Клубът на жените писателки послушно изпъжда членки с „фашистко минало“
Да бъдат умни, начетени, надарени - не това се е желало от тогавашните българки. Не били допускани до ръководството на страната, най-вече да се докопат до управителен пост - на учебни заведения и пансиони. Относно изкуствата обаче нещата стоят малко по-иначе.
Жени, които рисуват, пишат стихове или романи, издават научни съчинения или свирят на пиано... в това има и искра, и изискан, нали по този начин е и в странство... Появата на Клуба на дамите писателки е резултат на това снизходително мъжко отношение към дамите от елита - за какво не, дано да се събират и да се наливат с чай, те не са ни съпернички...
Клубът е учреден на 24 януари 1930 година, одобрен от Министерството на вътрешните работи четири години по-късно. Съгласно устава, членките на клуба са постоянни, честни, дописни и благодетелни. “Редовните” трябвало да бъдат препоръчани от две постоянни членки и утвърдени от Общото заседание, само че условията са изумително високи: да са печатали ОТДЕЛНИ (тоест в книга) истински художествени писания, да са сътрудничили постоянно или да са завеждали (!) живописен отдел в списание или вестник най-малко две години.
“Почетни” членки, по предложение на Секретариата, ставали дами с особени заслуги за развиването на клуба, какви 0 не е пояснено.
“Благодетелните “ членки трябвало да внесат в касата 5000 лева или да създадат подаяние
А “дописната” членка живеела в чужбина, само че имала “особен интерес към българската художествена литература”.
Някои членки на Клуба си скубали взаимно косите поради вниманието на Вазов
Клубът напълно не се задоволява единствено със сбирки на чай и бисквити, на които дамите четат свои произведения или разменят културни вести. Елитните дами канят гостуващи непознати писатели, издават антология, търсят подстъпи към Министерството на просветата, с цел да им се отпусне дотация (и им се отпуска!), учредяват литературна премия, търсят материална помощ за командировки - в страната и в чужбина, омайват Христо Чолчев, с цел да им отдели страница за обява в своя “Вестник на жената”, упорстват да им се отпусне терен за сграда... Ето една информация за клубно събитие:
“В дома на госпожа Цвета Рашко-Маджарова в края на изтеклия месец бе уредена последната тазгодишна литературна среща на Клуба на българските писателки. Беше поканен интелектуалният столичен дамски хайлайф
Четоха свои творби: Ел. Багряна, Санда Йовчева и Весела Страшимирова. Германският публицист година Фокс въодушевено рецитира преведени на немски стихотворения от Багряна и Т. Траянов, а артистката от Народния спектакъл госпожа Олга Кирчева с неподражаемо майсторство рецитира български национални песни. Между гостите бяха: госпожа министър Богдан Филова и госпожа министър Йоцова, госпожа проф. Дуда, госпожа проф. Стоянова и доста други. При хубава конюнктура и задушевна атмосфера писателките и гостите прекараха няколко смислени и приятни часове в салоните на общителната стопанка, госпожа Маджарова, която е видна пианистка и културна персона...”
Има и по-амбициозни мероприятия - с 500 посетители, ученички рецитаторки, оркестър, голяма торта във форма на книга, лотария, която включва книги, само че и художествена картина на Нейно царско височество княгиня Евдокия...
Естествено, сред дами със самочувствие и дарование не може всичко да е без спънки.
Открито или тайно припламват ежби и ропот
Но спорът сред Евгения Марс и Ана Карима, който приключва със правосъден развой, е нещо извънредно и шокиращо и през днешния ден даже. Скандалът избухва през 1937 година Поводът е заядливата обява на Ана Карима във в. “Дневник”, където сякаш се подлага на критика Клубът на писателките, а в действителност се атакува самата Евгения Марс, която по това време е председателка на клуба. Пет дни по-късно в Софийския областен съд е заведено наказателно дело № 227. Три са обвиняванията, наречени от тъжителката “клевети, позорни за моята чест и достойнство”. И до момента в който едното си е правилно - писателките се събрали на чаепиене и развлечение в деня на погребението на Лидия Шишманова, досегашен член на клуба (датата била от дълго време уговорена и били пръснати пари за помещение и почерпка... ), второто е неуместно (намеква се, че Евгения Марс не може да бъде добра писателка, тъй като не е съумяла да приключи даже гимназия - омъжила се е на 16 г.), то третото е в действителност съществено:
Ана Карима упреква Евгения Марс,
че е продала “обсебения от нея сребърен венец” на Иван Вазов, подарен му във връзка 25-годишния креативен празник. Което си е отново истина, само че въпреки всичко това е подарък, Марс е можела да прави с него каквото желае. Карима не може да се сдържи да не “ухапе” посестримата си по перо с изказванията, че точно Вазов е написал нейните разкази, а и драмите й, които на всичкото от горната страна “прокарал” да се играят в Народния спектакъл. Жалко, грозно, неприлично писание, което вечно опетнява биографиите и на двете.
Ана Карима(вляво) и Евгения Марс (вдясно)
Делото се проточва съвсем година. Ана Карима губи и е наказана на един месец тъмничен затвор, 250 лева санкция и правосъдни разходи от 644 лева Благодарение намесата на цар Борис известната писателка и общественичка не лежи в пандиза.
Би трябвало това да е финалът на тази история за две дами, всяка от които има своята популярност и заслуги в нашия книжовен и културен живот, само че за жалост не става по този начин. Няколко месеца по-късно Ана Карима издава брошурата “Чудесата на Евгения Марс”, където, към този момент в уголемен вид, повтаря своите нападки и обидни обвинявания: че в енциклопедията на братя Данчови госпожа Марс е понижила с две години възрастта си, че е излъгала за образованието си (уж следвала философия във Виена), че в действителност след гибелта на Вазов Евгения Марс е написала единствено “десетина блудкави разказа”, което значи, че...
Евдокия Петева-Филова със брачна половинка си
Днес към този момент е съвсем безпредметно да се разчопля тази история, около която някои хроникьори изпускат другото, което е също по този начин неприличен факт. След девети септември 1944 година членките на Клуба се събират на изключително годишно заседание и откакто преглеждат “фашисткото минало” на Фани Попова-Мутафова, Евдокия Петева-Филова и Жана Николова-Гълъбова, доста бързичко ги изключват от клуба с притворната спогодба: “Ако някоя от тях в бъдеще се поправи и пожелае още веднъж да се върне да членува в Клуба, това ще бъде решено от общо събрание”. Голямата ни романистка Фани Попова-
Мутафова е изправена пред Народния съд и наказана на 7 година затвор
за “користно провеждана прогерманска политика”, 11 от нейните книги попадат в черните описи и са конфискувани от библиотеки и книжарници. Евдокия Петева-Филова, учен-етнограф, е брачна половинка на Богдан Филов. След изтезанието на брачна половинка й от Народния съд Евдокия Филова е изселена от София и въдворена първо в едно село в Добруджа, след това в Русе, Ловеч, Самоков... Позволено й е да се прибере в София, където в жилището й живеят партийни функционери, едвам преди гибелта й. Проф. Жана Николова-Гълъбова е изтъкнат академик лингвист, есеист и журналист. Уволнена е от Университета в обвиняване, че е “проводница на фашистката пропаганда” - единствено тъй като е учила в Германия и дълги години в Университета преподава немски език с пояснение на немски създатели - Гьоте, Шилер, Хебел... Отстранена е от университетския живот за няколко десетилетия. Едва през 1999 година е удостоена с Доктор хонорис идея на Българска академия на науките - “За незабравим принос в развиването на филантропичните и публичните науки в България.”
Изключените членки на Клуба на дамите писателки не се “поправят” повече и в никакъв случай не получават - ни публично, ни персонално и скришно - помощ и състрадание за слетелите ги беди.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Жени, които рисуват, пишат стихове или романи, издават научни съчинения или свирят на пиано... в това има и искра, и изискан, нали по този начин е и в странство... Появата на Клуба на дамите писателки е резултат на това снизходително мъжко отношение към дамите от елита - за какво не, дано да се събират и да се наливат с чай, те не са ни съпернички...
Клубът е учреден на 24 януари 1930 година, одобрен от Министерството на вътрешните работи четири години по-късно. Съгласно устава, членките на клуба са постоянни, честни, дописни и благодетелни. “Редовните” трябвало да бъдат препоръчани от две постоянни членки и утвърдени от Общото заседание, само че условията са изумително високи: да са печатали ОТДЕЛНИ (тоест в книга) истински художествени писания, да са сътрудничили постоянно или да са завеждали (!) живописен отдел в списание или вестник най-малко две години.
“Почетни” членки, по предложение на Секретариата, ставали дами с особени заслуги за развиването на клуба, какви 0 не е пояснено.
“Благодетелните “ членки трябвало да внесат в касата 5000 лева или да създадат подаяние
А “дописната” членка живеела в чужбина, само че имала “особен интерес към българската художествена литература”.
Някои членки на Клуба си скубали взаимно косите поради вниманието на Вазов
Клубът напълно не се задоволява единствено със сбирки на чай и бисквити, на които дамите четат свои произведения или разменят културни вести. Елитните дами канят гостуващи непознати писатели, издават антология, търсят подстъпи към Министерството на просветата, с цел да им се отпусне дотация (и им се отпуска!), учредяват литературна премия, търсят материална помощ за командировки - в страната и в чужбина, омайват Христо Чолчев, с цел да им отдели страница за обява в своя “Вестник на жената”, упорстват да им се отпусне терен за сграда... Ето една информация за клубно събитие:
“В дома на госпожа Цвета Рашко-Маджарова в края на изтеклия месец бе уредена последната тазгодишна литературна среща на Клуба на българските писателки. Беше поканен интелектуалният столичен дамски хайлайф
Четоха свои творби: Ел. Багряна, Санда Йовчева и Весела Страшимирова. Германският публицист година Фокс въодушевено рецитира преведени на немски стихотворения от Багряна и Т. Траянов, а артистката от Народния спектакъл госпожа Олга Кирчева с неподражаемо майсторство рецитира български национални песни. Между гостите бяха: госпожа министър Богдан Филова и госпожа министър Йоцова, госпожа проф. Дуда, госпожа проф. Стоянова и доста други. При хубава конюнктура и задушевна атмосфера писателките и гостите прекараха няколко смислени и приятни часове в салоните на общителната стопанка, госпожа Маджарова, която е видна пианистка и културна персона...”
Има и по-амбициозни мероприятия - с 500 посетители, ученички рецитаторки, оркестър, голяма торта във форма на книга, лотария, която включва книги, само че и художествена картина на Нейно царско височество княгиня Евдокия...
Естествено, сред дами със самочувствие и дарование не може всичко да е без спънки.
Открито или тайно припламват ежби и ропот
Но спорът сред Евгения Марс и Ана Карима, който приключва със правосъден развой, е нещо извънредно и шокиращо и през днешния ден даже. Скандалът избухва през 1937 година Поводът е заядливата обява на Ана Карима във в. “Дневник”, където сякаш се подлага на критика Клубът на писателките, а в действителност се атакува самата Евгения Марс, която по това време е председателка на клуба. Пет дни по-късно в Софийския областен съд е заведено наказателно дело № 227. Три са обвиняванията, наречени от тъжителката “клевети, позорни за моята чест и достойнство”. И до момента в който едното си е правилно - писателките се събрали на чаепиене и развлечение в деня на погребението на Лидия Шишманова, досегашен член на клуба (датата била от дълго време уговорена и били пръснати пари за помещение и почерпка... ), второто е неуместно (намеква се, че Евгения Марс не може да бъде добра писателка, тъй като не е съумяла да приключи даже гимназия - омъжила се е на 16 г.), то третото е в действителност съществено:
Ана Карима упреква Евгения Марс,
че е продала “обсебения от нея сребърен венец” на Иван Вазов, подарен му във връзка 25-годишния креативен празник. Което си е отново истина, само че въпреки всичко това е подарък, Марс е можела да прави с него каквото желае. Карима не може да се сдържи да не “ухапе” посестримата си по перо с изказванията, че точно Вазов е написал нейните разкази, а и драмите й, които на всичкото от горната страна “прокарал” да се играят в Народния спектакъл. Жалко, грозно, неприлично писание, което вечно опетнява биографиите и на двете.
Ана Карима(вляво) и Евгения Марс (вдясно)
Делото се проточва съвсем година. Ана Карима губи и е наказана на един месец тъмничен затвор, 250 лева санкция и правосъдни разходи от 644 лева Благодарение намесата на цар Борис известната писателка и общественичка не лежи в пандиза.
Би трябвало това да е финалът на тази история за две дами, всяка от които има своята популярност и заслуги в нашия книжовен и културен живот, само че за жалост не става по този начин. Няколко месеца по-късно Ана Карима издава брошурата “Чудесата на Евгения Марс”, където, към този момент в уголемен вид, повтаря своите нападки и обидни обвинявания: че в енциклопедията на братя Данчови госпожа Марс е понижила с две години възрастта си, че е излъгала за образованието си (уж следвала философия във Виена), че в действителност след гибелта на Вазов Евгения Марс е написала единствено “десетина блудкави разказа”, което значи, че...
Евдокия Петева-Филова със брачна половинка си
Днес към този момент е съвсем безпредметно да се разчопля тази история, около която някои хроникьори изпускат другото, което е също по този начин неприличен факт. След девети септември 1944 година членките на Клуба се събират на изключително годишно заседание и откакто преглеждат “фашисткото минало” на Фани Попова-Мутафова, Евдокия Петева-Филова и Жана Николова-Гълъбова, доста бързичко ги изключват от клуба с притворната спогодба: “Ако някоя от тях в бъдеще се поправи и пожелае още веднъж да се върне да членува в Клуба, това ще бъде решено от общо събрание”. Голямата ни романистка Фани Попова-
Мутафова е изправена пред Народния съд и наказана на 7 година затвор
за “користно провеждана прогерманска политика”, 11 от нейните книги попадат в черните описи и са конфискувани от библиотеки и книжарници. Евдокия Петева-Филова, учен-етнограф, е брачна половинка на Богдан Филов. След изтезанието на брачна половинка й от Народния съд Евдокия Филова е изселена от София и въдворена първо в едно село в Добруджа, след това в Русе, Ловеч, Самоков... Позволено й е да се прибере в София, където в жилището й живеят партийни функционери, едвам преди гибелта й. Проф. Жана Николова-Гълъбова е изтъкнат академик лингвист, есеист и журналист. Уволнена е от Университета в обвиняване, че е “проводница на фашистката пропаганда” - единствено тъй като е учила в Германия и дълги години в Университета преподава немски език с пояснение на немски създатели - Гьоте, Шилер, Хебел... Отстранена е от университетския живот за няколко десетилетия. Едва през 1999 година е удостоена с Доктор хонорис идея на Българска академия на науките - “За незабравим принос в развиването на филантропичните и публичните науки в България.”
Изключените членки на Клуба на дамите писателки не се “поправят” повече и в никакъв случай не получават - ни публично, ни персонално и скришно - помощ и състрадание за слетелите ги беди.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ