Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница Св. Иван

Д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ", в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "

Живеем в свят на материалното, свят на изобилието и опциите. Колкото сме свободни, толкоз сме и подвластни от разнообразни неща. Защо все по-често изчезват младежи – изгубени, търсещи себе си, отвлечени? Гост в ефира ни е доктор Цветеслава Гълъбова – шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Защо съгласно вас се случва това, за какво все по-често изчезват младежи у нас?  

Знаете ли, отговорът на този въпрос е доста сложен и с цел да бъде правилен, би трябвало да имаме информация за всеки съответен случай. Не можем да създадем резюме и да кажем: изчезват поради това. При всеки съответен случай аргументите са разнообразни, само че общото е, че те се случват в една обществено-политическа среда на неустановеност, неустойчивост, на растяща инфлация, компликации за хората да оцеляват. И несъмнено, всичко това води до повишение на риска от сходни произшествия. В някои случаи става дума просто за нещастно стичане на условия, в други случаи приказваме за престъпен миг в изгубването, в трети, както беше казусът със Сашко, се видя нещо, което всички знаем, че липсва системата от грижи за хората в неравностойно състояние, изключително с ментални проблеми. Тази система, която да подкрепя околните в грижите им за болния човек. В други случаи става дума за хора, развили психологично положение, непотърсили в точния момент помощ по най-различни аргументи, в това число и заради стигмата върху психологичната болест. В трети, както беше с девойките от спешния център във Варна, аргументите са от друго естествено. Там пък би трябвало да се рови в това за какво деца живеят в спешен център. Така че отговорът на този въпрос, той е доста значим. За мое голямо страдание, най-малко аз не виждам да се работи задълбочено по всеки един случай в посока на разбор за какво се случва. Защото ние се радваме когато казусът завърши с благополучен край и индивидът бива открит жив и здрав, в другия случай тъжим обществено известно време, по-късно тъгата си остава за околните, само че неналичието на разбор на тези случаи води до това щото не минимизира рискът от това те да се случват още веднъж.  

Казахте тъжим обществено. А смятате ли, че в последно време се дава много повече публичност на тези проблеми обаче? Сякаш преди този момент не бяха толкоз известни сходни случаи, или може би на мен по този начин ми се коства, не знам. Но смятате ли, че от ден на ден публичност се дава на тези проблеми? Може би и ние, медиите, способстваме за това информацията да доближи в действителност до повече хора. Но какво е вашето виждане?  



Моето мнение е същото като вашето, че се дава повече гласност. Ето, дори ние не знаем, че сме по-информирани, тъй като се дава повече гласност или тъй като тези случаи са повече. И да, медиите дават публичност и се вижда, че точно тази публичност оказва помощ в доста от случаите да се откри индивида, хората се засилват. Вижда се, че българите въобще не сме някакви зли, неприятни същества, както някои обичат да ни нарочват. Ние сме съпричастни хора, имаме възприятието за емпатия. Виждаме какви големи маси от хора се включват в издирването на изчезналите хора, и несъмнено медиите, в това число и обществените медии доста оказват помощ в това отношение. Друг е въпросът дали медиите по верния метод показват информацията, дали нямат прекалено много роля в персоналните нещастия на хората. Разбирам, че би трябвало да сме осведомени, само че отново споделям: не е наша работа да бъдем осведомени за аргументите да се случи това нещо. Защото ние не можем да променим обстоятелствата, работа е на съответните институции да създадат тези разбори и да създадат нужното това да не се случва.  

Д-р Гълъбова, казахте, че са нужни разбори. Какви разбори и кой, кой да се заеме с тях?  

Това би трябвало да се прави, несъмнено, от Министерство на вътрешните работи с всичките негови структури – там има Институт по криминология, Институт по логика на психиката, би трябвало да се занимават и аналитични групи в Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, Социално министерство. Много са структурите, които би трябвало да се занимават, аз не мога да ги изброя. Сега до момента в който течеше музиката си помислих дали пък не се вършат, само че в случай че се вършат, за какво ние не виждаме резултатите от това?  

Вие работите с доста хора. Кои съгласно вас са главните проблеми през днешния ден на младото потомство?  



Наистина работя с доста хора. За страдание все по-често пациентите са ми младежи, които нямат същински психологични болести, за благополучие, само че имат едно погрешно личностово развиване, имат проблеми с вграждането в социума и имат доста ниска толерантност към правила и спазването на тези правила. Имат проблем с разбирането, че е въпрос на доста последователен труд за постигането на триумфите, желаят всичко да се случи тук, незабавно, в този момент, да получат удоволствените преживявания незабавно. Имам чувството, че доста младежи имат взаимозависимост от удоволствените преживявания.

Ще си разреша това резюме - това е едно потомство от хедонисти, които се интересуват единствено и само от това, и желаят да го получат непременно. Прави ми усещане, че огромна част от младежите не четат книги, не приказваме дали са на книжен притежател или електронен формат, не вършат разлика сред познание и осведоменост, нямат разбирането, че знанието се добива интензивно с доста твърдоглав труд. А това, което те получават от мрежете и ровенето в интернет, това е осведоменост. И доста постоянно те се дават в това море от информация без да могат да стигнат до дълбокото познание, не могат да вършат причинно-следствени връзки, липсва аналитичност. Много в последно време, в последните години се приказва за позитивното мислене, единствено че както сполучливо го назова съгласно мен сътрудника психиатър Николай Михайлов, това е метафизика за домакини – те желаят да мислят положително, и до каква степен ще стигнат в позитивното мислене без деяние?

Прави ми усещане, че доста младежи са тотално аполитични, това апропо и при много възрастни го има, споделят: " Мен политиката не ме интересува, аз се интересувам от моите си неща, от нещо друго “. На пръв взор обществените мрежи дават подправеното чувство на голям брой в другарството – ти си ужким с доста хора, само че в действителност си извънредно уединен и отчужден.  

Изключително огромен проблем е това, поддържам ви. Благодаря ви за този диалог.