Д-р Валентин Христов - за работата на СБАЛК по кардиология в Плевен и доброто сърдечно здраве
Д-р Валентин Христов е експерт по инвазивна кардиология. Завършва медицина в МУ Плевен през 2000 година, курс по ЕКГ в УМБАЛ Плевен през 2001 година, специализация по Вътрешни заболявания в Катедра по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ Плевен през 2007 година
Владее британски и немски език.
От 2007 година е част от екипа на СБАЛ по Кардиология Плевен. Той е изпълнителен шеф на болничното заведение. [email protected]
Д-р Христов, краят на годината е време за равносметка. Какво постигнахте?
Така е. Моята равносметка не е единствено за миналата година. Тя е за петнадесетте години от стартирането на болничното заведение, тъй като съм директен очевидец на развиването й. През далечната към този момент 2007 година СБАЛК по кардиология отвори порти. Тя е връстник на моята огромна щерка. Тя се роди в деня, в който подписах трудовия си контракт. Де факто и двете израснаха пред очите ми.
Много или малко са 15 години за една болница?
Важното е какво е реализирано. Исторически СБАЛК Плевен е първата болница от фамилията на Българския Кардиологичен Институт (БКИ). За 15 години изминахме дълъг път.
Какъв беше старта на новата болница?
Беше мъчно. До тогава бяхме работили в лечебни заведения без ангиограф и инвазивна кардиология. Тази здравна активност беше нещо напълно ново и огромно предизвикателство за целия екип. Благодарение на нашите учители от Бърно с доста бързи темпове успяхме да навлезем, усвоявайки присъщите за инвазивната кардиология техники и умения. Доайенът на българската кардиология проф. Младен Григоров ни помагаше и в усвояването на стандартната кардиология. Така всичко вървеше по едно и също време.
Как реагираха плевенчани и сътрудниците Ви от другите лечебни заведения?
До този миг лечебни заведения с ангиографска лаборатория имаше единствено в София, Пловдив и Варна. Нито една в Северна България. Пациентите от областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Враца, Монтана и Видин разчитаха на лечебните заведения в столицата. Затова от време на време се постановяваше да чакат по 6 месеца за коронарография. За модерно лекуване на инфаркт изобщо не можеше да се мисли. В лечебните заведения на тези градове на пациентите с изострен инфаркт на миокарда в най-хубавия случай се правеше фибринолиза (процес, който разтваря кръвни съсиреци и предотвратява образуването на нови). А в по-малките лечебни заведения и това не се правеше. За сътрудниците от другите лечебни заведения беше необичайно цялото това начинание и концепцията за ангиографска лаборатория, работеща 24/7. Имаше и известно съмнение. Първия въпрос, който задаваха беше – кой ще работи? Кой ще прави коронарографиите? Изненадата им беше огромна, когато стана ясно, че ще работят сътрудници от Чехия. Този факт учудваше и самите пациенти.
Защо тъкмо от Чехия?
Чехия е водеща в региона на инвазивната кардиология. Още преди 2007 година беше построила мрежа от центрове с ангиографски зали на цялата територия, с което осигуряваше модерно лекуване на пациентите с ИБС (исхемична болест на сърцето) и най-много на тези с ОМИ (остър миокарден инфаркт). Целта е да се извърши стентиране на запушената артерия в границите на тъй наречените „ Златен час “. Далновидността на управлението беше да се направи същото и у нас. Доказателство, че сме на правилния път, пристигна от статистиката през 2009 година Смъртността от ОМИ в Област Плевен бе намаляла с 30% единствено две години след стартирането на болничното заведение. Другото неповторимо управническо решение бе, че вместо ние да вървим в чужбина, с цел да се образоваме в елитни лечебни заведения, експертите идваха на място при нас в Плевен, където работейки един до друг с нас, ни учеха и предаваха опита си.
Само лекари от Чехия ли образоваха екипите ви?
Не. Чехите бяха главният екип, който работеше и ни обучаваше. От Прага на регулярни визити пристигаше проф. Петр Видимски, който тогава беше вицепрезидент на Европейското кардиологично сдружение. С нас работеше и френският професор Жан-Пиер Басан - президент на Европейското кардиологично сдружение за интервала 2002-2004 година, взел участие в основаването на рекомендациите за модерно лекуване на инфаркта. Италиански кардиолози също работеха на място с нас. Разбира се, не би трябвало да забравяме и българските ни сътрудници. Д-р Стаменка Панчева, която ни „ държеше ръцете “ първоначално. Също по този начин и доцент Симеон Димитров и доктор Фархад Фуладванд, който ни сподели по какъв начин да лекуваме интервенционално болести на периферните съдове. Д-р Петр Блажко от Словакия ни обучаваше да стентираме стеснения на каротидните артерии. Проф. Сотир Марчев вкара в болничното заведение електрокардиостимулацията - слагане на пейсмейкъри.
Непрекъснатият развой на работа и рационализиране наподобява не е спирал през тези 15 години.
Така е. В началото ние работихме и се учихме по едно и също време. Години наред провеждахме научни симпозиуми, семинари и лекции с сътрудници от региона и страната, с цел да ги срещнем с резултатите от активността и новостите в работата ни. Доказахме, че ние можем да бъдем потребни на сътрудниците и всички пациенти. Така с годините спечелихме почитание и доверие.
Сега към този момент не сте сами. Как се чувствате като част от едно огромно семейство?
С огромна усмивка ще Ви отговоря по този начин: ние постоянно ще бъдем „ батко “ на останалите (2 високотехнологични лечебни заведения Сърце и Мозък в Плевен и Бургас, 5 профилирани кардиологични лечебни заведения и 15 медицински центъра). Гордеем се, че сме част от това огромното семейство на БКИ. Работил съм дружно с част от сътрудниците от другите лечебни заведения и макар мащаба продължаваме да имаме другарски връзки и регулярен професионален продан. Съвременната и съвременна Сърце и Мозък в града ни разполага с доста благоприятни условия за диагностика и лекуване и експерти от разнообразни специалности - с изключение на кардиолози, там има невролози, неврохирурзи, сложен онкологичен център, ортопедия и гръдна и съдова хирургия и така нататък Отлично си партнираме с отделението по кардиохирургия. Стремим се да вършим най-хубавото за нашите пациенти и да оправдаем доверието им.
Д-р Христов, какво си пожелавате по случай идните празници?
Пожелавам здраве - на сътрудниците и фамилиите ни и най-много на нашите пациенти. Да съумеем да променим отрицателната наклонност за подмладяване на сърдечносъдовите болести и инфарктите. Да помогнем на хората да превъзмогнат страховете си и да търсят навременна лекарска помощ, тъй като това може да избави живот и предотврати инвалидизация. Да се радваме на доверието на пациентите и уважението на обществото. И не на последно място - наслада, задоволство и благополучие за всички - насочна точка за положителното сърдечносъдово здраве.
Владее британски и немски език.
От 2007 година е част от екипа на СБАЛ по Кардиология Плевен. Той е изпълнителен шеф на болничното заведение. [email protected]
Д-р Христов, краят на годината е време за равносметка. Какво постигнахте?
Така е. Моята равносметка не е единствено за миналата година. Тя е за петнадесетте години от стартирането на болничното заведение, тъй като съм директен очевидец на развиването й. През далечната към този момент 2007 година СБАЛК по кардиология отвори порти. Тя е връстник на моята огромна щерка. Тя се роди в деня, в който подписах трудовия си контракт. Де факто и двете израснаха пред очите ми.
Много или малко са 15 години за една болница?
Важното е какво е реализирано. Исторически СБАЛК Плевен е първата болница от фамилията на Българския Кардиологичен Институт (БКИ). За 15 години изминахме дълъг път.
Какъв беше старта на новата болница?
Беше мъчно. До тогава бяхме работили в лечебни заведения без ангиограф и инвазивна кардиология. Тази здравна активност беше нещо напълно ново и огромно предизвикателство за целия екип. Благодарение на нашите учители от Бърно с доста бързи темпове успяхме да навлезем, усвоявайки присъщите за инвазивната кардиология техники и умения. Доайенът на българската кардиология проф. Младен Григоров ни помагаше и в усвояването на стандартната кардиология. Така всичко вървеше по едно и също време.
Как реагираха плевенчани и сътрудниците Ви от другите лечебни заведения?
До този миг лечебни заведения с ангиографска лаборатория имаше единствено в София, Пловдив и Варна. Нито една в Северна България. Пациентите от областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Враца, Монтана и Видин разчитаха на лечебните заведения в столицата. Затова от време на време се постановяваше да чакат по 6 месеца за коронарография. За модерно лекуване на инфаркт изобщо не можеше да се мисли. В лечебните заведения на тези градове на пациентите с изострен инфаркт на миокарда в най-хубавия случай се правеше фибринолиза (процес, който разтваря кръвни съсиреци и предотвратява образуването на нови). А в по-малките лечебни заведения и това не се правеше. За сътрудниците от другите лечебни заведения беше необичайно цялото това начинание и концепцията за ангиографска лаборатория, работеща 24/7. Имаше и известно съмнение. Първия въпрос, който задаваха беше – кой ще работи? Кой ще прави коронарографиите? Изненадата им беше огромна, когато стана ясно, че ще работят сътрудници от Чехия. Този факт учудваше и самите пациенти.
Защо тъкмо от Чехия?
Чехия е водеща в региона на инвазивната кардиология. Още преди 2007 година беше построила мрежа от центрове с ангиографски зали на цялата територия, с което осигуряваше модерно лекуване на пациентите с ИБС (исхемична болест на сърцето) и най-много на тези с ОМИ (остър миокарден инфаркт). Целта е да се извърши стентиране на запушената артерия в границите на тъй наречените „ Златен час “. Далновидността на управлението беше да се направи същото и у нас. Доказателство, че сме на правилния път, пристигна от статистиката през 2009 година Смъртността от ОМИ в Област Плевен бе намаляла с 30% единствено две години след стартирането на болничното заведение. Другото неповторимо управническо решение бе, че вместо ние да вървим в чужбина, с цел да се образоваме в елитни лечебни заведения, експертите идваха на място при нас в Плевен, където работейки един до друг с нас, ни учеха и предаваха опита си.
Само лекари от Чехия ли образоваха екипите ви?
Не. Чехите бяха главният екип, който работеше и ни обучаваше. От Прага на регулярни визити пристигаше проф. Петр Видимски, който тогава беше вицепрезидент на Европейското кардиологично сдружение. С нас работеше и френският професор Жан-Пиер Басан - президент на Европейското кардиологично сдружение за интервала 2002-2004 година, взел участие в основаването на рекомендациите за модерно лекуване на инфаркта. Италиански кардиолози също работеха на място с нас. Разбира се, не би трябвало да забравяме и българските ни сътрудници. Д-р Стаменка Панчева, която ни „ държеше ръцете “ първоначално. Също по този начин и доцент Симеон Димитров и доктор Фархад Фуладванд, който ни сподели по какъв начин да лекуваме интервенционално болести на периферните съдове. Д-р Петр Блажко от Словакия ни обучаваше да стентираме стеснения на каротидните артерии. Проф. Сотир Марчев вкара в болничното заведение електрокардиостимулацията - слагане на пейсмейкъри.
Непрекъснатият развой на работа и рационализиране наподобява не е спирал през тези 15 години.
Така е. В началото ние работихме и се учихме по едно и също време. Години наред провеждахме научни симпозиуми, семинари и лекции с сътрудници от региона и страната, с цел да ги срещнем с резултатите от активността и новостите в работата ни. Доказахме, че ние можем да бъдем потребни на сътрудниците и всички пациенти. Така с годините спечелихме почитание и доверие.
Сега към този момент не сте сами. Как се чувствате като част от едно огромно семейство?
С огромна усмивка ще Ви отговоря по този начин: ние постоянно ще бъдем „ батко “ на останалите (2 високотехнологични лечебни заведения Сърце и Мозък в Плевен и Бургас, 5 профилирани кардиологични лечебни заведения и 15 медицински центъра). Гордеем се, че сме част от това огромното семейство на БКИ. Работил съм дружно с част от сътрудниците от другите лечебни заведения и макар мащаба продължаваме да имаме другарски връзки и регулярен професионален продан. Съвременната и съвременна Сърце и Мозък в града ни разполага с доста благоприятни условия за диагностика и лекуване и експерти от разнообразни специалности - с изключение на кардиолози, там има невролози, неврохирурзи, сложен онкологичен център, ортопедия и гръдна и съдова хирургия и така нататък Отлично си партнираме с отделението по кардиохирургия. Стремим се да вършим най-хубавото за нашите пациенти и да оправдаем доверието им.
Д-р Христов, какво си пожелавате по случай идните празници?
Пожелавам здраве - на сътрудниците и фамилиите ни и най-много на нашите пациенти. Да съумеем да променим отрицателната наклонност за подмладяване на сърдечносъдовите болести и инфарктите. Да помогнем на хората да превъзмогнат страховете си и да търсят навременна лекарска помощ, тъй като това може да избави живот и предотврати инвалидизация. Да се радваме на доверието на пациентите и уважението на обществото. И не на последно място - наслада, задоволство и благополучие за всички - насочна точка за положителното сърдечносъдово здраве.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ