Скудоумни болшевики? Не! Просто няма да гласуват за Васил Терзиев
Да бъде нападан Васил Терзиев поради тъмночервената си рода сигурно е незаслужено. Също толкоз незаслужено е обаче да бъдат нападани хората, които не биха дали своят вот за Терзиев поради тъмночервената му рода.
Отвсякъде се чуват отзиви по какъв начин тези хора са болшевики, фашисти, останки от предишното, пещерни подчовеци, скудоумни. Това, сигурно, е непоносимо.
Тези хора не са същите, като комунистите преди 1989 година Това изказване е извънредно манипулативно.
Тези хора не чакат Терзиев да носи виновността на дядо си, както са правили болшевиките. Те не желаят Терзиев да влезе в пандиза или в лагер, както са правили болшевиките.
Те нямат желание да национализират имуществото му, както са правили другарите на дядо му с тогавашните сполучливи хора - Терзиев несъмнено е сполучлив човек. Не възнамеряват да нахлуят в къщата му измежду нощ, да го натоварят на камионетка пред жена му и децата му и след това нищо да не се чуе повече за него.
Това е тяхно право
Тези хора просто не биха дали своят вот за Терзиев. Това е тяхно право. И в случай че сме демократична страна, това право също би трябвало да се почита. Също както правото на Терзиев да се кандидатира и правото на други хора да гласоподават за него.
Много от хората, които няма да гласоподават за Терзиев, са внуци на отсрещната страна - репресирани, съдени от така наречен национален съд, даже на убити и изчезнали без съд и присъда. Нормално е да имат своите запаси и терзания.
Агентите на Държавна сигурност
Факт е, че доста българи през тоталитаризма са работили за Държавна сигурност. Едно е обаче да си станал сътрудник, тъй като са те принудили или тъй като не си имал избор поради кариерата или нещо сходно. Нормално, героите постоянно са били малко на брой. Никой няма право да съди останалите.
В случая на Терзиев обаче става въпрос за нещо напълно друго. Неговите предци - освен един - са висши функционери на Държавна сигурност.
Не просто някакви си сътрудници. От кариерата са, по този начин да се каже. Един от тях е и партизанин.
Въобще когато става дума за Държавна сигурност, всеки случай е самичък за себе си. Случаят с родата на Терзиев е в графата на най-тежките, няма какво да се лъжем.
Великолепен претендент
Напълно обикновено е доста гласоподаватели на градската десница, изключително на софийската, да не могат да гласоподават за подобен човек. Възможно е също по този начин доста от тези хора в действителност да харесват, да симпатизират на Терзиев, тъй като той самичък по себе си несъмнено е превъзходен претендент.
Възможно е даже да се надяват Терзиев въпреки всичко да завоюва изборите и да стане кмет, макар че няма да гласоподават за него. И за това не е редно да бъдат упреквани толкоз лековато.
Дали ГЕРБ печели нови гласоподаватели?
Не може всичко да се изяснява единствено със злобни нападки от ГЕРБ. Просто обстоятелствата са си обстоятелства.
Това, че от ГЕРБ злоупотребяват с тези обстоятелства, не ги прави по-малко обстоятелства. Много е подозрително дали тези десни гласоподаватели в София, които няма да гласоподават за Терзиев, ще гласоподават за претендента на ГЕРБ, който и да е той.
Да поставиш сигурна победа под риск
Ако има някои, които могат да бъдат подложени на критика, това са политиците от " Продължаваме промяната - Демократична България ". Не е ясно те дали са калкулирали всички опасности, издигайки тази кандидатура.
Защото има риск в последна сметка една победа в София, която изглеждаше обезпечена след резултатите от последните няколко парламентарни вота, да се окаже не чак толкоз сигурна. Или не чак толкоз безапелационна.
Не става дума за фундаменталния въпрос редно ли е децата да заплащат за греховете на бащите и дядовците. А чисто и просто за прагматична политика. Дори за бизнес, в случай че щеш.
Когато искаш да продаваш стока, би трябвало да й намериш пазарна ниша. Самият Терзиев, щом е толкоз сполучлив предприемач, би трябвало да знае това.
Има ли политическа ниша за внуци на партизани и генерали от Държавна сигурност измежду десния електорат в София? Това е въпросът.
Дреболиите в политиката
В политиката и най-малките дреболии имат значение. А фамилният генезис даже не е дреболия.
Той има значение освен в България, която е цялостна, по всеобщо мнение, със злобни и отрицателни хора. И на Запад на политици и видни публични фигури към момента им се постанова да се срамят от това, че някой отдалечен прародител е бил робовладелец.
Политиката, както е известно, е изкуство на вероятното. За " Продължаваме промяната - Демократична България " взаимното ръководство с ГЕРБ, да вземем за пример, бе единствената опция.
Дали обаче Терзиев е бил единствената опция? Имало ли е различен вероятен претендент, който може би не е чак толкоз сполучлив в персонален проект, само че пък и не провокира такова разделяне измежду гласоподавателите?
Влизането в обединения и НЕкоалиции постоянно се прави съгласно събитията. Докато кого ще издигнеш за претендент, си зависи напълно от теб. Никого не можеш да обвиняваш, ти си носиш напълно отговорността.
Разликата сред бизнеса и политиката
През годините политиците, представляващи антикомунистическата десница, доста постоянно вършиха взаимни отстъпки по тематиката Държавна сигурност. Включително най-големите имена от тях.
Избирателите им обаче отказваха да ги създадат. И това бе една от аргументите, заради която доста от тези политици изгубиха доверие.
Посланието с негласуването за Терзиев не е персонално, то е публично. Държавна сигурност и изобщо комунистическото ни минало е отворена рана, за която съвсем не бяха направени старания да бъде излекувана. Напротив - бяха направени доста старания тя да бъде неглижирана, заметена под килима. Тази рана не е обвързвана единствено с предишното, а и с сегашното, а явно и с бъдещето.
Терзиев не носи отговорност за нелекуването на раната. Не носи отговорност и за дядо си.
Но това е политиката - от време на време го отнасяш, даже в случай че не носиш персонална отговорност. В бизнеса е друго - там триумфът или неуспехът зависят най-много от твоите лични старания.
Зад доста сполучливи хора в сегашното надничат предшественици от предишното, свързани с Държавна сигурност. При множеството от тях връзката е директна. При Терзиев може би не е, само че кандидатурата му е знак на тази връзка.
Това е политиката. Ако не ти харесва - не се хващай.
Какво е добра политика?
Минаха много дни от издигането на Терзиев. И през всички тези дни точно това е главната тематика към него. Не концепциите му за София.
Това добра политика ли е? И кое е по-добра политика - да вземеш сигурна победа в София или да тестваш какъв брой тъкмо са узрели софиянци по някои мъчителни тематики, като рискуваш сигурната победа?
Вярно е, че политиците не би трябвало единствено да следват публичните настроения. Трябва и да ги моделират. Но в случай че правиш политика все едно тези настроения са към този момент моделирани, значи си неприятен политик.
Моделирането на публичните настроения е сеитба. Изборите са беритба. Кой естествен човек сее, в случай, че е пристигнало време да жъне?
Възможно ли е в най-важния мач за годината ти да правиш промени в тактиката, с която играеш? Възможно е, несъмнено.
Гуардиола го направи на два пъти с " Манчестър сити " в Шампионската лига. И двата пъти загуби нарисувани победи. На третия път спря да го прави и завоюва купата с огромните уши.
Да приемем, че Терзиев въпреки всичко завоюва вота и стане кмет. Със сигурност поради неговата кандидатура " Продължаваме промяната - Демократична България " ще изгубят гласове за своята листа с общински съветници.
Ако се съди по резултатите от последните парламентарни избори, " Продължаваме промяната – Демократична България " могат да завоюват даже лично болшинство в София. Това е не по-малко значимо - даже може би по-важно - от кметското място.
Сега поради тази кандидатура и това е сложено под риск. И още веднъж на въпроса - това добра политика ли е?
Не беше ли по-добре Терзиев, да вземем за пример, да е част от листата, където също може да е потребен, а претендентът за кмет да е някой различен? Кандидатът за кмет въпреки всичко е лицето на акцията, той вее знамето, по този начин да се каже. Добра политика ли е знамето на градската десница в София да се вее от внук не просто на сътрудници или членове на Българска комунистическа партия, а на партизанин и генерали от Държавна сигурност?
В " Продължаваме промяната - Демократична България " би трябвало да знаят, че не са нито ГЕРБ, нито Движение за права и свободи. Техните гласоподаватели може да са всевъзможни, сигурно имат своите тресчици за дялане, само че едно е несъмнено - в никакъв случай не гласоподават под строй за спуснати кандидатури.
Тезата, " или Терзиев, или ГЕРБ " е обидна за интелекта на гласоподавателите. Прилича на изнудване. Точно комунистите преди 1989 година караха хората да гласоподават, макар че не желаят. А такива тези към този момент се чуват откъм " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Дано знаят какво вършат. И нека България към този момент е същинска демократична страна, в която правото да гласуваш или да не гласуваш за някого, е свещено и уважавано от всички.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Отвсякъде се чуват отзиви по какъв начин тези хора са болшевики, фашисти, останки от предишното, пещерни подчовеци, скудоумни. Това, сигурно, е непоносимо.
Тези хора не са същите, като комунистите преди 1989 година Това изказване е извънредно манипулативно.
Тези хора не чакат Терзиев да носи виновността на дядо си, както са правили болшевиките. Те не желаят Терзиев да влезе в пандиза или в лагер, както са правили болшевиките.
Те нямат желание да национализират имуществото му, както са правили другарите на дядо му с тогавашните сполучливи хора - Терзиев несъмнено е сполучлив човек. Не възнамеряват да нахлуят в къщата му измежду нощ, да го натоварят на камионетка пред жена му и децата му и след това нищо да не се чуе повече за него.
Това е тяхно право
Тези хора просто не биха дали своят вот за Терзиев. Това е тяхно право. И в случай че сме демократична страна, това право също би трябвало да се почита. Също както правото на Терзиев да се кандидатира и правото на други хора да гласоподават за него.
Много от хората, които няма да гласоподават за Терзиев, са внуци на отсрещната страна - репресирани, съдени от така наречен национален съд, даже на убити и изчезнали без съд и присъда. Нормално е да имат своите запаси и терзания.
Агентите на Държавна сигурност
Факт е, че доста българи през тоталитаризма са работили за Държавна сигурност. Едно е обаче да си станал сътрудник, тъй като са те принудили или тъй като не си имал избор поради кариерата или нещо сходно. Нормално, героите постоянно са били малко на брой. Никой няма право да съди останалите.
В случая на Терзиев обаче става въпрос за нещо напълно друго. Неговите предци - освен един - са висши функционери на Държавна сигурност.
Не просто някакви си сътрудници. От кариерата са, по този начин да се каже. Един от тях е и партизанин.
Въобще когато става дума за Държавна сигурност, всеки случай е самичък за себе си. Случаят с родата на Терзиев е в графата на най-тежките, няма какво да се лъжем.
Великолепен претендент
Напълно обикновено е доста гласоподаватели на градската десница, изключително на софийската, да не могат да гласоподават за подобен човек. Възможно е също по този начин доста от тези хора в действителност да харесват, да симпатизират на Терзиев, тъй като той самичък по себе си несъмнено е превъзходен претендент.
Възможно е даже да се надяват Терзиев въпреки всичко да завоюва изборите и да стане кмет, макар че няма да гласоподават за него. И за това не е редно да бъдат упреквани толкоз лековато.
Дали ГЕРБ печели нови гласоподаватели?
Не може всичко да се изяснява единствено със злобни нападки от ГЕРБ. Просто обстоятелствата са си обстоятелства.
Това, че от ГЕРБ злоупотребяват с тези обстоятелства, не ги прави по-малко обстоятелства. Много е подозрително дали тези десни гласоподаватели в София, които няма да гласоподават за Терзиев, ще гласоподават за претендента на ГЕРБ, който и да е той.
Да поставиш сигурна победа под риск
Ако има някои, които могат да бъдат подложени на критика, това са политиците от " Продължаваме промяната - Демократична България ". Не е ясно те дали са калкулирали всички опасности, издигайки тази кандидатура.
Защото има риск в последна сметка една победа в София, която изглеждаше обезпечена след резултатите от последните няколко парламентарни вота, да се окаже не чак толкоз сигурна. Или не чак толкоз безапелационна.
Не става дума за фундаменталния въпрос редно ли е децата да заплащат за греховете на бащите и дядовците. А чисто и просто за прагматична политика. Дори за бизнес, в случай че щеш.
Когато искаш да продаваш стока, би трябвало да й намериш пазарна ниша. Самият Терзиев, щом е толкоз сполучлив предприемач, би трябвало да знае това.
Има ли политическа ниша за внуци на партизани и генерали от Държавна сигурност измежду десния електорат в София? Това е въпросът.
Дреболиите в политиката
В политиката и най-малките дреболии имат значение. А фамилният генезис даже не е дреболия.
Той има значение освен в България, която е цялостна, по всеобщо мнение, със злобни и отрицателни хора. И на Запад на политици и видни публични фигури към момента им се постанова да се срамят от това, че някой отдалечен прародител е бил робовладелец.
Политиката, както е известно, е изкуство на вероятното. За " Продължаваме промяната - Демократична България " взаимното ръководство с ГЕРБ, да вземем за пример, бе единствената опция.
Дали обаче Терзиев е бил единствената опция? Имало ли е различен вероятен претендент, който може би не е чак толкоз сполучлив в персонален проект, само че пък и не провокира такова разделяне измежду гласоподавателите?
Влизането в обединения и НЕкоалиции постоянно се прави съгласно събитията. Докато кого ще издигнеш за претендент, си зависи напълно от теб. Никого не можеш да обвиняваш, ти си носиш напълно отговорността.
Разликата сред бизнеса и политиката
През годините политиците, представляващи антикомунистическата десница, доста постоянно вършиха взаимни отстъпки по тематиката Държавна сигурност. Включително най-големите имена от тях.
Избирателите им обаче отказваха да ги създадат. И това бе една от аргументите, заради която доста от тези политици изгубиха доверие.
Посланието с негласуването за Терзиев не е персонално, то е публично. Държавна сигурност и изобщо комунистическото ни минало е отворена рана, за която съвсем не бяха направени старания да бъде излекувана. Напротив - бяха направени доста старания тя да бъде неглижирана, заметена под килима. Тази рана не е обвързвана единствено с предишното, а и с сегашното, а явно и с бъдещето.
Терзиев не носи отговорност за нелекуването на раната. Не носи отговорност и за дядо си.
Но това е политиката - от време на време го отнасяш, даже в случай че не носиш персонална отговорност. В бизнеса е друго - там триумфът или неуспехът зависят най-много от твоите лични старания.
Зад доста сполучливи хора в сегашното надничат предшественици от предишното, свързани с Държавна сигурност. При множеството от тях връзката е директна. При Терзиев може би не е, само че кандидатурата му е знак на тази връзка.
Това е политиката. Ако не ти харесва - не се хващай.
Какво е добра политика?
Минаха много дни от издигането на Терзиев. И през всички тези дни точно това е главната тематика към него. Не концепциите му за София.
Това добра политика ли е? И кое е по-добра политика - да вземеш сигурна победа в София или да тестваш какъв брой тъкмо са узрели софиянци по някои мъчителни тематики, като рискуваш сигурната победа?
Вярно е, че политиците не би трябвало единствено да следват публичните настроения. Трябва и да ги моделират. Но в случай че правиш политика все едно тези настроения са към този момент моделирани, значи си неприятен политик.
Моделирането на публичните настроения е сеитба. Изборите са беритба. Кой естествен човек сее, в случай, че е пристигнало време да жъне?
Възможно ли е в най-важния мач за годината ти да правиш промени в тактиката, с която играеш? Възможно е, несъмнено.
Гуардиола го направи на два пъти с " Манчестър сити " в Шампионската лига. И двата пъти загуби нарисувани победи. На третия път спря да го прави и завоюва купата с огромните уши.
Да приемем, че Терзиев въпреки всичко завоюва вота и стане кмет. Със сигурност поради неговата кандидатура " Продължаваме промяната - Демократична България " ще изгубят гласове за своята листа с общински съветници.
Ако се съди по резултатите от последните парламентарни избори, " Продължаваме промяната – Демократична България " могат да завоюват даже лично болшинство в София. Това е не по-малко значимо - даже може би по-важно - от кметското място.
Сега поради тази кандидатура и това е сложено под риск. И още веднъж на въпроса - това добра политика ли е?
Не беше ли по-добре Терзиев, да вземем за пример, да е част от листата, където също може да е потребен, а претендентът за кмет да е някой различен? Кандидатът за кмет въпреки всичко е лицето на акцията, той вее знамето, по този начин да се каже. Добра политика ли е знамето на градската десница в София да се вее от внук не просто на сътрудници или членове на Българска комунистическа партия, а на партизанин и генерали от Държавна сигурност?
В " Продължаваме промяната - Демократична България " би трябвало да знаят, че не са нито ГЕРБ, нито Движение за права и свободи. Техните гласоподаватели може да са всевъзможни, сигурно имат своите тресчици за дялане, само че едно е несъмнено - в никакъв случай не гласоподават под строй за спуснати кандидатури.
Тезата, " или Терзиев, или ГЕРБ " е обидна за интелекта на гласоподавателите. Прилича на изнудване. Точно комунистите преди 1989 година караха хората да гласоподават, макар че не желаят. А такива тези към този момент се чуват откъм " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Дано знаят какво вършат. И нека България към този момент е същинска демократична страна, в която правото да гласуваш или да не гласуваш за някого, е свещено и уважавано от всички.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ