Д-р Тинка Троева: Получих подкрепа от цял свят след уволнението от Фонда за лечение на деца
Д-р Тинка Троева бе отстранена от поста на шеф на Фонда за лекуване на деца по-рано този месец с претекста, че е допускала систематични нарушавания и е изпратила за трансплантация в Германия дете, което можело да бъде лекувано у нас. Потърсихме доктор Троева да коментара своята позиция за тези събития и положението на фонда, разтърсванията в който тревожат родителите на чакащите лекуване деца.
- Д-р Троева, по какъв начин приемате причините на Министерството на здравеопазването за Вашето премахване от Фонда за лекуване на деца?
- Не ги одобрявам. Никак. Действала съм съгласно пълномощията си. Директорът на Фонда не взема решения еднолично, а съгласно мнението на Обществения съвет. Значи ли това, че обвиняванията не са към мен, а към цялата администрация? Служителите във Фонда работиха доста и изключително, през събота и неделя също, с цел да преодолеем забавянето при старите случаи на чакащите деца.
Между другото, необичайно е, че съм упрекната, че не съблюдавам разпоредбите. А преди този момент бях упрекната, че ги съблюдавам.
- От кого? По какъв мотив?
- По мотив това, че не заплащаме медицински произведения към лечебни заведения, които нямат контракт по Закона за публичните поръчки (ЗОП). Частните лечебни заведения нямат такива. Но такива са разпоредбите за работа на фонда.
За систематични нарушавания, за каквито приказва Министерство на здравеопазването, би трябвало систематични инспекции. А на мен не са ми правили нито една. Как са открити тогава? Никой не може да ме убеди в обективността на инспекции, почнали след и във връзка уволнението ми.
Чудя се по какъв начин министър на опазването на здравето може да излезе по национална телевизия и да каже нещо сходно? Още след назначението му заявих в неговия секретариат, че искам да се срещнем и да обсъдим обстановката във Фонда. Това не се случи. След седмици очакване бях призната от двамата отраслови заместник-министри. Срещата повече приличаше на разпит - не говорихме за главните проблеми, а за въпросните медицински произведения. Приоритет наподобява им е тъкмо това. Сега бързането е да се внесе тази смяна: децата, избрали частно заведение за лекуване, да могат също да получат финансиране от Фонда, което фактически следва да бъде регламентирано. Проблем обаче в този момент се явява оповестяването на социална поръчка за медицинските произведения. За да бъдат платени, би трябвало социална поръчка. Частните лечебни заведения не афишират такива поръчки, не са длъжни по закон. Но в случай че имат предпочитание, никой не им не разрешават и да създадат. Затова се предлага поръчката да я прави фондът.
Аз персонално възразих против по този начин готвените промени, тъй като е прекомерно неуместно фондът да прави тези публични поръчки, неговата задача е друга. Нашето предложение бе да има централизиран търг от Министерство на здравеопазването, както за медикаментите. Много е просто.
- Оставихте ли нещо незавършено?
- Още първия месец видях, че доста неща би трябвало да се трансформират. Там се работи случай по случай, няма ясна система. Подготвих идея за промени и при втората ми среща с отрасловия зам.-министър изложих част от нея и той кардинално я утвърди. Предложих на един идващ стадий да посетим лечебни заведения в чужбина, в които постоянно изпращаме пациенти, с цел да обсъдим опциите за подписване на рамкови контракти по отношение на настаняването на нашите деца и техните придружители. Да проведем срещи с представители на посолствата у нас за приемане на информация и включване в нашия указател на клиниките, които в които могат да се лекуват децата с най-тежките болести.
Тъкмо започнахме да си подреждаме къщата. Преди мен пък бе освободен един ужасно ерудиран професор - Владимир Пилософ. Работих с сътрудниците си от 6 сутринта до 11 вечерта. Всички работеха за децата. Страшно доста си обичам работата и скърбя, че не съумях да я доведа докарай.
Но най-тъжна съм, че като мотив за уволнението ми бе бележит случай с лекуването на болно дете. Това е несъвместимо с здравната нравственос! Пратих отчета си за случая до министъра на 25 август и не получих несъгласие по нито една точка в него. Формулярът, нужен за удостоверение на разноските за лекуването на бебето, ни беше върнат чак на 8-ми септември. От Министерство на здравеопазването даже не ни се обадиха да кажат, че е изпратен. Секретарката ми го бе видяла, тъй като я бях инструктирала да следи непрестанно за него.
- Става въпрос за формуляра за заминаването на бебето за Хамбург, за който Министерство на здравеопазването твърди, че министърът е трябвало да подпише надали не прекрачвайки закона.
- Именно. Министърът приказва за алтернатива. Неговата алтернатива ми се вижда еднопосочна. Той не ме извика на колегиален диалог. Съжалявам, че го споделям, само че алтернативата му е по какъв начин хем да си запазя министерското кресло, хем да подпиша нужния формуляр за това дете, само че за жалост със закъснение от две седмици. Ами в случай че тези две седмици бяха съдбовни? Много скърбя, само че той две седмици търси неточности и вреди у мен, с цел да си резервира министерското кресло. Попитах го: какво споделям на сътрудниците в Германия, които чакат да извършат трансплантацията на детето и с които се слушам по няколко пъти дневно? Кой от неговия екип даже един път се обади да попита, по какъв начин е детето?
Уволнението ми бе в деня на осъществяване на трансплантацията, 11 септември. Независимо от това, че към този момент бях видяла заповедта, се върнах във Фонда и до 23 часа поддържах връзка с клиниката, до момента в който се уверя, че трансплантацията е завършила и детето и донорът (майката) са в устойчиво положение.
На идващия ден Министерство на здравеопазването разгласява на уеб страницата си претекстовете си за моето уволняване, най-вероятно в резултат на непредвидения публичен отзив от целия свят в поддръжка на моите дейности. Там обаче е написано, че „ трансплантацията ще бъде осъществена “, а тя към този момент беше осъществена...
Нещо извънредно необяснимо за мен и в несъгласие с изказванията на управлението на Министерство на здравеопазването за грижата за децата, очакващи утвърждение за организационно и финансово подкрепяне - не беше планувано предаване и приемане на дейностите и най-много за децата, които чакат за незабавно лекуване – процедура, която следва да е наложителна в такива случаи. Озовах се напълно инцидентно във Фонда, с цел да си прибера нещата и можах да предам най-малко най-спешните случаи по лично предпочитание и самодейност.
В идващите два дни бях позволена единствено до пропуща на Министерство на здравеопазването за оформяне на документите – те ми се носеха на пропуща, само че не бях позволена до съответния отдел в постройката на Министерство на здравеопазването.
- След Вашето уволняване специалисти припомниха, че преди години Фондът взема решение всички деца под 3 година, на които се постанова чернодробна трансплантация, да бъдат лекувани в чужбина. Препоръката е била отправена от починалия към този момент доцент Христо Желев, експерт по детска гастроентерология. Защо в този момент избухва скандал към заминаването на бебето в Хамбург?
- Аз не съм виждала тази рекомендация. Но в документите родителите категорично посочваха, че желаят лекуването да е във Англия или Германия. Сега към този момент мога да кажа, че доцент Христо Желев бе един от специалистите, които предложиха заминаването на детето в чужбина. Дълбок реверанс пред него. Той бе един от най-ревностните радетели за сполучливи чернодробни трансплантации на деца у нас.
Защо се случи по този начин, не мога да разясня. Никога не съм си мислила, че един министър ще се бори първо за креслото си и по-късно ще мисли за детето. Започна една безпределно непотребна процедура.
За моя имидж аз не се тормозя. В чужбина ме познават и всички са изумени. Можете ли да си визиите, по какъв начин министър загатва за подозрения за връзки сред наши специалисти и клиники в чужбина? Дали си е помислил по какъв начин би навредило това на работата на фонда с тези клиники?
- Следите ли случая с бебето, което бе трансплантирано в Германия?
- Да, съвсем всеки ден приказвам с лекаря или с майката. Германците ме попитаха в действителност ли поради тях съм уволнена? Най-благородно отговорих: Ни минимум. Не съумях да ги заблудя. Предложиха ми писмо в моя поддръжка. Отвърнах, че героите в тази история са те. Детето се възвръща. Лекуващият доктор ми описа, че нашият дребен пациент се смеел по време на последната визитация. За мен това е голямо задоволство! Създала съм доверие на всички места, нека наследницата ми продължи това.
На Фонда е необходим човек наясно с педиатрията, приет в педиатричната общественост, който приказва най-малко два езика и също така е добър здравен управител. Мисля, че щях да допринеса доста.
- С какво ще се занимавате оттук нататък?
- Засега нямам проекти. На 1-ви март тази година трябваше да поема управлението на един съвещателен център за обществена сигурност в една от богатите немски провинции. Тогава отхвърлих, тъй като министър Илко Семерджиев ме предложения във Фонда. Реших, че с оставащата ми година и половина за постигане на нужния застрахователен стаж е време към този момент да се прибера в България, да съм по-близо до фамилията си. Поех работата с голямо наслаждение и съм безпределно задоволена.
Не съм сигурна обаче, дали министърът на опазването на здравето е задоволен по отношение на този случай на 5-месечното бебе – формулярът S2 не е подписан от него, както и заповедта за моето уволняване. Подписани са от зам.–министрите, евентуално той е бил в отпуск...
- Д-р Троева, по какъв начин приемате причините на Министерството на здравеопазването за Вашето премахване от Фонда за лекуване на деца?
- Не ги одобрявам. Никак. Действала съм съгласно пълномощията си. Директорът на Фонда не взема решения еднолично, а съгласно мнението на Обществения съвет. Значи ли това, че обвиняванията не са към мен, а към цялата администрация? Служителите във Фонда работиха доста и изключително, през събота и неделя също, с цел да преодолеем забавянето при старите случаи на чакащите деца.
Между другото, необичайно е, че съм упрекната, че не съблюдавам разпоредбите. А преди този момент бях упрекната, че ги съблюдавам.
- От кого? По какъв мотив?
- По мотив това, че не заплащаме медицински произведения към лечебни заведения, които нямат контракт по Закона за публичните поръчки (ЗОП). Частните лечебни заведения нямат такива. Но такива са разпоредбите за работа на фонда.
За систематични нарушавания, за каквито приказва Министерство на здравеопазването, би трябвало систематични инспекции. А на мен не са ми правили нито една. Как са открити тогава? Никой не може да ме убеди в обективността на инспекции, почнали след и във връзка уволнението ми.
Чудя се по какъв начин министър на опазването на здравето може да излезе по национална телевизия и да каже нещо сходно? Още след назначението му заявих в неговия секретариат, че искам да се срещнем и да обсъдим обстановката във Фонда. Това не се случи. След седмици очакване бях призната от двамата отраслови заместник-министри. Срещата повече приличаше на разпит - не говорихме за главните проблеми, а за въпросните медицински произведения. Приоритет наподобява им е тъкмо това. Сега бързането е да се внесе тази смяна: децата, избрали частно заведение за лекуване, да могат също да получат финансиране от Фонда, което фактически следва да бъде регламентирано. Проблем обаче в този момент се явява оповестяването на социална поръчка за медицинските произведения. За да бъдат платени, би трябвало социална поръчка. Частните лечебни заведения не афишират такива поръчки, не са длъжни по закон. Но в случай че имат предпочитание, никой не им не разрешават и да създадат. Затова се предлага поръчката да я прави фондът.
Аз персонално възразих против по този начин готвените промени, тъй като е прекомерно неуместно фондът да прави тези публични поръчки, неговата задача е друга. Нашето предложение бе да има централизиран търг от Министерство на здравеопазването, както за медикаментите. Много е просто.
- Оставихте ли нещо незавършено?
- Още първия месец видях, че доста неща би трябвало да се трансформират. Там се работи случай по случай, няма ясна система. Подготвих идея за промени и при втората ми среща с отрасловия зам.-министър изложих част от нея и той кардинално я утвърди. Предложих на един идващ стадий да посетим лечебни заведения в чужбина, в които постоянно изпращаме пациенти, с цел да обсъдим опциите за подписване на рамкови контракти по отношение на настаняването на нашите деца и техните придружители. Да проведем срещи с представители на посолствата у нас за приемане на информация и включване в нашия указател на клиниките, които в които могат да се лекуват децата с най-тежките болести.
Тъкмо започнахме да си подреждаме къщата. Преди мен пък бе освободен един ужасно ерудиран професор - Владимир Пилософ. Работих с сътрудниците си от 6 сутринта до 11 вечерта. Всички работеха за децата. Страшно доста си обичам работата и скърбя, че не съумях да я доведа докарай.
Но най-тъжна съм, че като мотив за уволнението ми бе бележит случай с лекуването на болно дете. Това е несъвместимо с здравната нравственос! Пратих отчета си за случая до министъра на 25 август и не получих несъгласие по нито една точка в него. Формулярът, нужен за удостоверение на разноските за лекуването на бебето, ни беше върнат чак на 8-ми септември. От Министерство на здравеопазването даже не ни се обадиха да кажат, че е изпратен. Секретарката ми го бе видяла, тъй като я бях инструктирала да следи непрестанно за него.
- Става въпрос за формуляра за заминаването на бебето за Хамбург, за който Министерство на здравеопазването твърди, че министърът е трябвало да подпише надали не прекрачвайки закона.
- Именно. Министърът приказва за алтернатива. Неговата алтернатива ми се вижда еднопосочна. Той не ме извика на колегиален диалог. Съжалявам, че го споделям, само че алтернативата му е по какъв начин хем да си запазя министерското кресло, хем да подпиша нужния формуляр за това дете, само че за жалост със закъснение от две седмици. Ами в случай че тези две седмици бяха съдбовни? Много скърбя, само че той две седмици търси неточности и вреди у мен, с цел да си резервира министерското кресло. Попитах го: какво споделям на сътрудниците в Германия, които чакат да извършат трансплантацията на детето и с които се слушам по няколко пъти дневно? Кой от неговия екип даже един път се обади да попита, по какъв начин е детето?
Уволнението ми бе в деня на осъществяване на трансплантацията, 11 септември. Независимо от това, че към този момент бях видяла заповедта, се върнах във Фонда и до 23 часа поддържах връзка с клиниката, до момента в който се уверя, че трансплантацията е завършила и детето и донорът (майката) са в устойчиво положение.
На идващия ден Министерство на здравеопазването разгласява на уеб страницата си претекстовете си за моето уволняване, най-вероятно в резултат на непредвидения публичен отзив от целия свят в поддръжка на моите дейности. Там обаче е написано, че „ трансплантацията ще бъде осъществена “, а тя към този момент беше осъществена...
Нещо извънредно необяснимо за мен и в несъгласие с изказванията на управлението на Министерство на здравеопазването за грижата за децата, очакващи утвърждение за организационно и финансово подкрепяне - не беше планувано предаване и приемане на дейностите и най-много за децата, които чакат за незабавно лекуване – процедура, която следва да е наложителна в такива случаи. Озовах се напълно инцидентно във Фонда, с цел да си прибера нещата и можах да предам най-малко най-спешните случаи по лично предпочитание и самодейност.
В идващите два дни бях позволена единствено до пропуща на Министерство на здравеопазването за оформяне на документите – те ми се носеха на пропуща, само че не бях позволена до съответния отдел в постройката на Министерство на здравеопазването.
- След Вашето уволняване специалисти припомниха, че преди години Фондът взема решение всички деца под 3 година, на които се постанова чернодробна трансплантация, да бъдат лекувани в чужбина. Препоръката е била отправена от починалия към този момент доцент Христо Желев, експерт по детска гастроентерология. Защо в този момент избухва скандал към заминаването на бебето в Хамбург?
- Аз не съм виждала тази рекомендация. Но в документите родителите категорично посочваха, че желаят лекуването да е във Англия или Германия. Сега към този момент мога да кажа, че доцент Христо Желев бе един от специалистите, които предложиха заминаването на детето в чужбина. Дълбок реверанс пред него. Той бе един от най-ревностните радетели за сполучливи чернодробни трансплантации на деца у нас.
Защо се случи по този начин, не мога да разясня. Никога не съм си мислила, че един министър ще се бори първо за креслото си и по-късно ще мисли за детето. Започна една безпределно непотребна процедура.
За моя имидж аз не се тормозя. В чужбина ме познават и всички са изумени. Можете ли да си визиите, по какъв начин министър загатва за подозрения за връзки сред наши специалисти и клиники в чужбина? Дали си е помислил по какъв начин би навредило това на работата на фонда с тези клиники?
- Следите ли случая с бебето, което бе трансплантирано в Германия?
- Да, съвсем всеки ден приказвам с лекаря или с майката. Германците ме попитаха в действителност ли поради тях съм уволнена? Най-благородно отговорих: Ни минимум. Не съумях да ги заблудя. Предложиха ми писмо в моя поддръжка. Отвърнах, че героите в тази история са те. Детето се възвръща. Лекуващият доктор ми описа, че нашият дребен пациент се смеел по време на последната визитация. За мен това е голямо задоволство! Създала съм доверие на всички места, нека наследницата ми продължи това.
На Фонда е необходим човек наясно с педиатрията, приет в педиатричната общественост, който приказва най-малко два езика и също така е добър здравен управител. Мисля, че щях да допринеса доста.
- С какво ще се занимавате оттук нататък?
- Засега нямам проекти. На 1-ви март тази година трябваше да поема управлението на един съвещателен център за обществена сигурност в една от богатите немски провинции. Тогава отхвърлих, тъй като министър Илко Семерджиев ме предложения във Фонда. Реших, че с оставащата ми година и половина за постигане на нужния застрахователен стаж е време към този момент да се прибера в България, да съм по-близо до фамилията си. Поех работата с голямо наслаждение и съм безпределно задоволена.
Не съм сигурна обаче, дали министърът на опазването на здравето е задоволен по отношение на този случай на 5-месечното бебе – формулярът S2 не е подписан от него, както и заповедта за моето уволняване. Подписани са от зам.–министрите, евентуално той е бил в отпуск...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ