Д-р Светлин Върбанов пред Дарик България не е сред първенците

Д-р Светлин Върбанов пред Дарик България не е измежду първенците по брой на самоубийствата в международен мащаб, само че те не са и малко. Сред главните аргументи хората да протягат ръка на живота си са житейски неволи, психологични заболявания, съществени рецесии. Това съобщи във варненския ефир на Дарик психиатърът доктор Светлин Върбанов.
 
Има случаи, в които причинителите го вършат с проява, само че и те не трябва да се подценяват. Псевдосуицидните опити са показни, само че в никакъв случай не можем да сме сигурни къде е границата и какви са желанията, уточни той.
 
Най-застрашени от самоубийства са хората в преклонна възраст заради някои особености на битието им. Често те са самотни, усещат се ненужни и безполезни, което ги подтиква към такива мисли, добави психиатърът.
 
Има сигнали, по които можем да осезаем, че някой има самоубийствени планове. На първо място декларацията, че някой желае да постави завършек на живота си. Такова изказване не трябва да се подценява, даже индивидът да го прави като вик за помощ. Когато някой стартира да търси метод да се снабди със средства, с които да се самоубие – оръжие, медикаменти, също е обезпокоителен сигнал. Ако той стартира постоянно да приказва какъв брой е неправилен животът, а това е съпроводено с поведенчески промени, също може да значи, че обмисля сходно нещо.
 
Психичните разстройства са измежду рисковите фактори за самоубийство, само че не са наложителна причина, изясни експертът.
 
В такива случаи би трябвало да се търси помощ от психиатър, който да реши какъв е рискът и какво може да се направи.
 
Медийното отразяване на самоубийствата въздейства на обществото, защото постоянно те се показват като сензация, вместо то да се преглежда като публичен феномен. Това води до нормализиране на суицидното държание и приемането му като нормален житейски акт. Така човек в тежко състояние по-лесно може да стигне до подобен излаз, разяснява доктор Върбанов.
 
От европейските страни в Литва, Латвия и Русия са с максимален дял на самоубийства. В Гърция те са минимум. В Америка са над междинното за света. Все още няма изрично пояснение на какво се дължат тези разлики.
 
Депресията е най-разпространеното психологично заболяване. Тя е на челно място за инвалидизация. Все по-голям дял имат и тревожните разстройства поради напрежението, в който живеем. При психозата и биполярните разстройства процентът се резервира непрекъснат, изясни психиатърът.
 
Антидепресантите имат като непряк резултат предизвикателство на суицидни мисли, само че постоянно това става по различен механизъм. Депресивният пациент е измежду рисковите за самоубийство. Но той рядко прави такива опити, защото и волевата му интензивност е мощно занижена и няма силата да извъши сходен акт. Самите медикаменти не могат да доведат до самоубийство, безапелационен е доктор Върбанов.
 
За някои от психическите болести има данни, че повода е наследствена. Не е наложително обаче те да се развият. Когато има такава причина при стресова среда или обстановка, е по-вероятно да се отключи психологично заболяване. Тревожните разстройства постоянно пораждат без да има фамилна обремененост.
 
Високият коефициент на просветеност няма връзка с психическите заболявания. По-скоро предлазположението към меланхолия се дефинира от мирогледа на индивида. Нивото на благополучие е константа, заложена на индивида. Тя може да се промени малко и краткотрайно и още веднъж да се върне назад, което е обвързвано с личностните черти, изясни експертът.

Д-р Светлин Върбанов, помощник по правосъдна психиатрия към Катедрата по психиатрия и здравна логика на психиката на МУ-Варна и доктор в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ “Св. Марина ”- Варна, бе отличен с влиятелната премия на японската асоциация – JSPN Fellowship Award. Той е първият българин, притежател на това отличие. Изследването, за което доктор Върбанов бе награден, е част от интернационален план и е за суицидните настройки и аргументите за самоубийство.

Целият диалог с доктор Светлин Върбанов е в прикачения аудиофайл