправени, са едни и същи, без значение дали практикуват в огромни градове и общини или в отдалечени райони и селища.
Важна детайлност по думите й е и че сдружението ще отстоява правата и на експертите по здравни грижи от тези лечебни заведения, тъй като техния труд е не по-малко значим и екипното начало би трябвало да бъде водещ принцип.
Девизът, под който ще работи сдружението е „ С задача за по-добро здраве “, акцентира доктор Ганова.
На конференцията стана ясно, че има съществено разминаване сред бързото нахлуване на нови технологии, способи и инсталация и остарялата нормативна уредба, която не е обновена с години.
Много сериозен е казусът със сградния фонд на лечебните заведения – множеството тях се обитават в здания, строени за лечебни заведения през 70-те години на предишния век, което прави ремонтните действия изключително сложни скъпи, сподели тя.
По думите й, това основава избрани усложнения и във връзка с трансформирането на този сграден фонд и подготвянето му да поеме нови функционалности с прехвърлянето на медицински действия от болничната в извънболничната помощ.
Медицинските центрове би трябвало да работят със модерна инсталация, с цел да обезпечават точна и навременна диагностика, а страната би трябвало да сътвори ефикасни и добре финансирани национални стратегии за скрининг, които да се извършват точно в профилираната извънболнична помощ, акцентира доктор Ясен Янев, шеф на ДКЦ в Хасково. Според него е значимо и да се облекчи редът, по който се назначават експерти в СИМП на трети контракт, тъй като при в този момент настоящата нормативна уредба забавянето е прекомерно огромно.
Необходима е сериозна преоценка и промени в нормативната уредба, тъй като в нея могат да се намерят условия, които не са променяни от години, изживели са времето си и би трябвало да бъдат съответно изменени, сподели доктор Атанас Грунов, секретар на сдружението, шеф на ДКЦ Сливен.
Има кадрови проблем, сподели доцент Галинка Павлова, заместник-председател на сдружението, и уточни, че би трябвало да се даде опция на новозавършилите лекари да работят и да специализират в профилираната извънболнична помощ.
По думите ѝ всички европейски планове, по които Министерството на здравеопазването работи, са ориентирани към лечебните заведения и към лечебни заведения, които се намират в отдалечени региони, а за профилираната извънболнична помощ никой сега не мисли и не обръща внимание.
Д-р Красимир Пейчев, заместник-председател на Сдружението и шеф на ДКЦ в Казанлък, разказа ролята на новосформираната организация по този начин: „ Ние попълнихме последната частица по веригата, която някак беше скъсана. Сега към този момент лекарското съсловие е обхванато от всички типове организации – персонални лекари, СИМП, лечебни заведения. Колкото повече пари се влагат в профилираната извънболнична помощ, толкоз повече тя ще става привлекателна за младите лекари, които ще се осъществят пълноценно у нас и ще се усещат предпазени и възнаградени за труда си “, сподели той.
Диагностично-консултативните центрове в страната са 111, като с изключение на тях действат и медицински центрове за профилираната извънболнична помощ, стана ясно още на конференцията.
В момента в сдружението членуват 53 лечебни заведения.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ