Д-р Стоян Кондов: България има нужда от аортен регистър за проследяване на пациентите
Д-р Стоян Кондов е експерт по ендоваскуларно лекуване от катедрата по сърдечно-съдова хирургия към Университетския кардиологичен център, Фрайбург, Германия. Д-р Кондов взе присъединяване в научния конгрес “Дни на аортата ”, който се организира сред 14 до 16 февруари във Военномедицинска академия и събра светила в аортната хирургия.
Аортата беше дефинирана като орган в новите рекомендации за лекуване на аортата от Европейската асоциация. Самият факт, че в България се провежда такова събитие, което е високоспециализирано и събира всички специалности, приказва за значимостта на процеса и на казуса, който ние адресираме. Аз съм доста благополучен да бъда част от първото издание на този конгрес, тъй като професионално работя във Фрайбург, само че душата ми е в България.
В първите елементи на научната сесия се говореше много за измененията в Здравната каса, свързани с доплащане на протези от пациенти. Първо би трябвало да се промени това, че аортната медицина е доста съвременен развой, който търпи динамично развиване и надлежно изисква средства. Аз съм сигурен, че тези средства могат да бъдат обезпечени, тъй като въпреки всичко става въпрос за живота на българските пациенти. Всички тези интервенции и интервенции бяха строго самостоятелни, без огромно количество на научни доказателства. Това, което трансформираха рекомендациите е, че към този момент има посока, към която всички да вървим дружно. Аортата е “царицата ” на сърдечно-съдовата хирургия, защото е извънредно сложна и сложна за терапия и това не може да се реализира единствено от един тип компетентност - съдов или сърдечно-съдов хирург. Изискват се в допълнение съдови, кардиолози ангиолози, които дружно да обединят своите старания в лечението на този орган.
По време на форума беше излъчена онлайн интервенция, осъществена от един от уредниците на “Дни на аортата ” доктор Никола Колев
В България има потребност от аортен указател, където всички пациенти да бъдат вкарани със своята здравна история и да бъдат проследявани, тъй като лечението на аортното заболяване не се свързва с една намеса и интервенция, а продължава цялостен живот. Тъй като аортата минава от гръдния панер, през стомаха и стига до дребния таз. Ендоваскуларните и безкръвни процедури са извънредно напреднали, само че има групи от пациенти, изключително сред 30-60 година за които се знае, че тези ендоваскуларни процедури провокират огромно количество на реинтервенции по-късно и по тази причина се избира класическата хирургия. И все пак и в класическата хирургия има способи, с които да може посредством хибридни интервенции да се реализира оптимално добър резултат, който да даде вероятност за оптимално правилна реинтервенция.
Абсолютно! Мога да кажа, че диагностиката е най-важният конструктивен камък на тези процедури. Тъй като без диагностика и логистика, това няма по какъв начин да се случи. След като дойдох в България за форума, имах доста сериозна полемика по отношение на логистиката и диагностиката и по какъв начин се реализира. Доколкото разбирам в България няма стратегии за следене на пациентите, те не се възстановяват от НЗОК, което би трябвало да бъде променено, тъй като аортните болести са болести, които изискват извънредно правилна диагностика, която да бъде реализирана в профилирани аортни центрове.
Да, тъкмо по този начин.
Аортата беше дефинирана като орган в новите рекомендации за лекуване на аортата от Европейската асоциация. Самият факт, че в България се провежда такова събитие, което е високоспециализирано и събира всички специалности, приказва за значимостта на процеса и на казуса, който ние адресираме. Аз съм доста благополучен да бъда част от първото издание на този конгрес, тъй като професионално работя във Фрайбург, само че душата ми е в България.
В първите елементи на научната сесия се говореше много за измененията в Здравната каса, свързани с доплащане на протези от пациенти. Първо би трябвало да се промени това, че аортната медицина е доста съвременен развой, който търпи динамично развиване и надлежно изисква средства. Аз съм сигурен, че тези средства могат да бъдат обезпечени, тъй като въпреки всичко става въпрос за живота на българските пациенти. Всички тези интервенции и интервенции бяха строго самостоятелни, без огромно количество на научни доказателства. Това, което трансформираха рекомендациите е, че към този момент има посока, към която всички да вървим дружно. Аортата е “царицата ” на сърдечно-съдовата хирургия, защото е извънредно сложна и сложна за терапия и това не може да се реализира единствено от един тип компетентност - съдов или сърдечно-съдов хирург. Изискват се в допълнение съдови, кардиолози ангиолози, които дружно да обединят своите старания в лечението на този орган.
По време на форума беше излъчена онлайн интервенция, осъществена от един от уредниците на “Дни на аортата ” доктор Никола Колев В България има потребност от аортен указател, където всички пациенти да бъдат вкарани със своята здравна история и да бъдат проследявани, тъй като лечението на аортното заболяване не се свързва с една намеса и интервенция, а продължава цялостен живот. Тъй като аортата минава от гръдния панер, през стомаха и стига до дребния таз. Ендоваскуларните и безкръвни процедури са извънредно напреднали, само че има групи от пациенти, изключително сред 30-60 година за които се знае, че тези ендоваскуларни процедури провокират огромно количество на реинтервенции по-късно и по тази причина се избира класическата хирургия. И все пак и в класическата хирургия има способи, с които да може посредством хибридни интервенции да се реализира оптимално добър резултат, който да даде вероятност за оптимално правилна реинтервенция.
Абсолютно! Мога да кажа, че диагностиката е най-важният конструктивен камък на тези процедури. Тъй като без диагностика и логистика, това няма по какъв начин да се случи. След като дойдох в България за форума, имах доста сериозна полемика по отношение на логистиката и диагностиката и по какъв начин се реализира. Доколкото разбирам в България няма стратегии за следене на пациентите, те не се възстановяват от НЗОК, което би трябвало да бъде променено, тъй като аортните болести са болести, които изискват извънредно правилна диагностика, която да бъде реализирана в профилирани аортни центрове.
Да, тъкмо по този начин.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ