Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър: Има огромен ръст на хазартните зависимости и употребата на вещества
Д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на Националната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ", в изявление за предаването " Здравето на фокус " на Радио " Фокус "
Често назовават психиатричната помощ у нас " сирачето “ в системата на опазването на здравето или " доведеното дете в фамилията “, само че все едно какви избрания се дават, обстоятелствата потвърждават, че това, което се случва с психологично болните, е проблем на всички. Доказват го и няколко случая от предишния месец: майка посегна на децата си, жена намушка с нож трима нищо неподозиращи жители на улицата, млад мъж се самоуби.
Едва ли е належащо да търсим още доказателства. От години е ясно, че парите за психиатрична помощ не стигат.
Д-р Гълъбова, имате ли изясненост какво планува бюджетът за психологичната помощ за 2025?
Ние нямаме същинска изясненост, в смисъл не знаем съответни цифри, само че сигурно това, което се планува, е извънредно неудовлетворително и то е такова от доста години. Ние в действителност сме " доведено “, " заварено “ или каквото щете дете да ни нарекат на опазването на здравето. Аз постоянно споделям, че ние сме " задният двор “ на опазването на здравето в България. Всички знаем в задния двор какво се прави – поставят се нелицеприятните неща, изхвърлят се, не се почиства постоянно, не се поддържа, тъй като него никой не го вижда. Това е желанието на нашето общество и на нашите институции, които са функционалност на обществото – психологично болните хора да бъдат невидими, да ги няма, те да са някъде затворени, изолирани и да им се дават пари, едвам не умрат, безусловно. Въпрос на оцеляване е.
Това отношение към хората с тежки психологични разстройства е пренесено и върху работещите в тази система. Ние сме низвергнати от системата на опазването на здравето експерти, а настоявам, че работещите в системата са експерти с изключителни качества – психиатри, медицински сестри, младши медицински личен състав, психолози, обществени служащи. Но към нас отношението е такова. Само ще кажа, че от бюджета за опазване на здравето у нас обичайно се отделят сред 2 и 3% за психиатрична помощ, а в страните, към които сме се устремили и принадлежим цивилизационно и географски от хилядолетия, там процентът е най-малко 10 от бюджета за опазване на здравето.
65 лв. прехрана на болен дневно – доколкото знам, това е статуквото все още за психиатрично болен човек. За какво са тези пари – храна или?
Сега ще обясня. В България има четири вида стационари за психиатрична помощ: центрове за психологично здраве – 12 на брой, държавни психиатрични лечебни заведения, които също са 12 на брой, и психиатрични отделения, които са някъде към 16-17 в многопрофилните лечебни заведения и академични клиники. От тези четири вида лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ само и единствено държавните психиатрични лечебни заведения са на така наречен " исторически бюджет “. Това е методът на финансиране до 2000 година, преди влизане на здравното обезпечаване в действие.
Останалите три типа лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ се финансират по методиката и получават по 65 лв. дневно за минал болен. Вътре се включва всичко – и храна, и ток, и консумативи. Всички пари за психиатрията, за стационарната психиатрия, идват само и единствено от държавния бюджет. Психиатрията няма клинични пътеки. Касата има бюджет от 9,5 милиарда, само че за нас няма 1 стотинка. И здравно обезпечените ни пациенти, аз настоявам, че това са по-голямата част, защото хората с психологични разстройства всеобщо са инвалидизирани по болест, те не могат да употребяват своите здравноосигурителни права за лекуване на главното си заболяване, тъй като психиатрията няма клинични пътеки.
Откъде идва финансирането? От Министерството на здравеопазването?
Да, от Министерството на здравеопазването, което е примитивен разпоредник с бюджетен заем. И към нас, държавните психиатрични лечебни заведения, които сме най-мизерните психиатрични стационари, спрямо другите сме още по-мизерни, ние сме вторични разпоредители с бюджетен заем. И тъй като при нас в действителност мизерията е чутовна – и като отношение, и като заплати, и като материално-битови условия, и като пациенти, които биват настанявани… Единствено и единствено в тези 12 държавни психиатрични лечебни заведения се настаняват пациенти с тежки обществени проблеми. В сегашния миг в държавните психиатрични лечебни заведения на страната живеят към 250-300 психологично заболели хора. Социалните пациенти се настаняват само и единствено при нас. Единствено и единствено при нас се настаняват пациентите по Член 89 от Наказателния кодекс – това са психологично заболели хора, направили тежки противоправни действия, на процедура те остават до живот в лечебните заведения.
Повече пари или нов модел на финансиране би решил проблемите в психиатричната помощ?
Нов модел на финансиране, изрично нов модел на финансиране и несъмнено, съучастничество на страната през бюджета с доста повече пари. Но преди да пристигна всичко това, би трябвало да има осъзнаване в обществото и в институциите, които отново споделям, са функционалност на нашето общество. Трябва да има осъзнаване какъв брой е значимо психологичното здраве, какъв брой е значимо психологично болните хора да бъдат лекувани съответно, да бъдат интегрирани в обществото и да бъдат защитавани от недоброжелатели. Както и обществото да бъде защитавано от тях, когато има потребност, когато положението се утежни, и с държанието си, водено само и единствено от болестни претекстове, те биха могли да станат рискови за близките.
Когато има тежък случай, както изброихме при започване на диалога ни, единствено тогава обществото се концентрира върху активността на психиатричните лечебни заведения. Един от проблемите, за които се загатва, е неналичието на задоволително места. Достатъчно места ли няма в психиатричните лечебни заведения или задоволително фрагменти?
Места има. Винаги съм го твърдяла и не преставам да настоявам, че места има. Ако от 12-те лечебни заведения бъдат изведени живеещите пациенти, това са 300 места. Това е една цяла нова болница. Разбира се, лечебните заведения не би трябвало да наподобяват в този отблъскващ тип, в който наподобяват - тези мизерни бараки, някогашни здания, някогашни хранилища и така нататък
На второ място, в случай че се усъвършенства извънболничната грижа, каквато на процедура няма, с изключение на медикаментите, които са на международно равнище – всичко най-хубаво, измислено в света за лекуване на тези заболявания е налично на нас и гратис за пациентите, ние нямаме друго.
От така наречен биопсихосоциален модел, ние осигуряваме единствено биологичната съставния елемент, т.е. тази от медикаментите. Нито има психосоциална рехабилитация, нито има дневните центрове, които би трябвало да са по един във всяка община. В България има 269 общини, в случай че не се неистина. В София са 24, центровете са 2, с по 30 места. Нито има обвързване работодателите да наемат хора с психологични болести за работа, която биха могли те да свършат, за която биха могли да бъдат наети. На процедура, излизайки от болничното заведение, нашите заболели са оставени сами на себе си и на техните близки, до момента в който и колкото могат да устоят. Лекарите, психиатрите, които правят всякаква работа – и психическа, и обществена, и изписват лекарства, и вършат опити за управление, за поддържане на непосредствен контакт с пациента и фамилията, само че това не е по силите на самичък човек. Системата за извънболнична грижа я няма, заради което пациентите постоянно се утежняват. След изписването, в границите на 3, 4, 5 месеца или една година, да речем, одобряват лекарства. След това ги стопират по най-различни аргументи, в това число и главно поради това, че нямат схващане за болест. Това са единствените заболявания в човешката патология, при които човек няма схващане, че е болен. Спират медикаментите и се стига още веднъж до хоспитализация.
Тъй като липсва извънболничната грижа, се оказва, че пациентите би трябвало да бъдат приети в болница по-често и респективно се оказва, че няма места. И да, идващият голям проблем е неналичието на фрагменти. Но по какъв начин да ги задържим тези фрагменти, откакто в една държавна психиатрична болница – споделям за нашата болница, шеф на поделение с 47 години трудов стаж, от които 43 по специалността, той е мъж на 70 години, получава чисти 3100 лв.. Срамно е да се каже.
Предложенията за възнаграждение на един готвач през този сезон по Черноморието е към 5000 лв..
Ами да, да. И след това питаме за какво няма млади лекари. В обществената мрежа постоянно ми излизат медицински уеб сайтове за наемане на работа, в последно време виждам уебсайт, който наема психиатри с никакъв или най-малък стаж за Щутгард, Германия със стартова заплата от 6000 евро. Нашите медицински сестри, най-младата е на 53 години, получават чисти 1900 лв..
Какви са главните претенции, които поставяте на митинга?
Да, в понеделник, вторник и сряда ще проведем митинг, спазвайки категорично закона, т.е. без спиране на работа. Всички, които ще вземат участие, са си пуснали отпуска или са в свободен ден. Исканията ни са за 50-процентно нарастване на заплатите, за включването ни във второкласен труд и за годишно индексиране на заплащането на труда.
Готови сме да стигнем и до дъно. Готови сме да заявим пред министъра на опазването на здравето, в случай че не бъдем чути, предпочитание за оставка на всички работещи в 12-те държавни психиатрични лечебни заведения. 2400 кревати ще останат без обслужване, само че ние не можем да продължим да работим по този метод.
В нашето поделение за мъже с остри психози – това са най-тежко болните мъже, с психомоторни възбуди, с доста тежки психози, в момента… какъв миг – това е от няколко месеца към този момент, имаме незаети 6 щата за санитари. В момента имаме 5 санитари, от които четирима са мъже, една жена. Как се прави 24-часов график с 5 индивида? На дежурство остава една сестра и един санитар на 30 тежко заболели мъже. Аз няма да позволи при никакви условия човек от личния състав да пострада от нахлуване на психологично болен човек. За мен заглавието, че " Психично болен е нападнал човек на улицата “, е по-приемливо от заглавието " Психично болен умъртви сестра в отделението “. Това е безсрамие. Това е същинско безсрамие и безхаберие на институциите!
Към кого адресирате настояванията си?
Към Министерство на здравеопазването, тъй като то е институцията, то е нашата шапка, то е първичният разпоредник с бюджетен заем. То е институцията, която би трябвало да сложи настояването пред министъра на финансите.
На фона на политическите събития, които се случват през последните години, министърът на опазването на здравето се оказва за прекомерно малко на този пост и даже да се стигне до някаква конкретика в диалозите, след къс интервал от време се оказва, че той към този момент не е министър, и всичко стартира изначало, споделят ваши сътрудници.
Това е едно отлично опрощение за ръководещите, които и да са те, да не си правят работата. Ние нямаме никаква виновност, че те не могат да се схванат. Да, както те непрестанно се сменят и така нататък, по този начин депутатските заплати се подвигнаха с 800 лв., нали? Там има резистентност, която не е присъща за нито един различен държавен бранш в България. Много необичайно – за какво там има резистентност, за какво там може? Ама няма какво да ревем, че няма медицински сестри и няма лекари. Ние сме в положение на свободно рухване. И всеки има чудесното опрощение, че е за малко и някой му пречи, и така нататък, и т.н.
Може би би трябвало всички лекари в България заедно да си подадем оставките, а не да ми пращат от Министерството инструкции по какъв начин трябвало при всяко нахлуване над медицински личен състав да алармирам. Значи ние сме сложени в условия, в случай че пуснем пациента на открито, както съм разпоредила на личния състав, стане ли някакъв проблем в отделението, да се отваря вратата и да излиза на открито. И ще бъде – за какво съм го пуснала, а в случай че не го пуснем, да стане различен случай с личния състав. Ама, за какво някой би трябвало да си затвори къщата, тъй като различен не желае да си гледа работата и различен, който е овластен?
Ами, да се натовари Министерският съвет на един рейс и да обиколи 12 психиатрични лечебни заведения, и да кажат дали тези порутени бараки са лечебни заведения.
Щели сме да вкарваме еврото, имали сме европейски атлантически полезности. Не, нямаме, откакто сме оставили психологично болните хора и работещите с тях в тази бедност. ХХІ век мина, мина към този момент четвърт век и ние си приказваме какво ще вършим. Не, ние нищо няма да вършим. Да ги закрием 12-те психиатрични лечебни заведения, да се знае, че ги няма, и да не тежат на никого.
България от години е обект на рецензии от страна на разнообразни организации във връзка с правата на психологично болните у нас, само че явно, че това не се чува и тази рецензия не дава никакъв резултат.
Има ли по-голяма неустойчивост в душeвността на българина през последните години? Имате ли такова усещане, наблюдаване?
Да, несъмнено, че има. Слава богу, покачването на психологичните разстройства не е в областта на тежките психологични разстройства. Ние ги разделяме на тежки и чести. Тежките са психозите. Там няма покачване. Това са биологично детерминирани болести, които в незначителна степен се въздействат от околната среда и стресогенните фактори в нея.
Но при непсихотичните психологични разстройства – преди се назоваха " неврози “, несъмнено има растеж в психопатиите – в този момент се назовават " личностни разстройства “. Затворите са цялостни с психопати. Психопатите са хора, които не се преценяват с писани и неписани правила на държание. Психопатите са тези, които вадят револвер за паркомясто, които засичат по улицата, които крещят и бият с мотив и без мотив. Това са психопатите. Та, несъмнено там има растеж и по мое надълбоко разбиране, подготвена съм да защитя с доста съществени причини своята теза, че нашето общество се психопатизира. Виждаме какво става в Народното събрание, виждаме по какъв начин си приказват институциите, виждаме до какво дъно е докарано междуинституционалното другарство. Това е психопатно държание на нарциси, един превъзходен букет от красивите цветя нарциси. Само че събрани в залата на Народното събрание, никак не са красиви. Та, има растеж на психопатиите и растеж на непсихотичните психологични разстройства, несъмнено. Това е проблем на националната сигурност – има голям растеж в използването на субстанции, голям. Говоря за алкохол, опиати – леки, тежки, всевъзможни, и несъмнено, тук поставям и хазарта. Ние сме едно разпадащо се общество в това отношение.
Повече пациенти, по-малко пари – по този начин излизат сметките най-после.
Да, тъкмо по този начин излизат. И по-лошо отношение към цялата тази група от пациенти и работещи експерти. И по тази причина експертите стават все по-малко и до 5 години, въобще не са 10, а до 5 години ситуацията към този момент ще е пагубно. Сега сме в положение на свободно рухване, само че още не сме се блъснали в дъното на пропастта. До 5 години ще се ударим.
Росица АНГЕЛОВА
Често назовават психиатричната помощ у нас " сирачето “ в системата на опазването на здравето или " доведеното дете в фамилията “, само че все едно какви избрания се дават, обстоятелствата потвърждават, че това, което се случва с психологично болните, е проблем на всички. Доказват го и няколко случая от предишния месец: майка посегна на децата си, жена намушка с нож трима нищо неподозиращи жители на улицата, млад мъж се самоуби.
Едва ли е належащо да търсим още доказателства. От години е ясно, че парите за психиатрична помощ не стигат.
Д-р Гълъбова, имате ли изясненост какво планува бюджетът за психологичната помощ за 2025?
Ние нямаме същинска изясненост, в смисъл не знаем съответни цифри, само че сигурно това, което се планува, е извънредно неудовлетворително и то е такова от доста години. Ние в действителност сме " доведено “, " заварено “ или каквото щете дете да ни нарекат на опазването на здравето. Аз постоянно споделям, че ние сме " задният двор “ на опазването на здравето в България. Всички знаем в задния двор какво се прави – поставят се нелицеприятните неща, изхвърлят се, не се почиства постоянно, не се поддържа, тъй като него никой не го вижда. Това е желанието на нашето общество и на нашите институции, които са функционалност на обществото – психологично болните хора да бъдат невидими, да ги няма, те да са някъде затворени, изолирани и да им се дават пари, едвам не умрат, безусловно. Въпрос на оцеляване е.
Това отношение към хората с тежки психологични разстройства е пренесено и върху работещите в тази система. Ние сме низвергнати от системата на опазването на здравето експерти, а настоявам, че работещите в системата са експерти с изключителни качества – психиатри, медицински сестри, младши медицински личен състав, психолози, обществени служащи. Но към нас отношението е такова. Само ще кажа, че от бюджета за опазване на здравето у нас обичайно се отделят сред 2 и 3% за психиатрична помощ, а в страните, към които сме се устремили и принадлежим цивилизационно и географски от хилядолетия, там процентът е най-малко 10 от бюджета за опазване на здравето.
65 лв. прехрана на болен дневно – доколкото знам, това е статуквото все още за психиатрично болен човек. За какво са тези пари – храна или?
Сега ще обясня. В България има четири вида стационари за психиатрична помощ: центрове за психологично здраве – 12 на брой, държавни психиатрични лечебни заведения, които също са 12 на брой, и психиатрични отделения, които са някъде към 16-17 в многопрофилните лечебни заведения и академични клиники. От тези четири вида лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ само и единствено държавните психиатрични лечебни заведения са на така наречен " исторически бюджет “. Това е методът на финансиране до 2000 година, преди влизане на здравното обезпечаване в действие.
Останалите три типа лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ се финансират по методиката и получават по 65 лв. дневно за минал болен. Вътре се включва всичко – и храна, и ток, и консумативи. Всички пари за психиатрията, за стационарната психиатрия, идват само и единствено от държавния бюджет. Психиатрията няма клинични пътеки. Касата има бюджет от 9,5 милиарда, само че за нас няма 1 стотинка. И здравно обезпечените ни пациенти, аз настоявам, че това са по-голямата част, защото хората с психологични разстройства всеобщо са инвалидизирани по болест, те не могат да употребяват своите здравноосигурителни права за лекуване на главното си заболяване, тъй като психиатрията няма клинични пътеки.
Откъде идва финансирането? От Министерството на здравеопазването?
Да, от Министерството на здравеопазването, което е примитивен разпоредник с бюджетен заем. И към нас, държавните психиатрични лечебни заведения, които сме най-мизерните психиатрични стационари, спрямо другите сме още по-мизерни, ние сме вторични разпоредители с бюджетен заем. И тъй като при нас в действителност мизерията е чутовна – и като отношение, и като заплати, и като материално-битови условия, и като пациенти, които биват настанявани… Единствено и единствено в тези 12 държавни психиатрични лечебни заведения се настаняват пациенти с тежки обществени проблеми. В сегашния миг в държавните психиатрични лечебни заведения на страната живеят към 250-300 психологично заболели хора. Социалните пациенти се настаняват само и единствено при нас. Единствено и единствено при нас се настаняват пациентите по Член 89 от Наказателния кодекс – това са психологично заболели хора, направили тежки противоправни действия, на процедура те остават до живот в лечебните заведения.
Повече пари или нов модел на финансиране би решил проблемите в психиатричната помощ?
Нов модел на финансиране, изрично нов модел на финансиране и несъмнено, съучастничество на страната през бюджета с доста повече пари. Но преди да пристигна всичко това, би трябвало да има осъзнаване в обществото и в институциите, които отново споделям, са функционалност на нашето общество. Трябва да има осъзнаване какъв брой е значимо психологичното здраве, какъв брой е значимо психологично болните хора да бъдат лекувани съответно, да бъдат интегрирани в обществото и да бъдат защитавани от недоброжелатели. Както и обществото да бъде защитавано от тях, когато има потребност, когато положението се утежни, и с държанието си, водено само и единствено от болестни претекстове, те биха могли да станат рискови за близките.
Когато има тежък случай, както изброихме при започване на диалога ни, единствено тогава обществото се концентрира върху активността на психиатричните лечебни заведения. Един от проблемите, за които се загатва, е неналичието на задоволително места. Достатъчно места ли няма в психиатричните лечебни заведения или задоволително фрагменти?
Места има. Винаги съм го твърдяла и не преставам да настоявам, че места има. Ако от 12-те лечебни заведения бъдат изведени живеещите пациенти, това са 300 места. Това е една цяла нова болница. Разбира се, лечебните заведения не би трябвало да наподобяват в този отблъскващ тип, в който наподобяват - тези мизерни бараки, някогашни здания, някогашни хранилища и така нататък
На второ място, в случай че се усъвършенства извънболничната грижа, каквато на процедура няма, с изключение на медикаментите, които са на международно равнище – всичко най-хубаво, измислено в света за лекуване на тези заболявания е налично на нас и гратис за пациентите, ние нямаме друго.
От така наречен биопсихосоциален модел, ние осигуряваме единствено биологичната съставния елемент, т.е. тази от медикаментите. Нито има психосоциална рехабилитация, нито има дневните центрове, които би трябвало да са по един във всяка община. В България има 269 общини, в случай че не се неистина. В София са 24, центровете са 2, с по 30 места. Нито има обвързване работодателите да наемат хора с психологични болести за работа, която биха могли те да свършат, за която биха могли да бъдат наети. На процедура, излизайки от болничното заведение, нашите заболели са оставени сами на себе си и на техните близки, до момента в който и колкото могат да устоят. Лекарите, психиатрите, които правят всякаква работа – и психическа, и обществена, и изписват лекарства, и вършат опити за управление, за поддържане на непосредствен контакт с пациента и фамилията, само че това не е по силите на самичък човек. Системата за извънболнична грижа я няма, заради което пациентите постоянно се утежняват. След изписването, в границите на 3, 4, 5 месеца или една година, да речем, одобряват лекарства. След това ги стопират по най-различни аргументи, в това число и главно поради това, че нямат схващане за болест. Това са единствените заболявания в човешката патология, при които човек няма схващане, че е болен. Спират медикаментите и се стига още веднъж до хоспитализация.
Тъй като липсва извънболничната грижа, се оказва, че пациентите би трябвало да бъдат приети в болница по-често и респективно се оказва, че няма места. И да, идващият голям проблем е неналичието на фрагменти. Но по какъв начин да ги задържим тези фрагменти, откакто в една държавна психиатрична болница – споделям за нашата болница, шеф на поделение с 47 години трудов стаж, от които 43 по специалността, той е мъж на 70 години, получава чисти 3100 лв.. Срамно е да се каже.
Предложенията за възнаграждение на един готвач през този сезон по Черноморието е към 5000 лв..
Ами да, да. И след това питаме за какво няма млади лекари. В обществената мрежа постоянно ми излизат медицински уеб сайтове за наемане на работа, в последно време виждам уебсайт, който наема психиатри с никакъв или най-малък стаж за Щутгард, Германия със стартова заплата от 6000 евро. Нашите медицински сестри, най-младата е на 53 години, получават чисти 1900 лв..
Какви са главните претенции, които поставяте на митинга?
Да, в понеделник, вторник и сряда ще проведем митинг, спазвайки категорично закона, т.е. без спиране на работа. Всички, които ще вземат участие, са си пуснали отпуска или са в свободен ден. Исканията ни са за 50-процентно нарастване на заплатите, за включването ни във второкласен труд и за годишно индексиране на заплащането на труда.
Готови сме да стигнем и до дъно. Готови сме да заявим пред министъра на опазването на здравето, в случай че не бъдем чути, предпочитание за оставка на всички работещи в 12-те държавни психиатрични лечебни заведения. 2400 кревати ще останат без обслужване, само че ние не можем да продължим да работим по този метод.
В нашето поделение за мъже с остри психози – това са най-тежко болните мъже, с психомоторни възбуди, с доста тежки психози, в момента… какъв миг – това е от няколко месеца към този момент, имаме незаети 6 щата за санитари. В момента имаме 5 санитари, от които четирима са мъже, една жена. Как се прави 24-часов график с 5 индивида? На дежурство остава една сестра и един санитар на 30 тежко заболели мъже. Аз няма да позволи при никакви условия човек от личния състав да пострада от нахлуване на психологично болен човек. За мен заглавието, че " Психично болен е нападнал човек на улицата “, е по-приемливо от заглавието " Психично болен умъртви сестра в отделението “. Това е безсрамие. Това е същинско безсрамие и безхаберие на институциите!
Към кого адресирате настояванията си?
Към Министерство на здравеопазването, тъй като то е институцията, то е нашата шапка, то е първичният разпоредник с бюджетен заем. То е институцията, която би трябвало да сложи настояването пред министъра на финансите.
На фона на политическите събития, които се случват през последните години, министърът на опазването на здравето се оказва за прекомерно малко на този пост и даже да се стигне до някаква конкретика в диалозите, след къс интервал от време се оказва, че той към този момент не е министър, и всичко стартира изначало, споделят ваши сътрудници.
Това е едно отлично опрощение за ръководещите, които и да са те, да не си правят работата. Ние нямаме никаква виновност, че те не могат да се схванат. Да, както те непрестанно се сменят и така нататък, по този начин депутатските заплати се подвигнаха с 800 лв., нали? Там има резистентност, която не е присъща за нито един различен държавен бранш в България. Много необичайно – за какво там има резистентност, за какво там може? Ама няма какво да ревем, че няма медицински сестри и няма лекари. Ние сме в положение на свободно рухване. И всеки има чудесното опрощение, че е за малко и някой му пречи, и така нататък, и т.н.
Може би би трябвало всички лекари в България заедно да си подадем оставките, а не да ми пращат от Министерството инструкции по какъв начин трябвало при всяко нахлуване над медицински личен състав да алармирам. Значи ние сме сложени в условия, в случай че пуснем пациента на открито, както съм разпоредила на личния състав, стане ли някакъв проблем в отделението, да се отваря вратата и да излиза на открито. И ще бъде – за какво съм го пуснала, а в случай че не го пуснем, да стане различен случай с личния състав. Ама, за какво някой би трябвало да си затвори къщата, тъй като различен не желае да си гледа работата и различен, който е овластен?
Ами, да се натовари Министерският съвет на един рейс и да обиколи 12 психиатрични лечебни заведения, и да кажат дали тези порутени бараки са лечебни заведения.
Щели сме да вкарваме еврото, имали сме европейски атлантически полезности. Не, нямаме, откакто сме оставили психологично болните хора и работещите с тях в тази бедност. ХХІ век мина, мина към този момент четвърт век и ние си приказваме какво ще вършим. Не, ние нищо няма да вършим. Да ги закрием 12-те психиатрични лечебни заведения, да се знае, че ги няма, и да не тежат на никого.
България от години е обект на рецензии от страна на разнообразни организации във връзка с правата на психологично болните у нас, само че явно, че това не се чува и тази рецензия не дава никакъв резултат.
Има ли по-голяма неустойчивост в душeвността на българина през последните години? Имате ли такова усещане, наблюдаване?
Да, несъмнено, че има. Слава богу, покачването на психологичните разстройства не е в областта на тежките психологични разстройства. Ние ги разделяме на тежки и чести. Тежките са психозите. Там няма покачване. Това са биологично детерминирани болести, които в незначителна степен се въздействат от околната среда и стресогенните фактори в нея.
Но при непсихотичните психологични разстройства – преди се назоваха " неврози “, несъмнено има растеж в психопатиите – в този момент се назовават " личностни разстройства “. Затворите са цялостни с психопати. Психопатите са хора, които не се преценяват с писани и неписани правила на държание. Психопатите са тези, които вадят револвер за паркомясто, които засичат по улицата, които крещят и бият с мотив и без мотив. Това са психопатите. Та, несъмнено там има растеж и по мое надълбоко разбиране, подготвена съм да защитя с доста съществени причини своята теза, че нашето общество се психопатизира. Виждаме какво става в Народното събрание, виждаме по какъв начин си приказват институциите, виждаме до какво дъно е докарано междуинституционалното другарство. Това е психопатно държание на нарциси, един превъзходен букет от красивите цветя нарциси. Само че събрани в залата на Народното събрание, никак не са красиви. Та, има растеж на психопатиите и растеж на непсихотичните психологични разстройства, несъмнено. Това е проблем на националната сигурност – има голям растеж в използването на субстанции, голям. Говоря за алкохол, опиати – леки, тежки, всевъзможни, и несъмнено, тук поставям и хазарта. Ние сме едно разпадащо се общество в това отношение.
Повече пациенти, по-малко пари – по този начин излизат сметките най-после.
Да, тъкмо по този начин излизат. И по-лошо отношение към цялата тази група от пациенти и работещи експерти. И по тази причина експертите стават все по-малко и до 5 години, въобще не са 10, а до 5 години ситуацията към този момент ще е пагубно. Сега сме в положение на свободно рухване, само че още не сме се блъснали в дъното на пропастта. До 5 години ще се ударим.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ