Д-р Запряна Иванова посвети половин век на Неврологията
Д-р Запряна Иванова е посветила целия си умишлен живот на Неврологията. Родена е в панагюрското село Поибрене преди 74г. Когато е единствено на три години фамилията и се мести в Пазарджик и остава да живее тук. Средното си обучение приключва в Първа гимназия в Пазарджик, а висше във Висшия медицински институт в Пловдив. Още като студентка се омъжва за своя сътрудник доктор Мино Иванов, с който живеят дружно в продължение на 54г. Има една щерка и една внучка, която носи името на своя дядо. Първото поделение в болничното заведение, в което стартира работа преди 50 година, е Отделението по нервни заболявания. Продължава да работи там и до момента. Учи се от положителни експерти и експерти и едвам на 30г. става и учител във Факултета на ВМИ-Пловдив в Пазарджик. Гордее се със своите студенти и се радва на триумфите им.
- Какво си спомняте за 15 декември 1971г.?
Д-р Иванова: Започнах работа в Окръжна болница на 15 декември 1971г. Спомням си доста добре първия ми работен ден. Очаквах го с огромно неспокойствие и боязън. В този ден бях изпратена в Неврологичен кабинет в поликлиниката/ в този момент МЦ “Вива “/. На първата ми пациентка си припомням даже името. Казваше се Надка и беше с невралгия. Разбира се, работех под управлението на експерт. Това беше доктор Христо Щерев, който е бил и основен доктор на болничното заведение. Когато започнах работа в Неврологично поделение основен доктор беше доктор Станчо Станчев.
-Защо избрахте лекарската специалност?
Д-р Иванова: Като ученичка бях в кръжок по биология, а класната ми ръководителка също беше биоложка. Аз обичам филантропичните науки. Насочих се към медицината и не съм съжалявала за своя избор.
-Какво ви насочи към неврологията?
Д-р Иванова: Към неврологията ме насочиха многото незнайни. Нервната система е водеща във всичко. Централната нервна система е началник на целия организъм. Неврологията беше мистерия за мен, която желаех да разуча, само че към момента мога да кажа, че и след 50 години към момента се изучавам. Не може човек всичко да знае.
-Самата вие стартирате да преподавате. Какво си спомняте за този интервал?
Д-р Иванова: Пет години, откакто започнах работа в Неврологично поделение получих и компетентност по Нервни заболявания. Станах майка на щерка и след три месеца се явих и на конкурс за помощник към ВМИ-Пловдив. Филиалът в Пазарджик беше оголен през 1978г., а Окръжна болница стана база за образование на студенти от горните курсове. Работата ми тогава се промени. Работното ми място остана същото, тъй като, дружно с лечебно-диагностичната активност, започнах да практикувам и образователна активност. Имах сили и предпочитание и успявах да комбинирам преподавателската ми работа и тази на невролог. Не ми тежеше. Започнах да работя с младежи, които бяха доста амбициозни и жадни за просвета. Водех упражненията по нервни заболявания на четвърти курс. Когато бях помощник и преподавах това ме задължаваше да изучавам доста, с цел да им бъда потребна.
-Кои са вашите възпитаници, с които се гордеете най-вече?
Д-р Иванова: Много сътрудници, завършвайки се осъществиха в разнообразни дисциплини на медицината, само че и доста от тях станаха и извънредно положителни невролози, които работят и сега в Пазарджик. Сред тях са доктор Златарева, доктор Хрисчева, доктор Чилингирова, доктор Митева, доктор Нещерова, доктор Чолакова. Сегашният шеф на отделението по нервни заболявания на МБАЛ-Пазарджик доктор Николай Сотиров също е бил мой студент. Както се казва- учениците надминаха учителя си. И аз се гордея с него и с всички студенти, на които съм преподавала и са се осъществили сполучливо. Голяма част от тях станаха, с изключение на положителни експерти, само че и лекари на управителни длъжности, в това число актуалният изпълнителен шеф на МБАЛ-Пазарджик доктор Красимир Темнилов. Спомням си всички мои студенти, на които съм преподавала.
-Колко години съчетавахте преподавателската активност и работата като невролог?
Д-р Иванова: В продължение на към 12 години. И не ми натежа едната работа за сметка на другата.
-Ако можеше още веднъж да избирате специалност щяхте ли отново да се насочите към медицината и неврологията?
Д-р Иванова: Аз доста обичам неврологията. И в този момент да завършвах медицина отново тази компетентност бих избрала. Когато закриха филиала на ВМИ в Пазарджик аз останах да работя в неврологично поделение на Окръжната болница, макар че имах предложение да отида в Пловдив. Преподаването ми липсваше по-късно.
-Кое натежа повече, с цел да останете в Пазарджик?
Д-р Иванова: Може би любовта към фамилията, болничното заведение и град Пазарджик.
-Кои са вашите учители в специалността?
Д-р Иванова: Проф. доктор Стоян Байкушев, който беше и декан на ВМИ-Пловдив в Пазарджик. Той беше извънредно интелигентен човек. Беше достигнал върховете на лечебната активност, на диагностичната, преподавателската и организационната активност. Той беше и художник. Няма да не помни този ден, в който го изпратихме като пратеник на Великото национално заседание.
- Кои са най-трудните ви моменти в работата?
Д-р Иванова: Имало е доста сложни моменти, които и в този момент като си припомням, кожата ми настръхва, сърцето ми се разтуптява. Никога няма да не помни облиците на тези хора. Много ми се желае в болничното заведение да имаме уред за ядрено-магнитен резонанс, с цел да може да имаме ранна диагноза на инсултите, които доста се усилват и се подмладяват.
-Спомняте ли си най-благодарния пациент?
Д-р Иванова: Това беше едно 18-годишно момче. По това време беше състезател. Направи менингит във влака и изпадна в безсъзнание. Беше в кома в продължение на 15 дни. И в навечерието на Великден стана знамение. Момчето излезе от комата и се възвърне изцяло. Този Митко от Сливен няма да го не помни. Беше ни толкоз признателен, че всякога като пътуваше до София, идваше да ни посети в Неврологично поделение.
-Има ли чудеса, които не може да си обясните, на които сте станали очевидец във вашата работа?
Д-р Иванова: Случаят на Митко е едно от чудесата, на които съм станала очевидец. Някои неща съм не запомнила, само че има и такива, които са оставили отпечатък в съзнанието ми и до ден сегашен.
-Продължавате ли да мислите за случаите на ваши пациенти след привършване на работния ден?
Д-р Иванова: Имало е нощи, в които не мога да дремя. Мислила съм дали вярно съм сложила диагнозата, вярно ли е лекуването, което организирам. Има и неспасяеми заболели, които в никакъв случай няма да не помни. Не може да не мислиш за своите пациенти.
-Според вас усилват ли се млади лекари, които желаят да специализират неврология?
Д-р Иванова: Това е доста сложна дисциплинираност, само че лекарите, които желаят да учат неврологията, се усилват. Но това е компетентност с доста характерна терминология. Трябва да си способен, да си в крайник с времето, да наблюдаваш актуалните достижения на науката и да ги прилагаш на негово величество пациента, с цел да има изгода.
-На тези младежи, които в този момент се насочват към медицината какъв съвет бихте дали?
Д-р Иванова: Да четат, да се учат, да са покрай пациентите и да пипат пациентите, а не да ги гледат.
-Има ли заболяване, което би трябвало да ни тормози повече от ковид?
Д-р Иванова: Доказа се, че 3-5% от коронавирусните инфекции стартират с инсулти.
Може би рисковите фактори водят до инсулти. Такива са тютюнопушенето, стресът, хипертонията, диабета. Затова профилактиката на такива болести е доста значима. Фибринолизата е към този момент обикновен способ на лекуване. За спасяването на болните е значимо проучването да се направи в първите 4 часа.
-Как борите напрежението и напрежението?
Д-р Иванова: Единият ми метод е с четенето на книги. Последната книга, която прочетох е „ Глина „ на Виктория Бешлийска. Още ми е в съзнанието този разказ. Също по този начин имам двор, на който сея цветя и зеленчуци и се занимавам с тях. Това ми е за почивка, както и сбирките с другари. Трудно изживях загубата на моя брачен партньор, с който бяхме дружно над 50г.
-Кой съгласно вас е най-големият зложелател на нашето здраве?
Д-р Иванова: Стресът. Аз го слагам преди всичко. И негативизмът. Ако се отърсим от тях ще сме по-здрави. Трябва да мислим по-позитивно. Да имаме вяра на себе си. Да имаме вяра на хората. Макар, че хората са разнообразни. Затова се споделя субект. Всичко е строго самостоятелно.
-Каква е вашата рецепта за положително здраве?
Д-р Иванова: Разумен метод на живот. Аз не пуша и не пия. Позитивен човек съм. Виждам в отсрещния човек хубавото, а не неприятното. Това може би е потребно и за мен самата.
-Какво желаете да си пожелаете?
Д-р Иванова: Обичам неврологията, обичам Неврологично поделение, обичам болничното заведение, обичам пътя, по който ходя, с цел да дойда на работа. Много си обичам сътрудниците, медицинските сестри и санитарите. И по тази причина в навечерието на Коледните празници желая да пожелая на всички да бъдат здрави. Пожелавам на всички работещи в МБАЛ-Пазарджик да са усмихнати, радостни, щастливи и най-много здрави. На себе си преди всичко поисквам здраве и второ да имам сили да не преставам да оказвам помощ на хората.
*Пресцентър на МБАЛ-Пазарджик
- Какво си спомняте за 15 декември 1971г.?
Д-р Иванова: Започнах работа в Окръжна болница на 15 декември 1971г. Спомням си доста добре първия ми работен ден. Очаквах го с огромно неспокойствие и боязън. В този ден бях изпратена в Неврологичен кабинет в поликлиниката/ в този момент МЦ “Вива “/. На първата ми пациентка си припомням даже името. Казваше се Надка и беше с невралгия. Разбира се, работех под управлението на експерт. Това беше доктор Христо Щерев, който е бил и основен доктор на болничното заведение. Когато започнах работа в Неврологично поделение основен доктор беше доктор Станчо Станчев.
-Защо избрахте лекарската специалност?
Д-р Иванова: Като ученичка бях в кръжок по биология, а класната ми ръководителка също беше биоложка. Аз обичам филантропичните науки. Насочих се към медицината и не съм съжалявала за своя избор.
-Какво ви насочи към неврологията?
Д-р Иванова: Към неврологията ме насочиха многото незнайни. Нервната система е водеща във всичко. Централната нервна система е началник на целия организъм. Неврологията беше мистерия за мен, която желаех да разуча, само че към момента мога да кажа, че и след 50 години към момента се изучавам. Не може човек всичко да знае.
-Самата вие стартирате да преподавате. Какво си спомняте за този интервал?
Д-р Иванова: Пет години, откакто започнах работа в Неврологично поделение получих и компетентност по Нервни заболявания. Станах майка на щерка и след три месеца се явих и на конкурс за помощник към ВМИ-Пловдив. Филиалът в Пазарджик беше оголен през 1978г., а Окръжна болница стана база за образование на студенти от горните курсове. Работата ми тогава се промени. Работното ми място остана същото, тъй като, дружно с лечебно-диагностичната активност, започнах да практикувам и образователна активност. Имах сили и предпочитание и успявах да комбинирам преподавателската ми работа и тази на невролог. Не ми тежеше. Започнах да работя с младежи, които бяха доста амбициозни и жадни за просвета. Водех упражненията по нервни заболявания на четвърти курс. Когато бях помощник и преподавах това ме задължаваше да изучавам доста, с цел да им бъда потребна.
-Кои са вашите възпитаници, с които се гордеете най-вече?
Д-р Иванова: Много сътрудници, завършвайки се осъществиха в разнообразни дисциплини на медицината, само че и доста от тях станаха и извънредно положителни невролози, които работят и сега в Пазарджик. Сред тях са доктор Златарева, доктор Хрисчева, доктор Чилингирова, доктор Митева, доктор Нещерова, доктор Чолакова. Сегашният шеф на отделението по нервни заболявания на МБАЛ-Пазарджик доктор Николай Сотиров също е бил мой студент. Както се казва- учениците надминаха учителя си. И аз се гордея с него и с всички студенти, на които съм преподавала и са се осъществили сполучливо. Голяма част от тях станаха, с изключение на положителни експерти, само че и лекари на управителни длъжности, в това число актуалният изпълнителен шеф на МБАЛ-Пазарджик доктор Красимир Темнилов. Спомням си всички мои студенти, на които съм преподавала.
-Колко години съчетавахте преподавателската активност и работата като невролог?
Д-р Иванова: В продължение на към 12 години. И не ми натежа едната работа за сметка на другата.
-Ако можеше още веднъж да избирате специалност щяхте ли отново да се насочите към медицината и неврологията?
Д-р Иванова: Аз доста обичам неврологията. И в този момент да завършвах медицина отново тази компетентност бих избрала. Когато закриха филиала на ВМИ в Пазарджик аз останах да работя в неврологично поделение на Окръжната болница, макар че имах предложение да отида в Пловдив. Преподаването ми липсваше по-късно.
-Кое натежа повече, с цел да останете в Пазарджик?
Д-р Иванова: Може би любовта към фамилията, болничното заведение и град Пазарджик.
-Кои са вашите учители в специалността?
Д-р Иванова: Проф. доктор Стоян Байкушев, който беше и декан на ВМИ-Пловдив в Пазарджик. Той беше извънредно интелигентен човек. Беше достигнал върховете на лечебната активност, на диагностичната, преподавателската и организационната активност. Той беше и художник. Няма да не помни този ден, в който го изпратихме като пратеник на Великото национално заседание.
- Кои са най-трудните ви моменти в работата?
Д-р Иванова: Имало е доста сложни моменти, които и в този момент като си припомням, кожата ми настръхва, сърцето ми се разтуптява. Никога няма да не помни облиците на тези хора. Много ми се желае в болничното заведение да имаме уред за ядрено-магнитен резонанс, с цел да може да имаме ранна диагноза на инсултите, които доста се усилват и се подмладяват.
-Спомняте ли си най-благодарния пациент?
Д-р Иванова: Това беше едно 18-годишно момче. По това време беше състезател. Направи менингит във влака и изпадна в безсъзнание. Беше в кома в продължение на 15 дни. И в навечерието на Великден стана знамение. Момчето излезе от комата и се възвърне изцяло. Този Митко от Сливен няма да го не помни. Беше ни толкоз признателен, че всякога като пътуваше до София, идваше да ни посети в Неврологично поделение.
-Има ли чудеса, които не може да си обясните, на които сте станали очевидец във вашата работа?
Д-р Иванова: Случаят на Митко е едно от чудесата, на които съм станала очевидец. Някои неща съм не запомнила, само че има и такива, които са оставили отпечатък в съзнанието ми и до ден сегашен.
-Продължавате ли да мислите за случаите на ваши пациенти след привършване на работния ден?
Д-р Иванова: Имало е нощи, в които не мога да дремя. Мислила съм дали вярно съм сложила диагнозата, вярно ли е лекуването, което организирам. Има и неспасяеми заболели, които в никакъв случай няма да не помни. Не може да не мислиш за своите пациенти.
-Според вас усилват ли се млади лекари, които желаят да специализират неврология?
Д-р Иванова: Това е доста сложна дисциплинираност, само че лекарите, които желаят да учат неврологията, се усилват. Но това е компетентност с доста характерна терминология. Трябва да си способен, да си в крайник с времето, да наблюдаваш актуалните достижения на науката и да ги прилагаш на негово величество пациента, с цел да има изгода.
-На тези младежи, които в този момент се насочват към медицината какъв съвет бихте дали?
Д-р Иванова: Да четат, да се учат, да са покрай пациентите и да пипат пациентите, а не да ги гледат.
-Има ли заболяване, което би трябвало да ни тормози повече от ковид?
Д-р Иванова: Доказа се, че 3-5% от коронавирусните инфекции стартират с инсулти.
Може би рисковите фактори водят до инсулти. Такива са тютюнопушенето, стресът, хипертонията, диабета. Затова профилактиката на такива болести е доста значима. Фибринолизата е към този момент обикновен способ на лекуване. За спасяването на болните е значимо проучването да се направи в първите 4 часа.
-Как борите напрежението и напрежението?
Д-р Иванова: Единият ми метод е с четенето на книги. Последната книга, която прочетох е „ Глина „ на Виктория Бешлийска. Още ми е в съзнанието този разказ. Също по този начин имам двор, на който сея цветя и зеленчуци и се занимавам с тях. Това ми е за почивка, както и сбирките с другари. Трудно изживях загубата на моя брачен партньор, с който бяхме дружно над 50г.
-Кой съгласно вас е най-големият зложелател на нашето здраве?
Д-р Иванова: Стресът. Аз го слагам преди всичко. И негативизмът. Ако се отърсим от тях ще сме по-здрави. Трябва да мислим по-позитивно. Да имаме вяра на себе си. Да имаме вяра на хората. Макар, че хората са разнообразни. Затова се споделя субект. Всичко е строго самостоятелно.
-Каква е вашата рецепта за положително здраве?
Д-р Иванова: Разумен метод на живот. Аз не пуша и не пия. Позитивен човек съм. Виждам в отсрещния човек хубавото, а не неприятното. Това може би е потребно и за мен самата.
-Какво желаете да си пожелаете?
Д-р Иванова: Обичам неврологията, обичам Неврологично поделение, обичам болничното заведение, обичам пътя, по който ходя, с цел да дойда на работа. Много си обичам сътрудниците, медицинските сестри и санитарите. И по тази причина в навечерието на Коледните празници желая да пожелая на всички да бъдат здрави. Пожелавам на всички работещи в МБАЛ-Пазарджик да са усмихнати, радостни, щастливи и най-много здрави. На себе си преди всичко поисквам здраве и второ да имам сили да не преставам да оказвам помощ на хората.
*Пресцентър на МБАЛ-Пазарджик
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ