Пловдив даде на България първия зъболекар
Д-р Васил Аргазов имал китап за " зъбарско изкуство ". Става основоположник на цяла фамилия от стоматолози, чиито потомци и до през днешния ден практикуват специалността
" Санитарния съветъ, като прегледа документите и свидетелствата на г-на Васила Д. Аргазова родомъ Българинъ от Пловдивъ в Ист. Румелия... и ги откри постоянни според съ т. 5-та алинея 4-та от Публично административ. Санитар. Правилникъ №30, обнародванъ въ Пловдивъ на 11 юний 1880, даде позволение за свободно упражнение на зъбарското изкуство въ Источна Румелия.
Пловдивъ 25 юний 1880
Председателъ: д-ръ Ст. Чомаковъ "
Това четем в позволение №1, издадено от Санитарния съвет на Източна Румелия на доктор Васил Аргазов, което съставлява първият формален документ за зъболекарска дееспособност у нас, споделя за " Марица " доцент доктор Георги Томов, куратор на Музея на медицината към МУ - Пловдив.
Труден е бил пътят на първите зъболекари у нас, добавя доцент Томов. Изправени пред тежката задача да лекуват едно тънещо в незнание население, те трябвало да се борят и против активността на разнообразни самозвани лечители - бербери (бръснари), налбанти (подковачи), знахари. Такава е била картината на зъболечението у нас през цялата османска ера и Освобождението, та чак до първите десетилетия на XX век. Зъболекарските клещи са се изработвали от ковачи и са се предавали от потомство на потомство. Понеже постоянно работили в нехигиенични условия, следвали затруднения като инфекции, фрактури на челюстта, изваждане на здрав зъб и други
В тази ера се появил и работил Васил Аргазов. Роден в Пловдив през 1847 година, няколко години преди Освобождението, той приключва школата за дентисти в Букурещ и се завръща в родния си град, където практикува " зъбарското изкуство " до 1903 година.Тогава във връзка негова молба с №2778 от 2 юли 1885 година " да визитира някои градове в Княжеството ", получава позволение №1218 от Медицинския съвет да упражнява специалността си в Княжеството и се реалокира дефинитивно в София. Като столичен ортодонт той работи до 1913 година, когато умира на 66-годишна възраст.
Д-р В. Аргазов се е употребил с положително име измежду жителите, както и с почитание измежду сътрудниците, което се удостоверява и от събитието, че по време на първия организационен конгрес на Българското одонтологическо сдружението на 20 декември 1905 година е бил определен за негов ръководител.
Друг забавен факт от биографията на доктор Васил Аргазов, е че той става основоположник на цяла зъболекарска фамилия, чиито потомци и до през днешния ден практикуват специалността на своя предходник.
" Санитарния съветъ, като прегледа документите и свидетелствата на г-на Васила Д. Аргазова родомъ Българинъ от Пловдивъ в Ист. Румелия... и ги откри постоянни според съ т. 5-та алинея 4-та от Публично административ. Санитар. Правилникъ №30, обнародванъ въ Пловдивъ на 11 юний 1880, даде позволение за свободно упражнение на зъбарското изкуство въ Источна Румелия.
Пловдивъ 25 юний 1880
Председателъ: д-ръ Ст. Чомаковъ "
Това четем в позволение №1, издадено от Санитарния съвет на Източна Румелия на доктор Васил Аргазов, което съставлява първият формален документ за зъболекарска дееспособност у нас, споделя за " Марица " доцент доктор Георги Томов, куратор на Музея на медицината към МУ - Пловдив.
Труден е бил пътят на първите зъболекари у нас, добавя доцент Томов. Изправени пред тежката задача да лекуват едно тънещо в незнание население, те трябвало да се борят и против активността на разнообразни самозвани лечители - бербери (бръснари), налбанти (подковачи), знахари. Такава е била картината на зъболечението у нас през цялата османска ера и Освобождението, та чак до първите десетилетия на XX век. Зъболекарските клещи са се изработвали от ковачи и са се предавали от потомство на потомство. Понеже постоянно работили в нехигиенични условия, следвали затруднения като инфекции, фрактури на челюстта, изваждане на здрав зъб и други
В тази ера се появил и работил Васил Аргазов. Роден в Пловдив през 1847 година, няколко години преди Освобождението, той приключва школата за дентисти в Букурещ и се завръща в родния си град, където практикува " зъбарското изкуство " до 1903 година.Тогава във връзка негова молба с №2778 от 2 юли 1885 година " да визитира някои градове в Княжеството ", получава позволение №1218 от Медицинския съвет да упражнява специалността си в Княжеството и се реалокира дефинитивно в София. Като столичен ортодонт той работи до 1913 година, когато умира на 66-годишна възраст.
Д-р В. Аргазов се е употребил с положително име измежду жителите, както и с почитание измежду сътрудниците, което се удостоверява и от събитието, че по време на първия организационен конгрес на Българското одонтологическо сдружението на 20 декември 1905 година е бил определен за негов ръководител.
Друг забавен факт от биографията на доктор Васил Аргазов, е че той става основоположник на цяла зъболекарска фамилия, чиито потомци и до през днешния ден практикуват специалността на своя предходник.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ