КНСБ: Сериозен ръст на цените на слънчогледовото олио, хляба и краставиците
Д растично повишаване за едногодишен интервал се следи при цените на слънчогледовото олио - с 43 на 100, краставиците нарастват с 35 на 100, прасковите с 24,1 на 100, самун "Добруджа " нараства с 4.2 на 100, кг пшенично брашно регистрира растеж със 7.3 на 100. Това сочат данни от експресно изследване на Института за обществени и синдикални проучвания /ИССИ/ на КНСБ, публикувано от пресцентъра на синдиката, съобщи Българска телеграфна агенция.
ИССИ на КНСБ е направил изследване за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни артикули от първа нужда .
Целта на експресното проучване е да показа ценовата динамичност при започване на есенния сезон в условия на изключителна епидемиологична конюнктура.
Периодът на осъществяване е 26 август - 1 септември 2021. Изследването не е представително. Наблюдават се непрекъснати търговски обекти, включени в извадката от тримесечното наблюдаване за заплата за прехрана. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за закрепения интервал на наблюдаване. Получените данни са осреднени на национално равнище.
Обхвата на извадката включва 27 регионални центрове.
По-ускореното повишаване на слънчогледовото олио стартира още през месец март, разследване от по-слабата годишна продукция и въздействието на интернационалните тържища, където се регистрира фрапантното повишаване на котировките на суровото слънчогледово масло. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лева, при 2,70 лева през септември 2020 година, сочи изследването.
В област Кюстендил междинната цени на слънчогледовото олио
е 3,88 лева и надвишава междинните за страна, освен това е област с размер на междинната работна заплата по-нисък от междинната за страната с 33 на 100. Това значи, че в случай че със междинната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със междинните заплати в Кюстендил могат да се закупят надлежно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. Най-висока стойност на междинната цена се записва в Бургас и Ямбол, надлежно 4,45 лева и 4,25 лева
Регистрира се нарастване на цените при хлебните произведения .
Хляб "Добруджа " нараства с 4.2 на 100, а кг пшенично брашно регистрира растеж със 7.3 на 100. Средната цена на кг самун "Добруджа " доближава 1,72 лева, при 1,65 лева преди година. Независимо от предвижданото възобновяване на производството на пшеница през 2021 година, изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развиването на интернационалните пазари.
Прогнозите на главните интернационалните анализатори сочат продължаващо повишаване на световното ползване на зърнени култури през 2021/22 година, в т. ч. и на пшеница, което ще попречва по-осезаемо намаляване на цените. Наред с това хлебопроизводителите декларират повишение през септември на цените на хляба с най-малко 10 ст., разследване от повишение цените на енергоносителите. Очакванията са цената на кг самун в края на годината да доближат към 1,80- 2 лева, се показва в изследването.
Анализът на динамичността на цените самун и зърнени храни демонстрира ,
че за интервала м. юли 2010 - юли 2021 година нараства с 33,4 на 100, освен това общите нива нарастват с 19.3 на 100. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва повишаването на общите ценови равнища.
Цените на някои зеленчуци бележат доста повишаване за годишен интервал. При това нараства цената на зеленчуци, присъщи за сезона със мощно ползване, поради подготовката на домашни зимнини, които участват в традициите на българските семейства. Драстично повишаване се следи при: краставици - 35.8 на сто; домати - 17.7 на сто; пипер червен - 23.7 на сто; зеле - с 18 на сто; моркови - със 17.1 на 100 ; картофи - растеж с 6.2 на 100 ; боб зрял - 7.4 на 100. Средната цена на домати е 2,65 лева, при 2,25 лева преди година. Във Варна - междинната цена на домати доближава - 4,03 лева, Бургас - 3,40 лева, Кюстендил - 2,70 лева
Ръст на цените се следи и при плодовете .
Най-търсеният плод за есенния сезон - прасковата, в комерсиалната мрежа се предлага с 24.1 на 100 по-висока цена спрямо м. септември 2020 година Средната цена е от 3,30 лева при 2,66 лева през 2020 година Най-високи стойности се записват в Добрич - 4,49 лева, Бургас - 4,30 лева, Пловдив -4,10 лева
При останалите хранителни артикули се следят леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. От месните артикули доста повишаване се следи при цената на пиле със 7.5 на 100, сухи салами с 4 на 100.
Възходящ тренд се регистрира и при горивата за ЛТС .
Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8 на 100, а дизел с 25.4 на 100. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лева
Темповете на изменение на витално нужни хранителни артикули, както и на енергоносителите и горива ще не престават да диктуват растежа на общото ценово ниво, проучват от КНСБ. Според специалистите на ИССИ обезпокоителен е фактът, че темпът на повишаване на цените на производител доближава до 13.6 на 100 през м. юли. Това са индикации за продължаващ растеж на потребителските цени, който ще зависи и от държанието на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има опция да поеме тези промени, откакто през пандемичната 2020 година при понижение на цените на природния газ и превоза нямаше фрапантно понижение на цените на артикули и услуги от първа нужда, се показва в изводите на изследването.
Важен фактор за повишаване на потребителската инфлация е повишаването на вътрешното ползване и кредитоспособност на българското население. Факт е, че междинните работни заплати за страната нарастват с 14.1 на 100 за едногодишен интервал, само че едвам 30 на 100 от наетите получават междинна и над междинната за страната (1525 лева.). При това под този растеж остават редица стопански действия, със доста по-ниска СРЗ, като "Производство на облекло " с растеж от 6.6 на 100, Добив на неметални материали и първични материали с 2,6 на 100, Производство на питиета с 6.8 на 100. Спад на СРЗ се доклада при "Производство на химични артикули " с - 3.4 на 100, Рекламна активност и изследване на пазари със 7.7 на 100, допълват от КНСБ.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6 на 100, само че с повишение на инфлацията на витално значими артикули и услуги, този растеж напълно не е задоволителен с цел да се резервира покупателната дарба на към 502 хиляди (23.4 на сто), наети на минимално заплащане.
Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат директно въздействие за повишаване на издръжката на живота от по-високите разноски за поддържането на жилището, а точно от по-високите сметки за ток, парно, вода, предвиждат от КНСБ.
През летните месеци тези разноски са по-малки ,
само че не би трябвало да се не помни, че през този интервал някои семейства заделят средства от фамилния бюджет, с цел да поемат сметките си през зимния интервал, показват специалистите. "Всички тези данни приказват за увеличение каузи на енергийната беднотия, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в комбиниране със скромните размери на приходите доста понижава тяхното влияние върху бедността и неравенството. В тази тенденция са нужни дълготрайни и превантивни ограниченията ", се показва в изследването.
Прогнозата на ИССИ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота, а оттова и заплата за прехрана. Очаквания са в края на годината заплата за прехрана за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще доближи растеж с към 4-5 на 100. Това значи, че всеки от двамата възрастни в това домакинство би трябвало да получават трудово заплащане не по-ниско от 1300 -1350 лева
Всички тези данни са задоволителен мотив за отстояване позицията на КНСБ за резистентен интензивен растеж на заплатите през идващите 5 години (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5 на сто). Това ще обезпечи компенсиране на загубата от инфлация и ще способства за стабилно повишаване на виталния стандарт на българските семейства, декларират от КНСБ.
Тревожното е, че през последните седмици на август продължава покачването на питателните артикули, които заемат съвсем една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре. Нарастват стоките от първа нужда, които имат по-високи нормативни разноски в потребителската кошница за прехрана на живота. "В условия на пандемия за семействата, изключително за тези с лимитирано ползване, това значи, че домакинския бюджет ще бъде ориентиран главно за храна, поддържане на дома и превоз, от което следва, че ще се лимитират разходните пера за други групи. Затова чувството при тези семейства е за по-висока инфлация и действителен спад на покупателната опция ", показват от КНСБ.
ИССИ на КНСБ е направил изследване за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни артикули от първа нужда .
Целта на експресното проучване е да показа ценовата динамичност при започване на есенния сезон в условия на изключителна епидемиологична конюнктура.
Периодът на осъществяване е 26 август - 1 септември 2021. Изследването не е представително. Наблюдават се непрекъснати търговски обекти, включени в извадката от тримесечното наблюдаване за заплата за прехрана. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за закрепения интервал на наблюдаване. Получените данни са осреднени на национално равнище.
Обхвата на извадката включва 27 регионални центрове.
По-ускореното повишаване на слънчогледовото олио стартира още през месец март, разследване от по-слабата годишна продукция и въздействието на интернационалните тържища, където се регистрира фрапантното повишаване на котировките на суровото слънчогледово масло. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лева, при 2,70 лева през септември 2020 година, сочи изследването.
В област Кюстендил междинната цени на слънчогледовото олио
е 3,88 лева и надвишава междинните за страна, освен това е област с размер на междинната работна заплата по-нисък от междинната за страната с 33 на 100. Това значи, че в случай че със междинната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със междинните заплати в Кюстендил могат да се закупят надлежно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. Най-висока стойност на междинната цена се записва в Бургас и Ямбол, надлежно 4,45 лева и 4,25 лева
Регистрира се нарастване на цените при хлебните произведения .
Хляб "Добруджа " нараства с 4.2 на 100, а кг пшенично брашно регистрира растеж със 7.3 на 100. Средната цена на кг самун "Добруджа " доближава 1,72 лева, при 1,65 лева преди година. Независимо от предвижданото възобновяване на производството на пшеница през 2021 година, изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развиването на интернационалните пазари.
Прогнозите на главните интернационалните анализатори сочат продължаващо повишаване на световното ползване на зърнени култури през 2021/22 година, в т. ч. и на пшеница, което ще попречва по-осезаемо намаляване на цените. Наред с това хлебопроизводителите декларират повишение през септември на цените на хляба с най-малко 10 ст., разследване от повишение цените на енергоносителите. Очакванията са цената на кг самун в края на годината да доближат към 1,80- 2 лева, се показва в изследването.
Анализът на динамичността на цените самун и зърнени храни демонстрира ,
че за интервала м. юли 2010 - юли 2021 година нараства с 33,4 на 100, освен това общите нива нарастват с 19.3 на 100. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва повишаването на общите ценови равнища.
Цените на някои зеленчуци бележат доста повишаване за годишен интервал. При това нараства цената на зеленчуци, присъщи за сезона със мощно ползване, поради подготовката на домашни зимнини, които участват в традициите на българските семейства. Драстично повишаване се следи при: краставици - 35.8 на сто; домати - 17.7 на сто; пипер червен - 23.7 на сто; зеле - с 18 на сто; моркови - със 17.1 на 100 ; картофи - растеж с 6.2 на 100 ; боб зрял - 7.4 на 100. Средната цена на домати е 2,65 лева, при 2,25 лева преди година. Във Варна - междинната цена на домати доближава - 4,03 лева, Бургас - 3,40 лева, Кюстендил - 2,70 лева
Ръст на цените се следи и при плодовете .
Най-търсеният плод за есенния сезон - прасковата, в комерсиалната мрежа се предлага с 24.1 на 100 по-висока цена спрямо м. септември 2020 година Средната цена е от 3,30 лева при 2,66 лева през 2020 година Най-високи стойности се записват в Добрич - 4,49 лева, Бургас - 4,30 лева, Пловдив -4,10 лева
При останалите хранителни артикули се следят леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. От месните артикули доста повишаване се следи при цената на пиле със 7.5 на 100, сухи салами с 4 на 100.
Възходящ тренд се регистрира и при горивата за ЛТС .
Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8 на 100, а дизел с 25.4 на 100. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лева
Темповете на изменение на витално нужни хранителни артикули, както и на енергоносителите и горива ще не престават да диктуват растежа на общото ценово ниво, проучват от КНСБ. Според специалистите на ИССИ обезпокоителен е фактът, че темпът на повишаване на цените на производител доближава до 13.6 на 100 през м. юли. Това са индикации за продължаващ растеж на потребителските цени, който ще зависи и от държанието на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има опция да поеме тези промени, откакто през пандемичната 2020 година при понижение на цените на природния газ и превоза нямаше фрапантно понижение на цените на артикули и услуги от първа нужда, се показва в изводите на изследването.
Важен фактор за повишаване на потребителската инфлация е повишаването на вътрешното ползване и кредитоспособност на българското население. Факт е, че междинните работни заплати за страната нарастват с 14.1 на 100 за едногодишен интервал, само че едвам 30 на 100 от наетите получават междинна и над междинната за страната (1525 лева.). При това под този растеж остават редица стопански действия, със доста по-ниска СРЗ, като "Производство на облекло " с растеж от 6.6 на 100, Добив на неметални материали и първични материали с 2,6 на 100, Производство на питиета с 6.8 на 100. Спад на СРЗ се доклада при "Производство на химични артикули " с - 3.4 на 100, Рекламна активност и изследване на пазари със 7.7 на 100, допълват от КНСБ.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6 на 100, само че с повишение на инфлацията на витално значими артикули и услуги, този растеж напълно не е задоволителен с цел да се резервира покупателната дарба на към 502 хиляди (23.4 на сто), наети на минимално заплащане.
Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат директно въздействие за повишаване на издръжката на живота от по-високите разноски за поддържането на жилището, а точно от по-високите сметки за ток, парно, вода, предвиждат от КНСБ.
През летните месеци тези разноски са по-малки ,
само че не би трябвало да се не помни, че през този интервал някои семейства заделят средства от фамилния бюджет, с цел да поемат сметките си през зимния интервал, показват специалистите. "Всички тези данни приказват за увеличение каузи на енергийната беднотия, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в комбиниране със скромните размери на приходите доста понижава тяхното влияние върху бедността и неравенството. В тази тенденция са нужни дълготрайни и превантивни ограниченията ", се показва в изследването.
Прогнозата на ИССИ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота, а оттова и заплата за прехрана. Очаквания са в края на годината заплата за прехрана за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще доближи растеж с към 4-5 на 100. Това значи, че всеки от двамата възрастни в това домакинство би трябвало да получават трудово заплащане не по-ниско от 1300 -1350 лева
Всички тези данни са задоволителен мотив за отстояване позицията на КНСБ за резистентен интензивен растеж на заплатите през идващите 5 години (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5 на сто). Това ще обезпечи компенсиране на загубата от инфлация и ще способства за стабилно повишаване на виталния стандарт на българските семейства, декларират от КНСБ.
Тревожното е, че през последните седмици на август продължава покачването на питателните артикули, които заемат съвсем една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре. Нарастват стоките от първа нужда, които имат по-високи нормативни разноски в потребителската кошница за прехрана на живота. "В условия на пандемия за семействата, изключително за тези с лимитирано ползване, това значи, че домакинския бюджет ще бъде ориентиран главно за храна, поддържане на дома и превоз, от което следва, че ще се лимитират разходните пера за други групи. Затова чувството при тези семейства е за по-висока инфлация и действителен спад на покупателната опция ", показват от КНСБ.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ