Да 2020 година общините в България трябва да закрият старите

Да 2020 година общините в България би трябвало да закрият старите си сметища и да вкарат в употреба новите районни депа. Това е условието на Националния проект за ръководство на отпадъците. Повечето районни депа към този момент са факт, само че казусът е какво се случва със старите сметища, които би трябвало да бъдат рекултивирани. Общините нямат пари за това, чакат финансиране от Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда към Екологичното министерство. Няма отворени оперативни стратегии за старите сметища. През това време те непрестанно се самозапалват и не престават да основават проблеми, трансформирайки се в екологични бомби. Такъв е казусът със остарялото бунище на Велико Търново.

Една от многото екологични бомби, които цъкат из страната, е остарялото общинско бунище във великотърновското село Шереметя. Близо 45 години там са изхвърляни битовите боклуци и освен битовите на остарялата столица и близките села. Сметището се е трансформирало в голяма планина с височина на ската от над 30 метра и е завзело 50 декара в покрайнините на Шереметя. Експлоатацията на сметището е спряна със заповед на шефа на Регионалната екологична ревизия от 11 август 2016 година, откакто в съседство за над 33 милиона лв. беше построено новото хранилище, което към този момент приема отпадъците на семействата от 7 общини от Великотърновска област. И през днешния ден остарялото бунище е един от кошмарите на хората от Шереметя.

В Шереметя са останали 313 непрекъснати поданици и множеството от тях имат съществени здравословни проблеми поради близостта на сметището, разяснява персоналният доктор на селото доктор Нина Тодорова:

" Отделяните вторични боклуци водят до обостряне на астма, хронични бронхити, белодробни емфиземи при по-възрастните хора и в равната детска възраст. Много постоянно се срещат деца с астма, което е огромен проблем за жителите на Шереметя ". 

Сметището е една от болките – в директния и преносния смисъл на кмета на Шереметя Пламен Петев, който живее в една от крайните къщи до сметището:

" Като се обърне течението към село Шереметя обгазява цялото село и е много неприятно, а и нездравословно. Трябва да стартира рекултивацията. Тоя склон стартира да се разрушава. Пръстта и камъните, които са се смъкнали, са унищожили част от оградата. Постоянно изгребват смъкната тиня. "

Камари от остарялото бунище непрекъснато се срутват върху новото районно хранилище, обиден е регионът на кантара и административните здания, споделя Николай Куков, началник на сепариращата апаратура в новия цех за боклука.

" Старото хранилище е направено на правилото на засипване. Много се тормозя първо от появяването на свлачища. Има подземни води, които сме създали всичко допустимо да ги осезаем и да ги изведем от остарялото хранилище. Не е направена рекултивация и засипване, както е по условията за едно хранилище. Често ли се пали остарялото бунище? До преди към 40 дни непрекъснато гореше, не се палеше, а непрекъснато гореше. Община Велико Търново направиха една частична рекултивация на откритата част от остарелия боклук. За в този момент, това избавя ситуацията, само че отново е краткотрайно. Самата ограда стартира към този момент да поддава, защото от горната страна има свлачище и се свлича надолу камъни, боклуци. Старото бунище на Шереметя продължава да бъде проблем ".

Един от сериозните проблеми на старите сметища е тяхното самозапалване от отделящия се метан при продължаващите гнилостни процеси, разяснява екологът на община Велико Търново Зорница Кънчева-Миладинова:

" Особено летния сезон това е постоянно събитие. Скоро имахме подобен случай с заплаха от запалване на близката гора, макар че сметището е оградено, има защита, самозапалването е нещо, което не може да бъде предотвратено даже и с по този начин нареченото запръстяване. Другият вид рискове са свързани с хора, които търсят „ полезности “, има такива хора, които вървят, ровят. Те също способстват за това самозапалване с изкопаването на тези дупки. Трудно ни е, обектът е огромен, защитата от време на време ги изпуска. Следва замърсяването на водите в региона. Всичкият инфилтрат от тези боклуци, трупани от 70-а година насам, сега се дренира в близкото дере, след него следва язовир преди близкото село. В тази същата непосредствена непосредственост са складовете за по този начин наречения RDF - това е модифицирано гориво, висококалорично гориво, което все още нямаме пазар къде да го предаваме даже и против възнаграждение от наша страна и стои. Тези хранилища са цялостни, което съставлява огромна заплаха от пожар ".

При изгарянето на метана се образуват безвредните въглероден диоксид и вода, само че казусът е, че при горенето се включват всевъзможни пластмаси и боклуци на сметището, при което се отделят мощно токсичните въглероден оксид, амоняк, пиридин, азотни окиси, циановодород, алдехиди, кетони, въглеводороди.

Регионалната здравна ревизия няма отношение към сметищата, съобщи потърсена за коментар доктор Лора Бижева, шеф на отдел „ Държавен здравен надзор “:

" Нашите пълномощия са във връзка с биологичните боклуци в лечебни и здравни заведения. Имало е и моменти, в които РЗИ е имала отношение към сметищата, само че това е било предишния век, доста от дълго време. Към днешна дата Регионална инспекция за опазване на околната среда е институцията, която напълно управлява. Ние сме на най-ранната фаза – писмено ".

Последният път, когато от Регионалната екологична ревизия са били на инспекция в закритото бунище в Шереметя, е бил на 6 декември 2017 година. Не са установени проблеми със стабилитета на тялото на депото, се показва в мнение на инспекцията до БНР. От там обявиха, че не са получавали сигнали от оператора на новото хранилище или от Общината за проблеми със остарялото бунище. То е на фаза изчакване за рекултивация до финансиране от Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда към Екологичното министерство, уточни Станислав Станчев, началник-отдел „ Управление на отпадъците “ в Регионалната екологична ревизия:

" За хората е значимо, тъй като има прахосване на боклуци, може и заболявания да тръгнат и да се направи мониторинг на самата околна среда. И към този момент при самата рекултивация, когато и да стане тя, ще има построени метан танкове, където ще се улавя самият газ и такова запалване няма да има. Състоянието на самото хранилище се следи от самата Община, която го стопанисва. Съответните пиезометри и самото слягане на депото и самата тя си управлява тези процеси. Ежегодно се вършат инспекции дали се съблюдават тези условия. Прави се мониторинг на отпадъчните води, на повърхностни води, даже на инфилтрата. Проби ние няма по какъв начин да вземем, Общината си разпорежда на компания, на сдружения – дали на нашата организация, дали на ВиК, на упълномощени лаборатории, които да вземат такива проби и да наблюдават положението на подпочвените, повърхностните води и инфилтрата ".

От сметището тече тъмнокафяв инфилтрат в канавката на новото хранилище и в близкото дере. Сметището би трябвало да е под денонощна въоръжена защита по силата на контракт сред Община Велико Търново и софийска охранителна компания. Целта е да не се позволява изхвърлянето на нови боклуци на закритото оборудване. Отивам на сметището в работен ден след 16,30 часа. Служебната кола на охранителите е паркирана в отбивка в близката гора. От гардовете няма диря. Влизам безпроблемно през бариерата и след не повече от 30 метра сварвам големи камари с тонове неотдавна изхвърлени боклуци и пресни кални следи от камиони.

30 години след закриването на сметището Общината е длъжна да прави мониторинг с проби. Екологът на Общината Зорница Кънчева уточни, че резултатите от сегашните демонстрират замърсяване:

" Не са положителни резултатите, само че не са и чак толкоз фрапиращи, имайки поради размера на депото. Категорията на водоприемника не е мощно нарушена, само че въпреки всичко замърсяване има, което би трябвало да се ликвидира. "

На 9 февруари 2017 година Община Велико Търново е подала заявление за безплатна финансова помощ от страната за рекултивация на остарялото бунище и прилежащите му терени с обща повърхност 58 декара. Искат се близо 5 милиона лв.. Към този миг планът не е утвърден, отстраняват се забележки.

Във Великотърновска област са рекултивирани сметищата единствено на двете най-малки общини Сухиндол и Златарица.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.