Д-р Светла Петрова има дългогодишен опит като Национален координатор на

...
Д-р Светла Петрова има дългогодишен опит като Национален координатор на
Коментари Харесай

Какво показват данните на PISA 2018 за четивната грамотност

Д-р Светла Петрова има дълготраен опит като Национален координатор на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) и Национален координатор на Международното проучване на гражданското обучение (ICCS). " Дневник " разгласява част от отчета й " Как се трансформира четенето в цифровия свят и какво демонстрират данните на PISA 2018 за четивната просветеност на българските възпитаници? ", оповестен на страницата на Института за проучвания в образованието. Пълния му текст можете да прочетете тук.

Какво ни споделят данните на PISA 2018?

– Средният резултат на българските възпитаници по четене е 420 точки или с 67 точки по-нисък от междинния резултат на учениците от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Според този индикатор България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико и други

– Постиженията на българските възпитаници през 2018 година са сравними с достиженията им през 2009 година, т.е. не е настъпила основна смяна.

– Делът на българските възпитаници под сериозния предел на достижения – второ ниво от скàлата по четене, продължава да бъде обезпокоително огромен, а делът им на пето и шесто ниво – нищожен.

– Наблюдава се позитивна наклонност във връзка с разликата сред междинния резултат на девойките и момчетата в България, която доста понижава през 2018 година Данните обаче демонстрират, че това се дължи на понижаването на междинния резултат на девойките, до момента в който резултатите на момчетата не се е трансформират.

– Влиянието на социално-икономическите фактори върху университетските достижения на учениците продължава да бъде мощно изразено.

Концепцията на PISA 2018 за цифровото четене и четивната просветеност на учениците

Четенето през днешния ден значително се разграничава от четенето през предходните десетилетия, когато материалите за четене са главно на хартия. Използването на технологиите трансформира метода, по който хората четат и обменят информация. Променя се методът на разпространение на информацията, както и достъпът до нея. Умножават се типовете четива и техните носители. Осъществява се всеобщ преход от печатния към цифровия текст. Променя се отношението към четенето, както и времето, което се отделя за четене. Не на последно място, трансформира се и читателският процес; средата и изискванията, в които четем; задачите на четенето и така нататък Дигиталното четене значително променя и ролята на читателя. Четенето към този момент не е пасивно, а интерактивно, като читателят интензивно взаимодейства с електронния текст. В някои ежедневни действия четенето и писането изместват говоренето като средство за другарство: СМС и имейли вместо телефониране, help desk услуги и други С други думи, читателското държание и четенето се трансформират в световен мащаб.

Налице са процеси, които водят до основна проверка на разбирането за четивната просветеност, от една страна, а от друга – на методите и тактиките за образуването ѝ в днешното учебно заведение. Макар че способността да се разбере и интерпретира обособен текст е значима, то все по-голямо значение придобива умеенето да се схваща сложна информация и да се ползват тактики при четене, свързани с разбор, синтез, сливане и пояснение на информация от няколко текста или осведомителни източници. Това са основни умения, нужни за присъединяване на трудовия пазар, в публичния и гражданския живот през 21-и век.

Текстовете, които четем онлайн, се разграничават значително от обичайния печатен текст. За да употребява пълноценно многообразието от информация и опциите за другарство, които оферират цифровите устройства, онлайн читателят се изправя пред разнообразни по мярка екрани и многообразие от текстови формати. Добрият четец употребява такива тактики, които са подобаващи за реализиране на самостоятелните цели, които му разрешават да минимизира визитите на несъответствуващи интернет страници и да локализира дейно нужната информация в един или няколко свързани текста.

Дефиницията на PISA за четивната просветеност

Дефиницията на PISA за четивната просветеност е създадена през 2000 година, когато се организира първият стадий на проучването с главен фокус върху четенето. През годините тя не се трансформира значително, като в концепцията на проучването през 2018 година четивната просветеност е дефинирана като: " схващане, потребление, оценяване и осмисляне на текстове за реализиране на цели, задълбочаване на познанията, насърчаване на капацитета на личността на ученика и присъединяване му в обществото ".

Дефиницията за четивна просветеност включва главните интервенции, свързани с четенето и придобиването на знание посредством четене. Например разбирането се отнася до способността на читателя да комбинира информация и да образува смисъл от текста. Този развой е обвързван с построяването на мисловни модели, показващи по какъв начин текстът се свързва с действителността. Използването се отнася до директното използване на информацията и концепциите в текста при осъществяване на съответна задача и реализиране на цел.

Оценяването е нов детайл в дефиницията на четивната просветеност в PISA 2018. Този детайл прибавя разбирането, че четенето е целенасочена активност, при която читателят би трябвало да направи преценка за истинността на текста, за позицията на създателя, за връзката на текста с задачите на читателя, както и за надеждността на текста, т.е. дали информацията в него е вярна, настояща, прецизна или спорна и пристрастна. Това са умения, които нормално свързваме с критическото мислене и както към този момент стана дума те са изключително настоящи в днешно време. Осмислянето е развой, при който читателят свързва прочетеното със своите показа и опит, с друга външна информация.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР